euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Европейският парламент под водачеството на германския социалист Мартин Шулц втвърди силно тона по отношение на някои ключови за Европейския съюз теми - сигурността и общия бюджет - като по всичко личи, че това съвсем няма да са изолирани случаи. Парламентът не просто иска, а изисква неговата увеличена роля по договор да бъде уважавана. Това личи особено ясно от кратката, но за сметка на това съдържателна резолюция, която ЕП гласува на 13 юни във връзка с преговорите по многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 година.

"[ЕП] Настойчиво изисква политическите позиции, по които е постигнато съгласие в Европейския съвет да бъдат договорени между Парламента и Съвета, както е представен в Съвета по общи въпроси, преди Съветът официално да внесе предложенията си с оглед на това да получи съгласието на парламента по регламента за МФР на базата на член 312 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС); подчертава, че преговорите по законодателните предложения, свързани с многогодишните програми ще бъдат обработвани по обичайната законодателна процедура и ще бъдат затворени, само когато е постигнато съгласие по финансовия пакет; е твърдо решен да се възползва, както подобава, от съгласието и законодателните си права така, както са записани в Договора".

Както винаги досега, преговорите по общия европейски бюджет са тежки, но сега се усложняват допълнително от това, че се водят по нова процедура и действително Европейският парламент е с нови правомощия по отношение на бюджета, а също и заради това, че преговорите се провеждат в изключително тежък за ЕС момент - кризата в еврозоната се разгаря с нови сили, принуждавайки лидерите да мислят за още по-голямо задълбочаване на интеграционните процеси.

Напрежението се засилва допълнително и от това, че темата се очаква да бъде обсъждана от лидерите по време на летния им съвет на 28 и 29 юни в Брюксел, където има някои промени - за първи път на този съвет ще се появи новият гръцки премиер (това се очаква да бъде Антонис Самарас), като този съвет ще бъде първият официален и за френския президент Франсоа Оланд. Той направи премиера на неформална среща, която съвсем не е голямо изпитание за политическите качества.

Явно като взимат предвид тези фактори, Европарламентът и Комисията обединиха усилия и засилиха натиска. В началото на дебатите на 12 юни в Страсбург шефът на Комисията Жозе Мануел Барозу обяви, че в момента ЕС се намира в повратна точка за европейската интеграция. "Наближаваме фазата, при която трябва да се разгледат големи, стратегически въпроси. Числата наистина имат значение, но първо трябва да се разгледа сериозно дизайнът, модернизирането и опростяването, добавената стойност на бюджета. В това Комисията споделя много общи неща с този Парламент, който ще приеме резолюция утре [13 юни]. Ние ще продължим да настояваме Парламентът да има ранно участие в преговорите, тъй като резултатите ще имат огромни последици за способността на Съюза да генерира растеж, да демонстрира солидарност и да изпълни общите си цели по Европа 2020", каза г-н Барозу.

Той добави, че е наясно, че преговорите няма да са лесни, но се закани, че "ние ще отстояваме и ще продължаваме да отстояваме нашите предложения много енергично". Голямата битка на Комисията е да запази в рамката идеите си за реформа на системата за собствените ресурси и за запазване на размера на Кохезионната политика. По думите му в много страни-членки европейските фондове са най-големият и най-стабилен източник на публични инвестиции. От 2009 година насам Кохезионната политика е съставлявала 97% от общите публични инвестиции в Унгария, 78% в Литва и над 50% в Полша. "Каква би била ситуацията в тези страни без приноса на европейския бюджет? Той осигури стабилност във времена на криза, но също и гъвкавост във времена на нужда", попита риторично шефът на Еврокомисията.

Комисията е под натиска предимно на северните страни-членки на ЕС да намали предложението си със сто милиарда евро и така да го сведе до сегашния му размер от малко под един трилион евро. Аргументът на Барозу обаче е, че общият бюджет представлява само 1% от брутния вътрешен продукт на Съюза и е по-малко от 2.5% от всички публични разходи в ЕС. "Намаляване с 'най-малко сто милиарда' през следващите 7 години, както някои страни-членки предлагат, ще има ефект от 0.084% от европейския БВП върху публичните финанси и дефицити. Това е сума, която със сигурност не прави революция в стабилността на публичните финанси в Европа!"

И ако Европейската комисия е сравнително мека в изказа и тона и е готова на диалог, от резолюцията на Парламента по темата, гласувана на 13 юни, лъха доста по-голяма категоричност. Нещо повече, в документа се усеща намек за трансформирането на европейския бюджет в истински бюджет. По договор бюджетът е чисто инвестиционен инструмент, който не може да излиза на дефицит. Неизразходените пари от него се връщат по съответните процедури обратно на страните-членки. С резолюцията си обаче парламентът настоява за реформа: "С оглед на макроикономическата среда и на предизвикателствата от променящия се свят, както и с оглед на по-доброто и ефективно разходване на европейските фондове, настоява [ЕП] МФР 2014-2020 да предостави засилена бюджетна гъвкавост както в рамките на отделните си пера, но и между тях, а също и между финансовите години в МФР, за да се гарантира, че бюджетните ресурси ще бъдат в синхрон с развиващите се обстоятелства и приоритети".

