euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

МВФ започна да признава допуснати грешка след грешка, с което не остави на Европейската комисия никакви възможности да излезе сухо от все по-разрастващата се буря около икономическите й политики. Доскоро съюзник на ЕС в борбата му с дълговата криза и доминото от фалити на страни-членки, Фондът, начело с бившия френски министър на финансите Кристин Лагард, премина изцяло на страната на противниците на политиката на затягане на коланите, която доскоро проповядваше усилено. Промяната започна в началото на годината, когато главният икономист на Фонда Оливие Бланшар призна в специален документ грешки при прогнозирането на икономическия ръст след налагане на ограничаващи разходите мерки. След това дойде злополучното разкритие на по-скоро техническа грешка в изчисленията на двама влиятелни икономисти от Харвард - Кенет Рогоф и Кармен Райнхарт - служили за основа на така наречената остерична политика на ЕС.

Окончателното предателство беше извършено снощи, когато Фондът разпространи официално признание за допуснати нарушения на собствените му правила по отношение на Гърция. Това изцяло постави ЕС и най-вече Европейската комисия и Европейската централна банка в позиция на самоотбрана. Щетите от "предателството" тепърва ще се измерват, но за мащаба им загатна представянето миналата седмица на специфичните национални препоръки, които са важна част от реформираното икономическо управление на ЕС - Европейския семестър, отнело почти двугодишни политически усилия. Посипването с пепел от страна на МВФ във Вашингтон със сигурност сериозно ще урони авторитета на европейската икономическа експертиза и ще подкопава усилията на европейските чиновници да осъществят така мечтаната тясна икономическо-фискална координация на ниво ЕС.

От януари, когато Оливие Бланшар пръв хвърли бомбата, насам споровете между остеристи и харчисти се засилват, но определено през последните месеци привържениците на строгата бюджетна дисциплина, начело с Германия и северните държави, понасят значителни загуби и то в момент, когато изглеждаха победители с добрите резултати, които показа Ирландия, а също и Португалия, както и изключителното представяне на Латвия и Литва. Всичко това постави Европейската комисия в нелеката позиция да се опита да запази каквото е останало, но като цяло нямаше много място за маневри.

Ако с тазгодишните си препоръки беше настояла за още затягане на коланите, което би било логично продължение на досегашната политика, довела до възстановяване на доверието на пазарите, до завръщането на някои от достигналите до фалит страни-членки на кредитните пазари, а също и до чувствителен спад в спредовете и цената на определящите десетгодишни дългови облигации, едва ли тези забележки щяха да бъдат взети насериозно във все по-бунтуващите се европейски столици, ръководени от Франция, чийто президент Франсоа Оланд най-категорично и публично заяви, че не възнамерява да следва "диктата" на Комисията. Затова ЕК избра другия подход - да отпусне малко коланите като даде кратка бюджетна ваканция на страните със свръхдефицит, казвайки им с размахване на пръст обаче, че те трябва да използват това време, за да осъществяват реформи.

Едва ли ще са много онези, които биха заложили солидна сума на това, че правителствата ще запретнат ръкави и ще направят точно това. По-вероятно е да се търси заобикаляне на цялата тази система и връщане към статуквото, пък каквото сабя покаже. В крайна сметка правителствата траят кратко, а дълговете са вечни. Нещо повече, след признанието на Фонда трябва да се очаква, че атаките срещу Комисията и ЕЦБ ще се засилят, както и натискът върху Германия да спре да настоява за строга фискална дисциплина.

Европа повече от всякога се нуждае от европейски консенсус

Притисната в ъгъла Европейската комисия отправи отчаяни призиви все пак да не се обръща гръб на постигнатото до момента. В речта [на английски език] си при представянето на конкретните национални препоръки [на английски език] (КНП) на 29 май Жозе Мануел Барозу започна с анализ на ситуацията като натърти, че възстановяването в краткосрочен план е препятствано от високите нива на дълг както частен, така и публичен. Освен това, той отправи директен упрек към страните-членки за това, че не са направили достатъчно, за да се върнат на пътя на растежа и да изкарат Европа от кризата. Г-н Барозу обясни, че в основата на здравата икономика са инвестициите в образование и в осигуряването на стабилни и устойчиви публични финанси. Той подчерта, че растеж, подхранван от публичен и частен дълг не е устойчив и напомни, че точно това е урокът от кризата. "Това е изкуствен растеж, базиран на дълг, частен или публичен".

