euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За първи път визията на Европейския съюз за бъдещи разширявания придобива завършен и всеобхватен вид. Представената на 6 февруари стратегия [на английски език] е първият наистина значим документ, който най-после направи връзката между разширяването навън и абсорбирането му вътре. Документът е колкото насочен към страните с аспирации за европейско членство, толкова и към самия ЕС и някои негови разколебани членки. Много са новите неща в стратегията, като някои от тях отдавна бяха крайно необходими. Най-важното е обаче, че тя е ясна, откровена и задълбочена. В този смисъл документът на практика показва на страните от Западните Балкани, че регионът е важен за ЕС, но и че пътят към членство е само един. Стратегията е онзи "приеми-или-се откажи" момент за ЕС и западнобалканските държави. Предупреждение към политическите лидери в района. 

Документът показва, че Съюзът най-сетне е узрял за това какво е той самият, което улеснява значително подхода към онези, които имат желание да бъдат част от него. Той казва съвсем ясно и недвусмислено на кандидатките, че е настъпил краят на досегашната игра на "ние се правим, че се присъединяваме, а те се правят, че ни вярват". Въпреки цялостното добро чувство от стратегията, тя има един много съществен недостатък - нечестна е по отношение на помирението и решаването на двустранните спорове, наследени от разпада на Югославия, които тровят от години стабилността на региона. 

Предбрачен договор между ЕС и Западните Балкани

Нещото, което моментално прави впечатление в дългоочаквания документ е, че Турция е изключена от бъдещите планове на Съюза в смисъл на разширяване. Това вече не е просто стратегия за разширяването, а както показва и самото заглавие на документа, "Правдоподобна перспектива за разширяване към и засилено ангажиране на ЕС със Западните Балкани". Много вода изтече в последните години в процеса на разширяване. Беше изгубено много време и бяха направени много грешки. Досегашните стратегии за разширяване бяха частични, твърде технически и необвързващи. Новият документ е радикална промяна в сравнение с предишни. С него се дава последен шанс на страните-кандидатки да решат какво точно искат. 

За първи път ЕС се ангажира да участва адекватно в този на практика предбрачен договор, който е даден за подпис както на шестте западнобалкански държави (ЗБ6), така и на страните-членки. Документът е разделен на две части. Първата съдържа анализ на състоянието на ЗБ6 и набелязва съвсем конкретни мерки, които трябва да бъдат направени от тях. Втората част съдържа ангажименти на ЕС да се подготви за новото разширяване както институционално, така и финансово. Крайният срок за сключване на брака е 2025-та.

Датата е много ключов и мнопластов елемент в цялата стратегия. Както писа euinside, това е крайният срок за завършването на цялостната реформа на Съюза. Дотогава трябва да е завършено задълбочаването на интеграцията в еврозоната, реформата на Шенген, да бъде намерено решение на проблема със солидарността във всеки един аспект, включително и по отношение на миграционния проблем, да бъде променена изцяло философията на общия бюджет, което включва и бюджет за еврозоната, да бъдат завършени и институционалните промени - състава на Европейския парламент, промяна на начина на гласуване в Съвета (от единодушие към квалифицирано мнозинство).

Интеграцията в сферата на отбраната е също в режим "пълен напред", все повече се говори за обща външна политика, а промяната в търговската политика вече е факт. Всичко това прави задачата на кандидатките несравнимо по-трудна, отколкото е била в която и да било от предишните вълни на разширяване. Затова и Европейската комисия още в самото начало на документа заявява напълно честно: "Нашият Съюз трябва да бъде по-силен и по-солиден преди да стане по-голям". През тази година предстои ЕК да публикува поредица от предложения за подобряване на демократичната и институционалната рамка на Съюза до 2025-та година. Един от най-важните документи през тази година ще бъде новият механизъм за опазване на върховенството на закона и европейските ценности, който се очаква да бъде представен през октомври.

