euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Победа или загуба? Изобщо война ли беше това? След тежката конфронтация между британския премиер Дейвид Камерън и останалите в ЕС около избора на шеф на Европейската комисия оценката на резултатите зависи от това от коя страна на Ла Манша се прави тя. Най-големият губещ обаче е самият ЕС с Великобритания в него, защото нито Лондон получи каквото искаше, нито пък ЕС изглежда достатъчно амбициозен в плановете си за бъдещето. Резултатът от сблъсъка е, че лидерите на страните-членки отвориха вратата на Великобритания, предложиха Жан-Клод Юнкер за шеф на ЕК и се заеха с обичайните си малки стъпки за задълбочаване на интеграцията. 

Грешките на Камерън

Най-голямата грешка на британския министър-председател е в тона. Това си пролича особено ясно по време на кулминацията на конфликта, която съвпадна с отбелязването на стогодишнината от началото на Първата световна война в белгийския град Ипр. След официалните чествания лидерите на 28-те се събраха на неформална вечеря, за да се опитат да намерят решение на създадения до голяма степен от Великобритания проблем и зле планираната й дипломатическа офанзива. На следващия ден, въпреки очакванията за дълги разправии, изненадващо рано президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой съобщи в Twitter, че е взето решение Жан-Клод Юнкер да бъде номиниран за шеф на ЕК. Реториката на Дейвид Камерън през цялото време беше войнствена. Пред журналисти след края на срещата на върха той говореше за битка, за война, за победи или загуби. И това не е за първи път. За него всички срещи на върха, когато се обсъждат ключови дългосрочни въпроси за Съюза, се свеждат до победа или загуба. Пред британските медии той напомни, че единствен от всички се е осмелил да наложи вето на фискалния пакт, че единствен се е осмелил да поиска намаление на многогодишния бюджет на Общността и макар всички да са му обяснявали, че е невъзможно това, той е успял. 

Нещо, което контрастира рязко с вижданията на германския канцлер Ангела Меркел, която заяви пред журналисти в петък следобед, че отбелязването на стогодишнината в белгийския град напомня за духа, по който Европа се движи и как се взимат решенията. Това в превод за Камерън означава, че Европа си е научила уроците и сега не воюва, а търси компромис. Британският премиер се опита да изкара своята кампания като борба в защита на принципите. Ако човек много вярва в един принцип, то той трябва да го отстоява до края, независимо, че е възможно да изгуби, каза той пред британските и чуждестранни журналисти. Доколко това е правилна тактика и дали принципът си е заслужавал ще решат британските избиратели. Един от големите уроци от Ипр обаче е, че ЕС не е сума от националните или индивидуални принципи, а нещо много повече. 

Втората много голяма грешка на Камерън е, че превърна иначе съвсем основателната си кампания за реформа на ЕС в лична офанзива срещу самата личност на Жан-Клод Юнкер като водещ кандидат за поста на Жозе Мануел Барозу. Камерън е абсолютно прав, че ЕС се нуждае от реформа. Нещо, което се признава и от германския канцлер, която заяви, че ЕС се нуждае от нова посока, която е ориентирана към финансова стабилност, растеж, заетост, иновации и намаляване на бюрокрацията. Ако Камерън и екипът му познават добре ЕС, те трябваше да знаят, че правенето на резки движения не е никак възможно, особено при съюз от вече 28 страни-членки с разнородно икономическо, политическо и обществено развитие, култури и манталитет. В този смисъл политиката на малката крачка е особено типична за Общността. 

Да се очаква, че ЕС може да договори кардинална реформа и то в интерес изцяло на Великобритания и то преди да е провела референдума си за бъдещето в ЕС е много сериозна грешка, която тепърва ще струва скъпо на Великобритания, защото зад намеренията на Камерън за реформа на ЕС твърде ясно прозираха домашните и вътрешнопартийните му проблеми. На моменти кампанията му беше истерична, изпълнена със заплахи, ултиматуми и чертаене на черни сценарии за бъдещето на ЕС, което е несериозно. 

Не на последно място е времето на провеждане на анти-Юнкер кампанията му, а именно след като вече картите бяха раздадени и играта беше започнала - тоест всички страни-членки по един или друг начин (с изключение на Великобритания) участваха в номинацията на шпиценкандидатите в своите европейски семейства. Точно това обясни и хърватският министър-председател Зоран Миланович, който също има съмнения за това доколко шпиценкандидатите е процедура, която се допуска от Договорите. Той обаче заяви, че след като негласно европейските лидери са допуснали играта да започне, то тогава е трябвало да се играе до край. 

