euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много песимизъм, макар и представен с достатъчна доза хумор, имаше в анализа на стратегията Европа 2020 за растежа на ЕС през това десетилетие в изказването на Павел Токарски, поляк от полския Институт за международни отношения. Той говори по време на конференция за многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020 г. в София на 30 ноември, организирана от полското посолство в България и Центърът за икономическо развитие. Домакин на дискусията беше още и представителството на Европейската комисия в София. euinside беше модератор на един от панелите. Песимизъм, тъй като, всъщност, целият дебат за общия бюджет на Европа е заложник на търсенето на продължително и всеобхватно решение на кризата в еврозоната. Не всички говорители звучаха толкова песимистично, обаче. Ако искате да видите предишните лектори: уводните и приветстващи думи, същността на дебатите за бюджета 2014-2020 така, както бяха представени от полското Министерство на външните работи, винаги интересната и изключваща позиция на Великобритания и предложението за собствените ресурси, съпроводено с българската позиция.

Пълен текст на тази част:

Аделина Марини: Първо да ви кажа, че по отношение на идеята за данък върху полетите, веднага виждам преки и косвени загуби за много хора, тъй като вероятно закъсненията на самолетите ще станат по-сериозни и така ще губим възможността да общуваме с хора като вас*. А за корпоративния данък на европейско ниво, ако съм ирландка ще ви гледам особено. Аз предлагам, тъй като много напреднахме с времето да преминем директно към втория панел, който е "Европа 2020 и европейския бюджет: как да се върнем на пътя на растежа". Ще прехвърля модерирането на Центъра за икономическо развитие, който е също домакин на това събитие. След това, ако ни остане време и ако не сте се изтощили и не сте прекалено гладни, може да се върнем отново и към участниците в този панел. От мое име Аделина Марини и от euinside ви благодаря, че ни изтърпяхте.

Мария Прохаска (ЦИД): Благодаря, Аделина. Особено ми е приятно да поема щафетата по темата за бюджетната рамка за следващия програмен и бюджетен период и връзката й с програмата Европа 2020 - една тема, която е особено значима, интересна и от дълго време присъства с представено от предходната й програма с лисабонския дневен ред в изследванията и публикациите на Центъра за икономическо развитие. В тази връзка, позволете ми да открия дискусията по тази тема, която най-общо очертава контекста, в който се планира и обсъжда преди да бъде приет бюджета за периода 2014-2020 и да поканя колегата ни Павел Токарски от полския Институт за международни отношения да представи своите виждания и особено нещата, свързани с актуалните проблеми на икономическата и финансова криза, и на необходимостта от приемане на новия бюджет. Заповядайте.

Павел Токарски: Добро утро на всички. Наистина се радвам, че съм тук. Трябва да призная, че съм за първи път в България, а всички ние, полските гости, имахме много тежка нощ, тъй като сме спали само около 3 часа. Наистина сме щастливи да дойдем тук и да се видим и разговаряме с вас. Така че, извинете ни, ако не сме достатъчно свежи, но ще направим всичко възможно. Бих казал, че е твърде трудно да се говори по тази тема - ще се опитам да съм кратък, най-напред, тъй като настоящият контекст на стратегията Европа 2020 изглежда като кацане на Марс, особено като се имат предвид проблемите в еврозоната, заради които ние нямаме представа какво ще стане утре. Някои колумнисти на The Financial Times казват, че имаме 10 дена, за да спасим еврозоната, вероятно това е 9 декември, когато ще видим дали ще има цялостен план, дали той ще бъде приложен или не, също както и с останалите планове, които сме приемали.

Това не знаем. Не знаем и какви са решенията. Ситуацията е наистина драматична, но въпреки това има хора, които могат да намерят известно количество хумор в това. Винаги можем да разчитаме на илюстраторите на The Financial Times. Мисля, че тази картинка илюстрира до съвършенство проблема в еврозоната в момента. Но защо ще говоря за стратегията Европа 2020 сега? Тъй като смятам, наистина вярвам, че когато европейските лидери се озоват притиснати до стената, те ще намерят най-сетне решение, тъй като разпад на еврозоната не е в интерес на никого. Нито на Германия, Франция и дори на страните отвън. Така че, трябва, разбира се да говорим за евентуални решения - дали това ще бъде ЕЦБ, дали ще бъде спасителният фонд EFSF или облигациите за стабилност, представени от Европейската комисия.

