euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Нещо забележително се случи тази година в Давос - истински сблъсък между тези, които искат да дръпнат света назад и да го върнат в изцяло мъжкото измерение на грубата сила и онези, които искат светът да мине на следващото цивилизационно ниво - там, където ще се осъществи значителна икономическа, технологична и обществена промяна. Прогресивното срещу регресивното. Контрастът в тазгодишните обръщения на световни лидери беше огромен. Антилиберализмът през последните години значително нарасна, но Световният икономически форум в Давос тази година показа, че либералните сили са все още живи и мърдат. Трима ярки представители на либералния свят хвърлиха ръкавицата към останалите политически лидери и към бизнеса - канадският премиер Джъстин Трюдо, германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон. 

Меркелизмът не е мъртъв, той става глобален

Едно от събитията на тазгодишния Световен икономически форум в швейцарския курортен град Давос беше завръщането на германската канцлерка Ангела Меркел както на самия форум след няколко години пауза, така и на глобална сцена след парламентарните избори в Германия през септември, които доведоха до дълги коалиционни преговори, приключили току-що успешно. След избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ с неговия антилиберален възглед Ангела Меркел беше провъзгласена за лидер на либералния свят. Това беше преди Еманюел Макрон да спечели изборите във Франция след оспорвана битка с антилиберали-националисти и преди Джъстин Трюдо да завладее сърцата на либералите по света, особено женската им част. 

След изборите в Германия обаче, които завършиха без ясен победител и със силен напредък на националистичната партия Алтернатива за Германия, вече започна да се говори за края на меркелизма не само в Европа, но и в самата й партия, където текат приготовления за времето, когато тя вече няма да е лидер, както и за нейния наследник или много вероятно наследничка. Изказването й в Давос обаче показа, че меркелизмът като политическо-обществено течение с европейско и дори глобално измерение може и да не си отиде с Меркел, окрилен от макронизма, а отвъд океана и от трюдоизма.

Всички тези име-изми са оправдани, тъй като и тримата символизират еволюцията на идеологиите и икономическите течения от 20-ти век и нуждата от надграждането им и адаптирането им за нуждите на 21-ви век. И тримата плуват в момента срещу течението на антилиберализма, антиглобализма и корпоративното либертарианство и изглежда са готови да отиграят предоставения им исторически момент подобаващо. 

В резултат на все по-изострящия се цивилизационен сблъсък и промяната на полюсите в геополитиката Европа беше принудена да поеме своята роля на глобален лидер в ценностен, търговски и военен смисъл. Миналата година беше много пълноценна за ЕС, тъй като беше взето съдбовното решение да се гради обща отбрана, а настъпи промяна и в отношението към търговските споразумения, които вече не са изцяло търговски, тъй като покриват широк обхват от теми, включително демократични ценности, човешки права, климатични ангажименти.

Ценностният сблъсък се усеща особено силно в самия Съюз, където все по-ясно се очертава разделителната линия между антилиберализма и европейския либерализъм, минаваща по контурите, оставени от Желязната завеса. Завръщането на речта на омразата, борбата срещу различните, орязването на права и свободи, извоювани след кървави войни са нещо, което превръщат Европа в основен театър на този сблъсък. 

За това колко сериозно е вътрешноевропейското напрежение и колко висок е залогът говореше речта на Ангела Меркел в Давос. Тя се появи в затрупания от сняг курорт с типичното си скромно облекло от панталон и добре познатата кройка сако (светло синьо на цвят), обичайното оскъдно количество грим, все същата прическа и с може би малко повече бръчки отпреди. Въпреки че на пръв поглед беше същата, пасторската дъщеря изглеждаше различно, някак нова - идейно подмладена или по-скоро окрилена, но и по-мъдра, научила многото тежки уроци през 10-те години на управлението й и сякаш приела най-сетне ролята на лидер на свободния свят. В своята реч тя направи няколко значими неща - призна греховете на Европа, погледна в бъдещето и призова да се направи план. 

