euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

С Вихър Георгиев, доктор по европейски изследвания в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и макроикономиста Димитър Ашиков коментираме резултатите от Европейския съвет на 8 и 9 декември 2011: позицията на Великобритания да наложи вето над сключването на нов договор, извън ЕС, за правните възможности за това, за предложението за по-активна позиция на Международния валутен фонд. Разбира се, стана дума и за българското решение за участие в новия фискален пакт. Тези разговори се осъществяват всяка събота със съдействието на Domani Coffee Roasting Boutique, София, Лозенец, ул. "Димитър Хаджикоцев" 4.

Пълен текст на разговора:

Ралица Ковачева: Здравейте, традиционно, както всяка събота сме в кафе-бутик „Домани”, където на ароматно кафе в приятна атмосфера обсъждаме най-интересното от изминалата седмица. Разбира се, тази седмица тема номер едно е Европейския съвет, който приключи вчера и от него се очакваше да даде много важни резултати. Дали наистина това се е случило сега ще коментираме с Вихър Георгиев, здравей, доктор по европейски изследвания от Софийския университет. От него очакваме да разберем чисто юридическата страна на нещата - как изглеждат от правна гледна точка постигнатите договорености между европейските лидери. И нашият домакин Димитър Ашиков, макроикономист, с когото пък ще видим дали с тези решения европейските лидери успяват да атакуват по подходящ начин дълговата криза. Но, мисля да започнем със скандала на съвета, който определено е британската позиция. Саркози беше много изнервен след съвета, в 6 часа сутринта наше време бяха пресконференциите, всички бяха много изморени. Кажи най-напред ти как коментираш това, което направи Дейвид Камерън. Имаше ли той полезен ход?

Вихър Георгиев: Ами той като че ли нямаше ... т.е. той беше според мен подведен от хората, които го съветват и то подведен по един много неприятен начин. Той не е неопитен политик и то във външнополитически план, както се опитват да го представят сега. Но той според мен изобщо не е разчел или неговите съветници не са разчели сигналите, които даваха другите държави-членки. И направи нещо, което е безпрецедентно в Европейския съюз. Подобен тип поведение, каквото той е имал и по-скоро решението, което той в крайна сметка изложи е наистина безпрецедентно. На практика това е отказ от сътрудничество в интеграционния процес. По такъв начин това се случва за пръв път. Никога в историята досега цялата, като изключим разбира се Люксембургския компромис. Това е една много стара история...

Ралица Ковачева: Днес четох коментар точно, че с поведението си Саркози е нарушил Люксембургския компромис по-скоро, за да принуди Великобритания да приеме.

Вихър Георгиев: Сега, ако слушате английските коментатори, апологетите на Камерън, те ще ви кажат, че всъщност това е много внимателно подготвен заговор от Саркози ...

Ралица Ковачева: Извинявай, обаче изведнъж почувствах нужда да кажем, може би някои хора не знаят какво е Люксембургския компромис, така че кажи едно изречение и тогава си продължи мисълта.

Вихър Георгиев: В общи линии то означава, че когато един въпрос е от изключителна важност за една държава-членка, макар и по принцип да се решава съответния въпрос с квалифицирано мнозинство, тази държава-членка, позовавайки се на този особен свой национален интерес може да поиска да се реши с консенсус съответния въпрос. Това по-скоро е "бон тон" по наистина важни въпроси да се взимат решения с консенсус, но истината е, че договорите, изобщо цялата правна рамка на Европейския съюз, в нея няма място за този Люксембургски компромис. Има си ясни правила къде се взимат решенията с единодушие и къде не се взимат с единодушие. Абсурдно е да се позовават на него в момента. Това е доста стара история. Но както и да е, истината каква е. Истината е, че Дейвид Камерън се опита, отиде там с прекалено голяма кошница, искайки прекалено много неща в замяна на своя глас. Което не е конструктивна позиция от гледна точка на ...

