euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Една изключително важна новина от 20 февруари беше изместена от друга, по-важна новина: след като Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха най-сетне споразумение по допълнителните две предложения за завършване на реформата на икономическото управление (тупак), Европейската комисия обяви, че дава ход на проекта си за реформа на еврозоната, въпреки хладния й прием в Европейския съвет. Изглежда, че този ход се вмества в "третия път", който заместник-председателят на Еврокомисията, отговарящ за икономическата и паричната политика Оли Рен очерта в специална реч [на английски език] на 19 февруари. Пред икономическите и социалните партньори той обясни, че е "последният функционалист", което трябва да се разбира като нещо средно между федералист и евроскептик (г-н Рен използва думата rejectionists, която би могла да се преведе като съпротива - хора, които отхвърлят всичко).

Пакетът от две

Но да започнем по ред. След малко повече от година най-накрая беше постигнат компромис по последните две тухли от реформата на икономическото управление, чието начало беше поставено с пакета от 6 през 2011 г., част от който е Европейският семестър. Двете предложения, известни като тупак (two-pack) бяха предложени от Еврокомисията на 23 ноември 2011 г., заедно с идеите на изпълнителния орган на ЕС за еврооблигации. Законодателният пакет затъна в конфликт между Европарламента и страните-членки, след като евродепутатите поискаха към него задължително да бъде включен и фонд за изкупуване на дълг, което е прелюдия към еврооблигации. Първото от двете предложения се отнася до всички страни-членки от еврозоната със специални разпоредби за онези, които са обект на процедура по свръхдефицит.

Второто предложение за регламент съдържа правила за засилено наблюдение на онези страни от еврозоната, които изпитват сериозни трудности по отношение на финансовата стабилност. Ще се отнася и за страните, които получават финансова помощ, независимо дали тя е под формата на предпазна мярка или като част от пълноценна спасителна програма (коригираща). Второто предложение се отнася също и до страните, които излизат от спасителния план. Като част от засиленото наблюдение е въвеждането на обща бюджетна линия и общи бюджетни правила, както и независими макроикономически прогнози и фискални съвети, които да следят изпълнението на националните правила.

Страните от еврозоната ще трябва да представят проектобюджетите си за следващата година на Комисията и Съвета още през есента. След като ги проучи, Комисията ще се произнесе дали са съобразени със задълженията по Пакта за стабилност и растеж и с препоръките по Европейския семестър. Важно е да се отбележи, че работата на силно мразената в някои програмни страни "тройка", която се състои от представители на ЕК, ЕЦБ и МВФ, също ще бъде обект на повече надзор, целта на който е да се осигури прозрачността на работата й и демократична отчетност.

Пътят към споразумението беше разчистен, след като се постигна споразумение за фонда за изкупуване на дълг. Според договорения компромис ЕК ще създаде експертна група, която ще проведе задълбочен анализ на възможните ползи, рискове, изисквания и препятствия пред частичната замяна на национален дълг с еврооблигации. Групата ще се състои от външни експерти, които трябва да представят заключенията от анализа си до март следващата година, за да може ЕК да е в състояние да представи конкретни предложения преди края на мандата си. Експертната група ще бъде натоварена със задачата да прегледа всички правни разпоредби и финансовата архитектура, като централен елемент от работата й ще бъде демократичната отчетност. Тя ще трябва да вземе предвид настоящата реформа на икономическото и бюджетното управление, да обърне специално внимание върху прилагането на пакета от две, работата на постоянния спасителен фонд на еврозоната и други подобни инструменти.

Внимание експертите ще трябва да обърнат и върху устойчивостта на публичните финанси, как да се избегнат моралните рискове, а също и финансовата интеграция и прехвърлянето на парична политика. Изискване към членовете ще бъде да са експерти по право и икономика, публични финанси, финансови пазари и управление на суверенен дълг.

Какво точно съдържа текстът на споразумението ще разберем в началото на март, тъй като предстои компромисът да бъде одобрен от Съвета на министрите на финансите (Екофин) на 5 март и окончателно гласуван от Европейския парламент, което е планирано за втората седмица на следващия месец.

ЕК надгражда над тупак

Как обаче Еврокомисията вижда нещата след тупак е новината, която измести постигнатия компромис, който беше заявен и като основен приоритет в работата на шестмесечното ирландско председателство. В съвместно изявление [на английски език] на Жозе Мануел Барозу и Оли Рен се казва, че след като вторият законодателен пакет бъде одобрен, Комисията възнамерява да вкара в действие проекта "Барозу" за реформа на Икономическия и валутния съюз (ИВС). Проектът беше предложен в края на ноември отделно от доклада на четиримата президенти, един от които е и самият Барозу. Докладът на четиримата беше възложен на Херман Ван Ромпой през юни от лидерите на ЕС с цел да се предложат идеи за задълбочаване на интеграцията специално в еврозоната.

