Комисията отвръща на удара
Аделина Марини, March 14, 2013
Както euinside прогнозира, пролетната среща на върха на ЕС ще се превърне в терен за разгръщане на битката между защитниците на мерките за ограничаване на бюджетните разходи и противниците им. Докато в Европарламента в Страсбург течаха дебати по повод предстоящата среща на върха и икономическите перспективи пред ЕС, Комисията отвърна на удара, нанесен първоначално от Международния валутен фонд, а после подет от отделни страни-членки и евродепутати, като публикува анализ на действието на политиката на затягане на коланите и нейните резултати.
Европарламентът търси план Б
Вероятно защитниците на така нареченото остерити (austerity) - политиката на ограничени разходи - са щастливи, че точно в този момент ротационното председателство на Съвета на ЕС се държи от Ирландия. В сряда сутринта ирнландският министър по европейските въпроси Лусинда Крeйтън заяви, че до момента изключително много е постигнато в ЕС от началото на кризата, но предвид оставащите рискове, задължително трябва да продължи придържането към договорените мерки. Тя изрази надежда, че лидерите на страните-членки ще подкрепят силно петте приоритета, очертани от Комисията в Годишния обзор на растежа и че ще продължат с националните реформи. Петте приоритета на Комисията са продължаване на фискалната консолидация, възстановяване на нормалното кредитиране на икономиката, стимулиращи растежа и конкурентоспособността политики, борба с безработицата, модернизиране на публичната администрация.
Всички сме напълно наясно, че има реална обществена загриженост относно ползата от тези политики, като някои казват, че цената им е прекалено висока и че не дават резултат. Като човек, който идва от Ирландия, мисля, че съм повече от наясно, че фискалната консолидация има реален и понякога много труден ефект, каза Лусинда Крeйтън и добави, че ако искаме да се върнем към устойчив растеж и да създаваме работни места, трябва да продължим да възстановяваме стабилността, което включва вкарването на финансите в ред. А това означава, подчерта ирландският европейски министър, структурните реформи да продължат, тъй като без тях не може да се стигне до устойчив растеж.
Шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу обаче се опита да обясни, че е възможно и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, като посочи, че трябва да се отговори на краткосрочните нужди, но същевременно това да не е за сметка на структурните реформи. Според него реформите, насочени към подобряване на конкурентоспособността, вече дават плод като коригират дисбалансите в европейската икономика и особено в програмните страни. И в този смисъл той също посочи, че Ирландия е чудесен пример в това отношение. Барозу припомни, че само преди по-малко от година анализаторите са предричали имплозия на еврото, а днес вече има подобрение. От пика през 2009 г. бюджетните дефицити са спаднали наполовина и се очаква да слязат до под нивото от 3%, както е заложено в Пакта за стабилност и растеж и то още тази година. Лихвите, които се плащат от много страни-членки намаляха значително, а дисбалансите по текущата сметка вече се коригират, отчете шефът на Еврокомисията.
Въпреки добрите новини обаче, непосредствените проблеми са безработицата и най-вече сред младежта. Г-н Барозу припомни, че Комисията е реагирала бързо на това като е предложила да се включи ново перо в бюджетната рамка за 2014-2020 г. в подкрепа на младежката безработица на стойност 6 милиарда евро. В заключение той заяви, че акцентът в националните програми за реформи на страните-членки трябва да бъдат структурни реформи и мерки срещу безработицата.
Изказванията и на Барозу, и на Крeйтън обаче попаднаха на глухи уши. Разразилите се спорове в залата в Страсбург стигнаха дори до там британският евродепутат и лидер на евроскептичната група "Европа на свобода и демокрация" Nigel Farage да заяви, че не може да се живее в един политически съюз с България и Румъния. Г-н Farage поведе битка на няколко фронта като влезе в сблъсък и с лидера на най-голямата политическа група ЕНП. По повод подмятанията на Farage по време на речта му Joseph Daul заяви, че независимо, че пред социалните кухни не са на опашка техните собствени деца, "аз се вълнувам от този въпрос". Има безработица, която някъде достига до 60%, особено сред младежите и затова е нужно социално и данъчно хармонизиране.
От името на Социалистите и демократите говори евродепутатът Stephen Hughes (Великобритания), който разкритикува остро писмото, което Жозе 
Мануел Барозу изпрати преди дни на държавните и правителствените ръководители. Европейската комисия води не просто грешна икономическа политика, а направо разрушителна, каза той. Политика, която се базира на неоснователен оптимизъм. Той постави под въпрос достоверността на икономическите прогнози на Комисията като посочи, че първоначално се предвиждаше 0.6% растеж за еврозоната, а зимната прогноза очаква рецесия от 0.6 на сто (в прогнозата на Комисията е записано свиване на икономиката в еврозоната от 0.3 на сто).
Икономиката в момента работи много по-зле от 2011 г., каза още депутатът и посочи, че вече и Германия, Франция, Австрия и Холандия ще имат много по-нисък растеж. Според него кризата е продължила с две години по-дълго и е увредила потенциала за растеж и "всичко онова, на което се надяваме от структурните реформи". В заключение левият евродепутат директно заяви, че обвинява Барозу за "вашата вредна политика и грешни икономически прогнози" и информира, че страницата на ЕК, където се намират икономическите прогнози, е наречена "лудостта на Оли".
В същия песимистичен тон говори и Guy Verhofstadt, лидер на групата на либералите в ЕП. Той цитира едно изречение от писмото на Барозу до лидерите, в което се посочва, че ЕС още не е излязъл от кризата, но се вижда, че усилията на страните-членки за реформи водят до резултати. Бившият белгийски премиер представи оценката, която си е направил на базата на статистическите данни за брутния вътрешен продукт, бюджетния дефицит и правителствения дълг. Според тази оценка 7 страни-членки са в рецесия, 9 са в процес на застой, което означава, че растежът е под 1 процент, в 8 страни безработицата е над 8 на сто, а в Испания и Гърция е около 27%. Държавният дълг и правителственият дефицит са в нарушение на Пакта за стабилност и растеж във всички страни с изключение на Естония и Люксембург.