"Да си член на ЕС означава да приемеш и да разпространяваш неговите ценности", пише в стратегията. Новият механизъм ще важи за всички и ще бъде част от присъединителните договори на новите членки, когато успеят да се подготвят. Това е може би най-голямата новина в цялата стратегия, тъй като показва, че ЕС най-сетне признава, че не може да изисква от кандидатките неща, които не може да поиска от членките си. Това е огромна крачка напред в себеосъзнаването на Съюза. 

Стратегията е пълна с научени уроци и от двете страни на границата. "Присъединяването към ЕС е много повече от технически процес. Това е поколенчески избор, основан на фундаменталните ценности, които всяка страна трябва да приеме по-активно - от външната и регионалната политика до това какво учат децата в училище". Този пасаж е един от най-значимите в стратегията и показва, че ЕС е извлякъл поуките си от всички разширявания досега, но е разбрал и кои са най-големите предизвикателства пред ЗБ6. Кризата в еврозоната,  миграционната криза и популистката криза са трите най-разтърсващи събития в ЕС, които го накараха да осъзнае, че разширяването не е просто географско-политическо обединение на територии, а дълбок интеграционен процес, който има културно, социално и икономическо измерение. 

Кризата в еврозоната показа, че Съюзът се беше интегрирал значително финансово и икономически, но не беше узрял да признае това и да подкрепи интеграцията със съответните институции и инструменти. Миграционната криза разкри още един институционален недостатък - Съюзът беше премахнал границите, беше осигурил свободното движение на хора, но не беше помислил, че това означава общи външни граници, изискващи обща охрана, а също и общата външна политика. А популистката криза на свой ред разкри колко крехко нещо са ценностите и колко бързо може да се намери алтернатива, която да подкопава либералните устои на Съюза и да заплаши самото му съществуване. 

Така че, 2025-та е условна дата, която важи по-скоро за самия ЕС, отколкото за страните-кандидатки. Тя има и друга задача - да постави все пак някакъв хоризонт на кандидатките, въдица, за която да могат и популистките им елити, и самите граждани да се хванат. Първите, за да могат да продължат да управляват безпроблемно, а вторите за да започнат полека-лека да си представят членството и то да им се стори доста по-реално, отколкото е сега. Стратегията признава, че датата е твърде амбициозна дори и за технически най-напредналите държави. Комисията твърди, че тя все пак е реалистична. Теоретично, ако лидерите в тези държави изведнъж решат да се преобразят за една нощ, не е невъзможно да се направи огромна крачка. Предвид мащаба на трансформацията обаче, 2025-та година е изглежда по-скоро нереалистична. 

Тя би могла да стане по-реална, ако самият ЕС успее да осъществи своята част от трансформацията, което ще доведе до многоскоростен ЕС. Тогава ще бъде възможно през 2025-та година да влязат не напълно трансформирани държави с надеждата, че ще продължат трансформацията си в по-хлабавия кръг. А ако желаят да попаднат в ядрото (еврозоната, ПЕСКО, общата прокуратура и други сфери, създадени чрез процедурата на засилено сътрудничество), ще трябва да завършат трансформацията изцяло.  

Разширяване номер 8: мисията (не)възможна?

С приемането на България и Румъния в ЕС неподготвени, с повърхностния и набързо скалъпен Механизъм за сътрудничество и проверка, който уж трябваше да бъде предпазен, ЕС научи много горчив урок. Той още повече се вгорчи, когато Унгария и Полша тръгнаха по антилибералния път и започнаха да рушат крехкото върховенство на правото, създадено с ентусиазъм в романтичния период на Европа след падането на Берлинската стена. Това показа, че процесът е обратим, което прави мисията пред по-нататъшното разширяване по-близка до невъзможното, отколкото до възможното. 

Каква е диагнозата на ЗБ6 7 години преди 2025-та и 15 години след Солун?

