euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Вече пет години България е член на ЕС и вече пет години усещането е за формално членство, от което страната ни не се възползва максимално. Брюксел продължава да бъде представян от политиците и приеман от обществото като източник на средства от една страна и като оправдание за непопулярни решения, от друга. Затова euinside реши да провокира по-активни обществени дебати относно стратегическите цели за развитие на България и нейните ангажименти като член на Европейския съюз. В рамките на проекта "Хоризонт 2020: граждански визии за реформи и развитие на България в Европейския съюз", финансиран от институт „Отворено общество” – България публикуваме статии по актуални европейски въпроси и българската позиция по тях. След това търсим реакциите на най-активните представители на гражданското общество в лицето на изявени блогъри.

Дотук две основни теми провокираха активни реакции. Едната е предложението на ЕК за въвеждане на данък върху финансовите транзакции и официалната българска позиция против предложението. Втората тема, съвсем основателно е бюджетът на държавата за 2012 година, който предстои да бъде приет от парламента. В това обобщение ще ви представим как се разви дискусията по първата тема, а коментарите за бюджет 2012 вижте тук.

еuinside представи много подробно дебатите относно данъка върху финансовите транзакции - предложението на ЕК, настоятелните призиви за въвеждането му от страна на Европейския парламент, разгорещените дискусии между финансовите министри. На този етап изглежда твърде рано за окончателно решение, поради твърде многото все още неизяснени практически въпроси, затова и много страни от ЕС все още нямат категорична позиция. България обаче е сред страните, които твърдо се обявиха против идеята за финансовия данък, включително като възможен източник на собствени приходи в европейския бюджет.

Любомир Топалов критикува българската позиция против ДФТ, защото „такъв данък е не просто добър източник на приходи за ЕС-бюджета. Той е уравновесител и би намалил някои от съществуващите неправомерности при регулацията на финансовите пазари и скрити приходи от липсата на такъв данък.” Според него опасението, че данъкът ще прогони финансовите институции от Европа е „повече фикция, отколкото реалност”: „Цената на преместването, както и цената да въртят бизнес със и във ЕС, докато са ситуирани някъде извън ЕС, ще е по-голяма или равна на един такъв минимален данък. Да не говорим за пропуснатите ползи. Накратко - банките няма да избягат от ЕС заради такъв данък, нека не се заблуждаваме. Но пропуснатите ползи от приходите в бюджета ще са осезаеми много повече за страни като България, отколкото за страни като Германия, например.”

Според г-н Топалов вероятната причина „България да взема отношение по такъв категоричен начин за нещо, което всъщност е в нейн ущърб (за момента) е, че е в ход някакъв вид задкулисна договореност (horse trading) с други държави, които имат пряк интерес в тази насока”.

На точно обратната позиция е Йордан Матеев: „Налагането на какъвто и да било данък на ниво ЕС ще усложни данъчните системи и ще увеличи бюрокрацията. А посоката на промяна трябва да е обратната - опростяване на данъчните системи и намаляване на бюрокрацията.” Конкретно ДФТ е „несправедлив, защото ще наказва страните с най-развити финансови системи и ще облагодетелства страни с недоразвити финансови системи”, а „данъчното бреме ще се понесе не от банките, а от клиентите, тоест от всички нас.”

Според Йордан Матеев е крайно време лидерите да се фокусират върху истинския проблем: „финансовата система в света е построена грешно и доказано не работи добре, като се започне от това, че банките поемат рискове, които се пренасят върху държавите чрез гарантирането на депозитите, мине се през сбърканата система за изработване на кредитни рейтинги и се стигне до дейността на централните банки и международните финансови институции.”