Преходът едва сега започва

Аделина Марини, June 19, 2013

Когато ЕС създаде прецедент, приемайки в своите редици неподготвена страна-членка, никой в останалите столици на ЕС, нито пък в европейските институции не беше наясно всъщност къде е проблемът. Смяташе се, че България е почти изцяло приключила прехода от тоталитарно управление в политиката и икономиката към демокрация и пазарна икономика, и че е нужно съвсем мъничко, за да довърши реформите. Затова и беше направено изключение чрез създаването на специален механизъм, който да изпълнява ролята на предприсъединителната тояга, за да се запази "устремът за реформи", както обичаше да казва Комисията. Механизмът функционира вече шеста година поред и основната причина за липсата на напредък и резултати е в това, че той е насочен само към симптомите, не и към причините. Срещу причините въстанаха десетки хиляди българи, които от петък насам не пропускат нито ден да се съберат пред сградите на правителството, парламента, а също и пред някои партийни централи, за да протестират срещу подмяната на демокрацията с чиста олигархия.

А причините са, че още в самото начало на прехода не беше скъсано окончателно с миналото. Старите служби за сигурност не бяха обезсилени и вкарани в музеите. Техни висши офицери започнаха да градят демократична фасада, икономиката, медиите, институциите и да подготвят почвата за създаването на партийната корпорация - това е корпорация от няколко партии, които всъщност са с един команден център. Давам си сметка, че това е трудно да се разбере, особено от хора неродени и неживели достатъчно дълго време в България. На мен самата, която съм родена, израснала и прекарала доста време от живота си в България, ми беше трудно да приема това. Дразнех се от постоянните конспиративни теории и от идеите за някакви тайни заговори. Само че реалността от последните 4 години разкрива все повече и повече мащабите на подмяната.

Затова и задачата на протестиращите е изключително тежка - те трябва да се преборят с един огромен октопод, който е решен на всичко, за да запази влиянието си. Преди вече твърде много години един бивш генерал от разузнаването призна съвсем публично, че по света държавите си имат мафии, а в България мафията си има държава. Може би тогава това е било ясно за хората, които са разполагали с информация, останала скрита за обществеността, но сега маските са паднали и картите са свалени на масата. Протестиращите са онези българи, които останаха скрити за европейската общественост през последните години, когато се говореше за българските роми, тормозещи Франция или скандинавските страни, когато се говореше за организираната престъпност и корупцията. През цялото това време тези българи, които в момента на писането на този текст вече се стичат към площада, са мечтали да живеят така, както живеят хората в необременената от комунизъм, тоталитаризъм и олигархия държави.

Те искат правила, искат тези правила да важат за всички, искат прегрешилите да бъдат съдени и да влизат в затвора, искат прозрачно управление, отчетни политици, искат бъдеще за децата си, искат истински партии, а не партийни корпорации, искат изборите да не са манипулирани, купени или подменени. Всичко това не може да им бъде доставено от сегашната политическа класа. В момента България има за първи път на практика безопозиционен парламент. Парламент, съставен от съучастници. Някои казват, че това е протестът на непредставените, но това не е така. Сред протестиращите има много хора, които са подкрепили някоя от парламентарно представените партии. Подкрепили са ги, защото са повярвали в ценностите, които са им били представяни. Сега се чувстват излъгани. А още по-отчайващото е, че сега, когато демократичните механизми са най-желани, те не работят - подаване на оставка, снемане на партийна отговорност от провинилите се партийни членове. Нещо, което ЕК каза съвсем директно на Румъния.

Протестиращите са дълбоко наясно и биват обвинявани за това, че са изправени пред риска да предизвикат нови избори, които да бъдат спечелени от друг клон на партийната корпорация, която постоянно бълва нови и нови политически фигури, издигани от медийния монопол. Напълно наясно са, че битката им трябва да се води на няколко фронта. И точно тук е мястото да се върнем към механизма.

Операция "катарзис"

Много от провалените политици в опитите си да се задържат на власт използват думи като "извинение", "прошка" и дори "катарзис", без обаче да влагат каквото и да е съдържание в тях. Държат се като провален, алкохолизиран съпруг, чиято съпруга най-сетне е проявила смелост да му поиска развод. И той прави отчаяни опити да я задържи, да й обясни колко я обича, колко съжалява и как си посипва главата с пепел. Протестиращите обаче не вярват на сълзи и искат истински катарзис - политически, обществен, медиен. Изглежда твърде сложна задача, но всъщност става дума за началото на един нов и този път да се надяваме истински преход към истинска демокрация и към истинска икономика.