Парламентът е непреклонен и по отношение на собствените ресурси. Още миналата година евродепутатите обявиха, че бюджетът няма да мине, ако не бъдат включени в него предлаганите от Комисията източници на собствени ресурси - данък върху финансовите сделки и нова основа за изчисляване на приходите от ДДС. В интервю за този сайт евродепутатът-социалист Ивайло Калфин, който е един от двамата преговарящи на Европейския парламент със съвета, обясни, че това е една от темите, по които трудно може да се направи прогноза дали е възможно да се постигне пробив в преговорите. Той припомни, че в Лисабонския договор е записано, че бюджетът на ЕС трябва да се основава на собствени ресурси, но много от страните-членки, които са против и казват, че вноските през националните бюджети също са собствен ресурс.

Ивайло Калфин настоява, че всъщност собствените ресурси като ДФС биха имали огромен принос върху националните бюджети. По негови изчисления България ще си спестява около половин милиард лева годишно. На практика, каза още той, бюджетът струва на европейския гражданин по 68 евроцента на ден, които обаче отново се връщат при него. Твърдение, което се съдържаше и в изказването му по време на дебатите в пленарната зала на 12 юни. На въпрос дали това не е твърде опростенчески подход той заяви, че европейският бюджет е 44 пъти по-малък от сумата на националните бюджети в Европа. Той цитира и изследване на Полша, според което за всяко евро, вложено в Полша по политиката на сближаване 67 евроцента се връщат в старите страни-членки под формата на оборудване и труд. (цялото интервю с евродепутата може да видите във видеофайла).

Очакванията са на предстоящия Европейски съвет за първи път да се говори предимно за пари във връзка с бюджета, въпреки че това е тема, която беше засягана и по време на преговорите досега. Парламентът и Комисията настояват първо да бъдат договорени перата и приоритетите, а след това да се говори за пари, докато няколко страни-членки начело с Германия държат първо да се определи общата сума и след това да се обсъжда за какво да бъде похарчена тя. След тази остра декларация на Парламента обаче ще очакваме с нетърпение традиционната пресконференция на председателя Мартин Шулц след участието му в срещата на върха.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Здравейте, г-н Калфин. Благодаря Ви, че отделихте време. Мисля, че за първи път участвахте в неформален съвет на министрите на външните работи във връзка с преговорите по многогодишната финансова рамка за 2014-2020, какво е Вашето впечатление, наистина ли е толкова патова ситуацията? Има ли възможност да се получи пробив в преговорите?

Ивайло Калфин: Има възможност, затова участвахме. Аз познавам съвета тогава, когато предишната рамка се приемаше - участвах точно в Съвета по общи въпроси, даже няколко от министрите са колеги, с които сме работили тогава, така че познавам и двете гледни точки. За първи път действително датското председателство направи така, че представителите на парламента имаха пряко участие в Съвета. Имаше едно основно послание, което трябваше да дадем и мисля, че то се разбра. Това е, че по Лисабонския договор парламентът има своята функция в приемането на бюджета и Съветът не може да приеме, тоест може да приеме каквото си поиска, но той не е законодателен орган и не може да вземе решение без да го консултира с парламента. Това е принципен въпрос, на който ние държим и мисля, че това послание беше много добре разбрано от министрите и даже беше подкрепено от няколко души от тях.

euinside: Тоест смятате, че има възможност по това поне да няма повече спорове?

Ивайло Калфин: Сигурно ще има още спорове. Досега е приемана по съвсем различна процедура финансовата рамка. Най-общо страните-членки са се разбирали по нещо, даже някои го наричат ориенталски пазар това, което се е случвало и накрая парламентът е бил поставян пред свършен факт. Сега не само по Лисабонския договор имаме нови функции, но и парламентът е твърдо решен - това и с резолюцията, която гласува се видя също - абсолютно твърдо решен е с огромно мнозинство да отстоява институционалните си права. Парламентът ще бъде част от преговорите за финансовата рамка!

euinside: Една от конфликтните точки е собствените ресурси - парламентът много държи на тях, но както знаете в Съвета няма единодушие по този въпрос. Според Вас има ли шанс за пробив по този въпрос?

Ивайло Калфин: Това е една от темите, по които трудно мога да направя прогноза, но ние държим на нея, не заради каприз, а защото в Лисабонския договор пише, че бюджетът на ЕС се основава на собствени ресурси. Комисията е направила две предложения за данъка върху финансовите операции и за друга основа за изчисляване на приноса от ДДС. Това не прави, много ясно трябва да се каже това, това не прави по-голям европейския бюджет. Това не значи нови данъци и повече пари за европейските институции. Това означава повече стабилност и пренасяне на приходите върху собствени приходи, а ако се възприеме идеята за ДФС, това означава един огромен принос в националните бюджети - не в европейския, а в националните. Ще дам пример за България - някъде около 170 милиона евро вноска бихме си спестили и още около 70-80 ще бъдат преките приходи, което значи, че някъде около половин милиард лева годишно ще има нетен ефект положителен върху българския бюджет.

euinside: Една теза, която Вие защитавате е, че всъщност бюджетът като размер струва по едно кафе на ден за всеки гражданин. Това не е ли малко, как да кажа - твърде опростен начин да се представи стойността на бюджета?