Ралица Ковачева: Кои са тези прекалено много неща?

Вихър Георгиев: Те бяха най-вече свързани с едно общо изключение от цялата бъдеща финансова регулация по отношение на банките във Великобритания. Т.е. той искаше с един специален нов акт, който да бъде прикрепен към договорите, нов протокол, да се изключи от приложението на бъдещата финансова регулация, да бъдат изключени банките във Великобритания, най-вече в лондонското сити. Което нямаше как да стане, защото те първо представляват една много голяма част от финансовия пазар във Европейския съюз и после, част от цялата концепция за тези промени е да бъде по-добре и по-стриктно регулиран финансовият пазар в Европейския съюз. Така че, той подходи с едно много наистина ... Плюс това начинът, по който се е случила цялата дискусия, поне от това, което имаме като източници, неназовани ...

Ралица Ковачева: Да, за съжаление никой от нас не е бил муха на стената ...

Вихър Георгиев: ... е, че в общи линии, всички негови предложения са били изпратени до правната служба на Съвета, не са били комуникирани надлежно с останалите държави-членки предварително. Т.е. те не са знаели реално какво точно иска Великобритания, те са имали някаква идея в общи линии. Не е имало никакви консултации, тестване преди това - нещо, което е абсолютно задължително в такъв тип преговори. И в крайна сметка той разбра по трудния начин, че понякога не може да изнудваш всички останали със своя глас.

Ралица Ковачева: Добре, понеже и ти спомена за банките. Това е една тема, която ние с Димитър си обсъждаме вече от няколко седмици. От тази гледна точка ти как оценяваш британската позиция?

Димитър Ашиков: Хората по различен начин тълкуват думата суверенитет. За англичаните в основата на суверенитета е финансовата и банковата система. За други хора в основата на суверенитета са примерно други неща. Т.е. те са по-важни от това и те са склонни да правят отстъпки и да се придвижват напред заедно с другите. Така че, това беше най-щекотливият момент за Англия. Защото навремето, ако си спомняте, Германия се отказа от дойче марката, която беше една валута много по-силна от британския паунд. Т.е. в еврозоната има страни, които се отказаха от по-силни валути национални, за да се движат общо напред. Уви, англичаните не можаха да се поучат от това нещо и както се казва на жаргон "останаха извън палатката". Това се случи.

Ралица Ковачева: И те сега са доста доволни, поне такава е официалната позиция, че са много щастливи, че са извън еврозоната и че няма никога да станат член на еврозоната.

Димитър Ашиков: Не знам каква е официалната позиция, но във финансовите среди коментарите са предимно от страна на опозицията, на либералдемократите, които казват, че този вариант, който се получи е много неблагоприятен за Англия и то в перспектива, защото финансовите пазари в Англия ще останат в изолация от европейските пазари. По ред причини. И може би ще има известен отлив на капитали от Англия, когато се нормализира финансовата система в Европа и се снижи системният риск, защото не забравяйте, че в момента поради кризата в южна Европа инвеститорите търсят така наречения "safe heaven". Търсят по-сигурни места за вложения и това са предимно германските облигации, френските облигации, шведските облигации и английските облигации. Когато нещата почнат да се нормализират, инвеститорите ще се върнат лека-полека по предишните пазари и ще гледат предимно да инвестират в тази зона, която вече се очерта като "26", ако искат да държат пари в тази зона. Така че, предполагам в перспектива ще има отлив на капитали от Англия, когато нещата тръгнат да се нормализират.

Ралица Ковачева: Тръгнах да казвам, че е много интересно точно тази разлика между двамата коалиционни партньори в британското правителство. И аз гледах днес критични коментари на либералдемократите, според теб това може ли да доведе до трус в правителството?

