euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Фрапиращо разминаване имаше между това, което българските граждани искаха да кажат на заместник-председателя на ЕК Вивиан Рединг и онова, което тя искаше да чуе от тях. Едната причина е по-мащабна и виновниците за нея можем да дискутираме оттук до края на света, защото става дума за пълното отсъствие на реален диалог по конкретни теми с гражданите в България, които са призовавани да "казват" своето мнение единствено по време на избори, а през останалото време са принудени да чакат резултатите от своя избор. Медиите също се оказаха глухи и неспособни да изпълняват изконната си роля на проводник между проблемите на хората и онези, които са избрани да ги решават. Втората причина обаче е чисто битова - тотална организационна немощ.

Гражданският диалог на Вивиан Рединг е инициатива, която цели да събере вижданията на  хората от всички страни-членки, както и на техните политици, за това в каква посока да поеме съюза, да има ли повече Европа или да няма, да има ли политически съюз или да бъде просто единен пазар - все въпроси, които са изключително важни в този момент за цяла Европа и се дискутират изключително активно в много от страните-членки на ЕС. Теми, които засягат всички ни в дългосрочен план. България обаче е сред онези, които са напълно вглъбени в собствените си проблеми, крайно неспособна да ги реши и напълно чужда на ставащото в Европа, извън желанието някой оттам да дойде и да оправи положението, защото с тези политици оправия няма.

Именно поради естеството на дискусията, представителството на Европейската комисия в София организира дебата като отговаря за разпространяването на въпросите, за регистрацията на участниците, за намирането на най-подходящия водещ на дискусията, за комуникацията с медиите и изобщо за всеки детайл, който при една добра организация остава незабелязан, но когато организацията е лоша или изцяло липсва, една мъничка подробност е в състояние да съсипе целия ефект, като например неработещи цели минути микрофони в залата. Техническата организация от една страна е просто нещо, но изисква отношение към професионалността. Едва ли е било проблем да се проведат необходимите проби на всички технически устройства в залата, така че да се гарантира, че поне те няма да създават напрежение и да губят от ценното време на участниците и най-вече на еврокомисаря, която има да гони самолет, преминавайки през хаотичния софийски трафик, допълнително затруднен и от протестиращите.

Затова техническото подсигуряване на дебатите е изключително важно и съвсем не изисква допълнителни средства от първоначално предвидените. Изисква просто професионално отношение и проверка - нещо крайно европейско - проверка до съвършенството.

Вторият стълб на добрата организация е осигуряването на добър модератор. Неговата роля е централна, защото той е отговорен за управлението на времето, на аудиторията, на темите изобщо на всичко, което става в залата. Той трябва да е наясно с каква задача е избран, а тя е проста. Дебатът ще се предава на живо не само в България. Той ще се излъчва по европейската аудиовизуална служба, което означава, че ще се гледа и от много хора навън, за които липсата на работещи микрофони ще е проблем, тъй като ще бъдат лишени от превод. На второ място, тези хора трябва да може да разпознават общи теми и ако някой им заговори за "Белене" или за Пеевски, трябва да има как да им бъде обяснено кои са те и защо имат такова значение за България.

Модераторът на дискусията трябва да е наясно също и с огромното значение, което Европейската комисия отдава на социалните мрежи като ги поставя на почти равни начала с всички останали форми на общуване. Затова извинението "Не остана време за въпросите от Twitter" е шамар не за водещия, а за ЕК, която се е провалила в това да чуе мнението и на Twitter-хората, както ги определи колегата Александър Бойчев. Хората, които успяват добре да управляват аудиторията, а тя не е само присъстващата на живо, всъщност работят не за собственото си реноме, а за впечатлението, с което слушащите ще останат дори не от Комисията, а от ЕС като цяло! С други думи, лошата организация, лошото менажиране на диалога и техническите проблеми оставят у хората усещане за нечуваемост, за загуба на време, за поредното събитие, от което няма смисъл. Те оставят у хората усещането, че ЕС не прави нищо за тях, а отбива номера.

На фона на огромните икономически, политически и дори демократични проблеми, които ЕС има в момента, подобен провал е поредната капка, която може да отблъсне дори и отдаден европеец, какъвто съм аз например.

