euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Предизвестеният избор на Марио Сентено за шеф на Еврогрупата

Аделина Марини, December 8, 2017

На 4 декември министрите на финансите на еврозоната избраха своя нов председател за следващите две години и половина - португалския финансов министър Марио Сентено. С избора на наследник на досегашния председател Йерун Дайселблум (Холандия, Социалисти и демократи) така наречената Еврогрупа отваря нова страница в своята история и то в момент, когато предстои поредица от дъбоки промени във функционирането на еврозоната. Изборът в понеделник показа, че Еврогрупата е извървяла дълъг път в институционалната си еволюция - път, по  който страните-членки научиха много една за друга по време на изтощителната криза в еврозоната и особено покрай най-упоритата от тях - кризата в Гърция. Еврозоната извървя дълъг път и в своето демократично развитие.

За разлика от непрозрачния избор на първия председател на Еврогрупата - Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) и от избора на Йерун Дайселблум през 2013-та година, когато той беше единствен кандидат, Марио Сентено беше избран значително по-прозрачно и демократично, въпреки че изборът му беше предизвестен. Този път за поста имаше четирима кандидати. Освен г-н Сентено кандидатури издигнаха министрите на финансите на Люксембург (Пиер Граменя), Словакия (Петер Кажимир) и Латвия (Дана Рейзниеце-Озола). Седмици преди редовното заседание на Еврогрупата на 4 декември обаче вече се знаеше, че португалският министър на финансите се ползва с най-висока подкрепа. 

Нещо повече, точно преди началото на срещата председателят Йерун Дайселблум се изпусна по време на разговор с холандски журналисти, че Марио Сентено е неговият наследник. Той помоли медиите да не го цитират, но тъй като тези разговори се предават пряко онлайн от аудиовизуалната служба на Съвета на министрите, нямаше как това изпускане да бъде пренебрегнато. 

Защо беше избран Марио Сентено?

Името на португалския министър на финансите се появи малко изненадващо седмици преди Еврогрупата на 4 декември. Изненадващо, защото досега той не е бил споменаван като имащ претенции за поста за разлика от Петер Кажимир, който е един от най-дълго спряганите за кандидат и самият той никога не е крил амбициите си. Дълго време кандидат за поста беше и испанският министър на финансите Луис де Гуиндос, но той не подаде официално кандидатурата си. Пиер Граменя също винаги е бил много активна фигура в работата на Еврогрупата, но кандидатурата му нямаше големи шансове, основно заради това, че е от Люксембург. Първият шеф на Еврогрупата, а в момента председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е също от Люксембург. Друг проблем е, че той е от партия, която членува в либералното политическо семейство, а междупартийната сделка е този пост да се даде на социалдемократите. 

Самият г-н Граменя каза преди началото на срещата, че нямаше да се кандидатира изобщо, ако е смятал, че няма никакви шансове. Той има много богат опит като министър на финансите. За съжаление гласуването беше тайно и Еврогрупата отказва да публикува резултатите от него, така че няма как да видим колко души са подкрепили г-н Граменя. Йерун Дайселблум съобщи, че Сентено е избран при второто гласуване, което предполага, че надпреварата е била силно оспорвана, но не е ясно с кого. Петер Кажимир беше една от най-вероятните кандидатури, тъй като отговаря на много изисквания - идва от партия, която е от семейството на социалдемократите, от новите членки е и освен това възгледите му са много сходни с тези на Йерун Дайселблум по отношение на фискалната дисциплина и спрямо Гърция, което означава, че е приемлив и за леви, и за десни, и за центристи.

Проблемът му обаче е, че идва от страна, която е в една приятелска компания с антилиберали и европейски опортюнисти - Вашеградската група. През годините той натрупа много опит и беше доста активен и директен в коментарите си (много често на английски език) по чувствителни теми от обсъжданията в Еврогрупата. Именно заради това, беше много обичан от брюкселската медийна колегия. 

