euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не е приемливо да се иска хоризонтално намаление на всички европейски политики, защото някои от тях не могат да работят с по-малко пари. Това каза българският евродепутат от групата Социалисти и демократи в Европарламента Ивайло Калфин в интервю за euinside. Г-н Калфин е един от двамата докладчици на Парламента по преговорите за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2014-2020 г., които за пореден път достигнаха в задънена улица. Евродепутатът каза това помолен да коментира изказването на българския министър по управлението на евросредствата Томислав Дончев, също в интервю за този сайт, че ако се стигне до намаляване на бюджета на ЕС, то това да важи за всички политики, а не само за кохезионната, за чието намаление България не е склонна да отстъпи от позицията си. Ивайло Калфин уточни, че позицията на Европейския парламент е всички онези политики, които са основни за ЕС да бъдат прегледани изцяло наново и да се настоява да получат адекватно финансиране.

На този етап размерът на бюджета е в центъра на споровете на европейско ниво, а Европейският парламент досега поддържаше позицията си, че ще блокира приемането на рамката, ако се стигне до намаляването на общата сума. Ивайло Калфин заяви обаче, че Парламентът не може да насили страните-членки да запазят или да увеличат вноските си. Той припомни, че последствията биха били тежки. "Ако Съветът държи да намали европейския бюджет, той ще трябва да преразгледа всичките си политики и най-вероятно oт някои от тях да се откаже и да отпаднат", каза евродепутатът като добави, че съветът не е много съгласен да приеме и това.

По отношение на плановете на българското правителство да внесе промени, целящи по-добрата подготовка за усвояване на пари от фондовете на ЕС в следващия програмен период Ивайло Калфин коментира, че има логика в идеята управляващите звена да бъдат извадени от държавната администрация, защото това ще позволи увеличаването на заплатите им. Той обаче призова за повече яснота дали това е реалната причина или има друга за подобни действия. Във връзка с друго предложение, според което броят на проектите, които ще получават европейско финансиране на конкурентен принцип, да бъде намален евродепутатът препоръча по-скоро да се мисли как да се помогне за увеличаване на административния капацитет на малките общини, които са застрашени на конкурентен принцип да не спечелят проекти, отколкото да бъдат вадени извън конкуренцията. Той предупреди също, че голяма част от проектите и инструментите, които Комисията предлага, ако останат в сегашния си вид, ще поставят цялата държава в много по-конкурентна среда в Европа.

През септември Европейската комисия излезе с няколко предложения, насочени към задълбочаване на интеграцията, особено в еврозоната, като председателят Барозу дори говори за федерация на националните държави в своето годишно обръщение пред Европарламента. По този повод г-н Калфин беше скептичен като заяви, че вече е поставена основата на новата архитектура с доклада на четиримата президенти. Той подчерта обаче, че има опасност предложената рамка да се съсредоточи само върху еврозоната. Ивайло Калфин е съгласен и с предложението за подсилване на европейските политически партии, но заяви, че европейските партии не бива да отнемат функции от националните.

Цялото интервю с евродепутата по важните въпроси от дневния ред на ЕС може да гледате във видеофайла.

Пълен текст на интервюто с Ивайло Калфин:

euinside: Последният кръг от преговори по бюджет 2014-2020 завърши миналата седмица, ако не се лъжа, с тенденция към намаляване на размера на бюджета. Комисията е твърдо против това. Парламентът преди време обяви, че ще блокира бюджета, ако това стане. Така че, на този етап ситуацията е патова. Има ли условия обаче, при които парламентът би направил компромис?

Ивайло Калфин: В крайна сметка парламентът не може да насили страните-членки да запазят или да увеличат вноските си. Само че, бихме искали ясно да кажем какви биха били последствията. Първо последствията ще са изключително лоши за цялата икономическа ситуация в Европа и на второ място това, което парламентът каза и вече в предишни свои позиции - ако съветът държи да намали европейския бюджет, той трябва да преразгледа всичките си политики и най-вероятно от някои от тях да се откаже и да отпаднат. Нещо, което съветът не е много склонен да направи.

euinside: А вие имате ли конкретно някаква политика предвид, която би могла да отпадне?