В Гърция надига глава крайната десница, в Италия няма правителство, в Кипър банките обявяват несъстоятелност, в Испания има изгубено поколение, Ирландия навлиза в шеста година на строга бюджетна дисциплина, обобщи картината Guy Verhofstadt. На този фон е необходим алтернативен план на фискалната дисциплина, която безспорно е нужна, но паралелно с нея трябва да има и други мерки, основани на солидарност, растеж и инвестиции. Либералният лидер отново представи свои стари идеи като общоевропейския фонд за изкупуване на дълга, еврооблигации.
Зеленият лидер Daniel Cohn-Bendit (Франция) пък поиска обезщетение за безработица да се изплаща от ЕС поне за първите 6 месеца в страни като Гърция и Испания, които вече нямат система за социална закрила. По линия на бюджета на ЕС може да се предвиди минимален размер на обезщетението, смята депутатът. Според Martin Callanan обаче, лидер на групата на Европейските консерватори и реформисти, устойчив растеж не се постига с наливане на пари на данъкоплатците в икономиката. Nigel Farage се включи отново като подчерта, че най-важното политическо събитие е, че 26% от избирателите са гласували за Бепе Грило от италианската евроскептична партия. Кой е комедиантът сега, попита той като заяви, че членството в еврозоната е абсолютно несъвместимо с демокрацията. Истинският проблем, пред който не искате да се изправите, е състоянието на френската икономика и че сега Франция и Германия вървят в различни посоки. Предстои ни катастрофа, прогнозира Farage и добави, че цялата еврозона ще се разпадне.
Той отиде още по-далече като обвини всички, че отказват да чуят истината за България и Румъния, където се вихри корупция и организирана престъпност. Тези страни изобщо не трябваше да бъдат приемани и трябва границите за тях да бъдат затворени. Българският евродепутат Ивайло Калфин поиска реплика, за да напомни на г-н Farage, че на всеки 2000 граждани, пресекли границата на Великобритания, само един е българин. Българските студенти плащат 13 милиона паунда годишно за такси и обучение, и за да покриват разходите си. В отговор британският националист цитира данни на лондонската полиция, според които над 90% от престъпленията в британската столица се извършват от румънски граждани.
ЕК: мерките дават резултат, но ще бъде по-добре, ако задълбочим интеграцията
На фона на тази атмосфера икономическата главна дирекция на ЕК излезе с документ-отговор [на английски език] на работния доклад на главния икономист на МВФ Оливие Бланшар, в който се признава връзката между грешките в икономическите прогнози и планираните фискални ограничения. "Установихме, че в напредналите икономики, по-строгата фискална консолидация се асоциира с по-нисък растеж от очакваното [...]", пише в документа. Това признание дойде дюшеш на някои страни-членки на ЕС, които бяха принудени да свият рязко бюджетните си разходи, което доведе до бум в безработицата. Такъв ярък пример е Гърция.
В своя документ обаче Европейската комисия се спира на общо пет 
твърдения, на които отговаря подробно. В опит да защити политиките на Комисията авторите на документа на практика прехвърлят отговорността върху правителствата на страните-членки. Фискалните корекции трябва да бъдат внимателно подбирани, което често означава да се постави акцент върху ограничаване на разходите, но е необходимо да се отиде и отвъд това като се изберат стимулиращи растежа мерки. Такива може да бъдат разпределение на цената върху всички като се избегне да бъдат защитавани конкретни интереси. Смекчаване на ефекта от остеритито са и реформите в пенсионната система и пазара на труда.
Цената на намаляването на дълга също може да бъде смекчена чрез мерки като създаване на ефективни процедури за фалит, които да позволят кредитирането на икономиката да продължи безпрепятствено. Страните с програми от ЕС и МВФ, без значение дали са от еврозоната или извън, също имат място за маневри. Добрите практики показват, че данъчните мерки с фокус върху групите с по-високи доходи води до защита от съкращения на социалните помощи и правителствените заплати за най-уязвимите.
Комисията използва случая, за да придвижи отново напред плана "Барозу" за задълбочаване на интеграцията в еврозоната. В документа се посочва, че целият разговор за това доколко полезни са ограничителните мерки и досегашните политики всъщност има ефект върху дългосрочното подобряване на архитектурата на Икономическия и валутен съюз (ИВС). Настоящата ситуация изглежда подходящ случай за потенциалното създаване на "фискален капацитет" на централно ниво. Ако си спомняте, това е евфемизъм на бюджет на еврозоната, използван както в проекта на Барозу, така и в доклада на Херман Ван Ромпой, разработен в сътрудничество с шефовете на ЕЦБ, Еврогрупата и Комисията. Фискалният капацитет, пише в документа на Марко Бути и Никола Карно, може да бъде под формата на стабилизационен инструмент, както е описано в проекта за бъдещето на ИВС.
Този инструмент би могъл да подобри провеждането на фискални политики през целия цикъл от прилагане на политиката на затегнатите колани в добри времена и да послужи за смекчаване на удара в моменти на криза, е заключението в документа. Според Лусинда Крeйтън, лидерите на страните-членки ще обсъдят как върви работата по всички тези въпроси, но най-голямо внимание ще се обърне на напредъка по законодателния процес, свързан със създаването на единния надзорен механизъм за банките. Независимо как ще протекат разговорите в Брюксел тази вечер, ясно е, че битката между остеристи и анти-остеристи ще продължи.
| © EU