И съвсем не на последно място по важност са въпросите, с които впрочем започнах. Хората не може да бъдат винени, че задават въпроси, често на лош английски, а понякога и на лош български, защото те виждат в този диалог първата възможност от много време насам да си кажат болката на някой от чужбина, след като никой в България не чува. Както споменах вече, тази болка е неразбираема за останалите европейски граждани и определено такъв форум не е мястото, където да си споделяме тези мъки и да обучаваме съевропейците ни какви са ни проблемите. Затова е учудващо, че организаторите на дискусията не са се възползвали от задължителната регистрация за участие.

Регистрацията позволява на организаторите да съберат на едно място записалите се или по мейл, или по телефон да им обяснят кои са темите, как ще протече дискусията, по колко време ще има всеки изказващ се; че когато времето бъде просрочено, ще се взима думата; че въпроси ще се задават само и единствено на български език, ще се задават с мисъл за преводачите, че няма да се приемат въпроси, които са извън предварително оповестените теми. И понеже все пак идеята е всеки глас да бъде чут, да се поеме ангажимент, че страничните от дискусията въпроси ще бъдат препратени от представителството на ресорните комисари или европейски служби, за да получат отговори. Нещо в този дух беше обещано, но след дъжд качулка.

Подобна организация щеше да създаде на хората усещане, че са важни, че тяхното мнение наистина се уважава, ще им напомни за това защо ЕС е това, което е - защото има добра организация и защото има ред. Нещо, за което Брюксел постоянно назидава, а дори не е в състояние да създаде на собственото си събитие. Заместник-председателят Рединг направи всичко възможно да се справи със създалата се ситуация, но тя често не разбираше въпросите, а времето за обяснения от страна на водещия беше прекалено малко. Така на много, иначе съвсем основателни болежки на хората, тя невинаги успяваше да даде отговор, просто защото й липсва информация както за казуса "Гергана Червенкова", така и за съдебните такси, с които тя не е запозната изобщо.

Като човек с дългогодишен преводачески опит мога да кажа, че лошата подготовка за такава дискусия, липсата на ясно определени теми за обсъждане, могат да създадат ситуация "изгубени в превода", която още повече да затрудни незапознатия с българската действителност. Да, вероятно много ще си кажат, че това означава събитието да се режисира (в българския смисъл на думата). Не, това означава да се управлява. И сега имаше подозрения, че дневният ред е подменен, че е имало внедрени хора, изобщо имаше усещане за задкулисие. Напълно съм убедена, че не е имало, защото една лоша организация може да допусне всеки да си изпълнява дневния ред, ако има такъв, или да си каже болката, за което е и дошъл.

Вивиан Рединг заяви в края на продължилото близо два часа събитие, че е научила много полезни неща и ще си занесе уроците в Брюксел. Дано едно от тях да е, че там, където не може дори едно такова събитие да бъде организирано перфектно и то от хора, които са близки на Европа, дори нейни служители, пътуват често, били са на много такива събития, обяснява защо тази страна толкова време не е сигурна, както президентът Плевнелиев попита, дали комунизмът е приключил и дали "Радка Пиратка" не е изместила "Върви, народе възродени" - все неща, които никой небългарин не би разбрал.

Дано също така да е научила, че ако иска да обсъжда с българите европейски въпроси, трябва преди това да се помъчи да разбере как виждат българите Европа и нейните политици. Един участник го обясни доста добре, съвсем несъзнателно впрочем, като припомни откъде идва думата "господин" и съответно "госпожа" - от Господ. Да, точно така, голяма част от българите възприемат европейците като Господ, който ще дойде и ще им създаде съвършената държава, за която те нямат сили да си направят сами. Затова и думите на г-жа Рединг, на фона на цялата тази какофония от проблеми, проблемчета и оплаквания, че от българите зависи, ще си останат неразбрани.

Дискусията, както коментираха много хора в социалните мрежи, остави горчив вкус в устата на всички. И огромната вина за това носят организаторите и модераторите на събитието. Останалата част от вината трябва да си поделят политиците, които отказват да говорят със своите избиратели не само за домашните проблеми, но и за европейските, отделно от еврофондовете и Механизма. Но вина има и Брюксел, който си остана все така далечен, Господен и непознат на българските граждани. Съюз, който вместо да се погрижи за проблемите им, се интересува от това дали ще гласуват на следващите европейски избори и дали Европа е солидарна. Не, не е и никога няма да бъде, докато се водят подобни дискусии с огромната амбиция "да чуем вашия глас", но с нищожния резултат "е, това си зависи от вас".