Европейският парламент иска да участва във фискалния пакт Евро+

Евелина Топалова, December 10, 2011

“Днешната криза не е само икономическа криза, тя е също, може би най-вече, криза на ценностите. Това звучи банално, почти като лозунг, но нека се опитаме и да приемем тази идея сериозно.

Изтъкнат политически теоретик каза, че пазарът и всички икономически дейности са преди всичко морална задача, защото изискват вяра в солидността на друга личност. Друг отбеляза, че икономиката е подкрепена от културни институции, защото споразуменията се правят между хора, които не се познават един друг. Те имат нужда от доверие, лоялност и отговорност.

Нашият проблем не е предимно проблем на Договорите. Той е проблем на икономическото управление в някои страни и проблем на доверието мужде нас. Пазарите не вярват на държавите. Гражданите не вярват на политиците. Държавите не вярват една на друга.”

С тези думи председателят на Европейския парламент Йежи Бузек се обърна към лидерите на ЕС по време на Европейския съвет на 9 декември. Той подчерта, че позицията на Европейския парламент е всички решения да бъдат в рамката на ЕС, „сега или във възможно най-близко бъдеще”. От коментарите на г-н Бузек пред медиите стана ясно, че той приема решението на страните-членки да прибегнат до междуправителствено споразумение, защото не са имали друг избор, но призова да се търси вариант договореностите да бъдат вкарани в европейската законодателна рамка и в процеса да бъдат включени европейските институции:

„Ние сме против създаването на нови разделения между страните-членки. Ние не можем да приемем, че една или две страни, които имат съмнения за интеграцията ще ни теглят към постоянно разделение. Ако някои страни отказват да затегнем решително правилата за еврозоната, ние можем да направим това в рамките на съществуващите договори чрез засилено сътрудничество, използвайки член 20 от Договора за ЕС [...]Това, което е жизнено важно е, че това е решение в съществуващата договорна рамка, отворено за всички страни-членки и включващо европейските институции.”

Парламентът продължава да смята, че ако се стигне до договорни промени, трябва да бъде свикан Конвент, което според г-н Бузек ще отнеме не шест месеца, а шест седмици, стига да има „мандат и добра воля от всички страни”. Европейският парламент трябва да бъде включен в тези дебати, защото „когато решаваме за бъдещето на Европа, трябва да спечелим подкрепата на нашите граждани. Ако искате да засилите фискалните правила и да дадете по-големи правомощия на един наднационален орган - наистина ви трябва тази подкрепа. Демокрацията не може да бъде заобиколена по един толкова решаващ въпрос.”

Президентът Бузек, обаче не се ограничи до конкретните промени, свързани с икономическото управление, а предложи смяна на подхода при определяне на еврокомисарите, за да се даде по-голяма легитимност на ЕК. При това, без да са необходими договорни промени, смята Бузек. „Вярвам, че следващата Европейска комисия трябва да бъде съставена от членовете, избрани в Европейския парламент. След изслушванията, организирани от нашите комисии, колежът може да бъде избран от евродепрутатите. Това ще даде двойна легитимност - директна пред националните избиратели и европейска пред парламента.”

Реакциите на основните политически групи в Европейския парламент на постигнатото споразумение за фискален пакт между 23 страни от ЕС са напълно очаквани и варират от пълно одобрение до пълно отрицание в посока от дясно наляво. Всички, обаче призоваха Европейския парламент да получи полагаемата му се роля. Президентите на Европейския съвет и Комисията също заявиха недвусмислено, че парламентът ще бъде включен в процеса.

Председателят на най-голямата група в ЕП, Европейската народна партия, Joseph Daul заяви: „Моята група ще работи с Европейския съвет и Европейската комисия, за да осигури бързото прилагане на споразумението като същевременно се гарантира, че европейските институции изпълняват пълноценно ролята си на гаранти на европейските интереси. Конкретно Европейският парламент трябва да види своята роля, гарантирайки демократичната легитимност на новия договор”.

Лидерът на либералите Guy Verhofstadt (Белгия) коментира, че новият договор ще бъде „единствено приемлив, ако общностният метод и демократичният контрол са зачетени в пълна степен”. Според него обаче, споразумението само по себе си не е достатъчно, за да реши незабавно дълговата криза. Въпреки че отчита като положителна стъпка въвеждането на правилото за балансиран бюджет, Guy Verhofstadt критикува лидерите, че в решението им „не се споменава банков лиценз за засилена интервенция на ЕЦБ, нито за пазар на еврооблигации, нито фонд за колективно изкупуване, за да се намали прекомерния дълг”. Според лидера на АЛДЕ, „това все още не е икономическият и фискален съюз, който ни трябва.”

Депутатът от групата на либералите и говорител по конституционните въпроси Andrew Duff (Великобритания) коментира, че създаването на „ЕС2” и перспективата за нов договор трябва да сложат началото на процес на стабилизиране на пазарите и спасяване на еврото. Той обаче предупреждава, че „не трябва да има съмнение, че ЕС2 може да бъде отлят в неоголистки калъп, в който Комисията ще бъде подизпълнител, за да върши секретарски услуги на срещите на върха на еврозоната. Комисията трябва да остане моторът на управлението”.

Интересен е коментарът на британския депутат за позицията на собствената му страна, още повече, че Andrew Duff е представител на либерал-демократите - по-малкият коалиционен партньор на консерваторите на Камерън в правителството. „Г-н Камерън достигна логичното заключение на политиката на торите, което е да оттегли Великобритания до второкласно членство в ЕС. Това ще нанесе огромна вреда на британския национален интерес, включително на интересите на Лондонското сити, които премиерът претендира, че желае да подкрепи.”

Точно на обратния полюс е реакцията на групата на Европейските консерватори и реформисти. Председателят им Jan Zahradil (Чехия) поздрави премиерите на Великобритания и Чехия, че „в една трудна атмосфера са защитили интересите на своите граждани и своите избиратели”. Според групата „да предадеш фискален суверенитет без никакви съображения би било неприемливо”. „За нещастие лидерите на еврозоната пропуснаха възможността да трансформират ЕС в гъвкава, отворена структура, като вместо това настояха на тесногръдата и остаряла федералистка концепция, която води ЕС само в една посока: тази на все по-тясна интеграция”.

Съпредседателите на групата на Зелените/ЕСА Rebecca Harms и Daniel Cohn-Bendit също критикуваха лидерите, че срещата им е била фиаско по отношение незабавното справяне с дълговата криза. Според тях да се разчита на МВФ означава провал на европейския отговор. „Подкрепата за ЕЦБ да подпомогне еврото, даване на банков лиценз на EFSF и ЕМС, от позицията в крайна сметка да бъде създадена система от еврооблигации” са единственият начин да се сложи край на кризата, според Зелените.

Във вторник, 13 декември, Европейският парламент ще обсъди резултатите от срещата на върха, заедно с президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой.

Фискалният пакт на ЕС