euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България се подготвя още от началото на 2014 да започне да усвоява средства по Бюджет 2014-2020, преговорите по който навлизат вече в решителната си фаза, каза в интервю за euinside министърът по управление на еврофондовете Томислав Дончев. По думите му, в следващия програмен период може да се влезе с 99% изпълнени условности с изключение на "една-две наистина тежки сфери", които ще остане да бъдат изготвени в периода 2014-2016 година, добави той като отказа да уточни кои сфери са това. В момента се работи и по предложението звената, които управляват европейско финансиране, да имат по-особен статут. Те ще продължат да бъдат част от публичния сектор, но ще бъдат "малко по-встрани" от рутинните администрации на министерствата. Нещо повече, министър Дончев попита защо да не бъдат дори със статут на изпълнителни агенции. Това, по думите му, ще им даде по-голяма гъвкавост, тъй като статутът на държавния служител предполага много ограничения.

Планира се и ограничаване на броя на проектите, които ще се определят на конкурентен принцип. "Всички вярваме в конкуренцията, конкуренцията позволява на най-добрия да бъде по-отгоре, но когато говорим за публични институции нека не забравяме, че конкуренцията трябва да има някакви граници", заяви министър Дончев и обясни, че целта е по-малките общини да не бъдат пренебрегвани, за да могат също да получават проекти.

Той за пореден път настоя, че средствата за кохезионна политика не трябва да бъдат намалявани. Ако се налага общият размер на бюджет 2014-2020 г. да бъде намален, както настояват много страни-членки, то тогава по-разумен вариант според Томислав Дончев е намаляване и на другите политики, не само на кохезионната. В подкрепа на това си твърдение той цитира и своя колега, според която не може да има повече Европа за по-малко пари. Цялото интервю с министър Дончев може да видите във видеофайла.

Пълен текст на интервюто:

euinside: Г-н министър, кипърското председателство на ЕС представи променена преговорна кутия за следващия седемгодишен бюджет. Много противоречиви бяха реакциите на последното обсъждане в рамките на Съвета по общи въпроси, ако може да обобщите добрите и лошите новини в тези промени.

Томислав Дончев: Ситуацията е диманична. Имаме основание да търсим винаги добри и лоши новини. Два са фокусите на дебата, това не е специфика на кипърското председателство, това е тема от последната една година. Две са основните теми - едната е свързана с въпроса "колко", колко средства. Няма как този въпрос да не е от основните, защото въпросът "колко" ще определи какви ще бъдат вноските на държавите-донори и какви пари ще отидат в държавите-бенефициенти. Разбира се държавите-бенефициенти също имат вноски. Другият въпрос е "как", който е не по-малко съществен, защото всички добре знаят -първоначалното предложение на Комисията за пакета от регламенти съдържаше една изключително сериозна реформа в кохезионната политика, която се приема нееднозначно от държавите членки. Това са двете теми и тук имаме новини и по едната и по другата. Друг въпрос е как могат да бъдат охарактеризирани новините.

Хайде да започнем с въпроса "колко". Факт е, че има предложение за намаляване на бюджета, направено от групата на страните - донори или "Приятели на по-доброто харчене". Разбира се много политически аргументи биха могли да бъдат намерени за това, натискът по отношение на публичните бюджети, това се случва, трябва да бъдем откровени. Много страни повдигат въпроса колко е ефективна кохезионната политика и какви резултати носи. Имайки предвид, примерно, историята от последните двайсет години - най-вече проблемите, които имаме в Южна Европа. Тук има основание за един подобен политически аргумент – ние инвестирахме милиарди в тези държави, а сега трябва някой отново да се ангажира подпомагайки ги, макар и по друга линия, за спасяването на техните бюджети. За съжаление, този аргумент понякога работи.