Ивайло Калфин: Има различни идеи, които се споделят. Всички от тях са доста в крайност отиват. Като започнем от прекратяване на съвместното финансиране по големи проекти, като проекта за ядрен синтез, примерно, ИТЕР. Или закриване на агенциите в ЕС или общо взето по подобен начин някои от колегите си представят намаляването на политиките.

euinside: А как ще коментирате в този смисъл позицията на българското правителство, изразена от министър Дончев, че ако в крайна сметка - тя е доста сходна с това, което вие казахте - се стигне до намаляване на средствата в бюджета, то това да важи за всички политики, а не само за кохезионната, както се обсъждаше доскоро?

Ивайло Калфин: Аз бих изразил доста по-разумно мнение от това на министър Дончев по този въпрос, защото кохезионната политика не е единствената политика в ЕС. Парламентът е изцяло против хоризонтално намаляване на всички политики. В смисъл, ако се ... примерно ... искат със 100 милиарда намаление, ако се намали да приемем с толкова да се намалят пропорционално от всички политики, това не е приемливо, защото има някои политики, които просто няма как да работят с по-малко средства. И затова мнението на парламента е, че те трябва да се огледат още един път и тези, които ще продължат да бъдат основни на Еропейския съюз, би трябвало да получат адекватно финансиране. Така че мисля че, няма да срещне подкрепа на г-н Дончев идеята всичко друго да се намалява, а не кохезионната политика. Тоест това, което той каза - да се намаляват всички политики заедно с кохезионната. Те така или иначе ще бъдат намалени, но не с един процент.

euinside: А за Вас приемливо ли би било да се намали още първоначално предложеният таван върху парите за кохезионната политика от 2.5% на например 2%?

Ивайло Калфин: Не. И мисля че няма такива идеи. Даже ... аз продължавам да не мога да разбера, поне не съм видял числа от България, дали нас ни засягат тези ограничения от 2.5%. Всички твърдят, че това ограничение засяга балтийските страни и Унгария. Не съм видял ...

euinside: Мога да Ви кажа, че българското правителство много сериозно се отнася по този въпрос и на последното обсъждане в Съвета по общи въпроси от българска страна беше изразена позиция да се въведат диференцирани тавани за отделните региони.

Ивайло Калфин: Да, ама Вие видели ли сте изчисление по какъв начин би ни ...

euinside: Не.

Ивайло Калфин: Ами и аз не съм видя това е проблемът. Между другото в последната преговорна кутия, която предложи кипърското председателство има едно изключение - в смисъл сложено е в скоби един текст след ограничението 2.5% от БВП, че изключителни условия, силно намаляване на БВП, то това ограничение може и да не се спазва. Такъв е примерът с Литва, където икономиката спадна с близо 20%.

euinside: Да. Няма ли обаче опасност някои страни с постоянна невъзможност да генерират растеж да се възползват от това?

Ивайло Калфин: От кое да се възползват? Според мен това ограничение противоречи на всякаква икономическа логика априори, защото тогава, когато има трудности, точно регионите би трябвало да бъдат подпомагани, за да правят публични инвестиции, които идват чрез европейския бюджет. Аз въобще не мога да разбера наличието на какъвто и да било таван, но това е едно от нещата, за които настояват много някои от страните - членки.

euinside: Да преминем малко към национално ниво, така и така заговорихме за българските позиции и пак ще Ви цитирам думите на министър Дончев, тъй като то е от интервю, което даде за euinside миналата седмица и в което съобщи, че се планират няколко институционални промени като например управляващите органи да получат по-специален статут и дори да бъдат изведени на ниво изпълнителни агенции като целта е да се гарантира по-голяма гъвкавост, защото статутът на държавния служител предполагал много ограничения. Как Ви се струват тези идеи?

