euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Бюджетът за следващата година е същият като тазгодишния - малък дефицит, голям разход за пенсии и нулева изобретателност.” Така euinside определи бюджета за следващата година в едно изречение. Като един от най-сериозните рискове пред бюджета euinside открои наличието на политическа воля, за да се устоява на натиска от различни страни за повече бюджетни разходи и за провеждане на необходимите реформи. В подобен дух бяха и повечето коментари, които събрахме от блоговете, за да проследим гражданската дискусия по темата в рамките на проекта "Хоризонт 2020: граждански визии за реформи и развитие на България в Европейския съюз", финансиран от институт „Отворено общество” – България. Той цели да провокираме по-активни обществени дебати по стратегическите цели за развитие на България и нейните ангажименти като член на Европейския съюз.

„Едва ли можем да очакваме точно от това правителство някакво въображение. Моето впечатление е, че българската национална стопанска култура, било то в частното предприемачество, било то в държавния бюджет, се описва с една фраза – „да играем на сигурно“. Тоест бавният упадък, който би завършил с катастрофа (но извън нашия мандат) е за предпочитане, пред рисковете на реформите и растежа. В тоя смисъл – нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено,” написа в коментар на сайта ни Константин Павлов-Комитата. Според него „за да имаме наистина реформаторски елит и реформаторско правителство, трябва да се случат грандиозни катаклизми, които да заплашват да изличат държавата от картата на света. Е, и да има достатъчен брой мотивирани гласоподаватели да го направят. Нима някой сериозно очаква Дянков или стоящата зад него сила да преструктурира сериозно бюджета, излагайки се на атаки на протестиращи граждани, дори и в името на най-светли цели? Смешно е да се очакват такива неща.”

Подобно е мнението и на Добрин Станев, който написа в блога си: „Казвам консервативен бюджет не заради малките отделени средства. Голямата консервативност на бюджета не се дължи на запазване сегашните нива на публичните разходи, а в запазване на сегашните нива на нереформираност на публичната сфера. Консервативен в смисъл на запазване на сегашния политически общ план на нашата икономика и политика.

Проблемите пред държавата са големи и сега е времето за реформи. Правителството е получило нов транш на доверие от избирателите, след като спечели изборите за президент и местна власт. Сега трябва да направи важните реформи в борбата с корупцията институционалната неефективност. Един от буферите или потенциалните пера в бюджета е да се подобри усвояването на европейските средства. То няма как да се подобри, ако от една страна злоупотребите с тях продължават или ако, от друга - процедурите за кандидатстване са толкова тромави, че разколебават кандидатите. ЕС от своя страна държи средствата да се разходват при условия на контрол и проверка.

На второ място държавната администрация трябва да се цифровизира. Реформа е нужна в пенсионната система. Пенсионната ни система, както е измислена в момента е буквално банкрутирала. Половината от средствата в нея идват не от осигурителните вноски на работниците, а от републиканския бюджет. Някои решения са: увеличаване на възрастта за пенсиониране. Минаване от предимно „pay as you go” към предимно фондова система, в която всеки пести за собственото си пенсиониране.

В съдебната система трябва да се подобри отчетността и отговорността, чрез въвеждането на взаимен контрол. Съдебната система е сенчеста, неизборна и безотчетна, а такива места по своята природа са добра среда за развитие на корупцията.

Голямата трудност е, че думата реформа у нас е обществено дискредитирана. От една страна хората искат нещата да са по-различно, но не искат да извървят пътя към промяната, а той е болезнен. Щом не искаш средството, се отказваш и от целта. Няма реформа, която да не боли и да не включва и загуби. Борисов като популист знае това и затова бяга по възможност от всякаква реформа. Въпросът е склонни ли сме да изтърпим загуби днес, за да се спасим от катастрофата на гръцкия сценарий утре?”

Йордан Матеев, от своя страна засвидетелства подкрепата си като „гражданин и блогър” за финансовия министър Симеон Дянков, защото „застава зад много полезни за обществото реформи”. Сред примерите за полезни реформи, които Йордан Матеев дава са „закриване на Държавния резерв; реформа в БАН чрез намаляване на субсидиите и промени в начина на финансиране; реформи в БДЖ и блокиране на поредния заем към държавната компания, докато не се реформира; ускорено повишаване на възрастта за пенсиониране; премахване на привилегиите на чиновниците в МВР и армията.”

Това, което според журналиста може още да направи финансовият министър е „да балансира бюджета, да планира приходите в него още по-консервативно, за да намали рисковете, да промени самия начин на бюджетиране като вкара конкуренция на ниво програми и така да подобри ефективността от изразходваните публични средства, да ускори приватизацията, за да увеличи парите във фискалния резерв, да осъществява по-силен натиск за реформи, особено в здравеопазването, образованието, администрацията, пенсионната и социалната системи.”