В края на речта си той заяви, че целият разговор "затягане на коланите срещу растежа" е безплоден и контрапродуктивен. "Вместо да се занимаваме с тези дебати, които ни разделят и може само да уронят доверието, нашите столици трябва да се концентрират върху постигането на европейски консенсус, за който се бори Комисията, с по-решителни и спешни действия в стимулиращи растежа реформи". Вицето му, влиятелният еврокомисар, Оли Рен, чиито правомощия бяха значително завишени в процеса на реформа на икономическото управление, също подчерта в изказването си, че запазването на курса на фискална консолидация и структурни реформи си остава необходимо в Европа, заради високите нива публичен и частен дълг.

Добре, може да отпуснете колана, но само с 1 дупка

В отчаян опит да не загуби изцяло вниманието на европейските столици Комисията предложи все пак леко отпускане на коланите, което е нож с две остриета. Няколко страни-членки получават отсрочка от една или две години за корекция на бюджетните дефицити. Оли Рен се опита да обясни, че това е съвсем закономерно и съвсем не е резултат от външен натиск. Нещо повече, той дори се позова на възможностите, които Европейският семестър дава, като заяви, че препоръките за структурни реформи винаги са вървяли ръка за ръка с фискална консолидация, затова и страните, които извършват структурни реформи, ще получат отсрочка. Уви, доколко всички страни, които получиха остерична ваканция, наистина извършват структурни реформи е спорен въпрос, особено като се имат предвид и конкретните препоръки за проблемните страни.

Така например за Италия Оли Рен заяви, че е извършила огромни структурни корекции през последните две години (управлението на първото технократично правителство в ЕС с премиер Марио Монти), но посочва, че новото правителство прави обратен завой по някои от мерките. Въпреки това обаче, кабинетът на наскоро избрания Енрико Лета е поставил предпазни механизми, които ще гарантират, че дефицитът ще остане под 3% от брутния вътрешен продукт. Конкретните препоръки за Италия са 6, като вероятно трябва да ги броим с 1 по-малко, тъй като за абсолютно всички страни (с изключение на Румъния, на която най-напред е препоръчано да се придържа към спасителната програма на МВФ и ЕС) първата препоръка е да се продължи с фискалната консолидация.

Останалите препоръки [на английски език] към Италия не са новост, тъй като те бяха загатнати в задълбочения анализ на Комисията по процедурата по макроикономическите дисбаланси. Просто в годишните препоръки ЕК е малко по-конкретна в изискванията си. От Италия се очаква да прехвърли данъчното бреме от труда и капитала към потреблението, имотите и околната среда без това да включва бюджета. Препоръчва се да се преследва избягването на данъци, да се подобри събираемостта и да се вземат решителни мерки за борба със сенчестата икономика и необявения труд. За пореден път Италия е призована да премахне ограниченията при професионалните услуги и изобщо да отвори пазара на труда и на услуги. Много от страните, дори може да се каже всички членки, са получили препоръки да се концентрират върху енергийните междуконекторни връзки и енергийната ефективност. Специфичното при Италия е, че се очаква тя да обнови капацитета на инфраструктурата си. Друга препоръка е да намали икономическите различия между юга и севера на Италия.

При Франция препоръките са много сходни, както при Италия, което също беше видно още при анализа на дисбалансите. Франция получава отсрочка от две години, за да коригира бюджетния си дефицит, като таванът се измества на 2015 г. В замяна обаче, Комисията очаква Франция да използва това време, за да се справи с проблемите със спадащата си икономическа конкурентоспособност, която беше повод за напрежение със съседна Германия. Препоръките към Франция са също 6, като сред тях, очаквано, са вече традиционните съвети за намаляване на стойността на труда най-вече чрез намаляване на осигуровките, плащани от работодателите.