Вихър Георгиев: Според мен либералдемократите може би няма сега да се оттеглят от това управление, просто защото те нямат никакъв шанс да участват в управление, в следващите 10-тина години поне, във Великобритания. Те в момента са в едно състояние на когнитивен дисонанс. Те имат страхотен проблем с това да разберат те самите кои са. Мисля, че ако видите на YouGov резултатите, там хората са наистина страшно разочаровани от тая партия. Те не виждат всъщност тя какво различно предлага от консерваторите.

Ралица Ковачева: Нещо като германските им аналози, партньорите на Меркел. И те много загубиха от участието си в правителството.

Вихър Георгиев: Да, да, те просто се загубват, идентичността си губят в тая коалиция, така че по-скоро са обречени да останат в нея и след това доста дълго време да останат на заден план изобщо в английската политика. По-интересният въпрос е колко време ще успее да издържи тоя вътрешен консунсус в самата консервативна партия, защото там има хора, които ...То за това не се говори много в контекста на европейските дела, но там има хора, които са силно убедени, че Дейвид Камерън е един провален лидер вече, защото те мислят за следващите избори и за следващата победа на консерваторите. Така че, там има други неща, но за мен тези хора са притиснати до стената, така че те нямат кой знае какъв избор и ще си останат в коалицията.

Ралица Ковачева: Добре, Великобритания, според мен сама по себе си тепърва ще е тема, особено след случката вчера [петък, 9 декември], но кажи от гледна точка на наистина правната страна на нещата. Това, което първоначално коментирахме, че би било разочарование, ако се стигне до него, а именно междуправителствено споразумение извън рамката на европейските договори, всъщност се случва. Разбраха се страните, 23 или 26, има едни, които мислят да подпишат един договор помежду си. Това каква юридическа стойност би имало от гледна точка на европейската рамка и от гледна точка на участието на институциите. В това, което са написали лидерите като решения, които евентуално ще залегнат в този бъдещ договор има много сериозна роля Европейската комисия. Как това се случва на практика?

Вихър Георгиев: Много интересен въпрос, защото това, което те са се разбрали да направят на първо време, няма нищо общо с правото на ЕС и изобщо с ЕС като организация. Това ще бъде един международен договор, той най-вече ще съдържа, ако правилно разбирам аз стандартите за бюджетна дисциплина, които след това да бъдат включени в конституциите или съответно в законодателствата на държавите, които са се съгласили да го подпишат този международен договор. Дотук добре, това е много хубаво. Може, няма проблем този международен договор юрисдикция върху него да има съда на ЕС, пак противно на това, което си мислят съветниците на Камерън, няма никакъв проблем там да се позоват на юрисдикцията на съда на ЕС. Но това, което не може да стане с един такъв международен договор, който е различен от правото на ЕС е да се въвеждат правомощия за Европейската комисия, а пък това е много важно.

В краткосрочен план това дава възможност тези стандарти да се изработят по единен начин за всички държави, които участват. Дали ще са 23 или 25, или 20 ще видим, но така или иначе, по един общ начин да се фиксират тези правила за бюджетна дисциплина, съответно механизмите какво се случва, ако се наруши тази бюджетна дисциплина. Обаче, от друга страна, не може да се използват другите институции на ЕС, освен съда т.е. имаме проблем чисто технически. Има изход от това нещо, за щастие, пак противно на това, което си мислят или си мислят, че си мислят съветниците на Камерън. И то се нарича засилено сътрудничество.

Ралица Ковачева: Да, това, което всъщност и президентът Ван Ромпой предлага, и Европейският парламент акцентира на този елемент, за да се вкара в рамките на договорите.

Вихър Георгиев: Щом не можем да променим правото на ЕС такова, каквото е в момента няма как да го променим, единственият начин е група държави, които са различни от всички държави, поне една не иска – това е Великобритания, те да изградят такава една по-добра форма на сътрудничество, надграждаща над съществуващото сътрудничество в ЕС. Как става това, това става с една процедура за одобряване на това засилено сътрудничество, има си там определени правила. Добрата новина е, че не ни трябва единодушие. Трябва ни одобрението на Европейския парламент, трябва ни одобрението на Съвета, но с квалифицирано мнозинство - то очевидно ще е налично - и по предложение на ЕК, което също не е проблем в случая, защото ЕК иска това да се случи. Това е по-бавна пътека, тя ще отнеме доста време. Затова е важно сега да се формулират тези стандарти доколкото е възможно в този международен договор и паралелно с това да започне тази процедура за засилено сътрудничество.

