euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В сегашния момент на политическа неразбория в България, какофония от много и разнопосочни искания за цялостна смяна на политическата система, на Конституцията, на икономическата ориентация дори, едва ли новината за това, че присъединяването на България към Шенгенското пространство на сигурност се отгдалечава е сред най-шокиращите. А би трябвало, защото неспособността на България да убеди партньорите си в ЕС, че е готова да участва равнопоставено в охраната на общата външна граница, да сътрудничи безпристрастно в борбата с организираната престъпност и корупцията, и с нелегалната имиграция, е всъщност еманацията на провала да извърши необходимите реформи.

Членството на България и Румъния в Шенген се подмята вече две години из Съвета по правосъдие като досадна тема, която не търпи развитие и само губи ценно време. За пореден път министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС отложиха да вземат решение, като дори бяха включили точката в програмата си с етикет "проверка на състоянието", което е повече от показателно за отношението. Още преди Съвета беше ясно, че освен Холандия, съпротива към членството на двете източноевропейски страни в Шенген имат Финландия и Германия. В интервю [на английски език] за германското списание Der Spiegel германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих заявява категорично, че ще блокира присъединяването на двете страни, ако се стигне до гласуване в Съвета.

Той припомня, че те отдавна биват оценявани дали са готови за приемане в шенгенската зона за сигурност. Последният годишен доклад (по механизма за проверка и сътрудничество) показва напредък, но не е достатъчен. "България и Румъния все още трябва да бъдат по-решителни в борбата срещу корупцията. Онези, които получават виза чрез подкуп могат да стигнат чак до Германия без никакви по-нататъшни проверки", смята германският вътрешен министър. И въпреки че не малко германски вестници, а също и издания от други страни в Европа се опитват да припишат отказа на Германия на предстоящите през есента избори, редно е да се погледне истината в очите.

България и Румъния са с механизъм в областта на правосъдието и вътрешните работи от самото им присъединяване. Той беше със срок на годност реално 3 години, тъй като за толкова беше предвидена заплахата от налагане на предпазна клауза, ако двете страни не реформират съдебните си системи. Механизмът навърши 6 години и няма изгледи да отпадне скоро. Не само това, но и всички кредити на доверие вече са изчерпани. Правителството в оставка на премиера Бойко Борисов и заместникът му Цветан Цветанов, на когото беше поверено ключовото Министерство на вътрешните работи, изгубиха доверието, което получиха през 2009-а година, когато не успяха да спечелят мнозинство на парламентарните избори.

Надеждите на еврократите в Брюксел и на страните-членки бяха, че щом бивш главен секретар на МВР и неговата дясна ръка поемат щафетата, то тогава е възможно да се очаква, че ще настъпят дългоочакваните резултати. Не само че резултати не дойдоха, но и европейските политици и общественост започнаха постепенно да се запознават с данни за съпричастността на премиера Борисов с престъпния свят. Въпреки че той многократно отрича своите връзки с членове на организираната престъпност, съмненията остават. Те фигурират и в грамите на американското посолство в София до Държавния департамент, разкрити от WikiLeaks.

Споразумението за Шенген е създадено с цел отпадане на вътрешните граници, за да се улесни интеграцията и свободното движение на хора. Цената на свободата обаче изисква пълна хармония на правилата за издаване на визи, убежища, както и пълноценно сътрудничество и координация между полицейските и съдебни власти, за да се пази вътрешната сигурност най-вече именно по отношение на борбата с организираната престъпност. За целта беше създадена и Шенгенската информационна система, в която се разменят данни за определени категории хора и услуги. Като се сетите за спорадичното изскачане на нечие досие в пространството, достъпът до който би трябвало да е строго контролиран, вероятно няма да ви е трудно да стигнете до извода, че не би било изключено информацията в тази система да се използва с нечисти помисли.

И това е по отношение на организираната престъпност. Хайде сега да си представим как стоят нещата с корупцията! Колко членове на правителството на Бойко Борисов напуснаха постовете си заради фалшифицирани дипломи? Това е корупция. Колко членове на управляващата партия не успяха да изчистят имената си, след като срещу тях бяха изнесени данни за корупция или конфликт на интереси? Ако в Германия министърът на образованието беше принудена да подаде оставка, защото се оказа, че е плагиатствала при написването на докторантурата си, какво да кажем за вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, който не успя да обясни защо притежава 6 апартамента?

