euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кой е виновен за кризата? Тройката допринесе или облекчи кризата? Можеше ли, а и трябваше ли Тройката да бъде по-демократична? Това са ключовите въпроси, които звучаха миналата седмица в Страсбург по време на разследването на икономическата комисия на Европарламента за работата на триото институции (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд) при спасяването на Гърция, Ирландия, Португалия и Кипър от фалит. Европейският парламент от самото създаване на Тройката отправяше остри критики към работата й, защото, според повечето евродепутати, това е довело до влошаване на икономическата ситуация в засегнатите страни, вместо до подобряване. Дали обаче това е така?

Двама членове на изключително влиятелната в ЕС икономическа комисия на ЕП са съавтори на проектодоклад [на английски език] на Европарламента за работата на Тройката, а в допълнение на това евродепутатите от комисията проведоха и серия от изслушвания на ключови стратези и участници в работата на Тройката. Миналата седмица на кръстосан разпит бяха подложени първия заместник-председател на Европейската комисия Оли Рен, който отговаря за икономическите и парични въпроси на ЕС и на еврозоната, бившия шеф на ЕЦБ Жан-Клод Трише, шефа на постоянния спасителен фонд на еврозоната Клаус Реглинг, а тази седмица пред евродепутатите се яви и гръцкият министър на финансите Янис Стурнарас. По програма той трябваше да говори единствено в качеството си на председателстващ Съвета на министрите по икономическите и финансовите въпроси, тъй като Гърция от 1 януари пое председателството на Съвета на ЕС. И въпреки, че той беше представил писмени отговори  [на английски език] като част от разследването на комисията, в продължение на час и половина депутатите искаха от него отговори за всичко свършено и несвършено от гръцкото правителство до момента.

Да фалираш на инат

В проектодоклада си евродепутатите Othmar Karas (ЕНП, Австрия) и Liem Hoang Ngoc (Социалисти и демократи, Франция) правят изключително обективен анализ на ситуацията преди и след Тройката, като подчертават, че причините за кризата в четирите страни (Испания е отделен случай) са били различни. В Гърция, най-тежко засегнатата страна, която постави на изпитание самото съществуване на Икономическия и паричен съюз (ЕПС), преди спасителната програма бюджетният дефицит достига 15.7% от брутния вътрешен продукт през 2009-а година, а съотношението на дълга към БВП е 129.7% през 2009 г. и 156.9% през 2012 година. За сравнение, дългът на Гърция е бил твърде висок - 97.4% - още през 2003 година, когато дори не е имало сянка на съмнение за предстояща криза.

Съавторите на доклада критикуват липсата на адекватни статистически данни и информация, както и че широкомащабни измами са били явление в Гърция години преди създаването на спасителната програма. Вместо да се превърне в присъда, докладът представлява солидна основа за анализ и размисъл за бъдещето. Въпреки че в икономическата комисия, а и в пленарната зала през годините често се чуваха остри критики срещу работата на Тройката, както и искания тя да бъде премахната незабавно, в доклада на Othmar Karas и Liem Hoang Ngoc се признава, че ЕС и международните институции, включително и МВФ, са били неподготвени за дългова криза от такъв мащаб. Признава се обаче, че до голяма степен работата на Тройката е била затруднена от лошото състояние на регулацията на финансовите услуги, огромните макроикономически дисбаланси и факта, че много инструменти, като например външната девалвация, не са били налични.

И все пак авторите критикуват липсата на прозрачност в преговорите по спасителните програми. Критики, с които нито един от изслушаните представители на институциите на Тройката и не само, не се съгласи. Оли Рен обясни неколкократно, че създаването на Тройката е протекло под краен политически и времеви натиск за предотвратяване на фалити. По-късно страните-членки направиха Тройката съвсем официална с договора за постоянния спасителен фонд на еврозоната - Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), а също и в пакета промени на икономическото управление, станал известен като тупак. Г-н Рен подчерта, че най-важното за успеха на спасителните програми е те да бъдат припознати като собствени. Това се получи от само себе си в Ирландия и това е страната, която успешно излезе от спасителната програма след тригодишни болезнени реформи.