Ралица Ковачева: Те си дадоха време до март, така че от тази гледна точка, очевидно искат да започнат процесите паралелно.

Вихър Георгиев: Допускам, това е допускане в момента, че те ще започнат наистина от ден първи паралелно подготовката на засиленото сътрудничество и едновременно с това подписването на този международен договор, който ще бъде по-скоро един набор от принципи. Защото той реално, може да се включат там някакви механизми контролни, но те няма да могат да включват правомощия за ЕК. Това е лошата новина. И ще трябва просто да се движи максимално бързо това засилено сътрудничество, за да може в някакъв разумен срок да влезе в сила. Другият по-интересен въпрос е какво става, ако, защото има някакви възможности процедурни за това, ако Великобритания се опитва по всякакви начини да блокира тая процедура.

Ралица Ковачева: Да, това щях да те питам и аз, защото така или иначе каквото и да решат тези страни, когато отидат на Съвет гласуват всички. Има въпроси, по които се гласува с единодушие, неизбежно е.

Вихър Георгиев: Те не могат да я блокират съвсем, но могат да я забавят във времето, защото в други случаи, за други неща гласът на Великобритания е необходим. Т.е., ако тя реши принципно да играе така против всички наистина може поне за известно време да направи живота на ЕС много труден. Това е голяма държава, има доста гласове, има сериозно представителство и има неща, които могат да се случат. Аз предлолагам, че там, след като мине периодът на отрезвяне във Лондон, на разбиране, на осъзнаване на това, което са извършили ...

Ралица Ковачева: Какво се е случило ...

Вихър Георгиев: Да, след като там се извършат съответните консултации с техния задокеански партньор мисля, че ще има много рязка промяна в курса на поведение. В смисъл, окей, те може да не се съгласят да участват или да одобрят един такъв договор, но няма да са чак толкова негативни.

Ралица Ковачева: Толкова крайни. Според теб имат ли основания Меркел и Саркози да са доволни от този съвет, защото аз лично не бих казала, че голяма част от техните предложения във вида, в който бяха представени намират отражение. Победиха ли?

Димитър Ашиков: То въпросът не е до победа или до загуба.

Ралица Ковачева: Казвам го така, защото обикновено всеки национален лидер, излизайки от съвет казва "Аз победих". Те много обичат да коментират така.

Димитър Ашиков: Хубаво, ама това не е боксов мач. Въпросът е дали е направена реална крачка напред и дали тя е напред. Крачката е налице, тя е напред и тя между другото се отчете много сериозно от финансовите среди по света.

Ралица Ковачева: Т.е. пазарите са доволни?

Димитър Ашиков: Пазарите общо взето ... те са още в неяснота по конкретиката на тези мерки ...

Ралица Ковачева: Очевидно никой не е в голяма яснота ...

Димитър Ашиков: Да. Но те виждат крачката и виждат посоката, виждат решителността да се направи всичко необходимо, за да се регулират тези процеси във фискалната област специално. Също пазарите се успокоиха с това, че вече няма да се изисква от частните инвеститори да опрощават дълг, което беше много важен момент и неслучайно той е включен също в решенията на тази среща. Има известно успокоение на пазарите и в момента фокусът започва да се измества встрани от Европа, защото в САЩ също има икономически и бюджетни проблеми, и финансови. В югоизточна Азия също има икономически проблеми. Така че, изведнъж се оказа, че Европа прави крачка напред и пазарите трябва да видят, че светът не е само Европа и не само тя е плашещият елемент от световната икономика.