"През 1918-та година, преди сто години, завърши Първата световна война, наричана 'началната катастрофа на 20-ти век', тъй като щеше да последва дори още по-голяма катастрофа. В известен смисъл политическите играчи тогава почти на сън вървяха към ужасна ситуация. А днес, сто години по-късно, когато имаме все по-малко хора, които действително са били свидетели на времето на Втората световна война, трябва да си зададем един много уместен въпрос - всъщност научихме ли уроците на историята? Мисля, че не сме съвсем", каза г-жа Меркел пред аудитория, потънала в мрак и едва осветявана от светлината на трибуната. Аудитория, която може би все още не е гледала поредния германски телевизионен шедьовър - сериалът "Вавилон Берлин", който покрива точно този промеждутък в германската и европейска история - между Първата и Втората световна война. 

Германската канцлерка припомни бавното и постепенно изграждане на нов свят на многостранно сътрудничество с международни институции и заяви, че въпреки поляризацията в нейната собствена държава ще бъде грешка да се премине към самоизолация от останалия свят, особено в контекста на "най-голямото предизвикателство за човечеството - климатичните промени". Посланието й имаше съвсем конкретен адрес - Белия дом, но може да се отнася и за други, включително и в самата Европа. 

Поляризацията и ръста на антилиберализма до голяма степен дължат "успеха" си на цифровия свят. Социалните мрежи и особено Фейсбук в Европа е все по-често критикуван. За Ангела Меркел цифровият свят е една от най-важните и дори може би най-важната тема в последните две години. След всяка среща на върха на ЕС тя говори за това колко е важна цифровизацията. На последния Европейски съвет през декември тя заяви, че много хора всъщност подценяват колко е важна дигитализацията и какви последици ще има върху икономиките. А в Давос призна, че Германия (и Европа като цяло) не води във формирането на цифровия свят по отношение на обществото и държавата. 

Изоставаме от Естония

Според нея следващите няколко години ще са посветени на цифровизацията на образователните системи и държавите изобщо, защото "в същото време знаем, че цифровизацията означава, че трябва да има учене през целия живот, че трябва да се справяме с изцяло нови решения по отношение на социалните системи. Това означава, че трябва да сме наясно с факта, че тези разрушителни технологични промени без съмнение означават разрушителни промени за нашите общества", каза германската канцлерка. Тя посочи и друг проблем - застаряването на населението, което поставя под въпрос готовността на обществото за промяна, тъй като, каза тя, то спира да е любопитно. 

"Суровината на 21-ви век са данните и въпросът кой притежава данните ще реши в крайна сметка дали демокрацията, социалният модел, базиран на участието, и икономическият просперитет може да се комбинират", каза още Ангела Меркел като призна, че Европа все още няма отговор на тези въпроси, нито пък стратегия. "Опасността, че можем да бъдем изоставени, че сме твърде бавни, че събитията ни изпреварват, че дебатираме философски въпроси, е голяма. Затова са нужни действия", каза тя. Според нея е възможно европейският модел на социална пазарна икономика да живее и в цифровата епоха. 

От думите й не само в Давос става ясно, че цифровизацията ще се превърне в основен приоритет за ЕС. Франция и Германия вече работят по обща научноразвойна политика за изкуствения интелект. "Чувствам, че сме под натиск, но усещането на спешност може би не е достатъчно широко развито в много части на Европа", добави г-жа Меркел. 

Популизмът е отрова

Ангела Меркел отново проговори по една от най-чувствителните теми, които белязаха третия й мандат - миграцията и дълбокото разделение, което тя предизвика в Европа. С изказването си в Давос тя даде ясно да се разбере, че не е променила позицията си, напротив. В духа на началото на речта й тя заяви, че най-опасното нещо е стереотипизирането. По време на кризата в еврозоната се говореше, че гърците са прахосници, германците - стиснати, американците - протекционисти по природа. "Какво следва после - мюсюлманите са такива, християните онакива. Трябва да се гледа индивида. Това изисква много работа, но докато не започнем да уважаваме всяка една личност поотделно и имаме предварителни впечатления за човека пред нас, това е всъщност самата основа на популизма", посочи Ангела Меркел и притихналата зала й отвърна с бурни аплодисменти. 

