euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Традиционната среща на върха на Китай със страните от Югоизточна Европа обикновено е време, когато лидерите в този европейски район се превъзбуждат и започват да помпат свръхочаквания за лесни пари, много нови работни места, подобрена инфраструктура и никакви неизпълними условия. Особено в държавите с превзета медийна среда, срещата е водеща тема в медийния дневен ред с дни, като се цели да се покаже колко глобално значима е страната и без да е част от ЕС или че може и без ЕС. Срещите на върха на формата, известен още като 16+1, е и време за търсене на отговор на въпроса колко обща е външната политика на Съюза и доколко този формат не работи против интересите му като цяло. Време е в Брюксел стратезите да си зададат и друг въпрос - дали това не е пътят на копринения антилиберализъм?

Какво е 16+1?

Това е платформа за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа с Китай. Създадена е през 2011-та година в Будапеща като отговор на значително свилите се западни инвестиции, заради глобалната финансово-икономическа криза, която после премина в мъчителен и продължителен проблем за еврозоната. От китайска страна това е инициатива, която цели да създаде модерен вариант на някогашния път на коприната, който върви по контурите на югоизточна Европа. Във формата участват 11 страни-членки на ЕС - България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения -  и пет страни от Западните Балкани - Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Черна гора и Сърбия. Амбицията на страните-участнички е да разширят сътрудничеството си с Китай в сфери като търговия, инвестиции, инфраструктурна свързаност, земеделие, наука, здравеопазване, образование, култура. 

Тази година се проведе шестата среща на върха на 16+1 отново в унгарската столица. Фамилната снимка от срещата моментално впечатлява, тъй като мнозинството лидери на нея са антилиберали като се започне с инициатора на формата Ли Кичън, премиер на тоталитарен Китай, а от европейска страна с "бащата" на новия европейски антилиберализъм Виктор Орбан и се мине към най-ярките антилиберали във формата като полската премиерка Беата Шидло (вече бивша), премиерката на Сърбия Ана Бърнабич (която сама по себе си не е лидер, а пионка в ръцете на президента Александър Вучич), българския министър-председател Бойко Борисов. Останалите в групата са в по-малка степен антилиберали или по-скоро обикновени консерватори, а други са изключение. 

Всичко в договорените насоки [на английски език] за развитие е по-скоро в пожелателен тон, но въпреки това на този формат се гледа с тревога от старите членки на ЕС, заради сънения, че тези държави се използват от Китай, за да влезе на европейския пазар през задния двор, заобикаляйки високите европейски стандарти и най-вече политическите условия, които Съюзът (като единица) поставя на Пекин. 16+1 буди тревога и защото не се вижда нуждата от него, при положение че ЕС има изграден формат за сътрудничество с Китай и провежда всяка година срещи на върха. 

А разликите в тона между срещите на върха ЕС-Китай и 16+1 значително се различават, което подхранва допълнително притесненията на институциите на Съюза и някои негови членки. Така например на тазгодишната среща на върха ЕС-Китай на 1 и 2 юни в Брюксел не беше постигнато споразумение по заключителното комюнике. Финалната пресконференция закъсня с няколко часа, докато се полагаха усилия да бъде намерено споразумение по текста, тъй като различията между ЕС и Китай по няколко ключови въпроса, сред които свободната търговия и производството на стомана, останаха непреодолими. Друга пречка е, че ЕС отказва да признае Китай като пазарна икономика. 

Двете страни успяха да намерят допирни точки по отношение на изпълнението на Парижкото климатично споразумение точно ден след решението на САЩ да се изтеглят от него, но по останалите важни за Съюза въпроси различията останаха. ЕС е притеснен и за свободата на изразяване в Китай, което институционалните лидери Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и Доналд Туск (Полша, ЕНП) не пропускат да натъртят на всяка пресконференция. 

Къде е конфликтът и защо 16+1 е проблем?

Отношенията между ЕС и Китай са движени от стратегията [на английски език] на Съюза за Китай. Елементите на новата стратегия бяха предложени от Европейската комисия през юни миналата година (2016) и бяха одобрени месец по-късно от Съвета на министрите. Приемането на нова стратегия се наложи, след като през последното десетилетие Китай се промени значително, като израсна на глобалната сцена с безпрецедентен мащаб, търсейки по-голяма глобална роля и по-сериозно влияние. Стратегията покрива всичко, по което 16+1 работи отделно. ЕС и Китай са две от трите най-големи икономики в света. По данни на Световната банка от 2014-та година ЕС като единица от 28 членки е първа икономическа сила, която има 22.6% дял от глобалния брутен вътрешен продукт, САЩ имат 22.3%, а Китай 13.3%. По покупателна способност ЕС отново е на първо място със 17.1% от глобалния БВП, САЩ с 15.9%, а Китай с 16.6%.

Целта на стратегията е ЕС да подсили отношенията си с Китай, да го ангажира в процес на вътрешни реформи, които са от интерес за ЕС, а те са в сферата на икономиката, търговията, инвестициите и околната среда; да отстоява реципрочността в отношенията и развитие на свързващата инфраструктура между Европа и Китай, но на базата на правилата. В документа изрично се посочва, че ЕС трябва да говори с един глас и да бъде възприеман от Китай като едно цяло. Форматът 16+1 също е споменат, като се посочва, че двустранните отношения на страните-членки трябва да бъдат координирани с ЕК, Европейската служба за външна дейност и други страни-членки, за да се гарантира, че всички аспекти, които са важни за ЕС, и са съобразени с европейското законодателство, правила и политики, се взимат предвид. 