Ралица Ковачева: Преди да погледнеш извън Европа, още нещо, което сме коментирали преди и лидерите сега дават ясен знак за това - засилена роля на МВФ. Появиха се доста коментари напоследък, че това е решението на кризата, МВФ със своята експертиза да дойде. Как оценяваш ти това, което решиха европейците?

Димитър Ашиков: Тук има поне три елемента. Първият елемент е рутината и опитът. МВФ е спасявал страни в криза в продължение на повече от 30 години. Знаем латиноамериканската дългова криза и т.н. Включително и нас ни е вадил от криза 1996-97 година. Т.е. те имат опита, имат експертизата, имат рутината да го правят и общо взето е доказано, че МВФ е най-аполитичната възможна институция, която предприема такива оздравителни мерки.

Ралица Ковачева: Строг, но справедлив.

Димитър Ашиков: Най-безпристрастната политически от всички други възможни варианти. Което отървава редица големи европейски фактори от съмнението, че те поради собствения си интерес желаят да наложат еди-какви си мерки било на Португалия, било на Гърция или в други държави. Т.е. отпада елементът търсене на доминация. Имате една независима международна финансова институция, тя действа по едни строго определни правила, има си механизъм, има си технология, има си експерти и т.н. Следващото нещо е, че ако европейците ефективно използват МВФ, това ще облекчи вътрешнополитическата ситуация в редица страни. Защото все пак има едно колебание в избирателите в редица страни, че техните данъци отиват за спасяване на едни хора, които не си правят сметката в Южна Европа и т.н. Това е много дълга тема, която сме следили. С този ход - намеса на МВФ, който ще получи финансиране от отделните държави от Европа - се ликвидира и тази възможност за потенциални проблеми, които ще се създадат, типично вътрешнополитически в отделните държави.

Ралица Ковачева: Освен това ще облекчи и лидерите, защото те ще могат спокойно да кажат "не сме ние - МВФ каза!"

Димитър Ашиков: Естествено! Тези процедури на МВФ те са световно признати, досега не е имало голям проблем, когато МВФ си прилага рутинните методики за изваждане на отделна държава от криза, никой не е правил сериозни обструкции на това нещо и няма никакви особени коментари по този повод за която и да било страна от цялата редица страни, които на някои се е помагало и по два пъти, и по три пъти, между другото. И третият елемент на стъпката за използване на МВФ е, че европейската позиция в МВФ върви към консолидация, т.е. Европа ще говори в МВФ с един глас.

Ралица Ковачева: Да, има такова предложение, което ще направи Комисията.

Димитър Ашиков: Дали формално ще бъде или неформално, единният глас вече почти е формиран, след като се взеха тези решения в петък, което аз досега не съм срещнал някой да го коментира, но това е факт. В следващия момент, когато се взимат решения в МВФ тези държави, които са съгласни на тази сделка и на този договор, те ще имат единен глас, защото се касае за спасяването на еврозоната и на ЕС от дълговата криза. Така че, всички различия ще бъдат изградени далеч преди да се изрази какъвто и да било глас в МВФ, а нека не забравяме, че сумата на гласовете на европейските държави в МВФ, като сума е по-голяма от гласа на САЩ. Това ще доведе до някакви нови реалности в световната финансова система. Какви ще бъдат те предстои да видим.

Ралица Ковачева: Добре, тъй като ми се ще за десерт да си оставим българското участие в този, аз го кръстих фискален пакт „Евро плюс”, защото това е горе-долу групата държави, която подкрепи и пакта „Евро плюс”. Но преди това, вече се появиха първите заявления от няколко държави, че това няма как да мине без референдум. Какво можем да очакваме в тази посока, къде можем да очакваме проблемите?

Вихър Георгиев: Ами традиционно проблемите идват от Ирландия. Като се чуе за референдум ...

Ралица Ковачева: Да, Енда Кени каза: "Отивам при главния прокурор", шансът е 50 на 50.

