Защо докладът за Румъния е „по-добър” от този за България?

Ралица Ковачева, February 9, 2012

През петте години на съществуване на механизма за сътрудничество и проверка (МСП) между България и Румъния съществува негласно „състезание” кой ще получи по-добра оценка от Брюксел. Проблемите в двете страни са общи, следователно - и поставените цели, с едно голямо изключение - в румънския механизъм отсъства показателят „борба с организираната престъпност”. Досега, с малки разлики двете страни се движеха със сравнимо темпо и резултати. Последният междинен доклад на ЕК от 8 февруари 2012 година обаче показва, че България изостава по отношение на борбата с корупцията.

Най-лесният начин да сравним междинните доклади за София и Букурещ е като сравним основните задачи, които ЕК е набелязала за двете страни до следващия доклад. За България те са 6, а за Румъния 4. България е получила две препоръки, които липсват при Румъния. Едната е да направи изменения в конституцията, които да гарантират независимостта и отчетността на съдебната система. Втората е да приложи стратегия за борба с организираната престъпност като се фокусира върху прането на пари и систематичната конфискация на престъпно имущество.

Както вече казах, най-съществената разлика, която е видна и от самите доклади, е по отношение на борбата с корупцията. Докато България тепърва трябва да „извърши и докладва професионални, безпристрастни разследвания на обвинения в корупция по високите етажи”, Румъния трябва „да надгради вече постигнатия напредък” в това отношение. От България се очаква още да докладва за вътрешни инспекции в публичните институции и за публикуването на имуществото на високопоставени служители.

И много важна разлика от една единствена дума, която обаче е твърде съществена по отношение на чувствителната тема за шенгенското членство на София и Букурещ. От двете страни се очаква да предприемат по-нататъшни мерки за превенция и борба с корупцията, особено в местните власти, а за България е добавено „и по границите”.

Относно съдебната система, България трябва да гарантира по-прозрачен и ефикасен съдебен процес като приеме и приложи нов закон за съдебната власт и нов граждански процесуален кодекс, както и да продължи реформата в съдебната власт. Румъния трябва да постигне същата цел, най-вече чрез засилване на капацитета и отчетността на Висшия магистратски съвет.

Всъщност, проблемите в съдебната система са в голямата си част едни и същи в двете страни. И в Румъния има обществена загриженост относно „способността на ръководството на съдебната власт да отговори адекватно на проблемите с почтеността и отчетността” в системата. Въпреки че Букурещ е приел законодателство, което засилва дисциплинарната отговорност в съдебната власт, няколко разследвания срещу магистрати в последно време са били прекратени, което „разкрива ясни слабости в способността на ръководството на съдебната власт да предприеме действия, когато е изправено пред сериозни рискове за репутацията на съдебната система”. Общ е и проблемът за дисбалансите в разпределението на делата между съдилищата и прокуратурите.

По отношение на борбата с корупцията обаче,

сравнението е красноречиво. Румъния е предприела мерки за приоритизиране на делата за корупция по високите етажи, в резултат на което се е увеличил броят на присъдите. През 2011 година има 15 приключени дела на първа инстанция, на фона на 2 през 2010. По 9 дела за корупция по върховете има присъди на Върховния съд. Националната антикорупционна дирекция също е увеличила ефективността си, което е видно от по-големия брой окончателни присъди по нейни разследвания, които включват и „значителен брой високопоставени политици и държавни служители” .

В България от последния доклад на Комисията (юли 2011) са произнесени една окончателна и две неокончателни присъди срещу трима членове на парламента по дела за корупция по високите етажи. На втора инстанция е постановена оправдателна присъда в дело срещу бивш министър. Има и шест неокончателни присъди срещу действащи и бивши кметове, като четири от тях са условни.

В Румъния от юли насам има 5 осъдителни присъди на първа инстанция и 13 оправдателни присъди по дела, свързани с обществените поръчки, както и 5 окончателни осъдителни присъди и 4 неокончателни по дела, свързани със злоупотреби с европейски средства. След последния доклад на Комисията Румъния е предприела законодателни изменения и административни мерки за предотвратяване на нередностите и конфликта на интереси в управлението на публичните средства, например стандартизирана тръжна документация и засилване на органа, който отговоря за обществените поръчки. Предвид важността на обществените поръчки за румънската икономика, са необходими специални усилия тези дела да се движат бързо и ефективно, препоръчва ЕК.

За сравнение, по отношение на България Комисията е заключила, че прокуратурата не е предприела нищо в редица случаи на твърдения за измами със средства на ЕС, "въпреки че разследването на свързани случаи въз основа на същите факти продължава в друга държава-членка." Нищо не е направено и в резултат на информация за сериозни злоупотреби с евросредства, предоставена от европейската служба за борба с измамите OLAF в последните две години. "Във всички заведени през 2011 г. дела, свързани с измами със средства на ЕС, наказателната отговорност бе заменена с административни наказания," а обжалването в съда по важно дело за измама със средства на ЕС е било забавено с повече от 18 месеца.

Докато България тепърва трябва да обърне внимание на случаите на необяснимо забогатяване, румънската Националната агенция за интегритет (почтеност) със звучното име АНИ от 2010 г. насам е установила 18 случая на потенциално необяснимо забогатяване на обща стойност близо 6 милиона евро, 23 случая на конфликт на интереси в администрацията и 118 случая на несъответствия. В резултат има 2 присъди с конфискуване на имущество, 1 уволнен високопоставен държавен служител, шестима подали оставки и наложени санкции.

Докладът отбелязва, че въпреки това съдебните и административни последици от разследванията на агенцията не са достатъчно бързи и ефективни. Като положителен пример е посочено изключването на политик от партията му, след като срещу него е започнало разследване за корупция. Но същевременно, шест други членове на парламента с обвинения в корупция продължават да изпълняват депутатските си функции.

По ирония на съдбата, правителството на премиера Емил Бок падна два дни преди доклада на ЕК. Очевидно, политическата воля за борбата с корупцията се оказа недостатъчна да спаси правителството от народния гняв срещу рязането на бюджетните разходи. Сигналът от доклада обаче е достатъчно ясен за тези, които имат едно наум относно влизането на България и Румъния в Шенген. Напук на официалната версия, че между Шенген и Механизма за сътрудничество и проверка няма връзка, тя става все по-очевидна. Не само заради изричното посочване на борбата с корупцията по границите като приоритет за България.

Холандският министър на имиграцията и убежището Херд Леерс го формулира най-добре: не искаме да решим сега и да съжаляваме после. Защото в условията на нарастващо недоверие в ЕС, катализирано сериозно от дълговата криза и засиления миграционен натиск, звучат съвсем основателно подозренията, че България може да се окаже за Шенген това, което се оказа Гърция за еврото.

Шенген