euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Политиката, колкото и да е жива материя, има някои категорични закономерности. Една от тях е, че когато годините са трудни, популистките партии избуяват.  Те обикновено обещават лесно и обещават повече за националния интерес, а оттам и за редовия гражданин и неговото домакинство, за пенсията му, бизнеса, децата, за по-добър достъп до здравни услуги, защита и сигурност. И ако пуснем на бърз кадър най-емблематичните ходове на ЕС от 2008 г. насам, няма как да не ясно защо европейската идея вече не е популярна.

Най-модерният израз на "национална политика" напоследък е употребата на опциите за "неучастие" в решенията на Брюксел, предложенията за референдуми по европейски теми и някои по-критични изказвания на представители на националистически партии в Европейския парламент и в публичното пространство. Останалото, което става на политическата и икономическа сцена на Европа, асоциираме с няколко ключови понятия:  механизъм за контрол и наблюдение, фискално споразумение за ограничаване на бюджетния дефицит, структурни реформи, икономии, заеми, съкращения, страховитата тройка (ЕК, ЕЦБ и МВФ) и натрапчивите мисли за това какво стана в Латинска Америка, когато там влязоха "спасителните" мерки на големите финансови организации.

Ако допреди няколко години упреците към европейските институции бяха свързани основно със скуката, която произвеждаха под формата на законодателство на много ниско равнище (например как трябва да изглеждат европейските краставици), докато същевременно от тях се е очаквало да подпомогнат изграждането на единен пазар и внасянето на добри практики в националните икономики, днес те се намесват в зони, които би следвало да са само и изцяло в юрисдикцията на правителствата.

Всичко това доведе до промяна в мисленето за ЕС като за проект на граждански свободи, мир и общи ценности. Към днешна дата в неговия смисъл и полезност са разколебани кредитори, длъжници и бъдещи членове. Статистическата служба към ЕК измери това "разочарование"  в тринадесет членки и от резултатите се разбира, както отбелязва Европейският съвет за външна политика (ЕВСП), че евроскептицизмът съвсем не е вече само "британско заболяване" и че сега той се "разпространява в целия континент като вирус".

Любопитно е, че сред изследваните страни - Франция, Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша, Португалия, Дания, Финландия, Чехия, България и Холандия, единствено нашата държава все още не е "заболяла" от модерната зараза. Ако през 2007 г. доверието ни в ЕС е било 54%, днес то се измерва на 60%. Според скорошно проучване на Eвробарометър, 74% от българските граждани не вярват в местния парламент, а 79% от тях имат отрицателно отношение към политическите партии. Оттук следва, че най-вероятната причина за запазването и дори слабото повишаване на лоялността към ЕС, е по-скоро компенсаторна проява вследствие на липсата на алтернативи на местната политическа арена. Така или иначе, според анализаторите, все по-популярните предложения за икономически национализъм също могат да доведат до евроскептицизъм в бъдеще.

Интересно е също, че през май 2012 г. в Полша, която традиционно се схваща като про-европейски настроена държава, за първи път процентът на хората, които са "склонни да не се доверят на ЕС" (46%) е по-голям от тези, които по-скоро биха го подкрепили – 41%. Според  данните, изнесени в анализа [на английски език], гражданите там имат съмнения предимно за бъдещето на единната валута. Подобни настроения поставят пред местния кабинет проблема дали да се придържа и занапред към амбицията си да вкара страната в центъра на европейската политика.

При две от държавите, изследвани в проучването, кризата не може да се нарече основна причина за спад в доверието към Европейския съюз. И Чехия, и Великобритания имат прагматично отношение, което тежката стагнация и проблеми в Европа просто успяха да затвърдят.  Със сигурност желание за приобщаване към еврото в момента не е налице повече от всякога.  Ако през 2007 г. 29% от чехите са вярвали в ЕС, то през 2012 г. това доверие възлиза на 26 процента – умерен, но категоричен спад в подкрепата към общата валута.

Великобритания, която винаги е възприемала ЕС просто като пазар, със задълбочаването на кризата в еврозоната и на интеграционните процеси, вече търси постоянна опция извън съюза. Премиерът Дейвид Камерън обеща да даде на британците възможност да гласуват на референдум за излизане или оставане в съюза, а данните на Евробарометър показват, че доверието им е спаднало от +13% до -49 на сто. На юг, където темпераментността е в по-експресивни прояви, "затягането на колана" се асоциира със затягане на примката около шията. Макар и в различно естество, опорни точки в изявленията на водещите политици стават не призивите за единство и доверие в общоприетите ценности на Европа, а обратно – търси се връщане към националните идеали и спомена за националните герои, което фокусира погледа навътре, а не навън. Все по-често говоренето за европейско равенство звучи като трибунно приветствие, на което никой не ръкопляска.

