Фискалният пакт: нещо като вот на доверие за еврото

Аделина Марини, December 21, 2011

Учудващо мека беше дискусията на полския министър на финансите Яцек Ростовски с депутатите от комисията по икономическите въпроси в Европарламента по повод края на полското председателство и постигнатото за последните 6 месеца. Мека беше по две основни причини. Едната е свързана конкретно с личността на г-н Ростовски, а другата с неговата страна. Не бяха спестени хвалебствени думи както за самата личност на полския министър, който оглавява най-тежкия формат на Съвета на Европейския съюз - този на министрите на финансите (Екофин) в момент, когато разпространението на дълговата криза достигна своя пик. Според някои евродепутати, похвалното в случая с г-н Ростовски е, че той успя, както и цялото полско председателство, да държи настрана вътрешнополитическите проблеми. В Полша по време на председателството включително имаше и избори.

Друго, което прави впечатление е, че полският министър на финансите говори великолепен английски език и има завидни знания и по френски, което очевидно му е било от полза, когато е трябвало да се договарят и най-малките подробности по намирането на решение на кризата.

Дискусията основно се фокусира върху факта, че фискалният пакт, договорен от лидерите на ЕС на 9 декември в Брюксел няма ориентация към общностен подход. Знаейки колко Европарламентът държи на общностния подход и колко враждебно настроен е към междуправителствените договорености, в 10-минутните си встъпителни думи г-н Ростовски спомена точно това: "Фискалният пакт беше невъзможно да бъде договорен според общностния подход, за нещастие. Което е много жалко". Според него обаче, този пакт все пак е нещо, най-важната част от което е подсилването на Международния валутен фонд. Основният подход при договарянето на пакта, обясни министърът, е бил воден от желанието за по-нататъшно задълбочаване на интеграцията в икономическото управление в рамките на 17-те страни от еврозоната, без при това да се създаде разделение между 17-те и 10-те извън нея.

Причината да се избегне разделението е била в заложения принцип - участие без гласуване. Това означава, добави Ростовски, че всички страни може да присъстват, когато се водят разговори в еврозоната, но само 17-е имат право да гласуват. Полският финансов министър подчерта, че, ако не е бил този принцип, разделението е щяло да бъде неизбежно.

Яцек Ростовски се извини искрено, че няма да се спре на всичко, постигнато по време на 6-месечното полско председателство на ЕС, тъй като "ситуацията беше толкова сериозна, че си заслужаваше да се концентрираме върху най-важните елементи от последните 6 месеца". Нещо повече, добави той, "ще завърша като кажа, че Съветът на 9 декември, поне за мен лично, предостави първите отблясъци светлина в края на тунела след година и половина придвижване в грешната посока. Особено окуражен съм от решението за подсилване на ресурсите на МВФ и от различните решения за подсилване на временния спасителен фонд EFSF и постоянния ЕМС (Европейски механизъм за стабилност)". Министърът заключи, че нещата вече започват да изглеждат по-добре.

Някои от членовете на икономическата комисия обаче не приеха извинението и се засегнаха, че много от постигнатото през последния семестър не е било споменато от Яцек Ростовски. Други пък изразиха мнение, че фискалният пакт не засяга много проблеми, които тепърва ще създават главоболие. Така например, евродепутатът от групата на социалистите и демократите, португалката Elisa Ferreira, която беше един от докладчиците по пакета за икономическото управление и участва в дискусия на euinside по темата, повдигна важен въпрос. Според нея, нараства взаимосвързаността и изобщо омагьосания кръг между страни с проблеми и банки с проблеми. Тя критикува полския министър, че е обърнал внимание на Европейската централна банка, на МВФ, на временния и постоянния фонд, но не и на икономическото управление: "Мислите ли, че всичко, което постигнахме в "Пакет 6", включително макроикономическия надзор, е отразено достатъчно в предложения проект на договора?"

Яцек Ростовски призна, че действително има големи пропасти в "защитата ни", но възрази, че договорът до голяма степен отразява първоначалния замисъл на т.нар. "Пакет 6". По-добре е да се учим от грешките си, добави той, с което предизвика брожение в залата, а председателката на комисията, британският либерал Sharon Bowles на шега поиска от министъра да признае, че Парламентът е бил прав, визирайки мъчителните спорове между Съвета и Парламента по пакета, отложили приемането му с 2 месеца. През смях, но все пак не много охотно, председателстващият Екофин призна, че Парламентът е бил прав и добави: "Но поне имаме капацитета да си поправяме грешките". Г-жа Bowles беше и тази, която заяви, че фискалният пакт е нещо като вод на доверие в еврото.

Друг участник в дискусиите на euinside в Европарламента това лято по реформата на икономическото управление, Olle Schmidt, също от АЛДЕ, похвали най-вече тона на полското председателство, но изрази загриженост, че фискалният пакт всъщност е крачка към разделението на Европа. Той дори попита не би ли трябвало именно Полша да се страхува от това, най-вече от очевидната доминация на Германия в ЕС. "Аз харесвам Германия, ние трябва да си продаваме продукцията на Германия, но това не е начинът ЕС да се управлява. Разделяне на Европа ще бъде много много опасно нещо. Вие познавате историята на Европа, при това доста по-добре", завърши депутатът.

