ЕП прави поредна крачка към европейски федерализъм

Аделина Марини, April 26, 2011

Бихте ли гласували за евродепутат от европейска партийна листа, а не от национална? А бихте ли направили това, докато в същото време гласувате за евродепутат и от национална листа? Може би отговорите на тези въпроси в европейски мащаб биха помогнали много при провеждането на избирателната реформа, която Европейският парламент инициира с амбицията промените в договорите на ЕС да бъдат факт преди европейските избори 2014-та година. На 19 април 2011 година Комисията по конституционни въпроси в Европейския парламент одобри доклада на британския евродепутат от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) Андрю Дъф, призоваващ за промени в законодателството за провеждане на избори за Европейски парламент.

Идеята за реформата се основава на няколко причини, които обаче имат доста по-дълбок смисъл от простото решение на проблема с ниската избирателна активност на евроизборите. Според данните, цитирани в доклада на г-н Дъф, избирателната активност спада постоянно от 63% през 1979-та година, когато за първи път се провеждат избори за Европейски парламент, до 43 процента на изборите през 2009-та година. Този спад се дължи на комплект от фактори, сред които разнообразието от национални избирателни системи; фактът, че избирателите гласуват по национален признак и на европейските избори; трудно отличават ролята на Европейския парламент в сравнение с националните.

За да се избегнат част от тези фактори, британският евродепутат предлага сериозна реформа в избирателната система на Европейския съюз, която изисква промяна и на договорите - при това само година и половина след влизането в сила на Лисабонския договор. Депутатът твърди обаче, че предлаганите от него поправки ще внесат дълготрайност в съответното законодателство дори и при бъдещи разширявания.

Какво предлага Андрю Дъф?

- Допълнително 25 членове на Европейския парламент да бъдат избирани от един избирателен район, формиран от цялата територия на ЕС. Същевременно обаче се посочва, че броят на депутатите не може да надвишава 751 души, но може да е по-малко. Това означава създаването на транснационални листи, които да се съставят от кандидати от най-малко една трета от страните-членки. Има и две условия към това предложение - листите да бъдат балансирани по полов и малцинствен признак. Равнопоставеността е основна тема в законодателния процес на Европейския съюз през последните две години и е силно застъпена и в предложението на британския евродепутат.

Съгласно това предложение, всеки избирател ще има правото да гласува на практика два пъти на евроизборите - веднъж за избирателния район на ЕС, което ще стане на базата на преференциална полуотворена листа, а местата ще бъдат разпределяни по метода Sainte-Laguë*, а вторият път ще гласуват за националния си кандидат. За целта ще бъде създадена и общоевропейска избирателна комисия.

- Преразпределение на настоящите 751 места в Европейския парламент между страните-членки като се вземат предвид данните на Евростат за общото население преди всеки избор. Преразпределението ще става на базата на математическа формула, разработена по поръчка на Европарламента от екип математици от Кеймбридж. Според тази формула обаче, 16 от малките страни-членки ще изгубят депутати, но петте най-малки ще си ги запазят.

Освен това формулата е изчислена при минимум от 5 депутати и максимум от 96 на страна-членка. 6 страни ще получат допълнително място (най-големите + Естония). Според професор Джефри Гримит от университета в Кеймбридж, формулата ще издържи при промени в архитектурата на Европейския съюз, който е на път да приключи преговорите за присъединяване на Хърватия, но води преговори с още няколко страни, като най-сериозна промяна в баланса на влиянието би предизвикала Турция.

- Третото предложение е изборите да се изместят с месец по-рано - от юни през май, което ще даде възможност за по-навременно провеждане на избора за нов председател на Европейската комисия, което сега става през юли.

По отношение на изборите за Европейски парламент, в настоящото законодателство е записано, че страните-членки могат да поставят минимален праг за влизане в парламента, като на национално ниво този праг не може да надхвърля 5% от подадените гласове. С поправката се добавя, че минималният праг не може да надхвърля 5% както за националните, така и/или за регионалните избирателни секции, тъй като се предвиждат и регионални с избирателната реформа. Добавя се допълнителен текст, според който не може да има минимален праг за новия избирателен район ЕС.

Според сега действащото законодателство, всяка страна-членка може да определя таван на разходите за кампаниите на кандидатите. Предлаганата поправка подчертава изрично, че страните-членки може да поставят таван за разходите за кандидатите и политическите партии на национално и/или регионално ниво. Избирателният орган обаче ще е този, който може да поставя таван на разходите на кандидатите на европейско ниво.

Покрай избирателната реформа, евродепутатите предлагат и още няколко промени, които засягат предимно тяхната работа. Една такава промяна е искането членовете на Европарламента да не бъдат обект на каквито и да е разследвания, арести или правни процедури по каквито и да е поводи за времето на техния мандат. Досега текстът гласеше, че членовете на Европейския парламент не могат да бъдат обект на съдебно преследване във връзка с изразени от тях позиции или гласуване в рамките на професионалните им задължения. С поправката на практика се въвежда депутатски имунитет на европейско ниво. Към този текст е добавен и нов, според който Европейският парламент ще решава на базата на молба от свой член дали да бъдат предприети действия по отношение на неговия мандат. Това на практика означава Европарламентът да решава сам дали на негов член да бъде отнет имунитета.

Реформа и в законодателството за политическите партии

Европарламентът предлага и реформа на функционирането и финансирането на европейските политически партии, което всъщност е допълнителен елемент към избирателната реформа в ЕС. В момента 10 партии получават субсидии от Европейския парламент, но в същност европейските политически партии са "международни неправителствени организации, предимно регистрирани в Белгия", по думите на докладчика по тази тема Мариета Гианаку (ЕНП, Гърция). Според нея, редно е европейските политически партии да заприличат на реални политически субекти и да бъдат финансирани, ако имат най-малко един член в Европейския парламент.

Независимо, че мина твърде малко време от влизането в сила на Лисабонския договор, изкован след близо 10 години спорове, с поредната идея за реформа, която включва изменения в основните договори на ЕС, се увеличава опасността от пълния провал на Лисабонския договор. До момента е поискана само една поправка на Договора за ЕС (ДЕС) с цел създаването на Европейския механизъм за стабилност, която беше одобрена от Европейския парламент, както euinside вече писа. Избирателната реформа ще е втората, при това доста по-голяма промяна на ДЕС, тъй като с поправките в икономическото управление бяха избегнати референдумите в страните-членки, където това е задължително при засилване на правомощията на ЕС. С тази реформа обаче, всенародното допитване във въпросните държави няма да може да бъде избегнато.

*Sainte-Laguë методът е подобен на метода D'Hondt, но последния благоприятства повече по-големите партии

Институционални въпроси на ЕС