Разбира се той съдържа едно вътрешно противоречие. Ако погледнете примерно септемврийската реч на Барозу от миналата година, ако погледнете стратегията Европа 2020, ако погледнете посланията на ключовите политици на европейско ниво - всички те са в посока, че ние се нуждаем от по-свързана, по координирана Европа, която да действа като съюз, а не като механичен сбор от отделни държави. Няма друг инструмент, различен от кохезионната политика на европейско ниво, който да инвестира в това Европа да бъде по-свързана, по- конкурентоспособна, отговаряща на едни и същи стандарти. И това е най-силният контрааргумент и в официалните преговори, и в кулоарните разговори, когато се повдига темата за намаляване на бюджета.

Разбира се България е против подобна инициатива и това не е свързано само с консуматорската гледна точка на страна, която получава финансиране. Позволете ми да напомня, че огромна част от средствата, които се инвестират тук, освен полза за българските граждани носят конкретни ползи и за всички държави - донори. Кохезионната политика е това изкуство чрез такъв тип инвестиции да се търсят споделени ползи за всички държави. Ще си позволя един конкретен пример - една нова транспортна връзка, била тя пътна или железопътна, безспорно обслужва българските граждани и безспорно има принос към регионалното развитие на страната, но често дори в по-голяма степен тя обслужва международния трафик. Това са стоките, произведени във фабриките на нашите партньори; това са туристите, които идват да почиват в България или защо не български туристи, които ще отидат в някоя друга партньорска нам държава.

euinside: Но страните донори много ясно казаха и в понеделник по време на заседанието, че са силно притеснени от премахването на т.нар. "обърната предпазна мрежа", Вие ще обясните какво е това. И че не може тези страни само защото са богати и имат икономически растеж да получават по-малко средства, категорични бяха.

Томислав Дончев: Факт е, дори бих коментирал, че има страни, които с голямо неудовлетворение посрещат отпадането на обратната предпазна мрежа като механизъм на този етап. Дори бих казал, че не би било изненада една нова инициатива за връщането й отново като механизъм за ограничаване на средствата, които получава съответната държава. Без да влизаме в прекалено технически детайли имаме два механизма, които определят таван на финансирането: единият е т.нар. "capping" или таванът (конкретната стойност, която е предложена към момента, е 2.5% от БВП), другото е обратната предпазна мрежа, която експонира до голяма степен средствата, които са ползвани от един отрязък на сегашния програмен период. За нас този предложен механизъм не е докрай ясен и според мен той би могъл да доведе до ограничаване на средствата в бъдеще.

Пречупено през всичко това, което ви казах, че ние не гледаме на кохезионната политика като благотворителност и средства, от които имаме нужда като финансова инжекция, а ние гледаме на нея като възможност да се направят инвестиции, които да носят споделени ползи, не намираме основание за намаляване на бюджета специално в частта кохезионна политика. Ако се коментира намаляване на бюджета изобщо, ако има такава необходимост, ако има затруднения сред нашите колеги и партньори, много по-разумен вариант е едно евентуално намаляване да се разпредели относително равномерно и по отношение на другите видове политики, не само и единствено по отношение на кохезионната политика. Една колежка, министър от държава членка, има много хубава реплика: не можеш да имаш повече Европа за по-малко пари.

euinside: Да, обаче стана ясно също, че Франция, Германия, Австрия и други страни бяха категорични, че, да, от една страна трябва да се намалят по всички пера разходите, от друга - без да се пипа Общата селскостопанска политика (ОСП), което слага някакъв препъни-камък още отсега .

Томислав Дончев: И аз бих го нарекъл препъни-камък - много стават условностите, имам предвид съображенията, позициите на държавите-членки на национално ниво, после - различното приемане на различните политики . Българската позиция е такава, каквато я формулирах преди малко и аз мисля, че имаме много силни аргументи за това - аргументи като част от предложенията в устен и писмен вид, изказани от българските представители. Също така считам, че голяма част от проектите, които в момента се реализират в България, могат да бъдат много силен аргумент защо тази система работи - как точно благодарение на един разумен начин на инвестиране ние можем да достигнем споделени ползи. Това е изкуството в кохезионната политика - търсенето на споделените ползи. И считам, че е грешно разбиране на нещата, ако кохезионната политика се приема само и единствено до сметката какви пари излизат от едната държава и какви влизат в другата, защото най-малко влизането на средствата е твърде относително.