Но ние трябва също така да мислим и за средносрочните и дългосрочни цели. Както се вижда общият правителствен брутен дълг се увеличава в повечето страни от ЕС. България е страна с най-ниските равнища, всъщност. Реалният растеж на БВП също е с тенденция към намаляване, а най-новите прогнози на ОИСР, публикувани вчера [29 ноември] са дори още по-песимистични. Основният проблем е как да генерираме растеж. Мисля, че наистина харесвам тази корица, тъй като всеки път, когато си мисля за икономически растеж се сещам за нея. Трябва да призная, че не съм сляп ентусиаст за стратегиите на ЕС, тъй като не смятам, че те сами по себе си генерират растеж. Не съм и назначен от Европейската комисия, така че няма да представям официалните позиции, но мисля, че в ЕС имаме някои институции, определени програми, инструменти и винаги можем да намерим нещо, което да ни свърши работа.

Тъй като ние не сме тук някакъв вид политическа фантастика, трябва да използваме инструментите, които вече имаме, дори и те да не са идеални, но можем да ползваме част от тях, които наистина биха ни били от полза за намиране на решение в средносрочен и дългосрочен план. Честно казано не мисля, че страни като Италия и Гърция могат да се преструктурират от 2 или 3 месеца. Ттвърде съм песимистичен за такъв тип технически правителства, от които се очаква да направят чудеса, така че трябва да сме подготвени за дългосрочно усилена работа. И ми се струва, че някои елементи от стратегията Европа 2020 може да се окажат доста полезни. Но, преди всичко трябва да погледнем назад в миналото и да помислим какви заключения можем да си извадим от Лисабон [Лисабонската стратегия]. Реално нямаше обсъждане на причините за провала, за това какво стана. Сред основните причини можем да изброим слабото управление, тъй като всъщност соченето с пръст не свърши работа по политически причини.

Може би целите бяха добри, но нереалистични заради икономическата и финансова криза през 2008. Разбира се, може би се нуждаем от повече ангажираност от страна на основните страни-членки и също така не е лошо да посочваме онези страни, които бяха наистина успешни в прилагането на лисабонските цели. В полския Институт за международни отношения правим всяка година един вид интелектуално упражнение, като оценяваме напредъка на страните от ЕС в прилагането на целите на Лисабон и сега с колегата ми Патрик ще правим същото и за стратегията Европа 2020. Разбира се, не е възможно да проверим какво влияние има в действителност стратегията, тъй като няма пряка връзка между стратегията и това, което страните правят на национално ниво, но може да се видят основните точки.

Трябва да признаем, че някои страни, като северните, бяха наистина успешни по отношение на инвестициите в изследователска дейност - надвишаваха 3%. Или пък Великобритания, не само заради много добрите й университети, а и заради отличните резултати в ученето през целия живот. Основните точки на стратегията може да бъдат ефективно средство за представянето на страните-членки. Такива оценки се изготвят и от други институции, като например Световният икономически форум, който откроява Швеция, Финландия и Дания като най-добре представящите се по Лисабонската стратегия, а най-лошо представящите се сме за съжаление ние - Полша и България, които сме в една кошница. От друга страна Световният икономически форум изброява и трите най-изоставащи страни - Португалия, Гърция и Италия. Виждаме какво е състоянието на тези страни.

Така че, сега имаме стратегията Европа 2020, която беше оповестена в не особено подходящ контекст, тъй като беше приета през юни 2010, като тогава бяха проблемите около преговорите за първия спасителен пакет за Гърция. Има някои правителства, които са в постоянни промени. Но има и напредък, най-вече заради централизирането на целите, няма индивидуален подход. По-малък е броят на насоките и Европа 2020 е ключов елемент в европейското икономическо управление, така нареченият Европейски семестър. Приоритетите, които са много добре познати - интелигентен, устойчив и включващ растеж - точно разграфени цели, разбира се, мисля, че повечето хора в тази зала са запознати с тях. И това е важно - трите стълба, които Комисията изброява са в действителност лостовете на стратегията Европа 2020, като единния пазар, търговията и бюджета на ЕС.

Днес говорим за бюджета на ЕС по-специално, но нека не забравяме също и трите лоста. През март тази година организирах семинар с британското посолство за това как единният пазар може да генерира растеж в ЕС и мисля, че всъщност общият пазар и търговията може също да бъдат много добри инструменти, но не можем да забравим и за бюджета, който разбира се има своите предимства и недостатъци. Само 1% от брутния национален доход е, но е полезна макроикономическа инвестиция на правителствата в ЕС. Също така трябва да вземем предвид, че важни сфери от Европа 2020 зависят от страните-членки, като образованието, изследователската дейност и разработките. Важна роля има и частният сектор. Стои също и въпросът къде ЕС да похарчи парите си - в научноизследователска дейност, сближаване или преструктуриране.