Този катарзис може да се постигне чрез пресъздаването на Механизма на ЕК на гражданско ниво и разширяването му, така че да покрие максимално широко пространството, което се нуждае от саниране. Необходимо е да има граждански Механизъм за удостоверяване на реформите, тъй като ЕК може само да консултира, да напътства, да посочва с пръст, но не може да направи повече от това. Тя не може да сваля правителства, не може да назначава премиери, министри, нито пък да пише закони и правила. Това може да се прави от гражданите по един или друг начин. Очевидно е, че дори и да падне правителството на Орешарски, ще дойде друго, после трето, четвърто. Но всички те ще работят по същите правила.

И така, да припомним кои са шестте области, които ЕК наблюдава вече шеста година, при това отчаяно:
1. Приемане на конституционни промени, които да премахнат всякакви двусмислици относно независимостта и отчетността на съдебната система;
2. Осигуряване на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемането и прилагането на нов закон за съдебната система и нов граждански процесуален кодекс. Отчитане на въздействието на тези нови закони, както и на наказателния и административно-процесуалния кодекс, особено по отношение на предсъдебната фаза;
3. Продължаване на реформата на съдебната система с цел засилване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценка на въздействието на реформата и публикуване на резултатите всяка година;
4. Провеждане на професионални, надпартийни разследвания на твърдения за корупция по високите етажи на властта, както и редовни отчети за тези разследвания. Докладване на резултатите от инспекциите на публичните институции и публикуването на активите на високопоставени представители;
5. Предприемане на допълнителни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в рамките на местното управление;
6. Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност с концентрация върху сериозната престъпност, прането на пари, както и системна конфискация на имуществото на престъпници. Редовни доклади по нови и текущи разследвания, обвинения и присъди.

Тези области продължават да са напълно актуални, само че Комисията ги следи следварително, докато гражданският механизъм трябва да участва в съдържанието и в контрола на изпълнението.

Чиста медийна среда

Бенчмарк номер едно трябва да бъде медийната среда. Най-големият проблем в България, както този сайт многократно е алармирал, е пълното монополизиране на медийната среда от един собственик с неясен произход на капиталите. Медиите, собственост на известната като "Медийната корпорация" група, не се придържат към никакви журналистически и етични правила, имат свой собствен дневен ред и го следват упорито. Дали това ще е изграждането на нов политически играч или съсипването на влиятелен политически субект, а също и представянето на спонсориран (да го наречем меко) протест като съвсем демократична проява и обратното - демонизирането на спонтанен протест чрез представянето му като сбирщина разбойници. Медийната корпорация притежава телевизии, вестници, много сайтове, но също и държи права за цифрово разпространение.

Този сайт предложи преди няколко месеца проблемите с медийната среда да бъдат включени под наблюдението на Механизма и продължава да вярва, че това е единственият път към осигуряването на истински, а не имитиран плурализъм чрез пълна прозрачност на собствеността и капиталите, с които се купуват медии. Медийните монополи не бива да бъдат допускани, а ако вече са, какъвто е случаят в България - да бъдат разрушавани. Социалните мрежи и интернет все още не са алтернатива на традиционните медии, от които мнозина избиратели са зависими като източници на информация.

Морална конституция

Друг мащабен проблем в България е липсата на разбиране що е то морал. Многократно през последните години в страната се говореше за "нов морал в политиката", но е очевидно, че зее пропаст между морала на хилядите протестиращи от петък в София и онези, които го обещаваха. Затова е необходимо изключително подробно да се напише морална конституция на България, за да може да се уеднаквят разбиранията за ценностите, на базата на които да се гради държавността. Трябва да е ясно разписано какво точно означава корупция, какво е кражба, какво е нагласяване на обществена поръчка, какво е оставка и какъв е смисълът от подаването й, какво е отговорност и в какво се проявява тя. През последните десетилетия многократно се чуваха изказвания от политици, че поемат политическа отговорност, но това не се изразява в нищо друго, освен в говорене.

В моралната конституция трябва да се кълнат всички бъдещи депутати, евродепутати (защото ще представляват България в ЕС), всички висши чиновници, медии и журналисти. Ако ценностите ни нямат общ знаменател, напрежението в обществото само ще се разраства. Затова и първоначално протестът беше определен като "ценностен".

Вероятно ще има немалко, които ще възразят срещу използването на думата "конституция", но държа на нея, защото трябва да обърнем огледалото и към себе си. Ако съдим по броя на "калинките" (купените дипломи), разкриваните статистики за това колко са купените шофьорски книжки, фалшивите застраховки "Гражданска отговорност" и всякакви други "дребни" нарушения, става ясно, че имаме нужда точно от конституция, която да е валидна за всички ни. Не можем да се доверим само на семейното възпитание, както става ясно. Моралните правила и ценности трябва да се преподават в училище, ако желаем да изчистим страната ни от безотговорността, непукизма, тарикатлъка, личностното облагодетелстване за сметка на останалите.