Жозе Мануел Барозу обаче реши да действа сам и очевидно планира и да продължи сам, тъй като проектът му, макар да се казва, че е взет предвид в доклада на Ромпой, получи хладен прием от лидерите на декемврийската им среща на върха, когато по-амбициозните идеи за реформи бяха отхвърлени заради опасения, че ще задълбочат разделението между евро- и неевространите. Тези страхове бяха изразени особено ясно и от шведския министър на финансите Андерс Борг, който в интервю [на английски език] за The Financial Times, публикувано на 19 февруари казва, че придвижването на еврозоната към по-тясна фискална интеграция може да подрине ЕС, докато в същото време няма да повлияе кой знае колко върху излизането от дълговата криза в зоната на единната валута.

След като държавните и правителствените ръководители на 27-е се отказаха от общ бюджет на еврозоната, което беше поставено в проекта на Барозу в зависимост и от сделката за многогодишната финансова рамка на ЕС за 2014-2020 г., в изявлението си двамата с Оли Рен казват, че след решението за следващата МФР и преди края на 2013 Комисията ще представи следните предложения, които да допълнят съществуващата рамка на икономическото управление:

- мерки за осигуряване на по-голяма предварителна координация на плановете за мащабни реформи;
- създаване на "инструмент за сближаване и конкурентоспособност" за предоставяне на финансова подкрепа за навременното изпълнение на структурните реформи и реформите, насочени към устойчив растеж.

Това вероятно трябва да се нарича "тупак прим", тъй като става дума отново за две законодателни предложения. И двете са част от плановете на г-н Барозу за задълбочаване на ИВС. Според вижданията на шефа на Еврокомисията, инструментът за сближаване и конкурентоспособност (ИИК) е първата фаза от бъдещия общ бюджет на еврозоната, който се предвижда да бъде създаден още в първата фаза - до една година. Барозу смяташе, че този инструмент трябва да бъде част от МФР, но предвид сключеното споразумение, очевидно ще се търси друг начин за финансирането му. Целта на инструмента е да стимулира страните, които извършват съвестно обещаните реформи, което може да се интерпретира и като компенсации за строгите бюджетни ограничения.

В допълнение към "тупак прим" Комисията се ангажира възможно най-бързо да довърши работата си по засилването на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, както и по заетостта и социалната политика.

След приемането на единния надзорен механизъм, ЕК ще представи и предложението си за Единен механизъм за преструктуриране на банки като част от банковия съюз. Още преди края на 2013 година Комисията се ангажира да представи предложение за даването на статут на наблюдател на еврозоната в изпълнителния съвет на МВФ, а след това и на отделно място. Преди изборите за Европейския парламент през 2014 година ЕК ще представи и идеите си за промени в договорите за създаването на правна база за следващата (втората) фаза от проекта "Барозу", която предвижда създаването на значително по-засилено икономическо и бюджетно наблюдение в еврозоната, общ бюджет в подкрепа на солидарността и задълбочаване на интеграцията в процеса на взимане на решения в сфери като данъчната политика и пазара на труда.

Единният механизъм за престректуриране на банки беше и една от трите теми, по които говори централният банкер Марио Драги в икономическата комисия на Европарламента в началото на седмицата. Той заяви, че този механизъм трябва да се върти около Единен орган за преструктуриране и да разполага с Европейски фонд за преструктуриране. Според г-н Драги този орган ще бъде съществено допълнение към надзорния механизъм, който ще предоставя навременна и безпристрастна оценка за нуждата от преструктуриране, а органът ще гарантира незабавни и ефективни действия, когато това се налага. И макар че вярва, че Единният орган за преструктуриране ще разруши омагьосания кръг между банките и суверена, шефът на Европейската централна банка заяви, както е записано и в решенията на лидерите на страните-членки, че ще се финансира и с публични пари под формата на гаранции. Основното му финансиране обаче трябва да става през частния сектор чрез базирани на риска предварителни данъци.

Дали Барозу ще успее да прокара проекта си пред лидерите зависи от това как ще тръгнат разговорите за банковия съюз. Ирландското председателство обеща, че след като довърши работата по тупак и по ремонта на директивата за капиталовите изисквания, ще се концентрира върху банковия съюз. Непосредствените задачи за лидерите, поне според техните планове, са засега ход да се даде само на механизма за банково преструктуриране. Юни обаче се очертава отново като месец, когато е възможно да бъдат взети амбициозни решения или поне да се заявят намерения за такива решения някога в бъдещето. Сигурно е обаче, че с наближаването на края на мандата на ЕК, Барозу ще натиска ако не за друго, поне да поддържа идеите си в обръщение.