С приемането на стратегията страните-членки се ангажират да работят и на двустранно ниво с Китай за защита на човешките права, изграждане на върховенство на закона, на гражданско общество, политическа отчетност, свобода на изразяване, асоцииране и религия. Подчертава се изрично, че контактите на ЕС с Китай трябва да са съобразени с европейското законодателство, правила и политики. Стратегията описва Китай като непазарна икономика, диктувана от Партията. 

Дългосрочната цел на ЕС и неговата стратегия е да се сключи с Китай всеобхватно споразумение за свободна търговия. През последните години тези споразумения на ЕС се превърнаха в инструмент за глобално влияние и покриват много повече от чисто търговски отношения. Чрез тях ЕС изисква да има поне минимално припокриване на ценности, най-вече по отношение на върховенството на закона, човешките права и реципрочността. Показателно за еволюцията на тези споразумения като инструмент на външната пэолитика е споразумението с Канада. ЕС много държи на тези три неща, защото те са от ключова важност за създаването на равнопоставеност между европейските и китайските инвеститори и предприемачи. Затова и в стратегията се казва, че ЕС няма никакъв проблем с китайските инвестиции в Европа, но само ако са съобразени с европейското право и регламенти, и ако ЕС получи същия достъп до китайския пазар.

Особен проблем са обществените поръчки в Китай, субсидиите за определени промишлени сектори и най-вече свръхпроизводството на стомана, което от години трови китайско-европейските отношения. Бидейки най-голямата икономика в света и най-големия пазар, ЕС все повече се опитва да наложи своите стандарти за глобална търговия и финанси, и своите правила, особено предвид изолационизма, в който изпадат САЩ, откакто Доналд Тръмп е президент. ЕС настоява за реципрочност и по отношение на сътрудничеството в областта на науката и развойните технологии, изисква защита на интелектуалната собственост и достъп до цифровия пазар.

В китайската инициатива "Един пояс, един път" ЕС вижда значителни геостратегически последици. Затова настоява при изпълнението й, Китай да се придържа към пазарните правила и международните норми, включително и по отношение на страните-кандидатки за членство в ЕС. Реципрочността е залегнала като ключов принцип във визията на ЕК за развитието на глобализацията. 

Колко обща е общата външна политика?

Срещите на върха ЕС-Китай в последните години показват колко трудно е изпълнението на заложените в стратегията цели. Затова е изключително важно ЕС да бъде единен, но въпросът с общата външна политика виси като дамоклев меч над Съюза. Визитата миналото лято в Полша на американския президент Доналд Тръмп, който също е със силно антилиберални възгледи, и посланията му към югоизточната периферия на Съюза много сериозно повдигнаха въпроса доколко подходът на ЕС към новата реалност в САЩ е координиран. В този смисъл беше знаков призивът на германската канцлерка Ангела Меркел в края на предизборната кампания през септември за постигане на обща позиция на ЕС спрямо Китай и Русия.

Това е особено важно и от гледна точка на разширяването, тъй като ЕС изисква от страните-кандидатки да синхронизират външната си политика с тази на Съюза, особено по отношение на Русия. Ако обаче тя не е синхронизирана на европейско ниво, как тогава може да се очаква кандидатките да се съобразят? ЕС се опитва да канализира отношенията с Китай през едно място и в този смисъл един от малкото, но значителни успехи на тазгодишната среща на върха в Брюксел беше, че Китай се съгласи да участва в Европейския фонд за стратегически инвестиции. Това е инструмента, през който ЕС се опитва да подпомогне инвестициите в ключови проекти в страните-членки и по този начин да "се върне" в някои от тях. 

Форматът 16+1 внася шум по трасето. Нещо повече, в договорените в Будапеща тази есен насоки не отговарят изцяло на заложените в европейската стратегия за Китай цели. Няма нито дума за човешките права и върховенството на закона, а реципрочността е бегло спомената, изглежда от кумова срама. Засега заявеният мащаб надвишава многократно реалностите. През 2015-та година търговията между Китай и ЦЕИ възлизаше на 56.2 млрд. долара, което е по-малко в сравнение с 2014-та, когато тя беше 60.2 млрд. долара. Търговията на Китай със Западните Балкани е все още незначителна, като страните от региона са в търговски дефицит с него. Въодушевлението от срещите на тези държави с Китай също надвишава многократно реалността. 

Отношенията в този формат се движат по ръба на европейските политики и правила, което  затруднява по-сериозните реакции, но няма никакво съмнение, че той може и се използва от антилибералните европейски лидери за демонстрация, че има алтернатива на ЕС, тоест за лост за влияние върху европейски решения, които не се харесват на антилибералните управляващи. Следващата среща на върха на формата ще бъде в София догодина - годината, когато България за първи път ще поеме ротационното председателство на Съвета на министрите на ЕС.