euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

„Приятелите на кохезионната политика” срещу „Приятелите на по-доброто харчене” - в рамките на тези два лагера ще се водят дебатите по Многогодишната финансова рамка (МФР) на ЕС за периода 2014-2020. Разделението между страните-членки, видно от месеци, беше бетонирано по време на заседанието на Съвета по общи въпроси (СОВ) на 24 април. На това поредно обсъждане на МФР във формат външни министри и министри по европейските въпроси, преговорите се фокусираха върху следните области от т.нар. "преговорна кутия": кохезионната политика, общата селскостопанска политика (ОСП), инструментът за свързване на Европа и разпоредбите, обвързващи тези политики с петте структурни фонда: (Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕСФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Богати срещу бедни

Макар в „преговорната кутия”, публикувана от председателството, да няма цифри, около масата ставаше дума именно за пари. Въпросът откъде да се реже за пореден път раздели страните, но не просто на „нови” и „стари” членки, а на бедни и богати. В първата група, наречена „Приятели на кохезионната политика” влизат България, Естония, Гърция, Унгария, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия и Хърватия. В рамките на заседанието групата разпространи изявление против опитите за ново орязване на средствата по кохезионната политика. „В предложението на ЕК бюджетът на кохезионната политика вече е замразен на нивата от 2013 г. в номинално изражение”, се казва в изявлението. Той вече е намален от 354 милиарда евро в настоящия период на 336 милиарда евро за периода 2014-2020. Затова според тези страни, „предложението на ЕК е абсолютният минимум”.

На противоположната позиция обаче е новосформираната група „Приятели на по-доброто харчене”, чийто състав също не е изненада - Германия, Франция, Финландия, Австрия, Швеция, Холандия. Според тези страни предложеният от ЕК бюджет от над 1 трилион евро трябва да се съкрати с още 100 милиарда евро, а според Швеция дори с много повече. Групата на свой ред разпространи документ със своите приоритети в преговорите. И един от тях е намаляване на парите по кохезионната политика. Не е изненадващо, че намираме тази политика за прекалено скъпа, коментира финландският министър по европейските въпроси Александър Стуб. "Трябва да се противопоставим на твърде многото желания за допълнителни разходи", подкрепи го германският заместник-външен министър Михаел Линк.

„Защитната мрежа”

За пореден път стана ясно, че страните-членки са силно разделени по отношение на създаването на т.нар. преходни региони. Според предложението на ЕК, категорията ще включва всички региони с БВП на глава от населението между 75% и 90% от средния за ЕС като целта е да се замени действащата система на постепенно премахване на финансирането. ЕК предлага създаването на „защитна мрежа” за регионите в преход и развитите региони, за да се гарантира, че в следващия период те ще получат средства от структурните фондове в размер на най-малко две трети от тези през 2007–2013 г. „Приятелите на по-доброто харчене”, които са и нетни платци в европейския бюджет, настояват да се създаде „обърната защитна мрежа”, която да се гарантира на нетните платци определен процент от средствата, които получават в момента.

Това предложение, очаквано, беше посрещнато на нож от „Приятелите на кохезионната политика”: „Ние сме против каквито и да било механизми, които биха довели до трансфер на средства от най-бедните към най-богатите страни-членки било то под формата на обърната защитна мрежа или несправедливи ефекти от таваните”. Налагането на таван от 2.5% от БВП за средствата по кохезионната политика е отколешна болка на новите страни-членки, които отново критикуваха ограничаването на средствата. Те настояха да се запази и по-високият „кризисен” размер на европейското съфинансиране от 85%, докато групата на спестовниците се обяви за намаляването му на обичайните 75%.

Макроикономическата условност

Съвсем очаквано групата на „богатите” твърдо застана зад макроикономическата условност, която обвързва плащанията по структурните фондове с икономическото управление на ЕС. Това дава възможност на ЕК да спре всички или част от плащанията и поетите задължения към определена страна-членка като санкция за лоша бюджетна или икономическа политика. „Обичам това!” възкликна Александър Стуб по повод макроикономическите условия, които според него трябва да се отнасят не само до кохезионния фонд, както е в момента. Холандия на свой ред настоява европейските фондове за провинила се страна-членка не просто да бъдат временно замразявани, а като крайна мярка да се предвиди окончателното им отнемане.

Според „Приятелите на кохезионната политика”, ако все пак макроикономическата условност се приеме трябва да се прилага спрямо бъдещите поети задължения, а не спрямо плащанията, да се основава на решение на Съвета за нарушение на правилата за икономическото управление и да гарантира равнопоставено и справедливо третиране на страните-членки. Според ЕК това се постига, като макроикономическата условност се обвързва с всички структурни фондове, а не само с кохезионния фонд. Както обясни комисарят по бюджета Януш Левандовски, настоящата регулация на кохезионната политика засяга само 14-те „кохезионни” държави, по-бедните държави. А ако се приеме предложението на ЕК санкциите да се разширят и към останалите структурни фондове, това ще засегне всички страни.

ОСП

По отношение на ОСП двата лагера затвърдиха досегашните си позиции. Новите страни настояват за изравняване на плащанията, а старите се опасяват, че това ще стане за тяхна сметка. Някои страни-членки (като Великобритания и Швеция) се обявиха за сериозно намаление на парите по ОСП, а Франция контрира, че предложението на ЕК е „абсолютният минимум” и няма да приеме ново орязване. Повечето страни-членки се изказаха против комбинирането на двата стълба на ОСП, но настояха държавите да имат по-голяма гъвкавост при използването на средствата. Общо беше мнението, че макар страните да подкрепят „позеленяването” на ОСП, предложеният от ЕК дял 30% от директните плащания да отиват за зелени мерки е твърде висок. Противоречиви бяха мненията и относно налагането на таван за плащанията на големи ферми. По-подробно обсъждане на бюджета за ОСП за следващия програмен период ще се състои в Съвета по земеделие на ЕС в четвъртък (26 април).

Все още сме далеч от компромис, страните-членки не преговарят, а само се позиционират, обобщи резултатите от заседанието на СОВ еврокомисарят Левандовски. Ако съдим по ясно оформените групи и разделителните линии между тях, позиционирането вече е почти ясно. Преди да започнат същинските преговори обаче, остава да добавим последното парче от пъзела - собствените ресурси в европейския бюджет. Дискусията по тази тема се очертава да бъде не по-малко интересна от дебатите по разходите, а вече заявените позиции подсказват трудни преговори с неочакван край.