Ивайло Калфин: Това ми се струва една изключително сложна мисъл, която не знам какъв й е смисълът. Ако г-н Дончев има предвид да излязат от държавната администрация и да не се водят държавни служители тези, които работят по европейските фондове, за да могат да се увеличат заплатите им, в това има логика, тъй като знаете цялата драма с двойните заплати, след това отменени от сегашното правителство, след това пак има промени и т.н. Това е действително една напрегната и висококвалифицирана работа, за която много трудно се намират хора с ниски предложения за доходи, но отново тук се отварят големите въпроси въобще с доходите на администрацията - трябва ли тя да се разделя и така. Така че вероятно г-н Дончев ще обясни защо точно иска да ги извади от министерствата, за да им увеличи заплатите или по друга причина.

euinside: Да, да се надяваме. Той не е много конкретен все още в своите изказвания и в този смисъл още нещо, което той даже категорично не обеща да го обясни е, че до началото на 2014, смята той, тоест с началото на новия програмен период, България ще е готова да усвоява средства по новия бюджет почти на 100%. Като обаче ще останат една-две тежки сфери. Той не искаше да посочи кои са те. Вие дали имате някакви подозрения какво може да бъде и споделяте ли този оптимизъм на правителството, че ще бъдем готови да усвояваме на пълна мощност, както се казва?

Ивайло Калфин: Отново ме е страх, че трябва да изразя друго мнение. Мисля че е доста несериозно това, което е казал г-н Дончев и ще Ви кажа защо. Все още не се знае каква ще е нормативната база, какви ще са правните основания за отделните програми. В момента се водят преговори, предстои те да приключат по общите числа, след това започва парламентът да преговаря със съвета по именно правното основание. Ще се сменят правилата в доста програми, в които досега се използват. Така че и този процес вероятно ще свърши най-рано пролетта на следващата година, ако не и в средата на следващата година. Така че не знам от къде г-н Дончев отсега е прозрял как ще свършат преговорите между парламента и съвета и какви точно условия ще бъдат приети и как България ще се подготви за тях.

euinside: Тоест вие смятате, че трябва да се изчакат преговорите да приключат и тогава ние да започнем да мислим какво да правим или?

Ивайло Калфин: Не, не, ние от сега трябва да мислим и да участваме в преговорите, защото преговорите по правното основание не бих ги подценил. Защото в европейския бюджет не става въпрос само за пари, а става въпрос за начина, по който тези средства се изразходват. Ще Ви дам за пример предложението за компенсации за Козлодуй примерно, където ни се отнема по предложението на Комисията, всякаква самостоятелност и всичко започва да се управлява на ръчно управление от ЕК и не се позволява освен това да се правят разходи извън тези за изваждане от експлоатация. Така че, различните програми по различен начин ще се променят, ние трябва отсега да имаме позиция. Да водим преговори за нея и в крайна сметка да се ориентираме в края на преговорите какво трябва да се приеме допълнително.

euinside: А как намирате идеята броят на проектите, които ще се определят на конкурентен принцип да бъде ограничен, за да се избегне, пак по думите на министър Дончев и мисля, че с този въпрос ще приключа с г-н Дончев, по-малките общини да останат без проекти? Тоест да има един пакет от предефинирани проекти, които да ... идеята е да създават сигурност на местната власт и да се предотврати по-малките общини, които не са много конкурентни да останат без проекти?