Уви, в Гърция не се получи точно това, което беше и причината за проблема с фискалните мултипликатори, който прерасна в конфликт между МВФ и ЕС. Оли Рен обясни обаче, че прогнозите не взимат под внимание политическата нестабилност и размирици, както и че политическите фактори са изиграли своята роля. В Гърция политическите бунтове и липсата на единство са отслабили усилията за структурни реформи, особено в първите две години от спасителната програма. Това имаше отрицателни последици върху икономическия растеж и създаде допълнителни размирици извън Гърция, като повдигна въпроса за това дали Гърция да остане в еврозоната или не, каза Оли Рен. Той припомни и това, че кипърските власти също предпочетоха по-тежкия вариант и вместо да откликнат на изразените две години преди спасителната програма притеснения на ЕК, те предпочетоха да вземат заем от Русия без никакви условия.

В Португалия също беше постигнат консенсус между основните политически партии за извършване на реформите, макар и поискан от Европейската комисия. Уви, този консенсус започна да се пропуква през последната година и половина и може спокойно да се предположи, че това е една от причините Португалия все още да не е в състояние да излезе от програмата си. Във всички случаи обаче, отговорността за провежданите реформи е у страните-членки, каза Оли Рен. "Няма никакво съмнение, че структурните корекции от натрупани макроикономически дисбаланси към устойчиво икономическо развитие стават с трудни и често болезнени избори. Само че отговорността тук трябва най-напред да се носи от онези, които са оставили тези дисбаланси да се трупат, с всички социални последици от това", обясни вицето на Жозе Мануел Барозу.

Той напомни, че условията ни най-малко не са били налагани на никого, а са били договаряни и след това одобрявани от националните парламенти. Оли Рен обясни и защо са неоснователни критиките за липса на демократична легитимност. "Служителите [в Тройката] на МВФ са отчетни пред своя борд и съответно пред управителния съвет. ЕЦБ дължи отчет на своя управителен съвет. Решенията в спасителните фондове се взимат от управителните съвети, които се състоят от министрите на финансите, а те от своя страна са отчетни пред парламентите си".

Бившият гуверньор на ЕЦБ Жан-Клод Трише, който имаше ключова роля в реагирането на първите симптоми на кризата, обясни нещата още по-директно като каза, че най-трудно е било решаването на проблема с това, че някои страни са харчели повече, отколкото са изкарвали. Друг проблем, според г-н Трише, е бил, че доста страни в началото не са имали желание да участват в спасяването на Гърция и са смятали, че това е работа единствено на МВФ. Той припомни също така, че големите страни в ЕС са отказвали да се съобразяват с Пакта за стабилност и растеж. Трише отказа да поеме отговорност за своите действия, както настоя португалската евродепутатка Marisa Matias от Конфедералната група на обединената левица, и прехвърли отговорността изцяло върху страните-членки. А по отношение на прозрачността при взимането на решения, той неколкократно припомни, че първата фаза на кризата е била на спекулантите. Затова е било наложително много от решенията да не бъдат обявявани публично.

Трише се съгласи с евродепутатите, че все пак Тройката, въпреки полезната работа, която свърши, трябва постепенно да изчезне. Не на това мнение е шефът на ЕМС Клаус Реглинг. Той подчерта, че подкрепя икономическия подход на Тройката, защото много страни-членки на еврозоната и самия валутен съюз са били в "екзистенциална криза". Той обясни, че онези, които вярват, че е имало друг подход, включващ по-малко затягане на коланите, пропускат същественото. А то е, че алтернативите на сегашните политики в програмните страни нямаше да бъдат по-малко болезнени, а напротив. Като цяло, припомни той, заемите от спасителните фондове са купили време на проблемните страни. Алтернативата е била фалит на страната, рухване на икономиката й и напускане на еврозоната. Това щеше да доведе до много по-големи проблеми от сегашните. Историята на МВФ пази спомен за такива случаи, добави той.

