euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако съдим по обстановката, в която се очаква поредният доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, вероятно ще е повече от критичен. Още повече, че това няма да е какъв да е доклад, а обобщение на петте години работа на механизма, който имаше за цел да помогне на България (и Румъния) да преодолее слабостите в областта на правосъдието и вътрешните работи, въпреки които стана член на ЕС през 2007 година.

Въпросният механизъм се изразява в наблюдение на напредъка по определени бенчмаркове (критерии), като за целта ЕК използва експертни мисии, данни от българските институции, мнения от чуждите посланици у нас, позиции на неправителствени организации, сигнали на граждани и разбира се медийни публикации с презумпцията, че медиите са канала, посредством който се осъществява обществената комуникация.

Та, както казах, сегашният доклад няма да е обикновен доклад. От него се очаква освен да обобщи напредъка за пет години европейско членство, също и да каже какво ще става с механизма оттук нататък. Защото е видно, че в сегашната си форма той не може да продължи да съществува. От една страна (вътрешна), въпреки безспорната си роля като натиск за реформи той не успя да произведе очакваните резултати и това е видно дори от повтарящите се до втръсване едни и същи препоръки в докладите.

От друга страна (външна) наличието на механизма е поставено под въпрос от влизането на нови страни в ЕС (Хърватия) без подобен механизъм. Същевременно, предвид проблемите в областта на правосъдието и вътрешните работи на общностно ниво (например Шенген), все повече се създава усещането за нуждата от подобен механизъм за всички страни на ЕС. "Имаме процес на нарастване под формата на мрежа на контролиращи и предписващи институции. Тази мрежа е едно от възможните продължения на механизма за контрол спрямо държави като България", коментира преди време за euinside политологът Владимир Шопов.

Отразените критики

В последните месеци управляващите се постараха да изпълнят едни от основните критики на ЕК. През май Народното събрание прие Закона за конфискацията, който беше изрично изискване на ЕК. Междувременно Брюксел предложи директива в духа на промените, които поиска от България. Законът обаче е атакуван пред Конституционния съд от депутати от опозицията.

Законът за съдебната власт, който също е ключово изискване на Брюксел, беше променен от парламента, но ... бетонирайки непрекия избор на членовете на следващия Висш съдебен съвет (ВСС), въпреки настояването на ЕК за пряк избор. Така следващият ВСС ще бъде избран от делегати на съдиите и прокурорите, вместо на принципа "един човек - един глас". Според българските власти причините са технологични и организационни, но според ЕК директният избор е както желателен, така и постижим. Въпреки това, министрите на правосъдието и вътрешните работи на страната единодушно обявиха, че са изпълнени всички изисквания на Брюксел, свързани с

избора на новия ВСС.

Изборът на т.нар. правителство на съдебната власт е важен, защото както отбеляза ЕК в междинния си доклад от февруари 2012 г., доверието във ВСС е поставено под въпрос и реформите трябва да бъдат проведени до края на мандата на сегашния съвет през есента. ВСС се състои от 25 членове. Членове по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор. Народното събрание и органите на съдебната власт избират по 11 от останалите 22 членове на ВСС.

"Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми", препоръчва докладът. Тази препоръка е отразена в приетите от НС специални правила за избора на членовете на ВСС от парламентарната квота. Кандидатите ще бъдат изслушани на открито заседание на парламентарната комисия по правни въпроси на 11 септември 2012 г. в пленарната зала на Народното събрание. Изслушването ще бъде излъчвано на сайта на НС, като ще бъде осигурен и превод на английски език.

Кандидатите ще бъдат оценявани не само по професионални качества, а и според това дали са се облагодетелствали от заеманата длъжност, дали са били в конфликт на интереси, дали са уронвали престижа на професията си и др. След изслушването Комисията по правни въпроси ще предложи кандидатури за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Заседанието на парламента за избор на членове на ВСС ще бъде излъчено пряко по БНТ и БНР, както и на сайта на НС.

ВСС от своя страна е създал специален раздел в сайта си, където може да се види цялата информация за избора на нови членове на ВСС от съдебната квота. Там ще се публикуват номинираните кандидати, техните професионални биографии, мотивите за номинирането им, концепцията на всеки кандидат, както и становища за кандидатите от неправителствени организации, висши училища и научни организации. Общите събрания за избор на членове на ВСС ще се предават в реално време, чрез интернет сайта на съвета.

