Холандското правителство плати скъпо за подкрепата на популистите
Ралица Ковачева , April 23, 2012
През юни 2010 г. Холандия стана първата страна в еврозоната, сменила правителството си след началото на дълговата криза в Европа, макар и не по икономически причини - тогавашната управляваща коалиция между християндемократите и Партията на труда се разпадна заради отказа на Партията на труда да подкрепи удължаване на мандата на холандските сили в Афганистан. По-малко от две години по-късно Холандия стана поредната страна в еврозоната, чието правителство падна заради необходимостта от бюджетни съкращения. Иронията е в това, че наред с Германия Холандия е най-яростният привърженик на политиката на съкращаване на бюджетните разходи. Страната дори предложи страните, които не спазват бюджетната дисциплина да напускат еврозоната. Правителството обаче се оказа неспособно да приложи убежденията си на практика в собствената си страна и това му струваше мандата.
До колапса на управляващата коалиция се стигна след провала на преговорите за допълнителни съкращения на разходите в бюджет 2013, за да може страната да спази срока за намаление на бюджетния си дефицит под границата от 3% през следващата година. По данни на Евростат от днес (23 април) бюджетният дефицит на Холандия за 2011 г. е 4.7%. Ситуацията допълнително се усложнява от очакваното свиване на икономиката с близо 1% през 2012 г. На този фон изглежда, че въпросът не е дали, а откъде да се спестят 16 милиарда евро в бюджета за следващата година. Правителството обаче не успя да убеди в това Партията на свободата на Хеерт Вилдерс.
Крайно десният популист, яростен противник на имигрантите и на Европейския съюз, обяви, че не подкрепя плана за бюджетни съкращения и оттегля изобщо подкрепата си за кабинета. Всъщност, Партията на свободата няма министри в правителството, но крехката коалиция между Народната партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте и дясноцентристкия Християндемократически апел (с общо 52 от 150 места в парламента) досега се крепеше именно на 24-те места на Партията на свободата. Компромисът беше постигнат след четиримесечни преговори за сформиране на правителство след изборите през юни 2010 г. Вилдерс неведнъж използва този факт, за да упражнява влияние върху правителствената политика и буквално да шантажира кабинета. Например, по въпроса за приемането на България и Румъния в Шенген. А премиерът Марк Рюте беше принуден да се черви пред европейските си партньори, нападнат заради антиимигрантския сайт на Вилдерс. В крайна сметка, въпреки че плати висока цена за подкрепата на популистите, правителството падна, неспособно да отговори на грандоманските претенции на Вилдерс.
Той не просто се обяви против бюджетните съкращения, а обвини бюрократите в Брюксел, че бъркат в джоба на холандските пенсионери. Вилдерс определи изискването за 3% бюджетен дефицит като безумно. В отговор на тези критики говорителите на Европейската комисия припомниха, че изискването за 3% бюджетен дефицит е залегнало в Пакта за стабилност и растеж, приет през 1997 г. не в Брюксел, а в Амстердам по време на холандското председателство на ЕС.
На редовния брифинг на Комисията говорителят на еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен, Амадеу Алтафаж, се появи с оранжева вратовръзка и обясни, че си я сложил специално в чест на Холандия. Той коментира, че не става дума за изисквания или решения на „Брюксел”, а за процеса на икономическото управление на ЕС, в който участват всички страни-членки (Съвета) и Европейския парламент и всички са подкрепили въвеждането на по-строги правила за бюджетната дисциплина. Холандия от години има тази култура на стабилност и устойчиви публични финанси, които сега се опитваме да наложим в цяла Европа, добави говорителят.
„Вярваме, че холандското правителство ще продължи да търси бюджетни решения, които са важни за финансовата стабилност на страната и за благоденствието на холандските граждани”, коментира еврокомисарят Оли Рен. „Холандия ще изпълни отговорностите си дори в тази трудна политическа ситуация", каза в отговор холандският финансов министър Ян Кеес де Ягер. „За мен това е важно като послание към финансовите пазари, че без значение от обстоятелствата, Холандия ще продължи да се стреми към бюджетна дисциплина”, каза министърът, цитиран от британския вестник The Guardian. За страната е важно да запази доверието на финансовите пазари, след като вече се чуха първите заплахи от страна на рейтинговите агенции да намалят кредитния рейтинг на Хага, което би оскъпило външното й финансиране. Холандия е една от едва четирите страни в еврозоната с най-висок рейтинг ААА и загубата му ще има тежки последици за цялата еврозона, включително и защото може да последва ново намаление на рейтинга на спасителния фонд.
В очакване на предсрочните избори не по-рано от септември 2012 г., правителството на Рюте вероятно ще продължи да управлява и ще трябва да договори следващия бюджет с опозиционните партии. В рамките на Европейския семестър всички страни трябва да представят в Брюксел бюджетните си планове за следващата година до края на април. Според The Financial Times, левоцентристката опозиция принципно не е против постигането на целта от 3% бюджетен дефицит, но настоява това да стане с по-бавни темпове, а не до 2013 г. Говорителят на Оли Рен не коментира възможно ли е срокът, поставен на Холандия в рамките на процедурата по свръхдефицит да бъде предоговорен. Трудно е да се направи прогноза доколкото това е възможно, предвид разнородната практика на ЕК в последно време: Комисията наложи санкции на Унгария заради нейния прекомерен дефицит, но прости на Испания самоволната промяна на бюджетните цели за тази година.
Европейската карта се очертава да бъде основен коз в предизборната кампания в Холандия. А както видяхме в навечерието на френските президентски избори, популистката реторика едва ли ще остане запазена марка само на крайно-левите и крайно-десните партии. Различни проучвания на общественото мнение в Холандия показват, че макар партията на премиера Марк Рюте и Партията на труда да увеличават леко електоралната си подкрепа спрямо предишните избори, партиите в двете крайности на политическия спектър имат сериозно влияние.
Според проучване на института Maurice de Hond, ако изборите бяха днес либералите на Рюте щяха да спечелят 33 места в парламента (с две повече от сега), следвани от евроскептичната Социалистическа партия с 30 места, Партията на труда с 24, Партията на свободата на Вилдерс с 19 места (с 5 по-малко, отколкото има в момента) и християндемократите с 11. Това означава, че следващото управление на страната също ще бъде коалиционно, а между партиите с най-висок резултат трудно ще бъде намерен компромис.