Най-малко вероятната, най-неочакваната, но най-интересна кандидатура беше на латвийската министърка на финансите Дана Рейзниеце-Озола. Тя е на 36 години. На поста е от по-малко от година, което обаче не е проблем, тъй като и Йерун Дайселблум беше министър на само 5 месеца, когато беше избран за шеф на Еврогрупата (донякъде и заради това). Дана Рейзниеце-Озола е шампионка по шахмат, а магистърската си степен по бизнес-администрация е получила в Международния космически университет във Франция. Майка е на четири деца. След избора на Марио Сентено тя заяви, че това вероятно се дължи на факта, че старите членки все още доминират. Тя приема това като силен сигнал, че по-младите страни-членки трябва да бъдат двойно по-активни, отколото са били досега. Обясни кандидатурата си с това, че е искала да хвърли светлина върху Латвия. 

Въпреки безспорните качества на всички кандидати, Марио Сентено спечели по една основна причина. Той идва от страна, която символизира края на кризата, белязала еволюцията на Еврогрупата през последното десетилетие. Португалия е една от петте държави, които имаха коригиращи или спасителни програми. Смята се за една от успешните истории в дългото лутане на еврозоната в търсене на най-подходящия инструмент за подпомагане на държави в криза. Марио Сентено, който е министър на финансите от 2015-та година, има безспорни заслуги за този успех, въпреки че Йерун Дайселблум неколкократно подчерта, че заслуга има и предишното правителство и това не бива да се пропуска. 

Наследството на Дайселблум

Когато бившият министър на финансите на Холандия пое председателството на Еврогрупата в началото на 2013-та година, еврозоната вече показваше признаци на излизане от кризата, но възстановяването беше колебливо и неубедително. Това беше годината на идеи за бъдещето на еврозоната. Първият доклад на четиримата председатели беше току-що публикуван, очертаващ новите контури на валутния съюз. Изграждането на банковия съюз тепърва предстоеше. Кипър вече беше пред фалит и беше една от причините за главоболията на министрите на финансите от еврозоната. Гърция продължаваше да е на дневен ред, евроскептицизмът започваше да се проявява като фактор, с Европейския семестър вече се правеха значителни компромиси. Това беше и годината на първото от години насам разширяване на еврозоната с присъединяването на Латвия. 

Йерун Дайселблум нямаше конкуренция за шефския пост, но за сметка на това имаше стратегия [на английски език], която беше публикувана официално. Най-голямото предизвикателство тогава за него беше икономическият растеж да бъде устойчив и безработицата. Пет години по-късно еврозоната е в цветущо здраве - тя бележи икономически растеж 18 тримесечия поред. Безработицата все още е проблем в някои държави, но тенденцията е към убедително намаляване. Публичните финанси са значително подобрени. Най-трудните моменти от двата мандата на Йерун Дайселблум (2 х 2.5 години) по собствените му думи са били ситуацията с Кипър, смяната на правителството в Гърция през 2015-та година и изграждането на банковия съюз. 

Пред журналисти след края на декемврийската Еврогрупа Йерун Дайселблум каза, че по кипърската криза са били взети много трудни решения. Тогава беше сменен и подходът. Няколко дена по-късно, на 7 декември, пред икономическата комисия на Европейския парламент той обясни много по-подробно голямата драма, която се разигра с Кипър през 2013-та година и направи признания за допуснати грешки. Програмата е трябвало да започне много по-рано, вместо това обаче, кипърското правителство остави нещата твърде дълго извън контрол. Всъщност тогавашното кипърско правителство разчиташе, че ще свали отговорността от себе си и затова не предприемаше нищо до изборите, а след това разчиташе на финансова подкрепа без условия от Русия. 

Друг проблем беше, че Кипър не харесваше много от предлаганите от Еврогрупата решения. В крайна сметка се стигна до съвършено нов тип спасителна програма, при която банковата система беше спасена с участието на акционерите, които поеха големи загуби. За такова решение настояваха много министри още в самото начало. Дайселблум категорично отхвърли критиките, че спасителната програма е навредила на схемата за застраховане на влоговете като припомни, че преди това Кипър на практика не е имал такава схема. Той подчерта, че ако беше избран подходът, приложен на Гърция, тоест да се спасят всички банки и инвеститори, това щеше да фалира Кипър напълно и днес страната също щеше да е с огромен дълг. 