Макар до последно настояваше за пряк избор на ВСС, Съюзът на съдиите в България призова членовете си да се включат активно в изборите, въпреки че „ни беше отказано правото да излъчим своите представители директно със своите гласове и беше запазена процедурата, която до голяма степен внушава недоверие, че резултът не зависи от редовия съдия”.

Скандалът

На 12 юли обаче ВСС изненадващо уволни председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова заради забавени мотиви по дело за отвличане, в резултат на което то е било прекратено. Това предизвика бурна обществена реакция и обвинения в намеса на изпълнителната власт и политически мотиви за решението, заради конфликта на вътрешния министър Цветан Цветанов с Мирослава Тодорова, който започна след доклада на ЕК през лятото на 2010 г. и постепенно ескалира. Впоследствие вътрешният министър обвини съдия Тодорова във връзки с организираната престъпност, а тя заведе дело срещу него за уронване на престижа.

Основните критики към висшите магистрати бяха, че решението им не е резултат от последователна практика и е избирателно. Решението "поражда у нас сериозна професионална тревога за еднаквото третиране на дисциплинарните нарушения и адекватните наказания за тях" и "създава впечатление за саморазправа с магистрат заради активната му обществена позиция", заяви в декларация Върховният касационен съд. Според министъра на правосъдието Диана Ковачева, която председателства съвета, "във ВСС нямаше съмнение за това дали са извършени нарушенията. Направен е и задълбочен анализ на натовареността на съдия Тодорова".

И докато в професионалните среди и социалните мрежи се организираше протест в подкрепа на съдийката, премиерът Бойко Борисов обвини ВСС в „провокация” в навечерието на публикуването на доклада. Както стана ясно на срещата на премиера Борисов с председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, докладът ще бъде приет на 18 юли. „Това е провокация против огромните усилия, които ние полагаме за подобряване на представата за България, на начина, по който се реформира съдебната система”, каза Борисов.

В очакване на доклада

Защо ВСС би провокирал премиерът ние не знаем, но знаем, че ВСС ясно изразяваше съпротивата си срещу Механизма, определяйки го като обиден и унизителен за България. Изпълнителната власт от своя страна определяше механизма като "огледало", което ни помага да видим проблемите, но при все това не криеше очакването си за премахването му или най-малкото - за значителна промяна. В същото време промяната е обективно наложителна по всички причини, изтъкнати в началото и най-вече поради обвързването на механизма с членството на България (и Румъния) в Шенген и поради нуждата от реформи на самите Шенгенски правила.

И като казахме няколко пъти "и Румъния", да добавим и румънския контекст в очакване на доклада - насрочен референдум за импийчмънт на президента със съмнения за нарушения на конституцията и обвинения към управляващите, че се опитват да придобият контрол върху трите власти в разрез с основния демократичен принцип за разделение на властите.

В тази меко казано напрегната обстановка премиерите на България и Румъния (едновременно) посетиха Брюксел и едновременно изразиха увереност, че напредъкът им по Механизма за сътрудничество и проверка в рамките на петте изминали години ще бъде оценен по достойнство. Румънците едва ли могат да разчитат, че последните политически трусове няма да се отразят на доклада. България обаче вероятно трябва да очаква доста неприятен доклад, след като отсега нервите на институциите не издържат. Защото обикновено разпрата между изпълнителната и съдебната власт, както взаимните обвинения в самата съдебна власт, започват след публикуването на доклада, когато трябва да се намери "виновник" за критиките за пред обществото. Този път обаче драмата започна седмица по-рано.

А какво означава наистина "лош" доклад, както обичат да се изразяват българските медии? Лош доклад би бил всеки, който за пореден път отправи познатите от пет години критики и който дава ясна заявка, че механизмът за наблюдение ще продължи, защото страната не е готова да проведе сама необходимите реформи. Пет години след влизането ни в ЕС подобно заключение би било присъда при нормални обстоятелства.

Дълговата криза обаче промени всичко. Промени разбирането, че веднъж влязла в ЕС една страна априори изпълнява необходимите критерии. Затова вече никому не е чужда мисълта, че готовността за членство трябва да се проверява и доказва постоянно. Това, което сега става по отношение на бюджетните и икономически политики, тепърва предстои в областта на правосъдието и вътрешните работи. И България тепърва има да доказва, че през 2007-а ЕС не е допуснал стратегическа грешка.