euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България има последен шанс да докаже, че е постигнала напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и в реформирането на съдебната си система. Това е тонът на междинния доклад на Европейската комисия за напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), публикуван на 8 февруари. Механизмът беше наложен на България и Румъния след присъединяването им към ЕС през 2007-а година. През юли тази година Комисията ще изготви мегадоклад, обобщаващ резултатите от петте години действие на механизма в двете страни. Дотогава България трябва да докаже, че последните пет години не са били изгубено време. Това е казано в прав текст в самия доклад: "През следващите месеци са необходими допълнителни усилия, за да се покажат убедителни резултати и да се допринесе за цялостната оценка на напредъка, постигнат от България по МСП."

Както изрично подчерта говорителят на ЕК Марк Грей на пресконференцията за представяне на докладите за България и Румъния, междинните доклади са чисто технически и по правило не включват политически оценки. Той повтори това два пъти, може би заради слуховете в български медии, че българското правителство е лобирало в доклада да се отбележи „политическата воля” на управляващите.

Но както неведнъж сме отбелязвали, техническите доклади могат да звучат по-унищожително от годишните, където политическите оценки по-скоро маскират проблемите. А в този доклад има заключения, които са много по-силни от всякаква политическа оценка и представляват безмилостна диагноза на процесите. Освен „обичайния заподозрян” - Висшият съдебен съвет, както и редовното заключение за нуждата от повече професионализъм в работата на полицията, докладът поставя още един видим акцент - необяснимото забогатяване на политическата класа.

В това отношение България не просто не прави нищо, а, оказва се, пренебрегва изричните препоръки на ЕК. Брюксел специално е препоръчал в новия закон за отнемане на имущество да се даде право на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност да инициира проверка на имуществото на висши служители и политици. Но, както е отбелязано в доклада, "този аспект изглежда е пренебрегнат". В момента законът се обсъжда в парламента и ЕК продължава да настоява той "да има възможно най-широко приложно поле и арсенал от мерки, както и да се опира на силни институции". Само така законът би имал реален възпиращ ефект за организираната престъпност и корупцията по високите етажи.

Същевременно, в последната половин година няма подобрение в системата за контрол на декларациите за имущество на висши държавни служители, така че да се установят и преследват случаи на необяснимо забогатяване, отчита докладът. Не случайно именно този въпрос беше повдигнат от чуждестранен журналист на пресконференцията на ЕК. Колегата попита дали Комисията разполага с правни механизми да действа, след като се вижда, че българската политическа класа пренебрегва препоръките, специално по отношение разследването на незаконно забогатели политици. Говорителят Марк Грей припомни, че преди е съществувала възможността за налагането на предпазни клаузи, но днес няма правна разпоредба, която да позволява на ЕК да наложи санкции за неизпълнени препоръки.

Съдебната реформа - повече прозрачност и морал

Висшият съдебен съвет (ВСС) отново се „радва” на специално внимание в доклада: "Необходимо е да се реформира процесът за избор на Висшия съдебен съвет с цел постигане на по-голяма прозрачност и съблюдаване на етичните норми." ЕК отбелязва, че доверието във ВСС е поставено под въпрос и препоръчва реформите да бъдат проведени до края на мандата на сегашния съвет през есента. Вероятно ВСС няма да е доволен и от препоръките за по-голяма прозрачност и отчетност в работата му - например заседанията на комисиите да бъдат отворени за обществеността или за наблюдатели от гражданското общество, а заседанията на Съвета да бъдат предавани на живо в интернет.

По отношение назначаването, атестирането и кариерното израстване на магистратите докладът отчита, че промените в Закона за съдебната власт все още не са дали необходимите резултати. "В бъдеще при атестирането и повишаването в длъжност е необходимо да се демонстрира способността на системата да отразява правилно разликите в професионалните постижения и да отчита в пълна степен спазването на етичните норми." Защото важна част от съдебната реформа е именно "назначаването и повишаването в длъжност на компетентни магистрати, съблюдаващи етичните норми". Последното е много важно, предвид очевидното нежелание на "системата" (не само съдебната) да приеме морала като равнопоставен критерий със законността. Българското общество има нужда да му се напомня, че не всичко може да се реши със закон, но нищо не може да се реши без морал.