Минималната работна заплата трябва да е в подкрепа на конкурентоспособността и създаването на заетост. Конкуренцията в сферата на услугите също трябва да се увеличи, да се премахнат необоснованите ограничения на достъпа до професионалните услуги. Препоръките към Франция са на моменти толкова конкретни, че стигат до там да изискват от правителството на Франсоа Оланд да премахне регулираните тарифи за газ и електричество, да отвори пътническия транспорт за конкуренция, да започне незабавна реформа на системата за обезщетение при безработица, както и да увеличи дела на по-възрастните на пазара на труда.

Испания е пионер в много отношения в ЕС. Това е първата страна, която извоюва нетрадиционна спасителна програма, на базата на която получи пари от ЕС за рекапитализиране на местните банки, но без условността, на която бяха подложени Гърция, Ирландия и Португалия. Освен това Испания е първата, която получи отсрочка за постигане на средносрочните си бюджетни цели преди две години, което създаде напрежение в ЕС и доведе до обвинения в двоен стандарт. Испания и тази година ще получи отсрочка, но противно на твърденията, че това е като награда за досегашните усилия, препоръките [на английски език] към Мадрид показват друго. На първо място те са общо девет и са също доста по-подробни, отколкото при останалите страни.

От Испания се изисква да създаде преди края на годината независима фискална институция (подобно нещо беше поискано и от България), която да предоставя анализи, съвети и да следи изпълнението на фискалната политика на националните и европейските фискални правила. Това е доста интересно, тъй като би могло да се изтълкува и като не особено високо доверие в способността на правителството в Мадрид да изпълни заложените цели. Конкретна препоръка към Испания е също да намали размера на правителствените задължения и да избягва последващо натрупване, както и да предоставя редовно данни за неразплатените си задължения. Препоръчва се и задълбочена пенсионна реформа, която да гарантира, че възрастта за пенсиониране е съобразена с продължителността на живота. Пенсионната препоръка, впрочем, може да бъде прочетена при много от страните-членки, особено в периферията и бившия соцлагер.

Изисква се Испания да осъществи структурна реформа в сектора на електричеството до края на годината, да завърши междуконекторните връзки със съседните страни за газ и електричество и да спре да дотира нерентабилния транспорт. Друга любопитна конкретна препоръка към Испания е да допусне независима национална оценка на бъдещите големи инфраструктурни проекти. Освен това се препоръчва да се осигури реална конкуренция в товарните и пътническите железопътни услуги. Брюксел очаква от Мадрид да представи и цялостна реформа на местната администрация и до октомври 2013 да начертае план за засилване на ефективността на публичната администрация като цяло. Очаква се и засилване на ефективността на съдебната система.

Другата страна под напрежение, както беше описана в анализа на макроикономическите дисбаланси и то в комплект с Испания, е Словения, която успява да удържи да не поиска спасителен заем от еврозоната. Според Оли Рен, Словения решително се е заела с прекомерните дисбаланси, успяла е да осигури финансиране за финансовите си нужди за определен период. В подкрепа на усилията й Комисията също й дава отсрочка като очаква през това време страната да не губи време и да се заеме с реформите. А това, което трябва да се реформира не е никак малко. Препоръките [на английски език] към Словения също са девет, което от прочита на всички препоръки дава възможност спокойно да се заключи, че колкото повече са препоръките, толкова по-проблемна е страната.

Словения също трябва да се заеме с реформа на пенсионната си система, като елемент от нея е обвързването на задължителната възраст за пенсиониране с продължителността на живота, което е евфемизъм на увеличаване на пенсионната възраст. С цел намаляване на разходите на правителството в Любляна се препоръчва да ограничи социалните разходи за възрастните хора като вместо да предоставя институционална грижа, премине към домашни грижи. От страната се очаква да проведе системен преглед от независим и задължително външен консултант на банковата система. Други препоръки са свързани с намаляването на продължителността на делата на първа инстанция, особено гражданските и търговските дела, премахване на административните пречки, преструктуриране на свръхзадлъжнелите или недокапитализирани, но жизнени компании, създаване на правна рамка за извънсъдебно преструктуриране, бързо решаване на делата за несъстоятелност.