Това, което вижда ЕК в ЗБ6 е "ясни елементи на превземане, включително и връзки с организираната престъпност и корупцията на всички нива на правителството и администрацията, както и силно преплитане на публични и частни интереси. Всичко това подхранва чувство на безнаказаност и неравенство", пише в диагностичната част на стратегията. Признава се и значителната политическа намеса и контрол над медиите и в съдебната система. Върховенството на правото е приоритет за ЕК от 2012-та година насам, когато ЕК направи първата значителна, но от гледна точка на проблема козметична промяна в подхода, поставяйки го на първо място. Във всички следващи стратегии постоянно се повтаряше, че върховенството на закона е фундамент и че фундаментите са на първо място, а после всичко останало. Това твърдение обаче все оставаше неподплатено от допълнителна условност и процесът постепенно достигна точката на замръзване. 

Със стратегията си от 6 февруари 2018-та година Комисията е вече значително по-конкретна, като тази част от документа много прилича на Механизма за сътрудничество и проверка и дори е по-добра, тъй като е направен опит да бъдат поправени грешките в него. По отношение на борбата с корупцията се изисква от страните-кандидатки да създадат независими специализирани прокуратури за борба с корупцията и организираната престъпност, както и специализирани съдебни органи. Към тях трябва да се заделят и специализирани полицейски части. Трябва да бъдат предприети и мерки за конфискуване на незаконно придобито имущество, да се гарантира загуба на право да се заема публична длъжност в случай на подозрение в корупция. 

От страните-кандидатки се очаква да създадат електронни платформи за обществени поръчки, като се премахнат всякакви възможности за провеждане на поверителни процедури, които са често явление в региона. ЕК констатира, че организираната престъпност е обладала Западните Балкани не само по отношение на трафика на хора, наркотици и оръжия, но вече има риск от и престъпно проникване в политическите и икономическите системи. Затова от властите се очаква да обезоръжат изцяло престъпните мрежи като провеждат системни финансови разследвания и прилагат по-целенасочени инструменти като предпазно замразяване на приходи от престъпна дейност, конфискуване без присъда в случаи на необяснимо богатство, налагане на изискване за пълно разкриване на собствеността на фирмите. 

За да гарантира, че страните не само на хартия изпълняват препоръките, ЕК предвижда засилено наблюдение на изпълнението. Ще се организират повече и по-сериозни прегледи от ЕК с участието и на експерти от страните-членки. Ще се въведе и наблюдение на най-сериозните дела за корупция и организирана престъпност. Напредъкът в съдебната реформа ще се мери чрез нейната ефективност да донесе правосъдие на гражданите и бизнеса. Друга новост в стратегията е нещо, което и euinside предложи наскоро - блокиране на преговорния процес, докато не бъдат постигнати конкретни резултати в съдебната реформа и борбата с корупцията и организираната престъпност. euinside предложи блокиране на отварянето на нови глави, а ЕК предлага блокиране на затварянето на вече отворени глави. По този начин ЕК запазва отварянето на глави като инструмент за награда. Това ще бъде морковът. 

В допълнение към това ЕС ще ангажира ЗБ6 много по-активно в работата на Съюза по областите, които са очертани като най-важни за подготовката им за членство в ЕС: правосъдие и вътрешни работи, сигурност и борба с организираната престъпност, икономиката и единния пазар, енергетика, транспорт и цифрова политика, социална политика, образование, научноразвойна дейност, външни работи и отбрана. Страните ще бъдат канени да участват много по-често в неформални Съвети и ще има редовни контакти на министерско ниво. Това трябваше да се направи доста отдавна, за да се избегнат ситуации, при които страните-кандидатки нямат представа в какво се превръща ЕС, както показа случаят с твърдението на сръбския президент Александър Вучич от миналата година, че не знае, че ЕС разработва собствена отбрана. 

Трансформацията започва от образованието!

В духа на началото на стратегията, където се говори, че присъединяването към ЕС е поколенчески избор, а всъщност е цивилизационен, документът поставя като изискване образованието да бъде издигнато като основен приоритет. От страните-кандидатки се очаква да работят за изграждане на по-голяма толерантност, за налагане на европейските ценности и сплотяване на обществото. Това е не само част от подготовката за членство в ЕС, но и средство за справяне с наследството от миналото на региона. "Западните Балкани трябва да инвестират повече в тяхното младо поколение, в нашите бъдещи граждани на ЕС и да им дадат перспектива за бъдещето, не за миналото", пише в стратегията (подчертано от euinside). 