Да си припомним и случая с Калина Илиева, бившата шефка на държавен фонд "Земеделие", чиято германска диплома се оказа фалшива. Тъй като тя съвсем не беше единствената с фалшифицирана диплома, в България много бързо се наложи епитета "калинка" за всеки, който се е придвижил в йерархията на властта не на базата на заслуги, а чрез измама. Как при това положение може да се има доверие на държава, която себе си не може да опази от "фалшиви" служители, че ще може да варди общата шенгенска граница? Вие можете ли да сложите ръка на сърцето си и да кажете, че вярвате, че не е възможно на нито една външна българска граница да се пренесе нещо с подкуп? А да се издаде виза срещу определена и то не много голяма сума? Самият факт, че излизат наяве толкова много фалшиви дипломи показва нивото на корупция в сферата на висшето образование.

Да не забравяме и случая "Венета Марковска", предложена от управляващите за член на Конституционния съд, въпреки сигналите за конфликт на интереси и търговия с влияние. Натискът г-жа Марковска все пак да положи клетва беше огромен и доведе до наистина жалко развитие на събитията, когато президентът Росен Плевнелиев напусна клетвата й. Този случай предизвика Европейската комисия да заплаши, че е възможно да излезе с извънреден доклад по механизма за сътрудничество и проверка, но не го направи.

Държавният австрийски вестник Wiener Zeitung пише, че отказът България и Румъния да бъдат приети в Шенген е лицемерно. Вестникът признава, че София и Букурещ трябва да положат още усилия в битката с корупцията и организираната престъпност, но че решението е лицемерно, защото неофициално отдавна се говори, че двете страни не са били готови за членство в ЕС през 2007 г., а сега западноевропейците вдигат ръце от проблеми, за които знаят отдавна. "Така че румънците и българите ги държат отговорни за грешки, които като цяло ЕС допусна". Звучи логично, но не е вярно. Факт е, че ЕС прие двете страни неподготвени, защото в противен случай рискуваше тези страни никога да не мръднат и на 1 сантиметър напред. Благодарение на настоятелните молби, размахване на пръст и заплахи от страна на Комисията все пак тези страни днес са много по-различни от това, което бяха.

Те обаче са много далече от това, което трябваше да бъдат. И ако някой е бил заблуден, то това е самия ЕС и неговата общественост. Вината за това е на българите, които не успяха да изискат от своите управляващи да бъдат честни и веднъж завинаги да кажат "не" на корупцията и организираната престъпност. Сега българите отново имат шанс да поискат нещо в тази посока, но вместо това те искат по-високи доходи, по-ниски сметки за тока, а достатъчно провалили се политици се надпреварват кой ще им предложи най-невъзможното. Нещо повече, на фона на всички критики, които идват от все повече страни в ЕС, включително вече и от Полша, вицепремиерът Цветанов вместо да подаде оставка още първия път, когато Холандия настоя членството в Шенген да се обвърже с напредъка в борбата с организираната престъпност и корупцията, заяви онзи ден в Брюксел, че основната причина за провала е лошата социална политика на правителството.

Не, г-н Цветанов, обедняването на българските граждани е резултат от липсата на борба с корупцията и организираната престъпност, които действат като тумор на икономиката и социалното благоденствие. Неспособността на Румъния да използва по най-добрия начин доверието от 2007-а година като извърши болезнените реформи и се раздели с оковите на механизма всъщност доведе до политическата криза в страната миналата година. Именно тази криза провокира Комисията да излезе с извънреден доклад за Румъния, който отива много отвъд точките в механизма (така наречените бенчмаркове). В този доклад освен че беше казано на румънските политици, че трябва да подават оставка и при най-малкото съмнение в тяхната почтеност, бяха отправени и критики срещу липсата на свободни и независими медии.

Все проблеми, от които страда и съседна България. Уви, Комисията засега щади България и обяви още миналата година, че следващият доклад за страната ще бъде в края на 2013 г. Брюксел отрича, че причината за това са предстоящите избори в страната, но е трудно човек да измисли друга причина, особено когато и Съветът по правосъдие реши да разгледа отново кандидатурите на България и Румъния в края на годината. Дотогава българските граждани ще са избрали своето ново правителство и то ще е имало време да даде първите сигнали кои ще са неговите приоритети и как ще работи. На фона на отблъскващия популизъм, който струи от всички политически партии, както и на липсата на свободни и независими медии, отсега можем да предположим какво ще пише в заключенията на Съвета по правосъдие в края на годината. Най-лесното ще бъде да си кажем - "Е, за какво ни е този Шенген? С какво е толкова важен?". Само че не Шенген е важен, а защо не можем да влезем.

И вместо да се надуваме, плюейки по международното положение и лицемерните европейци, трябва най-сетне да ни хване срам за всичко, което не направихме за 23 години преход.