На фона на все по-честите прогнози за края на меркелизма в Давос тази година видяхме една нова, зряла, глобалноориентирана Меркел, която показа амбиция да запълни вакуума, оставен от САЩ на глобалната сцена. Тази нова Меркел стана възможна благодарение на Еманюел Макрон, когото тя многократно спомена като причина за промяната, но и като бъдещ съюзник във формирането на глобалния отговор на Европа. 

Вторият стълб на Европа - макронизмът

Голямото събитие на Давос тази година беше речта на Еманюел Макрон. В рамките на един час френският президент се обърна едновременно към света, към бизнеса, Европа и френската публика. Той говори половината от времето на английски език и остави впечатление, че държи отговорите на всички глобални въпроси в ръцете си. Отговори, които каза ясно, че се намират в Европа - онази Европа, част от която ще бъде напълно обновената Франция. Всъщност той наистина предложи отговори на много от проблемите - образованието като национална и външна политика, превръщането на Европа в икономическа, социална, зелена, научна и политическа глобална сила, при това не непременно на 27-те, преосмисляне на философията на икономическия растеж, сключване на нов глобален пакт. 

Той започна речта си, шегувайки се, че затрупаният от сняг Давос вероятно не е най-подходящият момент човек да говори за промени в климата и благодари на домакините, че не са поканили тази година скептици за глобалното затопляне. Това предизвика силни аплодисмети и смях. Всъщност Макрон не беше прав. Шефът на Световния икономически форум и домакин на срещата в Давос Клаус Шваб не само покани символа на климатичните скептици - американския президент Доналд Тръмп, но го посрещна с военни почести, което е изключителна рядкост за давоския дух и традиции. Първоначално човек би си помислил, че представлението, на което г-н Тръмп видимо се наслаждаваше, влизайки в ролята на император, е организирано с цел да покаже именно острия контраст между либерализма и антилиберализма.

Встъпителните думи на г-н Шваб преди да даде думата на президента на САЩ обаче не оставиха никакво съмнение, че той подкрепя политиката на американския президент. Той похвали Доналд Тръмп за данъчната му реформа и му благодари за нея. Самият Шваб не беше домакин на обръщението на Еманюел Макрон, но беше сред публиката. Френският президент говори само няколко часа след Ангела Меркел и няколко дена преди Доналд Тръмп. 

Образованието, глупако!

Той раздели речта си на три части. Първо говори за това какво Франция прави, за да се завърне на глобалната сцена. След това говори за Европа и накрая за света. Разказа подробно какви реформи е подхванало правителството му като акцентира върху образованието. "Светът ни е променен и днес се нуждаем определено от по-малко оръжия и от повече мозъци. От образовани хора". Франция е започнала цялостна образователна реформа, тъй като е значително пропаднала в световните образователни класации. Франция инвестира 5% от брутния си вътрешен продукт в образование, като в допълнение към това до края на мандата ще бъдат инвестирани още 15 милиарда евро. Освен това ще бъде създаден и фонд за финансиране на програми за развитие и разрушителни иновации на стойност 10 милиарда евро. 

Той призова бизнеселита в Давос образованието да се превърне в глобален приоритет. "Има една сфера, в която не правим достатъчно и това е образованието. Днес по света имаме 750 милиона възрастни, две трети от които са жени, които нямат най-елементарна грамотност. Така че, ако има един приоритет за нашите инвестиции, то това е влагане в образованието и особено на момичетата. Защото ако не инвестирате в образование, няма да има растеж в страната. Това означава да продължим с хищническата стратегия. Ако не инвестираме в образованието на момичетата, няма да има равенство между половете. Нуждаем се от масивно инвестиране в образование. Това трябва да бъде публично-частно партньорство", каза още Еманюел Макрон. 

