euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Традицията с новогодишното обръщение на българския президент минути преди началото на новата година винаги ми е била неразбираема. Та, точно в този момент хората са във върха на празненствата и едва ли им е до това някой да им прави обзор на годината, която с отделни изключения, за повечето е била ужасна и това е така през последните десетилетия - бедност, мизерия, корупция, хаос, липса на перспектива. Вдъхновена от коледно-новогодишното обръщение на хърватския президент, реших да погледна и речта на българския държавен глава Росен Плевнелиев. За Хърватия 2013-а година беше съдбовна. Страната се присъедини към ЕС, но се случиха и много други неща, които може да прочетете тук. В България обаче годината също беше знаменателна. Затова и аз лично очаквах много силно послание от страна на държавния глава. И понеже съм разочарована, че не го получих, ви предлагам тук това, което исках да чуя.

Уважаеми, сънародници. 2013 година беше най-тъжната година в цялата ни следкомунистическа история. Именно през 2013 година политическата класа на България напълно се провали. Именно тази година беляза пълното унищожение на медийната среда и показа степента на разруха на демокрацията. Именно през отиващата си година се завърна сянката на тоталитаризма и диктатурата. Годината започна с протести срещу цената на тока. Тези протести свалиха правителство, което има сериозна заслуга за влошаването на състоянието на европейските ценности, които приехме на 1 януари 2007-а година с присъединяването ни към ЕС. И сега е моментът да ви призная, че аз бях част от това управление и не се гордея с това. Бях изправен пред тежката задача да отговоря на очаквания, които надвишаваха многократно моите собствени очаквания от този пост. Бях автор на служебно правителство, което не успя да спечели доверието ви. 

Бях обещал да организирам честни избори, но се провалих и в тази своя отговорност като допуснах множество нарушения. В крайна сметка на власт дойде правителство, което с няколко свои действия потъпка и малкото ни постижения, докато се опитвахме да се пригодим към европейските ценности и разбирания за демокрация, свобода, равенство, върховенство на закона, справедливост. Втората половина на годината премина в протести не просто срещу това правителство, а срещу статуквото от последните 24 години, което подмени прехода ни към истински европейски ценности с фасадна демокрация, която обслужва олигархията. И с огорчение и лично откровение трябва да ви кажа, че аз бях част от това статукво. Вместо да обединя нацията, което е основна функция на държавния глава, аз бях част, макар и косвено, от най-голямото разделение в нашата история. 

Не успях, а и не се опитах да изградя мост между нарочените за красиви и умни, и онези, другите, наричани контри, но всъщност докарани срещу мизерни подаяния хора, които са на практика най-тежко засегнати от нашето политическо безсилие или пък политически егоизъм да работим само за себе си. Хора, докарани до просешка тояга, до пълна неспособност да изкарват сами насъщния си. Хора, за които единственото спасение е държавата. Само че тя ги поглежда само по време на избори, като им подхвърля остатъците от пиршествата си. 

2013 година, уважаеми сънародници, е знакова и за още едно изключитено тъжно нещо. През отиващата си година се разби още един мит за българите, че сме толерантни, съпричастни и гостоприемни. Мнозина безотговорни политически лица и медии създадоха фалшивата представа, че България е буквално залята от сирийски бежанци, които са дошли да доопоскат и без друго изпосталялото българско население. Но нека погледнем истината в очите. Сега е моментът, преди да вдигнете чашите по отрупаните си като за последно трапези, да се погледнем в очите и да сложим ръка на сърцето си. Хората, бягащи от ужаса на един геноцид, са по-малко от десет хиляди. Вместо да ги приемем с отворени обятия и по християнски да им дадем втората си риза, ние се отнесохме с тях по варварски. Не се посвенихме да кажем и на света колко ни е трудно да се справим с 8 хиляди души, които не искаха нищо друго, освен подслон, храна и надежда.

Ние решихме, че те са причината за нашата бедност и сиромашество. Не, уважаеми съграждани. Причината за нашата бедност и злочестие са не няколкото хиляди сирийски бежанци, а милиардите български левове, които или бяха откраднати, или беше злоупотребено с тях, или пък бяха похарчени неефективно. Причината за нашето сегашно състояние е повсеместната корупция и организираната престъпност. Но нека си признаем, че ние всички сме част от нея. Така както аз не успях да убедя обществото откъде са ми парите, с които си купих къща в Гърция, така и вие всички трябва да се замислите дали е редно да давате 20 лева на катаджията, за да не ви напише акт. Замислете се дали тази вечер ще се качите след употреба на алкохол в колата си, за да се приберете в къщи. Едва ли сега, на най-голямото угощение, е уместно да ви попитам колко данъци укрихте, дали си платихте осигуровките, дали прибрахте по-голяма печалба, вместо да увеличите заплатата на служителите си. 

Може би сега е моментът да си направим равносметка дали слагаме вода в бензина, който си продаваме един на друг, какво качество брашно слагаме в хляба си, дали не тъпчем месото с химикали, за да изглежда прясно, дали не лъжем в теглото, докато продаваме продукцията си на пазара, дали не крадем от материалите, с които работим на работното си място, дали не говорим с всички свои роднини по целия свят от служебния телефон и по този начин ощетяваме работодателя, а и себе си. Дали не използвахме връзките си, за да настаним децата ни в детска градина, училище или желаната гимназия? Направихме ли нещо, за да спрем корупцията във висшите училища като откажем да си платим за важен изпит? 

Съжалявам, уважаеми сънародници, че вместо тържествено звуча отчайващо, но 2013 година е еманацията на нашата безотговорност, неучастие и непукизъм през последните 24 години. Тя обаче ни даде и огромен шанс да се събудим, да преосмислим и да решим какво искаме да направим оттук нататък. Нека 2014 година да бъде годината на възраждането ни. Годината, когато ще започнем да градим мостове едни към други. Когато вместо да си пробутваме стока с изтекъл срок на годност, ще я изхвърлим. Годината, когато ще осъзнаем, че ние сме по-важни от краткосрочната ни печалба. Годината, когато ще разберем, че като си помагаме и си подаваме ръка едни на други, печелим повече, отколкото ако се мразим и тарикатеем.

Годината, когато ще решим, че законите са за това да ни дадат равен шанс във всичко - на пътя, в магазина, в работата, в съда, в образованието, във възможностите. Годината, когато най-сетне ще постигнем съгласие, че тоталитаризмът умее добре да се маскира под държавна грижа, но е отнемане на права и свободи. Годината, когато ще осъзнаем, че медиите не са за това да ни казват каквото искаме, а да ни посочват кривините на политиците, на гражданите, на лекарите, на всички ни. Затова е важно какво и как четем. 

Вдигам тост, уважаеми сънародници, с вяра, че можем. Важно е само да поискаме. Ще поискаме ли, уважаеми сънародници? Аз ви моля да поискаме и в името на това подавам своята оставка и приканвам правителството да направи същото. Вярвам, че е дошъл моментът да започнем истински политически катарзис. Не съм способен, нито достоен да ръководя този катарзис и разчитам на вашата мъдрост да изберете по-умния, по-способния, по-честния от вас, който да застане начело и да ни поведе през 2014 към националното ни обединение и истинско ново възраждане. Честита нова година, уважаеми сънародници! За мен беше чест да сложа точката на политическата, обществена и икономическа посредственост. Оттук нататък сте вие на ход.