euinside

Cause and Effect in European Politics and Law

Словения иска ЕС със силно централно правителство, парламент и банка

Аделина Марини, June 12, 2013

С пълното съзнание, че скача прекалено високо, словенският президент успя в рамките на само 20 минути да спечели и едновременно с това да насъска Европейския парламент в навечерието на ключова среща на върха на ЕС, на която беше планирано да се предприеме още една голяма крачка напред в задълбочаването на европейската интеграция, но по всичко личи, че ако изобщо има крачка, тя ще е малка и незначителна. Проблемът с иначе силно проевропейската реч на Борут Пахор беше, че идва от президента, а не от премиера и че все пак Словения е малка страна и то изпаднала в тежки икономически затруднения. За сметка на това обаче с големи амбиции и гордо вдигната глава. 

Позицията на бившия евродепутат и премиер, а сега президент Пахор беше изключително интересна, особено като се има предвид, че той е държавен глава на страна, която до сравнително скоро беше част от друга общност с дълбока вътрешна интеграция - югославската федерация. Според г-н Пахор, вече е назрял моментът да започне сериозен разговор за бъдещето на ЕС. Досега правехме кръпки и взимахме краткосрочни решения, но ни е нужна цялостна визия за това накъде отиваме. Въпросът за бъдещето на ЕС не е абстрактно занимание за интелектуалци, а е въпрос от голямо стратегическо значение, каза Пахор пред бившите си колеги, които го аплодираха бурно. И точно защото в момента положението е тежко, затова сега е най-подходящият момент за дискусия за бъдещето.

Нещо повече, Пахор е убеден, че е необходимо да се свика конвент, който да начертае истинска европейска конституция. Лисабонският договор скоро няма да може да отговори на бъдещите потребности и няма да е в състояние да реши проблемите на хората в ЕС, смята словенският държавен глава. Финансовата криза показа, че не е възможно да съществува една европейска централна банка и същевременно да има 17-18 различни фискални политики. Съветът, Европейската комисия и Европейският парламент правят всичко по силите си, за да намерят временни или малко по-постоянни решения, но нека бъдем честни, призова Борут Пахор, в дългосрочен план подобни мерки няма да бъдат достатъчни от стратегическа гледна точка, ако искаме ЕС да бъде фактор в световен мащаб. 

Европа се оказа напълно неподготвена по време на кризата. Словения също. Тогава Борут Пахор беше министър-председател на малката бивша югорепублика. Работата на парче доведе до загуба на доверие в европейския проект и до засилването на евроскептицизма, който вече започва да плъзва и в Словения. Намаля доверието към институциите, към върховенството на закона и към ЕС като цяло, сподели той и се възползва от случая да увери за пореден път, че Словения ще успее да се справи с проблемите си. Словенският президент обясни, че много хора смятат, че прехвърлянето на компетенции към ЕС ще отнеме суверенитет от страните-членки, но всъщност е точно обратното. И въпреки че в миналото, като част от бивша Югославия Словения беше сред силно развития север, който постоянно дотираше драстично по-неразвития югоизток, Любляна и сега вярва, че задълбочената интеграция е по-доброто решение.

Точно опитът на Словения от югославската федерация може да бъде от голяма полза в дискусиите за европейското бъдеще, тъй като знае добре какво е довело до трупането на вътрешно недоволство, което в момента се надига в ЕС. Според Пахор, решението е да се създаде силно правителство на ЕС, с Европейски парламент, чиито правомощия да са същите като националните и със силна централна банка. Той отказа да даде повече подробности, тъй като смята, че те биха могли да подплашат хората, които са склонни да подкрепят подобни идеи. За да се постигне това обаче, е необходимо да бъдат спечелени младите хора. На тях трябва да бъде обяснено, че единственият начин да се сравняваме със САЩ, Бразилия, Китай е необходимо да се увеличи интеграцията ни. В момента те губят вяра в ЕС, защото са без работа и без перспективи.

По-късно на пресконференция Пахор предупреди, че ако не бъде намерено решение за младите хора, демагозите и евроскептиците ще спечелят. Те ще сочат с пръст Брюксел и ще казват, че той е в основата на проблемите им. Тогава на следващите избори те ще спечелят много по-голяма политическа власт, отколкото имат сега. Затова е важно преди изборите да започне разговорът.  Нужни са Европейски съединени щати, но не такива, които асимилират, а при които словенците ще запазят националния си език и културно разнообразие, каза още Борут Пахор.

В Страсбург той  говереше уверено, със самочувствие, но и със съзнание, че е възможно да изпреварва с идеите си времето. Подчертаваше многократно обаче, че най-големите ходове трябва да се правят точно, когато е най-тежко. В последните години има склонност неотличничките да не бъдат възприемани сериозно, независимо, че по "конституция" всички страни-членки са равни в ЕС. Само че Словения е различна по много причини. Най-напред Словения има опит с безкръвно отделяне от бивша Югославия, от което последваха изключително трудни години. Както самият Пахор призна, имахме проблеми с безработицата, с така наречената "бягствена приватизация", която на практика доведе до изчезването на цели индустрии и капитал. И въпреки това, страната успява с уверени крачки да стане пълноправен член на ЕС през 2004-а година и е първата страна от бившия комунистически блок, която се присъединява към еврозоната.

Словенците успяха да достигнат бързо средния стандарт на живот на ЕС, като една от причините е, че независимо от отделянето от федерацията те тръгват от сравнително висока база. А сега, когато страната е изправена пред големи финансови трудности и лесно бива пъхната в папката при страните, които са поискали спасителни заеми и при които е влязла омразната тройка, Любляна е твърдо решена да не допусне това да се случи. Пахор го подчерта отново и категорично в Страсбург. Според него, родината му отново ще бъде сред първите. Много повече са нещата, които ни обединяват, отколкото тези, които ни разделят беше едно от важните послания, които Борут Пахор отправи. 

На 1 юли към ЕС ще се присъедини и Хърватия, чийто президент каза наскоро, че една от причините Хърватия (а това важи и за Словения) да смята, че ЕС е правилният път, е защото той е гарант за мира. В много от страните-членки отдавна са забравили причините за създаването на ЕС, но в бивша Югославия раните са още пресни. Борут Пахор пък каза пред евродепутатите, че Нобеловата награда за мир, която беше връчена на общността за 2012 г., не е само награда. Това е предупреждение, че мирът не бива да се приема за даденост и че за този мир трябва да се работи всеки ден. Добре е думите му да бъдат приети насериозно и дано да звучат също толкова ясно и отчетливо в Брюксел по време на юнската среща на 27 и 28 юни, колкото прозвучаха и в Страсбург пред почти пълна зала на 11 юни, защото ЕС все още няма опита на предишни провали, но някои страни го имат и това може да помогне да се избегнат грешки, които вече някой друг е правил.