Това изискване е още една част от узряването на ЕС. В края на миналата година образованието за първи път беше издигнато на ниво лидери. По време на декемврийската среща на върха бяха приети заключения за нуждата от изграждане на европейска идентичност чрез образование и култура, което е без прецедент в цялата история на Съюза. Това стана по настояване на френския президент Еманюел Макрон, за когото образованието е централна национална, европейска и външнополитическа цел. От ЗБ6 се очаква да увеличат инвестициите в образование, включително квалификация и преквалификация. От своя страна ЕС ще увеличи двойно финансирането на програмата за обмен на студенти Еразъм+. Предвижда се пилотна схема за мобилност на учители и преподаватели от и към региона.

ЕС запазва двойния стандарт по отношение на двустранните спорове 

Всичко е много хубаво в стратегията, докато не дойде нуждата от реален ангажимент на ЕС към ЗБ6. Националното вето върху процеса на присъединяване тегне като Дамоклев меч над политиката на разширяване от десетилетия. Една страна, дори толкова миниатюрна като Словения например или толкова сеизмична като Гърция може да предизвика забавяне в целия процес с всички последици от това за региона като цяло. Многократното блокиране на присъединяването на Хърватия от страна на Словения на практика доведе до внасянето на нерешените им гранични спорове в ЕС - проблем, с който Съюзът не може да се бори отвътре.

Словенското вето не успя изцяло да блокира присъединяването на Хърватия, но показа, че внасянето на гранични спорове може да се отрази на гладкото функциониране на Шенген, дори на разширяването му или просто да подклажда локално напрежение. Гръцкото вето обаче имаше далеч по-тежки последици. То върна Македония десетилетия назад, като миналата година дори имаше опасност от етнически конфликт в бившата югорепублика. На фона на количеството и дълбочината на нерешените двустранни проблеми хърватско-словенският граничен спор е напълно безобиден. Десетки са нерешените гранични, имуществени и социални спорове. Проблемите с изчезналите по време на войната хора, преследването на военни престъпления, борбата с национализмите, речта на омраза, пренаписването на историята, играта с паметници са все проблеми с експлозивен потенциал.

Въпреки това обаче, ЕС обявява неутралитет като заявява, че "регионалното сътрудничество, добросъседските отношения и помирението не могат да бъдат налагани отвън. Лидерите трябва да поемат пълна отговорност и да дават пример". Твърдението е крайно нечестно като се има предвид, че налагането на вето на практика е намеса отвън. Нещо повече, замесеността на страни-членки в конкретни спорове прави нещата вътрешни за ЕС, не външни. 

ЕК е написала какво трябва да се направи, за да се постигне напредък: да се избягват и осъждат всякакви изявления или действия, които подхранват междуетническо напрежение и активно да се борят с националистичната реторика. "В ЕС няма място за провокативна реторика, да не говорим за глорификация на военни престъпления от която и да е страна". Само че не се поема никакъв ангажимент, независимо че именно това е проблемът, който трови евроинтеграционния път на някои от най-проблемните държави в региона.

В момента Хърватия е страната, която има най-много нерешени гранични спорове със страни от ЗБ6. Тя би могла във всеки един момент да се възползва от членството си, за да блокира присъединяването им с изцяло вътрешнополитически цели, независимо че е поела ангажимент да не прави с кандидатките това, което беше правено с нея. Но националистичната температура се мени с почти същата динамика, както промените в климата, така че това не е гаранция. 

