euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Френско-германският двигател на ЕС не работи в хармония и това става все по-видно напоследък както от данните за френската икономика, така и от отношенията между двете страни и посланията, които си отправят една на друга. Дисхармонията между Франция и Германия кулминира тази седмица, след като икономическите проблеми на Франция се озоваха сред основните теми на срещата на Еврогрупата в понеделник, което принуди министрите на финансите на двете страни да се явят заедно на обща пресконференция в рамките на Екофин (срещата на министрите на финансите на ЕС в Брюксел) на 13 ноември, за да демонстрират единството си. Това съвпадна с първата официална пресконференция на президента Франсоа Оланд по повод първите шест месеца от управлението му.

Упадъкът не е нашата съдба

Напрежението между двете страни започна да се покачва в началото на миналата седмица, когато на 5 ноември излезе докладът за конкурентоспособността на Франция, поръчан от президента Оланд и изготвен от Луи Галоа, бившя шеф на европейската космическа агенция EADS. Изводите в доклада показват, че френската икономика губи мощ и пазарен дял навън. В момента френският дял от износа на еврозоната възлиза на 13% в сравнение със 17% преди година. Докладът прави 22 предложения, сред които намаляване на социалните осигуровки, плащани от работодателите с 20 млрд. евро, както и с 10 млрд. на тези, плащани от работниците. Луи Галоа смята още, че трябва да бъдат намалени и данъците върху доходите на стойност 30 млрд. евро за две години.

Според есенната прогноза [на английски език] на Европейската комисия френската икономика се забавя, въпреки че се представя доста по-добре от много от равностойните си партньори в еврозоната, благодарение основно на непроменящото се все още вътрешно търсене. Наблюдава се обаче влошаване на бизнес-средата и на трудовия пазар, което създава очаквания за продължаваща стагнация и свиване на икономическата активност във втората поливина на 2012 г. На фона на лошите новини от еврозоната, Франция може да се похвали с икономически ръст за 2012 от 0.2%, но прогнозата на Комисията е този ръст да остане анемичен.

Големият проблем за френската икономика е спада на износа, основно заради влошаване на външната конкурентоспособност, а не поради глобалната конюнктура. Френските компании ще продължат да губят пазарен дял в чужбина, смята Комисията. Към икономическата анемия в прогнозата се добавя и това, че е ограничен ръстът на кредитите, което от своя страна ограничава инвестициите и "крачката" на възстановяването.

Във фискален план общият правителствен дефицит тази година се очаква да достигне 4.5% от БВП, което е спад от 5.2% миналата година. Предвижданията са дефицитът да падне допълнително догодина, като бюджетът за 2013 залага той да достигне 3% от БВП. Нарастването на разходите се очаква да остане под обичайните си нива, заради предприетите мерки за ограничаването им - замразени са основните надници, трансферите от централното правителство към местните власти също са замразени, предвижда се само частична индексация на част от социалните придобивки и по-стегнати разходи за здравеопазване. Освен това, се казва още в прогнозата, вече се очакват и резултатите от пенсионната реформа през 2010 г., когато започна плавното увеличение на минималната пенсионна възраст от 60 на 62 години и на пълната пенсионна възраст от 65 на 67 г.

Въпреки това обаче, дългът ще продължи да расте и ще достигне 90 на сто до края на тази година, заради все още високите дефицити, които се очакват. Независимо от високото ниво на дълга, инвеститорите продължават да се доверяват на Франция, което личи от доходността по 10-годишните облигации, цената за които е спаднала, според Bloomberg, с 0.005 базисни пункта вчера до 2.055%, а спредът между френските и германските 10-годишни облигации е достигнал рекордните 72 базисни пункта. Преди година спредът беше над 200 пункта и 143, когато Оланд пое управлението през май, припомня агенцията.