Франция става северна държава

Най-впечатляващото от изказването на френския президент беше заявката му да направи Франция страна от северната идеологическа ос, което сериозно ще промени баланса в еврозоната и дебата между севера и юга. "Основната философия е да наредим Франция до Германия и северна Европа, тоест да имаме по-малко правила, определяни със закон и повече правила, определяни с консенсус на браншово ниво. Това е голяма промяна и мисля, че е доста очаквана, понякога десетилетия от много хора". 

Част от този проект е смяната на чипа. Той говори подробно за голяма културна промяна. "Франция имаше силно предпочитание към регулациите, законите и данъците. Защо? Защото обичаме политиката", каза той, видимо борейки се с произношението на английски, но полагайки огромни усилия да каже всичко ясно и посланието му да достигне до всички. В момента френското правителство прокарва закон, който ще промени изцяло отношенията между администрацията, предприемачите и хората. "Във Франция беше забранено да се провалиш и забранено да спечелиш. Сега ще бъде по-лесно да се провалиш, да поемеш риск". 

Париж ще работи усилено за трансформацията на финансирането на бизнеса, преминавайки към капиталово финансиране, поемане на рискове. Рискът вече ще се награждава, каза още той и думите му бяха посрещнати с аплодисменти от бизнесмените, успели да се доберат до Давос в дълбокия сняг. 

Нова и ако се налага, по-малка Европа

2018-та трябва да бъде годината на разработването на новата 10-годишна стратегия за Европа. От думите му става ясно, че амбицията му за този иначе доста символичен документ е много голяма. Тази стратегия трябва да постави Европа в ролята на равностоен играч с Китай и САЩ. В документа трябва да бъде ясно вплетена европейската ДНК - отношенията между свобода, справедливост, правосъдие, индивидуални права. "Ако искаме да избегнем фрагментацията на света, се нуждаем от по-силна Европа. Това е абсолютно задължително", каза той и отново си заслужи аплодисменти. 

Лошата новина за антилибералната част на ЕС обаче е, че Еманюел Макрон бърза. "Не съм наивен. Никога няма да изградим нещо достатъчно амбициозно с 27. Откровено казано, това означава ... не искам да кажа, че е невъзможно да се гради с 27, но просто имаме още недовършена работа с 27-те и се нуждаем от повече амбиция", каза той, рисувайки европейски авангард, който да може да носи резултати по критичните въпроси. ЕС трябва да промени метода си на работа, така че да не се налага всички хора около масата да решат да вървят напред. "Това означава, че ако някои хора са готови да бъдат по-амбициозни да вървят напред в интеграцията и амбицията, за това какво те прави суверенен като сила в настоящата глобална среда, да отстояваш ценностите си и интересите си, нека могат".

Вратата ще остане отворена по всяко време и за онези, които не искат да продължават напред, но да не блокират най-амбициозните в помещението, каза той и отново получи одобрението на давоската аудитория. Той се надява, че до края на годината ще е готова общата 10-годишна стратегия, която ще направи от Европа нова глобална сила. 

Икономическият растеж не е самоцел

Икономическата част от изложението на френския президент едва ли се е харесала особено на бизнеселита в Давос. Той говореше за това, че икономическият растеж не бива да бъде крайната цел. "Това преследване на икономически растеж понякога ни кара да забравяме какво са готови хората да приемат, за да го постигнат". Според него капитализмът в момента е в криза. В процеса на глобализация капитализмът се превърна в капитализъм на суперзвездите. Затова разпределението на добавената стойност вече не е справедливо. За да бъде разпределението на благото по-справедливо трябва да се разработи по-координиран подход към данъците на глобално ниво. Трябва също така да се работи и за полово равенство. 

