Латвия изцяло завърши европейската си интеграция

Аделина Марини, July 11, 2013

Мнозина си задават въпроса за какво й е на Латвия да се присъединява към еврозоната точно в момент, когато това едва ли е най-привлекателния клуб за членство на фона на само временно стихващата дългова криза, но и различията за нейното бъдеще. Това разбира се е трудно разбираемо за държави, които не са преживели или са преживели отдавна независимостта си и желанието да се интегрират със страни, с които споделят общи виждания. По всичко личи, че именно това е в основата на желанието на Латвия да не се отказва от усилията си да се подготви за пълноправно членство в зоната на единната валута, отделно от поетия с договора за присъединяване ангажимент. На 9 юли министрите на финансите на ЕС окончателно одобриха кандидатурата на Латвия и така на 1 януари 2014 година еврозоната ще нарасне до 18 членки. Последното разширяване беше през 2011 г., когато друг балтийски тигър се присъедини - Естония.

Цивилизационният избор

Латвия ще бъде втората бивша съветска република, която ще стане член от ядрото на ЕС - еврозоната. А догодина се очаква и третата да завърши този път - Литва, която първа от трите балтийски тигърчета пое ротационното председателство на Съвета на ЕС. В Брюксел за официалното решение пристигна специално премиерът на Латвия Валдис Домбровскис, който на специална пресконференция заяви, че Латвия е изминала дълъг път и че това е добър ден за страната и за Европа. Министърът на финансите Андрис Вилкс добави, че 9 юли е изключително важен ден за Латвия, тъй като "това не е просто технически въпрос да се превключи от една валута на друга. Този ден има символично значение, тъй като всъщност днес приключваме нашата интеграция към ядрото на Европа. Това е изключително важно за нас. И реално ние си бяхме поставили тези цели още след като получихме независимостта си през 1991 г."

Икономическата страна на членството

Освен политическата страна на нещата, въвеждането на общата европейска валута има и икономически ефект. Както обясни премиерът Домбровскис, присъединяването ще има положително влияние върху Латвия, тъй като ще улесни икономическото развитие по много начини чрез намаляване на лихвените равнища, намаляване на разходите за курсови разлики, привличане на международни инвеститори, за които ще бъде по-лесно да си изчисляват ползите. Официално фиксираният курс на еврото спрямо лата беше договорен от Екофин на 0.702804 лата за едно евро. Финансовият министър Вилкс обясни, че всъщност въвеждането на еврото се е оказало много по-сложна задача от присъединяването към ЕС и Шенген, заради тежката криза, която страната преживя в началото на финансовата криза. Само за 3-4 години обаче Латвия успя не само да преодолее срива, но и да се превърне в най-бързо растящата икономика, с което си заслужи прозвището "балтийски тигър".

Уроците от кризата са научени и в момента Латвия е много по-добре подготвена за общата валута, отколкото преди, смята г-н Вилкс. Премиерът Домбровскис пък обясни, че по отношение на обменния курс, Латвия е в много по-добра позиция от мнозинството страни-членки на зоната на еврото, тъй като повечето от тях въведоха единната валута с номинал по-нисък от еврото, което е довело до повишаване на цените. В Латвия това може да бъде избегнато, тъй като стойността на лата е по-висока от еврото в момента.

Независимо от добрите постижения на Рига, латвийската история не е толкова розова, колкото изглежда. Според доклада на Европейската централна банка за икономическото изравняване на Латвия, пред страната има няколко риска. Един от тях е инфлацията. За периода май 2012 до април 2013 г. е отбелязана средногодишна инфлация от 1.3%, което е много под референтната стойност за ценова стабилност на еврозоната от 2.7 на сто. Проблемът обаче е, според ЕЦБ, че през последните десет години инфлацията, измемерена по потребителските цени, е била твърде нестабилна и е варирала от средно -1.2% до 15.3 на сто. Това е отражение на преживените от страната силни периоди на растеж и срив, както и на високата макроикономическа нестабилност. ЕЦБ очаква, че инфлацията ще се увеличи. Но министър Вилкс цитира прогнозите на министерството си и на латвийската централна банка, според които инфлацията ще варира догодина между 2 и 2.5%. Същите стойности се очаква да се запазят и за 2015 и 2016 г.

Като цяло ЕЦБ е на мнение, че Латвия е в рамките на критериите за икономическо изравняване, но в дългосрочен план устойчивостта на това изравняване предизвиква притеснения. За да избегне реализирането на тези страхове, банката препоръчва на правителството в Рига да продължи с фискалната консолидация, да не губи постигнатата през последните години конкурентоспособност и да избягва наново увеличаване на цената на единица труд.

На този етап икономическият растеж играе в полза на критериите на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Прогнозите за тази година са той да бъде 3.8%, а догодина - 4.1%, което е завиден ръст на фона на всички останали страни в ЕС. Латвия обаче е сред страните с безработица, надхвърляща 10 на сто. За миналата година броят на безработните в Латвия беше 13.3%. За тази година се очаква те да спаднат до 11.8%, а догодина до 10.5%. Заради текущото икономическо състояние на Латвия и опасенията на ЕЦБ, Европейският парламент напусна обичайния си тон на съпротива срещу мерките за консолидация и препоръча в специалната си резолюция [на английски език] към Латвия правителството да продължи с фискалната си политика. В резолюцията, одобрена от 613 евродепутати, се посочва още, че ценовата стабилност в Латвия е твърде зависима от динамиката на цените на суровините, заради ниска енергийна ефективност и високо ниво на внос на енергия от един-единствен източник.

