euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много вода изтече от специалната среща на върха на ЕС, посветена на многогодишната финансова рамка на Съюза за периода 2014-2020 г. Стана ясно, че еврозоната няма да има общ бюджет или поне не в обозримо бъдеще; ще има единен надзорен механизъм за банките; финансовите пазари са сравнително спокойни и дори се говори за това, че най-лошото от кризата вече е отминало; Дейвид Камерън обеща на британците референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС, ако го преизберат през 2015 г. Всичко това по един или друг начин ще има отражение и върху втората среща на върха на 7 и 8 февруари, за която залозите са изравнени - оптимизмът за положителен резултат от срещата (сделка) е също толкова голям, колкото и песимизмът, че и тази среща може да завърши без споразумение.

Вече започнаха совалките на върха преди срещата като канцлерът Ангела Меркел се срещна с временния италиански премиер Марио Монти и с испанския - Марияно Рахой. Предстои среща и с френския президент Франсоа Оланд. Посланията от тези срещи са разнопосочни и правят прогнозите почти невъзможни. С други думи шансовете за сделка са 50 на 50. Основната причина за този резултат е липсата на промяна в позициите между основните преговарящи - според нетните получатели на средства от европейския бюджет, размерът на рамката трябва да бъде запазен, а най-вече да не бъдат пипани сумите по кохезионната политика и за земеделски субсидии; нетните вносители в бюджета обаче са на мнение, че е крайно време да се инвестира в научноразвойни дейности, а субсидиите да бъдат драстично намалени, така че да отразят консолидационните усилия на национално ниво.

"Още от същото"

В своята европейска реч през януари британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че нещо в ЕС е гнило и трябва да се промени. Според него "още от същото" е в основата на проблемите. Макар че той не говореше конкретно за бюджета на ЕС за следващия финансов период, той също влиза в тази категория. За още от същото предупреждава [на английски език] и Хорхе Нунез Ферер, анализатор от Центъра за европейски политически изследвания (CEPS), според когото колкото и да е удобно да се посочи кризата за провала на преговорите в края на ноември, всъщност проблемът е другаде. Той припомня изключително тежките преговори през 2005 г., които също не завършиха с успех още от първия път.

Според него, проблемите, повдигнати тогава, не са били адекватно решени, поради което предложението на ЕК не е достатъчно добро. То съдържа твърде много от изкуствения и тежък брюкселски език, който се разбира трудно от гражданите. Крайно безсъдържателната фраза "добавена стойност" се използва еднакво добре в защита на повече разходи, но и в подкрепа на различни политики. Вместо да се реформират старите политики и съответно парите за тях да бъдат намалени, Комисията просто е добавила дълъг списък от действия, свързани с увеличените й компетенции в сферите на енергетиката, транспорта, изследователската дейност и др.

С две думи предложението на ЕК е бюрократичен компромис, който отваря пътя за нови приоритети, но и защитава статуквото, най-вече по отношение на земеделските и структурните фондове. Нещо повече, г-н Нунез посочва, че на фона на множеството и сериозни предизвикателства, пред които е изправен Съюзът, ресурсите му са пръснати във всевъзможни посоки. С цел да бъдат задоволени желанията на страните-членки са създадени над 30 агенции, пръснати из цяла Европа. И докато може да се приеме, че агенцията за безопасност на храните или Евроконтрол е полезна, то трудно може да се осмисли съществуването на цяла агенция за защита на половото равенство, независимо колко важна е темата на ниво ЕС. Професионалното обучение също няма нужда от цяла агенция, при положение, че квалификационните курсове се определят от местните власти и се основават на национални и регионални нужди.

Анализаторът вярва, че споразумение ще бъде постигнато още преди лятото и дори по-рано. Лошата новина обаче е, че европейският бюджет вероятно ще остане крайно несвързан с фундаментарните нужди на ЕС. Той ще продължи да обслужва конкретни лобита и групи по интереси, чийто принос към бъдещото богатство и устойчивост на Европа стои сериозно под въпрос. Бюджетът няма да може да отговори на кризите и ще бъде безполезен като инструмент за изправяне на дисбалансите в еврозонота. Той ще продължи да бъде финансиран чрез абсурдни, непрозрачни и като цяло неразбираеми механизми, тъй като има твърде малко време за въвеждането на по-смислени източници. И накрая, обобщава анализаторът, бюджетът ще продължи да вдъхновява повече заглавия, свързани с разхищенията и корупцията, с което ще отчужди още повече гражданите в много страни от европейския идеал. Иначе казано, "обичаен бизнес".