Освен споделените ползи ще Ви припомня, че ние работим на един либерален пазар, където ограничения от гледна точка на националност на компаниите не са позволени. Ще Ви напомня, че голяма част от поръчките, особено свързани с по-сложна техническа инфраструктура, в България се изпълняват от компании на наши партньори от държавите-членки. И това е напълно нормално. Така ще бъде, докато българските компании не натрупат повече опит и не са в състояние да предлагат конкурентни условия. Нека когато коментираме средствата, които се отделят по линия на кохезионната политика за една отделна държава, да държим сметка и за това.

Но позволете ми да отидем на втората тема, защото въпросът "колко" не е единствения въпрос. И ако за мен има голяма тема в този дебат, това е дебатът, свързан с реформата, а не обезателно с размера на финансиране. Междувпрочем, в исторически план, почти същите огледални разговори са се водили и при преговорите години назад. Това не е нещо ново и не е изненада. Далеч по-иновационно според мен и тук имаме наистина нов елемент, нова провокация при формулирането на политики, е опитът кохезионната политика да има една добавена стойност много по-различна от целта и фокуса, който е имала досега. Добре знаем историческите, икономическите основания - това е инструмент за намаляване не просто на разликите като моментна снимка, а директно адресиране на структурните предпоставки една държава да бъде по-бедна или по-богата от другата. Логически това би трябвало да е един ограничен във времето инвестиционен процес, който да премахне всички ограничения една държава, намираща се в периферията на Европа чисто географски да има шансове скоро да бъде толкова богата, толкова развита и толкова модерна, колкото голяма част от старите-държави членки.

Сега обаче кохезионната политика се натоварва с други ангажименти. На първо място, това е ролята й като инструмент, който да гарантира бюджетната стабилност в държавите–членки. За мен това е промяна в добра посока и считам, че този аргумент заслужава еднаква подкрепа и от старите, и от новите държави-членки; и от нетните донори, и от нетните бенефициенти. Считам, че той би работил особено силно сред нетните донори - държавите, които осигуряват една голяма част от бюджета. Няма да обяснявам политическия контекст за едно подобно предложение, той е очевиден предвид всичко, което се случва последните години в Европа. Това, което за мен е по-интересно, е опитът кохезионната политика да се превърне в инструмент за по-бързо провеждане на реформи в ключовите сфери. Благодарение на т.нар предварителни условности (ex ante conditionalities) кохезионната политика днес е инструмент, който гарантира, че европейски пари ще се харчат само там и само в тези сфери, където се провеждат реформи и то с необходимото темпо.

Каквито и резерви да има по отношение на техническата част от предложението, имам предвид текстовете примерно от общия регламент, политически това е движение в правилната посока. И именно европейските пари като авангарден инструмент за модернизация на държавите и за сближаване трябва да дават пример как не бива да се финансират нереформирани сектори. И как парите трябва да следват реформата, която е направена или в добрия случай да бъдат двигател за извършване на реформите. Разбира се актуален е въпросът, че един подобен подход е малко или много сепаративен, защото едно подобно изискване засяга сферите, които се финансират с европейски пари. Междувпрочем, в една държава като България това са значителна част от сферите в публичния сектор. Считам, че едно подобно предложение, макар и да съдържа елемент на външна принуда, а елементът на външна принуда е тази държава, която не напредва с реформите спрямо приложението на общия регламент (има подробен списък с документи, законодателни актове, които трябва да бъдат приети), след 2016 г. губи възможност да използва финансиране в съответния сектор.