Това, което прави впечатление в прогнозата на ЕК е, че е твърде предпазлива. Загрижеността на Комисията пролича обаче в изказването на еврокомисаря по паричните въпроси Оли Рен след края на заседанието на Еврогрупата в понеделник вечерта. Вместо да започне с Гърция, която беше основната тема на срещата и всички изказали се преди него започнаха именно с гръцката драма, г-н Рен започна с програмите за реформи на Холандия и Франция като посочи, че това са "много значителни програми за фискална консолидация и за възстановяване на конкурентоспособността. Приветстваме ги и ще се върнем отново към тях". Той не каза нищо повече от това, но самият факт, че започна изказването си с тях, както и заканата "ще се върнем отново към тях" са многозначителни.

И ако Европейската комисия е предпазлива в оценката и препоръките си към едната половина на европейския двигател (Франция), Германия изглежда доста по-притеснена, което личи от зачестилите изказвания на близки до канцлера Меркел политици, призоваващи Франция да предприеме мерки да възстанови конкурентоспособността си и поставящи въпроса дали Франция няма скоро да се превърне в поредния пациент на Европа (the next Sick Man of Europe). Този въпрос беше зададен от френски журналист по време на рядко събитие през последните шест месеца (откакто Франсоа Оланд е на власт в Париж) - съвместна пресконференция между министрите на финансите на двете страни - Пиер Московиси на Франция и Волфганг Шойбле на Германия. На него германският финансов министър отговаря категорично и нетърпящо възражение като заявява: "Не! Този въпрос не бива да остане без отговор дори и за секунда!"

Вестник The Wall Street Journal пресъздава епизода с отговора по изключително забавен начин като разказва, че г-н Шойбле буквално е "излаял" отговора в залата, докато същевременно френският му колега е запазил "впечатляващо спокойствие, докато дясното му ухо се запали от взрива". Bloomberg цитира Шойбле да предупреждава да се избягва постоянното назоваване на този или онзи за болен. "Имаме доверие в политиките на френското правителство", заявява той. Германската защита е добре оценена, ако се съди по отговора на Пиер Московиси, също цитиран от Bloomberg: "Благодарен съм на Волфганг Шойбле" за това, че е изразил доверието си "толкова силно". Bloomberg не казва дали, докато е благодарил г-н Москивиси се е държал за ухото, но не толкова благодарен изглеждаше вчера (13 ноември) френският президент Франсоа Оланд.

По време на първата си пресконференция от избирането му насам, на която са присъствали над 400 журналисти и която продължи повече от два часа, от които 40 минути беше само неговата реч, Франсоа Оланд даде ясно да се разбере, че не Германия ще диктува правилата. По повод германските притеснения за спадащата конкурентоспособност на Франция г-н Оланд обяви, че разговаря откровено с германския канцлер, но подчерта, че "ние не си размахваме пръст един на друг". "Ние във Франция, повече от всички останали, трябва да докажем нашата сериозност и конкурентоспособност, повече от Германия, и точно това правим в момента. А Германия .... трябва да докаже своята солидарност, което не е лесно за страна, която положи толкова усилия да се превърне в това, което е днес", заяви Оланд в опит да направи все пак реверанс към Германия.

В четвъртък предстои среща на френския премиер Жан-Марк Еро в Берлин с канцлера Меркел, по време на която се очаква г-н Еро да каже, че Франция ще се реформира "със собствена крачка", съобщи Reuters като се позова на правителствен съветник в Париж, което вероятно е френското разбиране за солидарност. Според Оланд "Канцлерът и аз имаме обща отговорност: да придвижим Европа напред. Ние не си казваме един на друг какво да правим".

След всичко това обаче стои въпросът как точно Берлин и Париж ще бутат Европа заедно напред, след като имат различия по ключови въпроси от европейския дневен ред, сред които единния банков надзор, контролът върху бюджетите на страните от еврозоната от страна на Брюксел и по-философският въпрос за това кое е първо - мерките за рязане на разходите или стимулиране на растежа. Очевидни са и различията във възприятията - Германия твърди, че е загрижена за френската икономика, чийто срив трудно ще понесе, а Франция смята, че Германия я поучава. Това ли е начинът да се бута Европа напред през "бурните води" по заглавието на есенната европейска прогноза "Плаване през бурни води"?