Стратегията запазва и на Испания (както и на други) правото на вето над бъдещото решение на проблема с Косово. В ЕС неведнъж се е стигало до признание, че блокирането на разширяването вреди на общите европейски интереси, но това не е намерило място в стратегията и съответно не се поема ангажимент за решаването на този проблем. Същевременно ЕК изисква от кандидатките да поемат неотменими ангажименти, че когато станат членки, няма да блокират присъединяването на други кандидати от района. Това, което в момента повдига най-силно напрежението в региона е статута на Косово и ситуацията в Босна и Херцеговина, като двете са взаимосвързани и имат общ знаменател - Сърбия. В Босна и Херцеговина обаче влияние има и Хърватия, която е членка на ЕС, Русия чрез Сърбия и Република Сръбска, Турция. 

Външната политика става задължително условие

Сърбия, Хърватия и етническите лидери в БиХ търсят решение на тесните си национални интереси навън - в Турция и Русия, но не и в ЕС, а това засяга пряко външнополитическите интереси на Съюза. Стратегията изисква от ЗБ6 да ускорят синхронизирането си с всички външнополитически позиции на ЕС, включително и ограничителните мерки. Русия не е спомената изрично, но е значителен напредък, че се споменават санкциите, което прави нещата много по-недвусмислени. "Присъединяването към ЕС е избор, който изисква споделянето на принципи, ценности и цели, които Съюзът се стреми да разпространява в съседството си и отвъд него, включително и пълно прилагане на общата външна политика и политиката на сигурност", е записано в документа. 

От ЗБ6 се очаква също да участват по-активно в мисии и операции на ЕС по целия свят, включително и в действия за борба с хибридните заплахи, в разузнаването, космическите въпроси, отбраната и сигурността. Това е още един де факто ултиматум, който стратегията отправя към региона, с което се изисква да се сложи край на заиграването с алтернативи на ЕС, маскирани под формата на стари приятелски, православни, братски и всякакви други отношения с враждебни за ЕС трети страни. Въпреки че общата външна политика на ЕС все още е рудиментарна, вече е поет ангажимент това да се промени.

Тече промяна в търговската политика на ЕС, която залага на реципрочността и разширява обхвата, така че да се покриват по-широки области като демократични стандарти, човешки права, екологични ангажименти. В други области обаче разделението в ЕС все още е голямо. Доскоро Съюзът трудно успяваше да поддържа единството си по отношение на Русия, но на декемврийския Европейски съвет за първи път беше договорено продължаване на санкциите напълно единодушно и без никакви дебати. Това обаче не означава, че страните-членки имат сходно отношение към Русия. Тя продължава да е силно разделящ фактор.

Разделение предизвиква и Китай чрез формата 16+1, в който участват всички югоизточни членки на ЕС и ЗБ6. Това предизвиква дискомфорт и недоволство у старите членки, които гледат на Китай като на партньор, но и като на заплаха. Привидно единство в ЕС има и по отношение на израелско-палестинския конфликт. Също през декември лидерите приеха заключения, с които потвърдиха, че Ерусалим продължава да е част от решението две държави-една столица, но някои страни-членки предпочетоха да се въздържат при гласуването в ООН, очевидно в опит да запазят топли отношения с администрацията на американския президент Доналд Тръмп. Всичко това показва, че външната политика и политиката на сигурност все още далеч не са общи. Затова и изискването към ЗБ6 за бързо и решително приемане на европейските външнополитически позиции е оправдано, но прави мисията на присъединяването им още по-трудна. 

Новата стратегия на ЕК за Западните Балкани е по-скоро стратегия за самия ЕС, отколкото за региона. Тя е призив към ЗБ6 да направят най-сетне своя цивилизационен избор не само на думи, но и с дела. Първите реакции в региона показват, че посланието е разбрано. Това обаче все още нищо не значи. Нито 2025-та година е твърда дата, нито е реалистично да се очаква от лидерите на ЗБ6 изведнъж да станат демократи и да започнат да споделят европейските ценности. Но все пак документът е добра основа за задълбочаване на отношенията между ЕС и ЗБ6. Доколко тя ще бъде успешна зависи от това какво ЕС ще успее да направи от себе си и какво ЗБ6 ще успее да направи от изискваното от тях. Всичко това ще се развива в атмосфера на значителни глобални размествания и влияния.