Да, определено има елемент на външна принуда. Но практиката показва, особено при новите държави-членки, че една подобна външна принуда, ако щете го наречете мотивиращ фактор или допълнителен инструмент, често води до добри резултати. А и всички добре знаем че политиките на развитие понякога имат и тъмна страна, там е необходимо търпение, една-две години последователни усилия, инвестиции, за да се стигне до добър резултат. Това не може да се коментира като политически борд по отношение на всяка държава-членка, но считам, че е добър инструмент за интензифициране на реформите не само в България.

euinside: Всичко това, което казвате, голяма част от нещата са и част от мотивите на ЕК да го предложи и на страните-донори да го подкрепят, но за сметка на това има съпротива, главно от страна на държавите-бенефициенти. Онзи ден бяхме заедно с Вас на една дискусия и казахте нещо, което много ми хареса като изречение - че би било честна сделка между донорите и бенефициентите, ако се приеме реформата на кохезионната политика в почти пълния й вид срещу запазване на финансирането в почти сегашния му вид. Смятате ли, че такава честна сделка е реалистичен вариант?

Томислав Дончев: Това разбира се е твърде опростенчески казано, но според мен страните, които искат да се съхрани сходен размер на бюджета, използвайки аргументи като тези, които изложих преди малко, би трябвало не като разменна монета, а като вяра в правилната посока, да предложат пълна подкрепа за реформата в кохезионната политика. Междувпрочем, имал съм възможност да обсъждам точно това, което нарекохме честна сделка и с колеги от други държави, и с председателя Барозу. Всички считат, че един подобен подход е приемлив, дай Боже това да е механизмът, който ще доведе до добър резултат - подкрепа за реформата и в същото време - съхраняване на сходен размер на бюджета.

euinside: Да минем малко от българска гледна точка. При положение, че условията все още са в движение, тепърва се договарят и не е много ясен крайният резултат, може ли България през това време все пак да се готви и в какво се изразява тази подготовка за следващия период?

Томислав Дончев: Ако ние чакаме да има финално приет текст на регламентите и тогава да започнем да се готвим ще бъде много късно. Още от края на миналата година са налице конкретни стъпки по подготовката на страната за следващия програмен период и един подобен процес тече на много нива. Като започнем от най-високото ниво, свързано с подготовка на договора с ЕК, който ще замени Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) - има сформирана работна група, има проведени поредица от заседания заедно с експерти от всички ведомства, заедно с представители на неправителствени организации, обсъждаме всяка част и всяка стъпка от подготовката на договора. Тече подготовката на голямата част от оперативните програми, само за два от финансовите инструменти няма формална заповед за формирането на работна група. И в същото време на съвсем конкретно техническо ниво вече тече процесът по подготвката на технически проекти, които трябва да се реализират през следващия програмен период.

Но освен подготовка на проекти нека да си дадем сметка, че става дума за една нова мобилизация на цялата държавна машина, особено когато коментираме готовността ни по отношение на предварителните условности. Не е достатъчно ресорните министри и служителите в съответните министерства да знаят какви са изискванията и в никакъв случай не би било конструктивно някой да каже: добре, в крайна сметка крайният срок, когато ще се гледа дали ние сме изпълнили тези предварителни условия е 2016 г. Не, подобен подход няма да бъде прилаган. Още август месец с решение на правителството не само е одобрен списъкът с предварителните условности, но са посочени отговорностите на всяко едно ведомство по отношение на конкретната условност, има обозначен срок, в който всяко от ведомствата трябва да е готово с изпълнението на ангажиментите си и напредъкът се следи изключително внимателно от мен и моя екип. Аз разчитам да влезем в следващия програмен период с огромната част, може би на 98-99% едва ли не изпълнени условности, само може би за една или две наистина тежки сфери, където е необходимо повече време за подготовка на документацията, да остане да бъдат изготвени в периода 2014-2016 г.

euinside: Кои са тези сфери само да уточните?

Томислав Дончев: Към момента не бих искал да коментирам, но не очаквам да бъдат повече от един минимален брой, една или две. Огромната част от предварителните условия трябва да бъдат изпълнени на 1 януари 2014 г., когато влизаме в следващия програмен период. И организация за това е създадена. Успоредно с тази, да я наречем, малко или много политическа подготовка, успоредно с подготовката на проекти, успоредно с подготовка на цялата система да работи при едни нови условия, нека не забравяме, че ще е необходима известна институционална трансформация на системата. Прие се предложението, то трябва да бъде уредено в закона, който се подготвя в момента, звената, които управляват европейско финансиране, да имат малко по-особен статут. Те ще продължат да бъдат част от публичния сектор, но ще бъдат малко встрани от рутинните администрации на министерствата, примерно, защо не със статут на изпълнителни агенции. Един подобен момент дава доста по-голяма гъвкавост, защото статутът на държавния служител предполага много ограничения, които не ни вършат работа, когато се работи в такава гъвкава и динамична сфера, каквато е управлението на европейските пари.

euinside: А това променя ли функциите на Вас и Вашето министерство?