На това Ростовски отговори като заяви, че, да, наистина разделянето на Европа, особено на настоящия етап, би било истинска катастрофа, но не по-малка катастрофа би било и разделянето на еврозоната. Други депутати изразиха опасение, че междуправителствените споразумения създават проблеми с легитимността. Според поляка обаче, истинският проблем е, че междуправителственото споразумение, подкрепено в момента от 26 държави, а с присъединяването на Хърватия и 27, няма да може лесно да разчита на общностни институции без сътрудничеството на всички страни-членки.

Най-критична и безмилостна беше французойката Sylvie Goulard (АЛДЕ), която критикува, че фискалният пакт взима предвид само отделни части от "Пакет 6", въпреки изключително многото работа, свършена в продължение на 1 година, колкото отне изработката на пакета. Според нея така, както е записан текстът на проекта,той е небалансиран и носи икономически риск. Тя призова министъра, в оставащите 10 дена от неговото председателство на Екофин да уведоми министрите, че дори и най-проевропейски настроените евродепутати няма да могат да "продадат" този пакт на избирателите си, без обществена дискусия и без да се вземе предвид общественото мнение.

Какво всъщност пише в проекта?

Явно взело поука от липсата на прозрачност по отношение на българските позиции през цялата тази година и половина, когато се търсеше решение на кризата, Министерството на финансите взе, че публикува с неофициален превод на български език проекта за фискален пакт. Той беше разпратен от президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой миналия петък на страните-членки за национални обсъждания. В член 2 изрично се посочва, че договорът трябва да бъде изцяло съобразен с договорите на ЕС и с европейското право. Положенията в договора трябва да бъдат съвместими с договорите на съюза, се казва още в проекта.

Основната му цел обаче е по отношение на задълбочаването на фискалната интеграция. Независимо какво е предвидил ЕС, страните по този договор се ангажират да спазват поетите ангажименти. А те са: поддържане на балансиран бюджет или бюджет с излишък; при извънредни икономически обстоятелства страните могат да правят дефицити, затова се поставя таван структурният дефицит да не надвишава 0.5% от номиналния БВП, което макроикономистът Димитър Ашиков, домакин на euoutside обясни изключително подробно в последното за 2011 издание миналата събота. Страните, чийто дълг е значително под 60% могат и да надвишават този таван за структурния дефицит. Такава страна, например, е България, която има дълг от около 15%.

Както вече стана ясно, страните се ангажират да включат тези положения в най-висшето си национално законодателство, като конституцията например. Страните, които имат дълг над 60% от заложеното в Пакта за стабилност и растеж ще предприемат мерки да го намаляват с по 1/20 годишно. Както неведнъж сме писали и като част от вече одобрени мерки в рамките на "Пакет 6", страните в процедура за свръх дефицит трябва да направят партньорска програма с обвързваща стойност, включително с подробно обяснение на структурните реформи. Тези програми ще бъдат представяни на Комисията и Съвета за преглед. Всички страни се задължават да докладват на Комисията и Съвета предварително какви намерения имат за емитиране на дълг.

Важно е да се отбележи, че договорът ще влезе в сила в мига, в който 9 от заявилите интерес страни го ратифицират. Той ще бъде приложим от деня, в който това стане за всички страни от еврозоната, а за страните извън нея - ще влезе в сила тогава, когато станат членки на валутния съюз. Предоставена е и опцията неевро страни да се включат към всички или част от положенията в пакта и преди да се присъединят към еврозоната. В съобщение на Министерството на финансите се казва, че България потвърждава "политическия си ангажимент към предложените в споразумението мерки за подобряване на фискалната дисциплина в държавите от Европейския съюз".

Това, което вбеси Европарламента още след Европейския съвет на 9 декември беше, че Парламентът е изключен изцяло от процеса. Това беше поправено по-късно, като парламенът получи покана да изпрати свои представители, които да участват в работната група по изработването на договора, който трябва да бъде готов до март догодина. Тримата представители са шефът на групата на либералите (АЛДЕ) и бивш премиер на Белгия Guy Verhofstadt, влиятелният евродепутат от групата на десницата (ЕНП) Elmar Brok (Германия) и социалистът Roberto Gualtieri от Италия.

Очевидно е, че тепърва ще се разгарят споровете за това добър ли е пактът или не е, но, както каза и Яцек Ростовски най-хубавото беше, че по време на търсенето на решение на кризата през последната година, начело на ЕС бяха страни, нечленуващи в еврозоната - Унгария, Полша, а от 1 януари ще поеме Дания, която също не е член. Новият премиер на страната - нежната Хеле Торнинг Шмид, отнесе остри критики заради това от френския президент Никола Саркози по време на съвета на 8 и 9 декември, според източници цитирани в някои международни медии.

Хубаво е, защото макар и нечленуващи в еврозоната, те имат пряк икономически интерес от целостта на тази общност, а някои от тях - като Унгария и Полша са поели твърд ангажимент някой ден да се присъединят. И този интерес, поне на Полша се изплати изключително добре - с думи на респект и благодарност от страна на евродепутатите, което не е никак малко. Същото искрено възхищение от работата на полското председателство изразиха и страните-членки в различни формати на Съвета, както и Комисията. Не е лошо и България да си сметне ползите и загубите от своята позиция.

Фискалният пакт на ЕС