Сега не е моментът за лекомислие

Това обясни Кейрън Линч от ирландския парламент по време на парламентарната седмица на Европейския семестър на 29 януари. Една от сесиите на междупарламентарната седмица беше посветена на многогодишната финансова рамка на ЕС, по време на която представители на националните парламенти и евродепутати обсъждаха предложението на ЕК и казваха мнението си за общия бюджет. От името на ирландското председателство г-н Линч посочи, че Европа губи конкурентоспособност в глобален план. Ирландия е отличен пример за това как европейското финансиране може да бъде успешно използвано за засилване на производствения капацитет чрез инвестиции в ключова инфрасткруктура и човешки капитал. Ирландия преструктурира цялата си икономика с фокус повече върху базирани на знанието сектори от икономиката.

И въпреки това, 86% от европейските пари, които са дошли в Ирландия, са по линия на земеделските фондове. Само 6 на сто от парите са от структурните фондове и 4 на сто за научноразвойна дейност, отчете Кейрън Линч. Той подчерта, че ЕС трябва да инвестира повече в иновации. Anne E. JENSEN, евродепутат от групата на либералите (АЛДЕ, Дания), заяви, че основният проблем на бюджетната рамка е, че не е гъвкава и не може да й се променят приоритетите до 2020 г. Тя даде примера с изключително мъчителното приемане на сегашните финансови перспективи (2007-2013), които не са успели да отговорят адекватно на газовата криза, която остави България без газ (става дума за газовата криза от началото на 2009 г.). Евродепутатката припомни, че случаят със спирането на кранчето от страна на Русия създаде нуждата от европейска енергийна политика, за която обаче не са предвидени пари. ЕК събра пари оттук-оттам, но следващият път това няма да може да стане, предупреди тя.

Депутат от парламента на Португалия пък посочи в духа на модерното напоследък говорене за демократичната легитимност, че в момента в ЕС има два големи дефицита, които са се оказали бич за Европа. Единият е дефицит на демократична легитимност, а другият координацията на икономическите политики. Европа на солидарността е единственото решение, според португалския депутат. Съвсем очаквано представителят на холандския парламент обяви, че е нужен по-умерен бюджет. Искаме разходи за научни изследвания и намаление на харчовете за земеделие и кохезионна политика, каза той. Представител на Швеция пък посочи, че е несериозно да се правят сравнения между ръста на националните бюджети и размера на европейския, на което еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски отговори, че не само е сериозно, но и трябва. Той припомни, че единствено бюджетите на Германия и Швеция не са нараснали през последните години.

Ирландски депутат контрира призивите за намаляване на земеделските субсидии като напомни, че Ирландия зависи изцяло от земеделието. Опитваме се чрез земеделието да излезем от икономическия застой и искаме субсидиите да бъдат запазени, каза той. В дискусията участие взе и българският евродепутат Ивайло Калфин от групата на социалистите и демократите, който е и докладчик на ЕП по многогодишната финансова рамка. Той отново припомни, че европейският бюджет е 50 пъти по-малък от сумата на националните бюджети и че е 2% от европейските разходи. Полски депутат обаче препоръча да се намери начин да се постигне повече с по-нисък бюджет.

Народен представител от Гърция предупреди, че намаляването на парите по политиката за сближаване ще увеличи отрицателните последици и рецесията. Той призова действителните обстоятелства в някои райони и страни да бъдат взети предвид. Намаляването на брутния вътрешен продукт и увеличаването на безработицата са фактори, които трябва да бъдат отчетени, каза още той.

Числата

Алън Матюс от блога за реформа на Общата селскостопанска политика е направил сравнителен анализ [на английски език] на наличните суми в предложенията за 2014-2020 с договореното за настоящия програмен период. От неговите изчисления става ясно, че спрямо последното актуално предложение на президента на Европейския съвет Херман Ван Ромпой увеличение има единствено по перата за икономически и включващ растеж, за администрация, за външна политика и за сигурност. Намалени са парите за земеделие и сближаване. Предложението на Ван Ромпой е с 20 милиарда по-малко от финансовата рамка за 2007-2013 г. и с 80 милиарда по-малко от предложението на ЕК. Това обаче отново се оказа недостатъчно за постигане на сделка. euinside ще следи отблизо срещата. За най-новото по темата може да ни следите на този сайт, във Facebook и в Twitter.