Дайселблум призна за допуснати грешки с Гърция, но подчерта, че в тогавашната ситуация не е било възможно друго. В отговор на обвиненията на гръцкия евродепутат Нотис Мариас (ЕКР) Йерун Дайселблум обясни, че в много държави преди кризата са направени огромни грешки и са прилагани лоши политики, довели до натрупване на рискове, прекомерно кредитиране на икономиката, правени са непродуктивни инвестиции. По време на кризата също са били направени големи грешки и то в начина, по който ЕС реагира. В първите спасителни програми е имало много импровизации. "Лично аз смятам, че начинът, по който се справихме с банките беше твърде скъп и не особено ефективен", каза той. В първата фаза бяха спасени инвеститори, голяма част от които бяха извън Гърция. Това според него е било фундаментална грешка.

Той обаче изрази надежда, че гръцките политици са поне толкова критични, колкото него по отношение на собствените си решения от миналото. Това е важно, за да може в бъдеще да се избегнат такива проблеми, каза той. По отношение на банковия съюз Йерун Дайселблум каза, че проблемът е бил заложен в пътната карта, договорена през 2016-та година. Тогава се взе решение какво конкретно трябва да се направи, за да се намалят рисковете и да се стигне до споделяне на риска. Лошото обаче е, че не беше конкретизирано кога точно всички ще са доволни, за да се премине към следващата крачка и сега това умело се използва от страните, които не искат да направят тази следваща крачка. Дайселблум отхвърли и обвиненията, че по време на неговите мандати е преследвана политика на икономии.

"Стратегията на Еврогрупата никога не е била икономии. Точка. Стратегията ни винаги е била структурни реформи, да направим икономиките ни по-устойчиви, по-конкурентни, да подобрим производителността. На второ място да работим за устойчиви финанси. Стратегията ни винаги е била дву- и дори трислойна", каза още той. 

Краят на една вражда

Най-щастлив от избора на Марио Сентено беше еврокомисарят по финансовите, икономическите и данъчните въпроси Пиер Московиси (Франция, Социалисти и демократи). Той не харесваше Йерун Дайселблум от самото начало и двамата често бяха в конфликт, най-вече по отношение на управлението на Еврогрупата. Между тях избухна забележителна словесна престрелка след края на септемврийската Еврогрупа, когато г-н Московиси беше помолен да коментира вижданията си за повече демократичност в този междуправителствен формат. "Според мен демокрацията означава демократична отчетност, което означава, че когато имаш изпълнителен орган, трябва да имаш водачество, а това означава дебат и контрол. Трябва да кажа, че случаят с Еврогрупата не е такъв". Решението, според Пиер Московиси, е създаването на министър на финансите на еврозоната, който едновременно с това да е и председател на Еврогрупата. 

Йерун Дайселблум реагира остро на тази забележка. "Аз просто не мога да се съглася - и мисля, че тук всъщност става дума за различно мнение - че междуправителственото сътрудничество между министрите не е демократично. Имам силни възражения срещу това. Моят парламент и много парламенти в еврозоната наблюдават нашата работа - правните й аспекти, финансовите й страни и най-вече политическите страни. Дебатите из цяла Европа са оживени, когато министрите от Еврогрупата трябва да дават обяснения и са критикувани за работата им в Еврогрупата", каза тогава Йерун Дайселблум. На 4 декември Пиер Московиси не скри щастието си от избора на Марио Сентено като припомни колко отдавна призовава за решението на двете шапки и за Еврогрупата.

Става дума за вариант като този на върховната представителка на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини (Италия, Социалисти и демократи), която е едновременно председател на Съвета на външните министри и заместник-председател на Европейската комисия. Московиси иска такова решение и за Еврогрупата (съответно за Съвета на финансовите министри). В сряда едно от предложенията в пакета за еврозоната на Комисията е именно за бъдещия европейски министър на финансите. Според Йерун Дайселблум обаче, тази идея е твърде широка и все още доста неясна. 

Макар че двамата идват от едно и също европейско политическо семейство, вижданията им значително се различаваха и по други теми през последните пет години. Докато Московиси беше министър на финансите, Франция за първи път получи значителни отстъпки по Европейския семестър, а след това в качеството си на еврокомисар той често се сблъскваше с директния стил и решимост на Йерун Дайселблум, който винаги е настоявал фискалните правила да се спазват. 