Вихър Георгиев: Да, така че Ирландия очевидно е най-важният въпрос към момента, просто защото там това си е изискване на конституцията и най вероятно, по всичко изглежда, понеже там ще се наложи промяна на самата конституция, по технически причини ще трябва да мине през референдум. Сега, това очевидно е риск, ние говорим още за международния договор ...

Ралица Ковачева: За договора говорим, да, такъв, какъвто смятат да го напишат до март.

Вихър Георгиев: Самата организация на един референдум е, нали разбирате, нещо, което отнема само по себе си доста време, едни шест месеца. Т.е. това само по себе си ще ни забави с един три-четири месеца минимум. От друга страна обаче е важно, защото има рискове в това, което правим в момента. Има рискове, свързани с този прочут демократичен дефицит в ЕС. Ако се опитаме да наложим под маската на кризата едни бюджетни правила, които в кайна сметка ще ограничат доста нещата в ЕС, ще предопределят развитието на бюджетните политики за доста време напред по някакъв начин трябва да сме сигурни, че хората разбират и го искат това. Т.е. да разбират алтернативите и донякъде под натиска на събитията, но да го приемат и да кажат, окей, ние го приемаме това, разбираме защо го правим.

Това е много важно, защото ако видите в Гърция, примерно, как се развиват нещата, там понякога слушайки дебатите и хората, когато ги интервюират по улиците човек може да остане с впечатлението, че тези хора имат някакво много сериозно дълбоко личностно разстройство. От една страна, окей, ние сме в много сериозна ситуация, нещата са много лоши, обаче от друга страна по никакъв начин не бива да се правят никакви реформи и икономии, защото това е много лошо за всички нас и много ще страдаме. Очевидно в един момент трябва да се правят доста жертви и трябва да сме сигурни, че хората по някакъв начин ги подкрепят тези жертви. Това е важно.

Ралица Ковачева: За мен това, което ти казваш, е въпрос който стои пред много общества от много години. Ако направим експеримент просто да попитаме хората от различни европейски държави те изобщо как си го представят това членство, какво означава, ама такива свободни, отворени въпроси, не да изберат от готови, според мен ще има много хляб за размисъл в едно такова нещо, да не говорим в България. Кажи как оценяваш българската позиция, искам такъв отговор много ясен - да, добре е, че България се включва или не, не е добре, защото видяхме покрай пакта „Евро плюс” колко недоразумения имаше и ми се ще сега да допринесем за информирано гражданско общество.

Димитър Ашиков: Според мен е добре, че България се включи. Не искам много надълго да говоря по този въпрос, но когато една държава като България се включи в такъв пакт това означава, че трябва много серизно да се погледне на бюджетната дисциплина, за да може да се поддържа участието в този пакт.

Ралица Ковачева: Недей, това е националната ни гордост, нашата бюджетна дисциплина - емблемата, с която отиваме на Европейски съвет.

Димитър Ашиков: То дисциплина има, но трябва да се види и какви резерви има, например по отношение на данъчната събираемост и на много други неща, на цялата механика на бюджета. Ако искаме да поддържаме този пакт може би редица неща ще подлежат на преразглеждане и на преработка, включително в бюджетната сфера и разпределителните процеси, които текат там. Така че, това е положително.

Ралица Ковачева: Сега България направи една стъпка с така наречения пакт за финансова стабинлност, предложен от финансовия министър, но не докрай, защото тези правила за дълг и дефицит бяха заложени в Закона за устройството на държавния бъджет, не на конституционно ниво, което според мен не е едно и също, това ниво не е желаното от европейците.

Вихър Георгиев: Не е, разбира се.

Ралица Ковачева: Така че ще трябва в това отношение също да се положат усилия. Обаче понеже знам коментарите утре какви ще бъдат, а именно - ‘ЕС иска да ни вдигне данъците’ - това, че ще се говори за засилено сътрудничество включително по отношение на данъчните политики голям риск ли е за България?