Европарламентът е загрижен и от ниската подкрепа на латвийските граждани за приемането на еврото. Премиерът Домбромвскис обаче беше оптимист и заяви, че до момента на присъединяването подкрепата ще се увеличи значително. Според него подкрепата вече расте в резултат на информационната кампания, която правителството провежда от 6 месеца. Първата фаза на кампанията беше изцяло разяснителна - защо е необходимо присъединяването, обяснение на същността на кризата в еврозоната и че това всъщност не е криза на еврото. Предстои втора фаза от кампанията, която ще се концентрира върху практическата страна на присъединяването - как ще бъдат преобразувани спестяванията на хората в банковите сметки, какво ще се случи с цените, как ще се отрази на кешовите разплащания. "Мисля, че е реалистично до момента на присъединяването на 1 януари, мнозинството от населението да подкрепи това решение", заяви латвийският премиер.

С какви показатели Латвия влиза в еврозоната?

Общият правителствен дефицит за 2012 г. беше 1.2 на сто от БВП, което е значителен спад в сравнение с 2011 г., когато той беше 3.6%. Структурният дефицит е 0.3% за 2012 г. Правителственият дълг е 40.7% за 2012 г., но се очаква да се увеличи с над 2 процентни пункта през тази година. По отношение на най-големите притеснения, че Латвия може да се окаже пореден Кипър, премиерът Домбровскис заяви, че тези спекулации са неоснователни, независимо че ЕК и ЕЦБ са поискали по-засилено наблюдение върху финансовия сектор. Финансовият пазар на Латвия е 130% от БВП, което е доста под средното за ЕС - 360-370% от БВП. За сравнение преди кризата кипърският банков сектор заемаше около 700-800% от брутния вътрешен продукт. Що се отнася до размера на руските капитали в латвийските банки, министър-председателят посочи, че банките, в които депозитите на неживеещите в страната граждани са с по-високи изисквания за капиталова адекватност и ликвидност. Капитализацията на банковия сектор в страната е много над средното за ЕС, увери Домбровскис.

Латвия не е сред отличничките по кредитен рейтинг, но към момента е оценявана от големите агенции за кредитен рейтинг доста положително. Moody's дава оценка ВВа2 с положителна перспектива; Standard&Poor's оценява страната по-високо - ВВВ+ със стабилна перспектива; Fitch е с + по-малко от Standard&Poor's - ВВВ със стабилна перспектива. Латвийските власти не очакват никакви шокове от присъединяването си към еврото, тъй като следват изключително внимателно стъпките на Естония, чието въвеждане на общата валута премина гладко и безпроблемно през 2011 г.

Каква е рецептата на Латвия?

Тя беше разкрита по-рано тази година от министър Вилкс и от гуверньора на централната банка Илмарс Римшевич по време на изслушването им в икономическата комисия на Европарламента: "скорост, собственост, ангажираност, солидарност и партньорство със социалните партньори". Ключът обаче е в признанието, че това е завършване на процеса на европейска интеграция. Път, по който Латвия се движеше уверено и без колебания дали това е правилният избор. Ниската подкрепа за общата валута (40 на сто) идва не от колебание, че това е правилният стратегически избор, а от страхове, че несигурността в еврозоната може да повлече страната в нова криза, която латвийските данъкоплатци платиха скъпо. В този смисъл участието на Латвия в спасителния фонд на еврозоната ще бъде за първите пет години по 40 милиона евро годишно. Общата сума на проявата на солидарност от страна на Латвия ще бъде 320 млн. евро. По повод "правилността" на избора политологът Владимир Шопов написа за euinside:

"Доскоро мислехме членството в Шенген и еврозоната просто като продължение, завършек на интеграционния процес, финална права на равномерен процес на приближаване към ядрото на Европа. Реалността обаче е, че все повече, особено влизането в еврозоната придобива стратегически характер. Икономическата калкулация за ползите и вредите и времевата рамка на процеса започват да отстъпват на друг тип съображения. Членството в зоната ще вплете още по-дълбоко икономическата политика на страната, което има потенциал не просто да компенсира частично пълното управленско бездарие на поредица български правителства, но и да структурира някакъв дневен ред на реформи, които една олигархизирана икономика просто не желае да прави. С други думи, влизането в еврозоната има потенциала на ресурс, който може да размести стратегически икономиката ни и да я модернизира на фона на сегашната й структура и доминация на олигархични модели. При евентуална спасителна програма пък страната може да мине на 'ръчно управление' и да й бъдат наложени реформи. Тази перспектива към членството е може би твърде българска, но оттук нататък тя е една от малкото възможности за поне частични деолигархизация на страната".

Институционални въпроси на ЕС