Трите кухи аргумента на Камерън

За Дейвид Камерън, който има амбицията да е преродената Маргарет Тачър, основният проблем с шпиценкандидатите е, че това дава прекалено голяма власт на Европейския парламент, който няма нужната демократична легитимност. Това от своя страна води до отслабване на националните парламенти и до рискове за демокрацията в ЕС. Нещо, което не е вярно, защото Европейският парламент се състои от избрани на национални избори членове. И макар да няма достатъчно убедителни данни, които да докажат, че хората са се водили в своя избор от шпиценкандидатите, липсват и опровергаващи данни. Другото притеснение на Камерън е, че следващият път някой шпиценкандидат може в предизборната кампания да се бори за това НАТО да не се намеси в подкрепа на балтийските страни (sic) или да поиска Гърция да напусне еврозоната. Възможно е, каза той, някой да поиска и премахване на Пакта за стабилност и растеж. Освен това, тази процедура пречи на действащи премиери или президенти да се кандидатират за поста шеф на ЕК.

Тези твърдения не са подкрепени от факти, защото именно президенти и премиери участваха в избора на шпиценкандидатите по време на партийни конгреси. Сред обсъжданите имена от отделните политически семейства бяха дискутирани и действащи министър-председатели или държавни глави. Нещо повече, финландският премиер Юрки Катайнен дори официално обяви, че се отказва от премиерския пост в полза на европейската политика. Той ще бъде еврокомисарят на Финландия в новата Европейска комисия, макар че неофициално неговото име се спряга и за наследник на Херман Ван Ромпой като шеф на Европейския съвет. Така че, нищо не спира действащ министър-председател да се кандидатира за европейски пост, ако е обмислил това и е поискал национална подкрепа. Друг действащ премиер - г-жа Хеле Торнинг-Шмид (Дания) - също фигурираше в неофициалния списък на кандидатите за стола на Жозе Мануел Барозу. И тя беше подкрепяна страстно от самия Дейвид Камерън. А сред номинациите още на партийно ниво имаше достатъчно много действащи държавни лидери. 

Друг аргумент на британското правителство против Юнкер беше, че той е заклет федералист, което се разминава сериозно с поведението и тезите на бившия люксембургски премиер по време на предизборната кампания. Във всички предизборни дебати, провели се в няколко страни-членки на ЕС и излъчвани по национални и паневропейски медии, Жан-Клод Юнкер демонстрираше умереност, сдържаност и нескрито желание за специален диалог с Великобритания. Той отхвърли много от предишни свои федералистки възгледи като се представяше за реалист. Поведението на Юнкер спрямо Великобритания сериозно отслабваше и този аргумент на британската дипломация, особено на фона на съвсем ясно заявения федералист сред шпиценкандидатите Ги Верхофстад, бивш премиер на Белгия и лидер на групата на либералите в ЕП. 

Третият напълно неоснователен аргумент е, че ако Юнкер бъде избран, това ще доведе до напускането на Великобритания от ЕС. Няма пряка връзка между двете, защото оставането на страната в ЕС зависи изцяло от нейната вътрешна политика, а не от това кой е начело на ЕК. Нещо повече, провеждането на референдум за оставането на страната в ЕС или не е поставено в пряка зависимост от преизбирането на консерваторите и Дейвид Камерън като премиер. 

А сега накъде?

Дейвид Камерън продължава да е прав, че ЕС се нуждае от сериозна реформа. И това е единственото нещо, по което има пълно съгласие между него и останалите в ЕС. Различията идват обаче от отговора на въпроса как. Скоростта на реформи също е различна. Затова и в заключенията [на английски език] от срещата на върха в петък беше записано именно това, че всеки е свободен да се движи с каквато си иска скорост без да налага своята на останалите. А малко по-късно в статия [на английски език] за The Daily Telegraph британският премиер посочи, че всъщност не става дума за различна скорост, а за различна посока. В такъв случай британското общество трябва първо да отговори на въпроса "В каква посока да продължи да се движи Великобритания?" и чак след това да изисква от ЕС каквото и да било. 

Провалът на Дейвид Камерън е сериозен, защото точно по подобие на храбрия оловен войник той се хвърли в огъня на реформата, която искаше, преди тя да се осъществи заради една хартиена балерина. В заключенията от Европейския съвет е записано, че ЕС трябва да обърне внимание на притесненията на Великобритания. Не се казва нито кога, нито как, нито дали Обединеното кралство ще участва. Британският министър-председател отбеляза това като победа. Да, това изречение е неговата хартиена балерина.