Някои хора смятат, че тези три цели трябва да са най-важните. Тук можем да видим как Европейският семестър изглежда на практика и Европа 2020, но няма да навлизам в подробности, тъй като нямаме време. Условието за ефективно управление на Европа 2020, според мен е в силната Европейска комисия. Според мен, ние разбрахме чудесно какъв е произходът на кризата и че Икономическият и валутен съюз не може да се основава на междуправителствено сътрудничество. Това не е възможно! Нужна ни е наднационална Европейска комисия, която е най-добрата институция за това, но ни трябва и политическа ангажираност, а това е ролята на Европейския съвет. Въпросът е как наскорошните реформи като пакетът от 6 и какво да бъде мястото на Европа 2020 в подобряването на процеса на управление.

Трябва да признаем също, че Европа 2020 е все още базирана на мек инструмент - Комисията няма твърдата сила да налага на страните-членки да се представят по-добре. Въпросът е също как страните-членки могат да направят това. Как да постигнат по-добри резултати в стратегията Европа 2020, ако я има тази тенденция на национално орязване на разходите. Така че, това също не е много подходящ контекст на стратегията. Някой може да каже, че Европа 2020 е твърде обща, тъй като всяка страна-членка на ЕС вижда по различен начин нещата, като например единния пазар и търговската политика. Полша е за бюджета на ЕС, може би. Франция ще бъде за, може би, социална Европа. Така че има много различия в отношението.

Жертва ли е Европа 2020 на кризата? Трябва да признаем, че тя стои в сянката на мизерния ефект от Лисабонската стратегия, времето на приемането й не беше особено добро, а когато погледнем програмите за стабилност и изравняване или Националните програми за реформи, когато се представят от страните-членки, трябва да кажем, че качеството не е впечатляващо и, разбира се, малко се отразява от медиите. Помня, че когато Лисабонската стратегия започваше имаше конференции след конференции за нея, много статии, но след 2005 и после след 2008 всичко изчезна. Сега, като че ли хората предусещат лошите резултати от стратегията в края, но мисля, че трябва наистина да извлечем максимума от нея и да се опитаме да я приложим, особено в настоящия контекст.

Така че, нека призная, че стратегията ще има умерен успех. Това, което в действителност е необходимо, според мен и най-належащо е ангажираност на национално ниво. Страните трябва наистина да приемат, че целите заложени в стратегията са необходими за всички. И може би ще е по-добре да се използват добрите практики - ако има страни, които се представят много добре в смисъл на е-правителство, образование или административна ефективност, трябва да вземем опита им за пример. Не е нужно да строим мостове там, където вече ги има. Северните страни - Австрия и Холандия, които се представят много добре. Ето Швеция, която в момента е с доста висок икономически растеж. Може би повече натиск е нужен върху страните, които не се представят добре - като се обявят публично трите най-добри и трите най-лоши страни това ще създаде някакъв вид медиен или публичен натиск върху тези страни.

Според мен, Кохезионната политика също е добър инструмент за създаване на повече единност, което е всъщност и необходимо в настоящия кризисен контекст. Но трябва да погледнем и отвъд Европа и да преосмислим търговските си баланси. Но, като цяло всичко зависи от еволюцията на кризата в еврозоната. Ако сме изправени пред реални проблеми мисля, че Европа 2020 ще приключи много по-скоро от предвидения й срок. Истински вярвам, че кризата в европейската интеграция е също и повод за един вид стъпка напред и за въвеждане на промени, които обикновено са трудни. Така че, ще приключа тук. Благодаря ви много.

Мария Прохаска: Благодаря, Павел. Благодарим Ви за критичния поглед към резултатите от Лисабонския дневен ред, които не трябва да бъдат забравени и също за реалистичния подход към стратегията Европа 2020, защото често пъти има случаи, когато се залита в двете крайности - или на пълното отрицание, или на изключителното възхваляване на Европа 2020. А, както много често е в живота истината е някъде по средата. И, всъщност икономическата и финансова криза само подчертава очевидната необходимост от мерки за постигане на устойчив и приобщаващ растеж. Дали това ще е стратегията 2020 или друг документ просто няма как да се избяга от това, така че да се надяваме, че страните-членки ще намерят този импулс в общата си политика и своите национални политики, за да се върнат на пътя на растежа, включително и чрез средствата от общия европейски бюджет.

*Някои от основните полски гости на конференцията закъсняха за панела си заради забавяне с полета им.