И няма как да бъде иначе, например в Испания, където доверието в ЕС е спаднало с 94% от 2007 г. до 2012 г. колкото и смущаващи да са резултатите, драстичната промяна в отношението на испанските граждани към ЕС от +42%  дo -52% е дори по-логична, отколкото вероятно очакваме. Авторите на доклада на Европейския съвет за външна политика я обосновават не толкова с кризата, а с по-дълбоки и ранни причини: "Испания премина през болезнени реформи, за да влезе в ЕС, а по-късно и за да се присъедини към зоната на единната валута. Сега липсата на ясна визия както за нейното, така и за европейското бъдеще сочи, че няма консенсус или легитимност на жертвите, които бяха поискани от страната. Испанците не винят ЕС за кризата, нито искат да изоставят еврото. Това, което разклати лоялността им към и доверието в ЕС е, че те нямат глас и не могат да се изправят срещу политиките, които очевидно са неработещи”.

Макар че Италия също даде много "жертви" в борбата с кризата и към днешна дата държи изключително високи нива на безработица сред младите хора - 40% - там вирусът на евроскептицизма все още не е засегнал "целия организъм". Действително последните избори в страната сочат, че вярата в ЕС е разколебана, но голяма част от анкетираните продължават убедено да се възприемат като европейски граждани и се идентифицират с Европа. Според експертите на ЕВСП, италианците искат не "по-малко Европа", а "различна Европа" – "по-гъвкава, по-симетрична и фокусирана не върху икономиите, а върху инвестиции в икономиката". Ако досега обаче говорим за някаква форма на критичност към Брюксел, то португалците могат да бъдат определени като откровено скептично настроени. Суровите мерки на икономии и реформите станаха причина за размирици и политически катаклизми, както и за спад във вярата в европейския проект от 65%.

При Гърция също - силно травмиращите събития в последните години станаха причина за рязката промяна в асоциирането на ЕС вместо с икономически просперитет и осъвременяване,  с тоталитарен режим. Влизането на Тройката в южната ни съседка доведе до необратима загуба на доверието на гърците не само към Брюксел, но и към про-европейски ориентираните политически партии на местната сцена.

Макар в редица отношения северът и югът да са диаметрално противоположни, скептицизмът към Европейския съюз в Дания, Холандия и Финландия също бележи ръст. Именно разочарованието от европейската политика (впрочем така е и при Гърция) създаде благоприятен климат за "дръпването" напред на националистическата партия "Истинските финландци" във Финландия, която на изборите през 2011 г. спечели 39 места в парламента. По-неубедителен беше успехът на тези движения в Холандия, където изборите  през 2012 г. бяха спечелени от про-европейската партия VVD и умерено евроскептичната партия PvdA. Там общото разочарование се проявява главно в широкото неодобрение на политическите ходове на ЕС спрямо Гърция и поведението на страните-длъжници.

Негативното отношение към политиката на ЕС в отговор на кризата е фактор за успеха и на няколко френски крайни партии. Въпреки това, експертите на ЕСВП смятат, че ако гражданите там успеят да припознаят в политическото поведение  на страната отговорно и решително лидерство, което да се фокусира върху намаляването на дълговете, но и върху инвестициите и политиките за растеж, настоящата тенденция към евроскептицизъм може да бъде обърната.

В Германия - първата водеща сила в антикризисната атака - усещането на гражданите като жертва на кризата и страхът им, че от тях може да бъде поискано да плащат още, е видно от данните на Евробарометър, които сочат, че 56% от населението на страната не се доверява на ЕС. Все още обаче това неодобрение не е довело до някакви политически размествания. Въпреки появата на новата партия "Алтернатива за Германия", главните политически играчи продължават да подкрепят еврото. Гражданите – също, поне според скорошни проучвания, които показват, че ¾ от германците не искат да изоставят единната валута. Недоверието към ЕС в Дания пък даде мотив на датската министър-председателка Хеле Торнинг-Шмит да отложи референдума, обещан в политическата й платформа и страната не последва държавите от еврозоната в банковия, фискалния и политическия съюз.

Данните на извършеното проучване свидетелстват, че действително разочарованието в последните години от ЕС е повсеместно, защото, настрана от всякакви политически анализи на тема "кой спечели от кризата?", гражданите я усетиха на гърба си. И ето че още веднъж и особено в хода на настоящите статистики за обществените настроения и рефлекси спрямо ЕС, някак дори по-дразнещо звучат исканията (вероятно финансово обосновани) за премахването на монетите от един и два евро цента. Това предложение, разбира се, среща твърдото противопоставяне на пестеливите германци. И май неслучайно са несъгласни – тези, които плащат надали забравят, че еврото е просто сбор от центове.