Димитър Ашиков: Едва ли ще има сериозен натиск за повишаване на данъците в България, защото България може по редица способи да увеличи своите бюджетни постъпления. Няма риск за това нещо, може би в един по-късен етап, когато се премине към издаване на евробондове и на други неща и ще се наложи един процент от данъците, една част да се централизират в Брюксел, за да се изплащат тези общоевропейски ценни книжа и лихвите върху тях, за да могат да се обслужват, едва тогава може би ще възникне някакъв дебат за данъците в отделни държави, но аз не виждам сериозни проблеми в това отношение.

Ралица Ковачева: Има ли еволюция в българската европейска позиция, ако погледнем, примерно, последната една година, която да изкристализира ето в това решение?

Вихър Георгиев: Има един такъв важен елемент на българската позиция. Имаше един анекдот навремето, когато Стефан Тафров ръководеше Общото събрание на ООН, че той разпознава и предвижда американската позиция преди тя да е изработена. И се страхувам, че ние по същия начин разпознаваме и подкрепяме позицията на Европейската народна партия преди тя да е изработена.

Ралица Ковачева: Сега зад нас не стои кралската корона, която стои зад Камерън да ни даде това самочувствие и козове за преговори.

Вихър Георгиев: Това се опитвам да кажа, ГЕРБ е млада партия, която има нужда от легитимност, поради което тя много тясно се асоциира с позицията на ЕНП. Това, което не се случва, е да участваме по-активно в дебата, отразявайки особеностите на българската действителност. Защото тя е, може би Димитър по-добре знае, но е доста трудна в момента, нещата са сериозни в някаква степен.

Ралица Ковачева: Т.е. България трябва по-добре да изтъргува подкрепата си за определени ...

Вихър Георгиев: Не да изтъргува....

Ралица Ковачева: Добре, намери по-възпитана дума!

Вихър Георгиев: По-скоро, достатъчно нюансирано да заяви позицията си, ако трябва да съм съвсем точен. Ние, това е feedback, който се получава от други държави. Ние сме прекалено бланкетни, с едни малко кухи фрази подкрепяме някакви общи решения, но не успяваме да обясним къде точно всъщност нас ни убива обувката. Това може да е поради липса на умения, може да е донякъде поради неспособност добре да се формулират позициите, т.е. там може би трябва да се мисли за някакъв административен капацитет, не знам. Това не е нов проблем, разбира се.

Ралица Ковачева: Да, говорим си го от 5 години и още от времето на преговорите.

Вихър Георгиев: Но, ако нещо трябва да се каже то е, че нашата позиция се разпознава от ключови партньори като относително предвидима, което е ново за България, защото ние обикновено успяваме да изненадаме всички с нашите пируети политически в най различни посоки. Т.е. сега има някаква посока, която аз приемам като много позитивна.

Димитър Ашиков: Ние не може да се изказваме, примерно за европейските финансови пазари, защото нашият финансов сектор е зависим от тях

Ралица Ковачева: Е точно в тази област имаме една от най-твърдо „не” -позиците за данъка върху финансовите транзакции.

Димитър Ашиков: Ама това е малко парадоксално, защото в България оперират чужди банки, а пък ние имаме твърда позиция по този въпрос. Страните, които имат тези банки и се регулират, и са регистрирани при тях, и сътветно се облагат при тях те трябва да имат становище по въпроса.

Ралица Ковачева: Тъй като българската позиция в случая съвсем очевидно не е от най-решаващите, аз даже не мисля, че сме имали кой знае какъв избор дали да подкрепим или да не подкрепим финансовия пакт "Евро плюс" мисля, че това, което казахме по другите неща на този етап внася накаква яснота. А дали сме познали за много от нещата, които казахме ще разберем напролет, така че след ... колко идват ... три месеца може да се видим отново, за да видим дали сме познали в нашите прогнози. Аз ви благодаря.