Ивайло Калфин: Такива проекти ще има, в смисъл такива суми ще има но те са много по-малко и ако има проблем с административния капацитет в малките общини, г-н Дончев по-скоро трябва да помисли как държавата може да им помогне за увеличаване на този капацитет, а не да ги защити да бъдат извън конкуренцията. Нещо повече, голяма част от проектите и инструментите, които предлага комисията, ако се приемат така, България ще трябва да се конкурира с цяла Европа. Така че, в този смисъл даже и големите наши общини би трябвало да излязат на един общ терен заедно с развитите западни държави да представят по-добри проекти. Така че, летвата трябва да се вдигне изключително много.

euinside: Но не трябва да е за сметка на конкуренцията и този принцип трябва да бъде запазен, така ли?

Ивайло Калфин: Не, не, конкуренцията ... при всички случаи ще има много повече конкуренция от сега. Вероятно ще има и част, както до сега, фондове, които просто са нарочени за дадена страна и ако тя си спази условията, може да ги похарчи. Но при всички случаи, трябва да се готвим за много по-добра конкуренция и то не става с противопоставяне и ритане срещу нея , а става с адекватна подготовка в страната.

euinside: Пак ще Ви върна на европейско ниво. Как ще коментирате предложението на Барозу в годишното му обръщение да започнат разговори за федерация на националните държави?

Ивайло Калфин: Не ми е много ясно защо г-н Барозу предложи с това нещо, защото след това му отговори лидера на либералната партия Ги Верхофщат най-ясно. Той каза: "В момента има национални държави и федеративни институции, които са общите институции". За това ли говори г-н Барозу или говори за постнационална федерация, федерация, която вече поема национални функции и то много по-значимо? Тук е големият проблем иначе в ...

euinside: Ами той изглежда не посмя да конктеризира, а само се застрахова като каза, че не говори за свръхдържава, каквото и да значи това.

Ивайло Калфин: Е, да, защото има много противоречиви мнения в ЕС, но в крайна сметка някой трябва да нарече проблема, да каже какъв е той и да тръгне да го решава. Това донякъде се вижда в писмото, което е изпратено от г-н Ван Ромпой и писано заедно с председателя на ЕЦБ, на еврозоната и ЕК. Там започва да се очертава новата архитектура на това, което те си представят в Европа. Тя според мен трябва да ни накара доста да се замислим, защото има рискове тя да се съсредоточи само върху еврозоната.

euinside: Да, има такива рискове и между другото Барозу говореше пак доста общо наистина за това, че трябва да се ... как го нарече той - измерение 17/27, което вероятно трябва да се промени на 17/28 от догодина, но не е ясно доколко това съотношение ще бъде гарантирано. Но той много наблегна на идеята за създаване на европейско публично пространство и в тази връзка беше и предложението за промяна на регламента за европейските политически партии, което включва и европейските политически групи да издигнат свои кандидатури за поста председател на ЕК. Как гледате на тези неща?

Ивайло Калфин: Това е една посока, в която Европа трябва да върви. Трябва да върви към повече общи европейски институции, но те не трябва да се откъсват от националната действителност. Аз не си представям, че европейските партии ще могат да заместят националните, защото няма как да се случи това нещо. Така че, тук по-скоро говорим за по-добро сътрудничество между националните партии и това в събота сега се видя и на конгреса на Партията на европейските социалисти и амбицията на партията е всички участници в нея, всички партии-членки да се съгласят на обща позиция. Това означва, че европейската партия не отнема функциите на националните.

euinside: А за избора на председател на Комисията, защото много се говори за липсата на легитимност, за нарушена демократичност и т.н. Това ще придаде ли тази демократична легитимност?

Ивайло Калфин: Това, което би направило най-демократично легитимен избора би било прекия избор на председателя на ЕК.

euinside: Пряк - директно от гражданите имате предвид?

Ивайло Калфин: Да, но това не съответства на сегашния договор. Това предполага промяна в договора. Така че, от тази гледна точка разбира се по-добре е да си издигнат кандидатурите не толкова от гледна точка на националния интерес, а на общоевропейския интерес, за председател на ЕК това безспорно е крачка в правилната посока, но няма да промени много сегашната ситуация.