В момента имаме златен шанс да направим нещо различно и ново. Не е нужно да имитираме нечия чужда демокрация. Нужно е да се изправим пред нашите си проблеми и да кажем - така повече не може! Вярно, със сигурност ще продължи да е изкусително да се плати двайсетачка на катаджията, вместо да се понесе наказанието, но нека да опитаме да не го правим. Нека се опитаме да бъдем по-съпричастни към останалите, да се поставяме в техните обувки и да не си въобразяваме, че ние сме по-важни от останалите и затова нашето "дребно" нарушенийце е простимо, защото то спира да е наше в мига, когато стотици хиляди започнат да го практикуват всекидневно.

Прочистване на партиите

Сред протестиращите през последните дни има много млади, енергични, но разочаровани и излъгани членове на някои от партийните мастодонти. Партиите не може да бъдат разглеждани като частни фирми и да се смята, че надничането в партийните им работи изисква дискретност. Първо, много от партиите, дори извън парламента, получават държавна субсидия. Тоест, това са пари на данъкоплатците. Второ, независимо дали действат само в своето идеологическо поле, те са също толкова отговорни за общественото бъдеще, колкото и всички останали политически партии. Затова е необходимо прочистването на партиите от близки до олигархията и бившите служби за сигурност членове да бъде обект на засилен граждански контрол.

Независимо какви идеологически виждания имаме, ние се нуждаем от политически баланс. Нужни са ни и леви, и десни. Нужни са също и либералите с техните по-отворени и балансиращи позиции. Това, което ни е излишно е партийното роене с цел разпиляване на избиратели. Вече го живяхме това и видяхме, че не води доникъде. Ненужни са също и лидерските партии, защото те не представляват никого, освен лидера си. Партиите трябва да бъдат отчетни и какво става в тях не засяга само и единствено техните членове и ръководство. Засяга и всички нас, които очакваме да бъдем представени в парламента или общинските съвети.

България не е София

Друг изключително критичен за стабилността и успеха на новия преход проблем е феодализираната провинция. През годините на мимикричния преход много населени места в страната бяха изцедени откъм мозъци и правила. Това отвори пътя за настаняването на чист феодализъм в сърцето на ЕС в 21-и век. Целите на новия преход трябва да бъдат "изнесени" и в провинцията, така че да пуснат корени и там. Защото дори и да бъде написан най-съвременният, иновативен и съвършен избирателен кодекс, хората в някои населени места в страната гласуват под заплаха от загуба на работното място, срещу пари, тъй като са без работа или по други причини. Партийната корпорация няма да изчезне за една нощ, както си мечтаем, тя ще се адаптира към новите реалности и ще започне да ги използва.

Затова е необходимо да има бенчмарк "демократизация на феодализираните общности". До тези хора трябва да достига интернет, свободни медии (регионални, централни), трябва да им се обяснява ежедневно и ежечасно, че тяхната съдба е в техни ръце, а не зависи от волята на местния феодал. Тук голяма роля имат и останалите бенчмаркове, особено медийния и съдебните.

Демонополизиране

Монополите наистина са грандиозен проблем и те трябва да бъдат разбити, така че да се гарантира максимално отворен и честен пазар, прозрачно определяне на цените и разнообразие на доставчиците. Особен акцент от наблюдението в тази сфера трябва да бъде върху енергетиката, от която произтичат голяма част от проблемите на страната.

Сега или никога

ЕК не бива да бъде изолирана от целия този процес на прочистване. Лидерите на страните-членки трябва да дадат мандат на Комисията да разшири наблюдението си по Механизма за сътрудничество и проверка като по този начин подкрепи усилията за демократизация на най-бедната страна-членка на ЕС. Вместо да продължи да бъде маргинализирана и на масите за преговори в Брюксел да се гледа с подигравка или отегчение към поредния олигархичен премиер, ЕС може да си възстанови функцията на демократизатор на своята периферия. Стремежът на страните от Западните Балкани и изобщо бившите соцстрани за членство в ЕС и НАТО беше невероятен двигател на промени. Дори и сега, въпреки кризата и умората от разширяването, страните от региона вярват, че тяхното бъдеще е в ЕС.

Европейската интеграция ще завърши тогава, когато всички изповядват европейските ценности по един и същи начин, вярват в тях и са пътеводната им звезда. Всичко останало ще е само кула от карти, която ще се срива при всяка по-голяма криза. Еврокризата е само лека илюстрация на това. Олигархията, провалените държави и мафията нямат място в ЕС и в управлението на членките му. С тях трябва да се приключи веднъж завинаги. Само тогава ще можем да кажем, че сме наистина свободни и че преходът е завършил. През зимата писах, че България се нуждае от политическа тройка, защото смятах, че са невъзможни промени отвътре. Сега вярвам, че са възможни.

Механизъм за сътрудничество и проверка