В понеделник Пиер Московиси започна най-напред с очакванията си към новия шеф на Еврогрупата. "Ще трябва да насочвате работата на Еврогрупата към задълбочаване на нашата еврозона - и не е тайна, че Комисията ще направи предложения в следващите два дена [те бяха официално представени на 6 декември] - и трябва да гарантирате гладкото приключване на гръцката програма. Ще разчитаме на Вашето водачество по тези и други предизвикателства. Искам да Ви уверя, че можете да разчитате на силната ми подкрепа, както и на тази на Комисията разбира се", заяви Пиер Московиси, който беше министър на финансите на Франция, когато Йерун Дайселблум беше за първи път избран на поста. Тогава той до последния момент имаше възражения срещу избора му. 

В понеделник обаче Г-н Московиси не пести похвалите за Йерун Дайселблум, но не скри и очакванията си, че досегашната политика на Еврогрупата ще си тръгне с него. Той заяви, че с напускането му една дълга глава от историята на Еврогрупата ще бъде затворена. "Когато пое председателството на Еврогрупата, еврозоната все още беше изправена пред екзистенциална криза и ти изигра ключова роля в управлението на Еврогрупата през тези трудни и понякога драматични времена. Предизвикателствата бяха огромни, пътят напред често не се виждаше, но ние намерихме пътя. Мисля, че това до голяма степен се дължи на начина, по който ти се справяше, благодарение на търпението ти, на вниманието ти към подробностите, крайната техничност и ефективност", бяха думите на Пиер Московиси. 

Пред евродепутатите от икономическата комисия в четвъртък сутринта Дайселблум каза, че не очаква политиката на Еврогрупата сериозно да се промени. Според него Еврогрупата реалполитически ще настоява да запази своя председател. Сред министрите е силно чунството, че трябва да се запази разграничението между Еврогрупата и ЕК. Той каза още, че не е задължително със смяната на председателя да се промени и политиката на Еврогрупата. Много от политиките на групата са вкоренени в Пакта за стабилност и растеж и други споразумения, решенията се взимат с единодушие. Той посъветва наследника си да работи усилено за запазване на целостта на Еврогрупата и начерта задачите пред него - да се работи по следващата фаза от изграждането на банковия съюз. Сега е най-подходящият момент да се довършат реформите. 

От досегашните доста предпазливи изказвания на новоизбрания председател Марио Сентено може да се съди, че той ще заложи на приемствеността. Пред журналистите в понеделник той заяви, че той няма да бъде нищо повече от председател на Еврогрупата, тъй като основната работа трябва да бъде свършена от страните-членки, от Комисията и всички останали европейски институции. За него основен приоритет ще бъде да търси консенсус, "което Йерун остави като наследство". "Трябва да продължим по пътя, който Еврогрупата изгради през последните пет години", каза още португалският финансов министър. "Трябва да научим уроците от това, което току-що завършихме и да довъшим това, което трябва да бъде довършено по точно същия начин, както досега", добави той. 

Марио Сентено е на 51 години. Министър на финансите е от ноември 2015-та година. Бил е икономист в централната банка на Португалия, член на комитета за икономическа политика към Европейската комисия. Автор е на няколко научни публикации, книги и глави от книги по теми като трудовата икономика, иконометрията, макроикономика и теория на договорите. Завършил е икономика в Техническия университет в Лисабон и има две магистратури. Първата е по приложна математика от същия университет, а втората е по икономика от университета Харвард. Ще поеме председателството на Еврогрупата на 13 януари. Следващото заседание на този формат ще бъде на 22 януари, когато се очаква да се вземе решение за отпускането на следващия транш по спасителната програма на Гърция. 

Основната му задача ще бъде да балансира различните интереси по време на дебатите за бъдещето на еврозоната. Дали ще се окаже така желаният съюзник на Пиер Московиси предстои да видим. Ако това стане и ако социалдемократите на Мартин Шулц в Германия получат ключови места в бъдещата управляваща коалиция в Германия, балансът в еврозоната може сериозно да бъде нарушен. Валутният клуб излезе от кризата, но това не означава, че пътят напред е ясно начертан. Напротив, ще се плува във все още неизследвани води, което изисква не по-малка трезвост и решителност от тази на Йерун Дайселблум. Може ли човек от европейския юг да я предложи? Ако се съди по направеното от Португалия по спасителната програма, положителният отговор не е нереалистичен.