Еманюел Макрон каза, че би подкрепил да се даде мандат на Международния валутен фонд да прегледа цялата финансова система и особено нерегулираните й части, за да се извадят на светло криптовалутите, сенчестото банкиране, най-агресивните оператори на финансовите пазари. "Трябва да проведем този разговор", каза той и призова да се помисли как да се регулират големите глобални компании. Френският държавен глава предложи създаването на глобален пакт, който обаче да не бъде сключен само между правителствата. Пактът трябва да стъпва на три основни ангажимента - правото да се инвестира, споделя и да се защитава, като списъкът не е изчерпан.

Европа се обръща във външната си политика

За да бъде Европа глобална сила, тя се нуждае от обща външна политика. Това беше още едно от важните послания на германската канцлерка Ангела Меркел в Давос. Тя за първи път заговори за обща външна политика по време на кампанията за парламентарните избори в Германия през септември. "Ако ние, 27-те страни-членки, не сме способни да изпратим ясен и недвусмислен знак, единен знак към големи страни като Китай, Индия, САЩ; ако нашата външна политика се прави на национално ниво и се опитваме да бъдем играч в света, ще се провалим", каза тя, но призна, че това все още е трудно, тъй като страните-членки не разчитат на 100% една на друга. 

Ангела Меркел призна, че през последните години Европа не е била достатъчно активна и често е разчитала за сигурността си на САЩ. "Трябва да поемем повече отговорност. Трябва да вземем съдбата си в ръце", каза тя. Германската канцлерка направи и още едно голямо признание. "Отговорни сме за ставащото в Ирак, в Либия. Бяхме колебливи,  неохотни, но мисля, че бавно, но сигурно сме започнали работа и първите резултати вече се виждат". Тя специално очерта отношенията с Африка, особено предвид греховете на Европа от времето на колониализма. "За мен това [сътрудничеството с Африка] е важно в личен план, тъй като европейците имаме голям дълг от колониални времена към Африка". "Колкото по-добре преодолеем различията у дома, толкова по-свободни ще бъдем да се ангажираме с останалите на многостранните форуми", каза още г-жа Меркел. 

Признание дойде и от устата на Еманюел Макрон. "Трябва да бъдем откровени, че понякога сме създавали решения, които са водили до тероризъм, вярвайки че като се опитаме да се отървем от тираните, които не ни харесват, ще решим много проблеми. Не можеш да замениш суверенитета на народите и техните страдания", каза той, което символизира края на една от силно разделящите Европа политики - подходът към авторитарни държави и намесата в конфликти. Първото голямо разделение в ЕС настъпи с инвазията в Ирак, когато САЩ създадоха коалиция на желаещите. Тогава новите членки с неохота се включиха, защото смятаха, че от това зависи членството им в ЕС и НАТО, но никога не забравиха това.

До ден-днешен нова Европа, както я описа тогавашният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд, държи сметка на стара Европа за това, че със своята намеса само създава проблемите, с които после иска всички да се справят. Тази реторика беше доминираща в пика на миграционната криза. Визията на Еманюел Макрон е, че тероризмът не може да се бори в една страна без да е разработена предварително стратегия за развитието й. И тъй като търговската политика вече е неразривна част и дори темел на общата външна политика на ЕС, Макрон обяви, че ЕС не бива да сключва търговски споразумения със страни, които не спазват здравните, социалните и други условия. "Не бива да разговаряме с определени сили, ако не изпълняват нашите критерии", каза още той. 

"Нуждаем се от глобална и споделена рамка, която да се основава на сътрудничеството и мултилатерализма. Тя в никакъв случай не бива да бъде нова хегемония или прехласване по нови сили. Това ще бъде огромна грешка", каза Макрон и добави, че новият пакт е уникален начин за защита на интересите на всички. "В известен смисъл нашата нова граница не е географска или технологична, тя е нашата готовност. Ние сами сме си граница в нашето съзнание", завърши той и беше бурно аплодиран. 

