ЕС: Да ударим престъпността където най-боли - по джоба
Ралица Ковачева, March 15, 2012
Печалбата на организираната престъпност за 2009 година е над 2 трилиона долара по оценки на ООН. Европейският съюз няма обобщена статистика, но данните по страни-членки са показателни. В Италия печалбата на организираната престъпност за 2011 г. се оценява на 150 милиарда евро. През 2006 г. организираната престъпност в Обединеното кралство e спечелила 15 милиарда британски лири. На фона на печалбите от престъпна дейност, сумите конфискувани от правителствата са твърде скромни - през 2009 г. конфискуваните активи възлизат на 281 милиона евро в Германия, 185 милиона евро във Франция, 154 милиона паунда във Великобритания, 50 милиона евро в Холандия. Същевременно, корупцията струва на европейския данъкоплатец 1% от европейския брутен вътрешен продукт годишно, а само в Италия 60 милиарда евро годишно потъват в корупционни схеми по данни на Европейската сметна палата.
Тези данни с основание предизвикват искреното възмущение на европейския 
данъкоплатец, който е принуден да плаща по-големи данъци срещу по-малка заплата, да спасява закъсали страни и да прави буквално лични жертви в името на солидарността. Освен това, гражданинът вече беше излъган, че финансовият сектор ще си плати за кризата, което на този етап не се случва. Въпреки че някои държави в ЕС въведоха нови банкови данъци, на европейско ниво предложението за данък върху финансовите сделки буксува, а заканите на Европейската комисия не намалиха бонусите на висшите банкери. И ако е спорно дали опразнените държавни хазни трябва да гледат завистливо в печалбите на частните банки, не подлежи на съмнение, че държавите трябва да направят всичко по силите си да си съберат откраднатото от организираната престъпност.
Тази седмица Европейският съюз направи важна стъпка напред в това отношение. Европейската комисия представи проектодиректива за замразяване и отнемане на приходите от престъпления в ЕС. А Европейският парламент създаде специална комисия за организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари с мандат от една година.
"Вкарването на престъпниците в затвора е само една част от работата. Другата, жизнено важна част е да се гарантира, че престъпността не си струва - да се гарантира, че изпразваме джобовете на престъпниците и връщаме парите им в законната икономика, където им е мястото. Във времена на криза това е от критична важност", заяви еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом.
ЕК констатира, че въпреки европейската регулация и националните закони, "конфискацията на престъпно имущество остава недостатъчно развита и недостатъчно използвана". Затова ЕК дава минимален набор от правила, които да бъдат прилагани от страните-членки с цел по-ефективното използване на конфискацията и замразяването на имущество, придобито от престъпна дейност. В допълнение на класическата конфискация, резултат от окончателна наказателна присъда, директивата дава възможност в ограничен брой случаи да се прилага също:
- конфискуване на активи, които не са пряко свързани с конкретно престъпление, но които очевидно са резултат от подобни престъпни дейности на осъденото лице (разширена конфискация);
- конфискация на активи, които се прехвърлени от заподозряното лице на трета страна;
- конфискуване на активи, при които не е възможно налагането на присъда, тъй като заподозреният е починал, хронично болен или избягал (неоснована на присъда конфискация).
Новите правила дават право на прокурорите временно да обезпечават активи, за които е налице риск да изчезнат, а когато има голям риск това може да стане незабавно и едва след това да бъде получено съдебно потвърждение. От държавите-членки се изисква да управляват обезпечените активи, така че те да не се обезценят преди да бъдат конфискувани. За целта трябва да създадат национални централизирани служби или еквивалентни механизми. Същевременно, директивата подробно разписва как обезпечаването и конфискацията да бъдат съпроводени с гаранции за зачитане на основните права, особено на презумпцията за невиновност и правото на собственост на гражданите.
Страните-членки трябва да водят изчерпателна статистика, която да изпращат на ЕК всяка година, с цел да се оцени ефективността на системите им за конфискация. Страните разполагат с две години от влизането на директивата в сила, за да приведат законодателството си в съответствие с нея. При това, трябва да съобщят на ЕК текстовете на основните разпоредби в националното право, които влизат в обхвата на директивата.
"Целта на това предложение е много проста: да улесни полицията да 
удари мафиотските групи там, където наистина боли - като преследва печалбите им", каза еврокомисарят Малмстрьом. Казано така наистина звучи просто. Но дългата предистория на тази директива показва колко трудно е договарянето на тези мерки на европейско ниво и още повече - прилагането им в синхрон от всички страни-членки. Вероятно обсъждането на предложението в Съвета на вътрешните министри и в Европейския парламент ще покаже отново всички трудности. Пример за това е и България, тъй като конфискацията на престъпно имущество е редовна тема в докладите на ЕК по механизма за наблюдение на реформата в правосъдието и вътрешните работи, а основни моменти от директивата са ни добре познати от препоръките в докладите.
На фона на очакването как ще продължи мониторинговия механизъм след пет години функциониране в България и Румъния, вече се очертава посоката, в която той ще еволюира. Само преди седмица по отношение на шенгенските правила видяхме как процедури и механизми, прилагани досега спрямо България и Румъния, започват да се залагат в общностното законодателство и да важат за всички страни. Както написа политологът Владимир Шопов в коментар за euinside, едно от възможните продължения на механизма е "създаването на процедури и механизми за оценка на корупцията и съдебните системи, какъвто процес вече тече в рамките на съюза."
Както виждаме, това се случва на практика дори в тази толкова чувствителна област. А за страни като България това е единственият начин да се гарантира, че необходимите действия ще бъдат предприети. Защото за разлика от препоръките по механизма за сътрудничество и проверка, който не разполага със санкции, неспазването на европейските директиви си има своите правни (и финансови) последици.
Европейския парламент също се включи в офанзивата, започната от Комисията, като създаде специална комисия за организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари. В рамките на една година комисията трябва да разследва навлизането на организираната престъпност, включително и от мафиотски тип, в икономиката, публичната администрация и финансите на ЕС. В резултат комисията трябва предложи законодателни и други мерки за справяне с проблема. Евродепутатът Sonia Alfano (АЛДЕ, Италия), която е докладчик за борбата с организираната престъпност, коментира: "Създаването на Комисия 'анти-мафия' в Европейския парламент представлява повратна точка в историята на политиките на ЕС. Най-после Европа изпраща ясен сигнал към криминалните организации и бандите: институциите няма да отстъпят пред организираната престъпност".