Клаус Реглинг не се съгласи и с тезата, че Тройката налага икономически, фискални и социални политики без политически контрол, отчетност, прозрачност и демократична легитимност. "Тройката дава съвет. Тя не взима окончателни политически решения. Политическите решения се взимат от демократично избраните правителства в еврозоната. В повечето програмни страни националните парламенти са гласували програмите по всички отделни стъпки".

В подкрепа на казаното от Оли Рен, Жан-Клод Трише и Клаус Реглинг бяха и писмените отговори на гръцкия министър на финансите Янис Стурнарас, който посочва, че в средата на 2009 г. правителството е предложило цял набор от фискални мерки, но предсрочните избори през октомври същата година са прекратили изпълнението им. Той каза, че всички спасителни програми до момента са минавали през парламентарно одобрение. Шефът на групата на Социалистите и демократите в Европарламента Ханес Свобода каза обаче, че това са решения, взимани с пистолет, опрян в слепоочието. Г-н Стурнарас потвърди, като уточни, че гръцкият парламент не е участвал в преговорите, тъй като Конституцията не му дава такива права. Освен това, спешността и изключително кратките срокове за подписване на споразуменията за спасителните заеми, не са позволявали продължителни дискусии.

Успех или неуспех?

Предкризисното ниво на дълга и бюджетния дефицит на Гърция са били ужасяващи. През 2009-а година дефицитът е над 15 процента. След работата на Тройката и националните власти обаче той спада до 2.2% от БВП през 2013 година. Това, по неговите думи, е най-бързата и най-голяма фискална корекция, правена някога от страна-членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Цената обаче е изключително висока. Брутният вътрешен продукт спада с около 25% за този период, а безработицата е 27%. Въпреки това, гръцкият министър звучеше оптимист по време на изслушването му в икономическата комисия тази седмица. Той каза, че ситуацията със задлъжнялостта в страната не изглежда толкова зле, колкото показват числата и обяви, че правителството ще предложи скоро десетгодишна стратегия за растеж.

Една от най-положителните ползи от гръцкия икономически и, да се надяваме, политически катарзис е, че започна реална борба с корупцията по всички етажи. Г-н Стурнарас беше подложен на унищожителни критики от зеления евродепутат от Белгия Philippe Lamberts, който обвини правителството, че спестява на богатите в страната болезнените мерки. Стурнарас му отговори обаче, че много богати в Гърция вече са в затвора. В потвърждение на това е и публикация в The New York Times, в която пише, че гръцките прокурори вече са много по-независими от политиците от преди. За първи път прокурорите имат такова влияние в резултат на трите години зверско затягане на коланите и исканията на гражданите за наказания на онези, които са довели страната до фалит.

Бъдещето на тройката

Много влиятелни евродепутати, сред които португалката Elisa Ferreira (Социалисти и демократи), искат Тройката да бъде премахната, именно защото по-скоро е изиграла отрицателна роля в решаването на кризата, отколкото е спасила положението. Това видимо се опровергава от доклада на депутатите Othmar Karas и Liem Hoang Ngoc. По време на изслушванията стана ясно и това, че Тройката е била спешно решение. От началото на кризата до момента Пактът за стабилност и растеж (икономическото управление на ЕС и на еврозоната в частност) беше сериозно реформиран. Вече има много инструменти за превенция и помощ. Предстои още много работа по изграждането на банков съюз.

Според Оли Рен, бъдещето и управлението на Тройката трябва да бъде част от по-широки институционални дискусии около задълбочаването на интеграцията в еврозоната. Основният принцип за ЕК обаче е, че по-силна солидарност може да се иска само, ако е в замяна на по-силна отговорност. А това, от своя страна, може да стане само при много дълбок демократичен процес, каза Оли Рен пред евродепутатите. Това едва ли ще се хареса на гражданите на страните, които изпитаха на гърба си спукването на илюзиите за бързо забогатяване в ЕС. Тройката в момента е най-мразеният орган в тези страни и въпреки всички правни въпроси, тя щеше само да спечели, ако още от самото начало работеше по-активно с Европарламента. Това щеше да спести спекулациите и в крайна сметка огромното напрежение, което се създаде в ЕС по оста "бедните мързеливци" и "богатите донори".