Ивайло Калфин: Сигурно е опростен начин, но бюджетът е инструмент за постигане на политически цели и затова трябва да се разбира - много хора като чуят бюджет казват "това е много сложно, това е скучно и е счетоводителски". Няма политика в ЕС, която да може да се осъществи без да има и съответното финансиране за нея и затова различни числа може да се кажат, но европейският бюджет е около 44 пъти по-малък от сумите на националните бюджети в Европа и действително на половината милиард европейски жители струва 67 евроцента на ден, а срещу него получава всеки европейски гражданин очаква много неща да получи.

euinside: Но имаше критики, специално спрямо Гърция, че толкова пари до момента е усвоила специално от бюджета не от спасителните програми и резултат никакъв - знаем къде се намира Гърция в момента.

Ивайло Калфин: Аз съм съгласен и тук парламентът е готов да говори много активно върху качеството на изразходването на средствата, между другото това и в България е хубаво да се сетим за него - не е важно само колко пари ще вземем и дали ще си вземем парите, които са отделени от европейския бюджет, а е много важно за какво ще ги похарчим и дали това ще доведе до действителна промяна в бизнеса и в конкурентоспособността на страната. Целта не е да похарчим едни пари, защото те няма да са безкрайни, така че качеството на разходите е нещо, което ние сме готови да обсъждаме и да настояваме за по-високо качество. Но да се поставят под съмнение цялата кохезионна политика и политиката на сближаване досега на ЕС не съм съгласен, още повече че тя не трябва да се взима чисто счетоводителски колко средства са постъпили. Полша е направила едно изчисление, че от всяко евро, вложено в Полша по политиката на сближаване 67 евроцента се връщат в старите страни-членки под формата на купуване на оборудване, изпълнителски работи и т.н. Между другото в полския случай 52 от тези евроцента половината от средствата отиват в Германия по-специално.

euinside: Така е, но Полша е един много добър пример за усвояване, а България не е.

Ивайло Калфин: Така е. Мисълта ми е друга, че средствата, които влизат в политиката за сближаване са от интерес и на страната, която ги получава и на всички останали страни-членки и това нещо трябва да бъде ясно на всички. Съгласен съм с Вас, че е много важно как ги усвояваме и по какъв начин в крайна сметка правим държавата си по-конкурентоспособна. Много има да се учим от Полша, много сме назад.

euinside: Добре, един последен въпрос ще Ви задам и то по съвсем друга тема. Днес [14 юни] Европейският парламент излезе с декларация, с която на практика обявява война на Съвета във връзка с реформата на Шенген. Как разглеждате цялото това развитие? Смятате ли, че то може да се отрази и на преговорите по други теми между съвета и парламента?

Ивайло Калфин: Сигурно може и действително конфликтът е много остър - като при всяка война не се знае кой е започнал. Аз бих казал, че с абсолютно скандално решение на съвета на външните министри беше подменена цялата законодателна основа на Шенген и на общата миграционна политика и от общностна политика на ЕС тя се прехвърли в междуправителствена политика, което променя страшно много неща. Това, което на практика решиха министрите на вътрешните работи е, че всеки общо взето носи отговорност за собствената си територия, а не се носи обща европейска отговорност и не се полагат общи европейски усилия за опазване на границите. В случая на България ние сме външна граница. Какво ще се случи, ако на практика се случи това, което поискаха вътрешните министри да се възстановят националните граници? Но тогава България ще се напълни с емигранти, които няма как да отидат в Европа, а не може и да се върнат, защото с Турция не сме подписали споразумение за реадмисия. Аз мисля, че ако това се забави, България трябва да преразгледа молбата си за членство в Шенген на този момент. Възприемам изцяло позицията на парламента. Позицията на парламента е, че Шенген е общностна политика, че всички страни-членки имат отношение към опазването на границите и финансов ангажимент, и политически ангажимент, и това е една обща тема, която трябва да се защитава от европейските институции.

euinside: А смятате ли, че тази тема дава и още един сигнал, че Европа наистина започва да се дезинтегрира?

Ивайло Калфин: Това е поредният опит, за съжаление не е единственият, за прехвърляне на общностни политики или политики, които трябва да се решават от европейските институции общо за ЕС, но на държавно равнище и това е до голяма степен под натиска включително и на Шенген на крайно десни разбирания в Европа, които настояват за много ограничителна миграционна политика, за затваряне на границите и в крайна сметка за това всяка страна сама да се справя с проблемите си. Това не е по-добрият начин - нито една страна, даже тези, които са в най-добро състояние не може да се справи успешно с проблемите си без ЕС да върви заедно. Просто тази политика води до много лоши резултати.

euinside: Благодаря Ви много.

Ивайло Калфин: Благодаря и аз.