Еврогрупата да поеме по-водеща роля в еврозоната

Към конкретните препоръки има и един комплект [на английски език], който е изцяло насочен към еврозоната. В него се препоръчва Еврогрупата да поеме по-засилени функции и да следи за изпълнението на договорените на общоевропейско ниво правила и препоръки. Сред препоръките са също и всички онези амбиции на Комисията за задълбочаване на Икономическия и валутен съюз (ИВС), включително и изграждането на банковия съюз, което ще бъде тема на юнския Европейски съвет в края на месеца.

Борба с наследството на плановата икономика

От конкретните препоръки на Комисията може да се извлече общо заключение за страните, които до началото на 90-е години бяха от източната страна на Берлинската стена. Прави впечатление, че препоръките са доста сходни за всички страни от бившия комунистически блок и определено са насочени към справяне с наследството на плановата икономика под ръководството на Съветския съюз. Така например от страни, които иначе се справят изключително успешно на европейско ниво като балтийските, се очаква да подобрят данъчните си системи, да реформират пенсионните си системи със специален фокус върху ниската възраст за пенсиониране и възможностите за ранно пенсиониране. Неизменна от препоръките за почти всички страни от групата е премахването на регулираните цени на електричеството и газа, и увеличаване на енергийната ефективност на публичните сгради и обществения транспорт.

От Латвия, чиято молба за присъединяване към еврозоната от 1 януари беше одобрена от ЕК тази седмица, се очаква да намали данъчното бреме за нискозаплатените работници и да го прехвърли към акцизите, собствеността и околната среда. Препоръчва [на английски език] се също реформа на висшето образование и по-специално обвързване на финансирането на висшите училища с качеството. Повишаване на енергийната ефективност, особено на жилищните сгради и регионалните отоплителни централи, намаляване на разходите за енергия и подобряване на свързаността с енергийните системи на ЕС са също част от препоръките към Рига. Балтийският тигър Естония [на английски език], която вече е част от еврозоната, също трябва да подобри енергийната ефективност, както и ефективността на местните власти. Очаква се също да подобри качеството на местните публични услуги.

Литва, която от 1 юли поема за първи път ротационното председателство на Съвета на ЕС, трябва да наблегне на фискалните правила, да прегледа данъчната си система и да обмисли увеличаването на данъците в онези сфери, които най-малко биха засегнали растежа, като например имотите и околната среда. Реформа на пенсионната система с оглед премахване на възможностите за ранно пенсиониране и създаване на ясни правила за индексация на пенсиите, както и поощряване на схемите за допълнителни спестявания, създаване на по-гъвкав пазар на труда и реформа на държавните компании, са сред препоръките [на английски език] към малката балтийска страна, която също се очаква да се присъедини към еврозоната догодина.

Сходни са и препоръките [на английски език] към източния гигант Полша, която единствена успя да оцелее в периода на кризата като запази солиден икономически растеж, който обаче е в процес на забавяне. Изключение от съветите към останалите бивши соцдържави е Варшава да продължи усилията за увеличаване на участието на жените на пазара на труда чрез инвестиране в достъпни детски градини и предучилищно образование. От Полша се очаква също плавно да премахне специалната пенсионна система за миньорите и да подобри управлението на отпадъците и водите.

Както и от миналогодишните, така и от тазгодишните конкретни национални препоръки става ясно, че повечето страни-членки се нуждаят от структурни реформи, като в някои случаи става дума за наистина дълбоки реформи. При по-развитите западни страни, които са и от по-рано в ЕС, фокусът е към засилване на конкурентоспособността и допълнително отваряне на икономиката във всяко едно отношение, докато при по-новите членки личи нуждата от справяне с последиците от миналото. На този фон ще бъде наистина грешно, ако в името на победата в остеричната война, страните-членки по примера на Франция решат да обърнат гръб на Комисията и продължат постарому. Вярно е, че трудно се оцелява в рамките на един мандат. При това, на фона на дългосрочността на усилията, един мандат от четири години е твърде кратък. Но все пак, политиците трябва да покажат и отговорност към бъдещето, което се простира отвъд следващите избори, а не само към партийните си интереси. Нещо, което на този етап изглежда твърде утопично.