МВР - професионализъм, вместо творчество

През последните месеци напредъкът по важни дела, свързани с организираната престъпност е ограничен, заключава докладът. А причината, за пореден път не е в съда, а в нуждата от "подобряване на следствената практика под формата на техники за разследване и събирането на доказателства с повече професионализъм при полицейските акции". Очевидно МВР трябва да хвърли повече усилия, вместо в измислянето на атрактивни имена на полицейските операции, в събирането на годни доказателства.

Същото послание намираме и по отношение на реформата в следствената полиция с цел да има "по-голям брой повдигнати обвинения, които отговарят на високи професионални стандарти, както и повече окончателни съдебни решения по дела за организирана престъпност."

За сметка на това, въпросът с даренията за МВР продължава да стои: "Въпреки че възможността за дарения в полза на полицията беше ограничена, като се приемат само дарения от публични органи и държавни предприятия и тези дарения се вписват в регистър, тази практика все още поражда въпроси относно отчетността и финансовата прозрачност, по-специално относно риска от заобикаляне на правилата за обществени поръчки."

Що се отнася до обществените поръчки, които бяха сериозен акцент в предишни доклади, ЕК отчита, че са приети законодателни изменения в посока засилване на контрола и на личния състав на двата компетентни органа в сферата на обществените поръчки. Все още обаче предстои да се види практическото приложение на тези мерки.

Прокуратурата да разследва купуването на гласове и измамите с евросредства

Комисията специално обръща внимание и на друг проблем, който очевидно не иска да бъде заметен под килима - разследването на твърдения за изборни измами по време на президентските и местните избори миналия октомври. Изборите се появиха като тема за първи път в юлския доклад, където се казваше, че те ще са първия тест за новия Избирателен кодекс. Сега Комисията подчертава, че борбата с купуването на гласове е "от основно значение за общественото доверие в способността на властите да се борят с организираната престъпност и корупцията". Същото важи и за пълната прозрачност на финансирането на политическите партии, в съответствие с препоръките на GRECO [Групата държави срещу корупцията].

Прокуратурата, която беше обект на особено внимание в годишния доклад от юли 2011 г., е критикувана директно, защото не е предприела нищо в редица случаи на твърдения за измами със средства на ЕС, "въпреки че разследването на свързани случаи въз основа на същите факти продължава в друга държава-членка." Нищо не е направено и в резултат на информация за сериозни злоупотреби с евросредства, предоставена от европейската служба за борба с измамите OLAF в последните две години.

"Във всички заведени през 2011 г. дела, свързани с измами със средства на ЕС, наказателната отговорност бе заменена с административни наказания," а обжалването в съда по важно дело за измама със средства на ЕС е било забавено с повече от 18 месеца.

Именно злоупотребите с европейски средства бяха причината през 2008 г. ЕК да приеме отделен доклад по въпроса и да накаже България с временно замразяване на полагаемите й се средства от ЕС. Докладът от 2008-а се смяташе за най-критичния в историята на мониторинговия механизъм досега. Настоящият, скромно наречен „технически” доклад, обаче, звучи като последно предупреждение не само по повод предстоящата цялостна оценка на механизма за изминалите пет години. И не само по повод изостреното внимание към харченето на всяко евро, в условията на продължаващата криза. Контекстът е доста по-широк.

Макар ЕК да продължава да отрича връзката на МСП с приемането на България (и Румъния) в Шенген, докладът доказва на практика колко основателни са съмненията в готовността на страната за шенгенско членство. Да не говорим за директната препоръка да се засили борбата с корупцията в местните власти и забележете- по границите. Това, което не достига на България очевидно не е техническо оборудване - не достигат професионализъм, правила и морал, при това не само в съдебната система, полицията и политическата класа, а изобщо. Доказателството е в продължаващата обществената търпимост към тази липса.

ЕК за пореден път е открила топлата вода, ще кажат едни. Други ще припомнят, че Хърватия се присъедини към ЕС без механизъм (в резултат именно на поуките от присъединяването на България и Румъния) и ще поискат отпадането му. Очевидно, Европейската комисия също е в патова ситуация и се опитва да измисли бъдеще на МСП, така че той хем да не отпадне, хем да не изглежда напълно безрезултатен, както е в момента. Как Брюксел ще се измъкне от неловката ситуация ще разберем през юли. За българските граждани, обаче, няма измъкване. С механизъм или без, от нас зависи в каква държава искаме да живеем, защото в крайна сметка, става дума точно за това.