Трюдоизмът като контрапункт на антилиберализма в Северна Америка

Мощна подкрепа за либералните усилия на дуета Меркрон в глобален план дойде оттатък океана от страна на канадския премиер Джъстин Трюдо. Отново провокативен с чорапите си канадският либерал не губи време и още в самото начало на своето обръщение обяви, че ще говори основно за това колко са важни прогресивните ценности в контекста на глобализацията. Преди да започне да говори по същество за същото, за което говори ден по-късно германската канцлерка, Джъстин Трюдо се похвали със сключването на ново цялостно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство между Канада и десетте останали членки на транстихоокеанското партньорство, което САЩ напусна под водачеството на Доналд Тръмп. 

Джъстин Трюдо също смята, че светът е изправен пред промени от мащаба на провокираните от промишлената революция, които ще донесат драматично разместване на социалните, икономическите и политическите култури. "Сегашната стъпка с участието на автоматизацията и изкуствения интелекет напълно ще революционизират света на работата и в известен смисъл вече го направиха", каза канадският премиер. За него едно от решенията на проблемите, които ще произтекат от това е половото равенство. "Говоря за наемане, поощряване и подкрепяне на повече жени. И не просто защото това е правилното или хубавото, а защото това е умното нещо", каза той. 

За един равноправен за жените свят

По данни на консултантската компания "МакКинзи" смаляването на половата разлика в Канада може да добави още 150 милиарда долара към икономиката й до 2026-та година. Трюдо цитира и други изследвания, които показват, че в организациите, които имат жени в управителните си бордове и в които жени заемат ръководни позиции се представят по-добре от останалите. Увеличаване на дела на жените на ръководни позиции от 0% до 30% води до 15% ръст на възможностите за печалба, сочат данни на института "Петерсън" за международна икономика. А в САЩ половото равенство може да доведе до добавка на 1.75 трилиона долара към американския БВП. 

За Джъстин Трюдо изравняването на заплатите за същия труд е само върха на айсберга. "Защото плащането на същата заплата на жените не означава равни възможности или равно отношение, или равна саможертва. Плащането на женския служител същото, както на мъжкия дори не докосва въпроси, свързани със семейното планиране, ръста в кариерата или сигурността на работата. Жените вършат повече работа на ненормирано работно време и повече неплатена работа от мъжете", обобщи Джъстин Трюдо. Решението му е да се работи за премахване на бариерите пред жените на работното място. "Отстраняването на тези бариери изисква усилия, водачество и желание за промяна на начина на работа във вида, в който я познаваме днес", каза той. 

Канадският премиер отдели специално внимание на кампанията "Аз също", съсредоточена върху сексуалното посегателство над жени и насилието изобщо. За него това движение, както и женското шествие и "Времето изтече" показват, че е време за критично обсъждане на правата на жените, равенството и силата на динамиката на пола. "Сексуалното насилие, например, в бизнеса и управлението е системен проблем и е неприемлив", каза г-н Трюдо и получи бурни овации. "Докато жените говорят, нашата отговорност е да ги чуем и още по-важно - да им повярваме. Хора, приемете това не като частична алтернатива на начина, по който сега стоят нещата! Приемете това като примери на фундаментална, съществена промяна в начина, по който взаимодействаме", беше посланието на Джъстин Трюдо. Темата за правата на жените беше една от основните на тазгодишния форум в Давос. 

На този фон речта на Доналд Тръмп беше много тясно скроена. Той говори за направеното от правителството му през първата година от мандата като се концентрира върху данъчната реформа. Той не обърна грам внимание на социалните промени, цифровизацията или геополитическите промени. Посланието му беше, че Америка продължава да е на първо място в неговата политика, но това не означава, че трябва да действа сама - "Америка първа, но не сама". Той се застъпва за ad hoc коалиции на принципа на моментния интерес. Напредъкът на човечеството не е в полезрението му.