Томислав Дончев: Централната координация е отделна тема, която може да коментираме след малко. Току-що коментирахме усилията да имаме сигурни, стабилни управляващи органи и една друга тема - статутът на регионалните звена. Знаете позицията ми - аз считам, че колкото може по-голяма част от процесите трябва да бъдат изнесени на регионално ниво. За да може основният акцент да е не само върху документалната работа, основният акцент да бъде там, където реално се случват нещата - там, където се строи или там, където се води, примерно, курсът по професионално обучение. Аз искам експертите, които включително са отговорни за верифицирането на разходите, да бъдат по-близо до случването на нещата, а не само да отмятат позициите в съответния доклад.

euinside: Това не е ли малко смело желание, предвид например опита на Полша - колко време е било необходимо на централната администрация да научи местната да се осмели да поеме, както казват европейците, т.нар. ownership на програмите? Това не е ли голям скок, с оглед на всички новости и това включително местните власти да поемат такава отговорност?

Томислав Дончев: Не става дума за местните власти ...

euinside: Регионалните, добре.

Томислав Дончев: Не става дума за местните власти, става дума за деконцентрирани държавни структури. Две неща трябва да се отбележат. Първо, това не е най-радикалният вариант на реформата, със сигурност имаше и по-радикален, това е една малко или много компромисна версия на първо място. На второ място, нека да не забравяме, че ние вече имаме опит, поддържаме четвърта-пета година подобни звена и те имат подобни отговорности. Единственото, което коментираме, е те да бъдат засилени. По ОП "Регионално развитие" и "Конкурентоспособност" има изградени функциониращи регионални звена, които поемат част от отговорностите, примерно свързани с проверка на документацията. Считам, че там трябва да бъдат положени още усилия и техните функции и правомощия да бъдат по-сериозни. Това ще бъде по-добре за всички. Ще гарантира по-добър и по-качествен контрол, ще бъде по-добре за бенефициентите, имайки експерт наблизо, на разположение, когото включително могат и да питат. И освен това, нека не забравяме - основната функция е качественото и законосъобразно изпълнение на проектите, освен да контролираме ние трябва и да помагаме. Присъствието на хора на място е една допълнителна възможност в тази посока.

Но това не е единственият контур на промяната. Много научени уроци имаме от този програмен период: как да работим по-бързо, как да пазим системата чиста, как да поддържаме един добър контрол на системата. Един от научените уроци е сериозната необходимост от интегриран подход. Не може да си позволим да ремонтираме училищна сграда, а тротоарът до нея да не е в добро състояние. Не може да си позволим да слагаме асфалт и да рехабилитираме улица и тръбите отдолу да не са оправени. Както междувпрочем, не може да си позволим да подменяме подземната инфраструктура и тя да съответства на всички екологични и не само екологични изисквания, а отгоре улицата да е в безобразно състояние. Имаме нужда от интегрирани инвестиции, което не е само въпрос на желание - това изисква сложна организация. Специално за големите агломерационни ареали, тези които ще бъдат бенефициенти на ОП "Регионално развитие", такава сериозна стъпка вече е направена или се прави – това са интегрираните планове за градско възстановяване и развитие, които ще бъдат конституцията именно на тези интегрирани инвестиции. Те ще бъдат и ориентирът за така наречените предефинирани проекти.

Не е тайна, че имаме желание да ограничим броя на проектите, които се определят на конкурентен принцип, когато говорим за публични институции. Всички вярваме в конкуренцията, конкуренцията позволява на най-добрия да бъде по-отгоре, но когато говорим за публични институции нека не забравяме, че конкуренцията трябва да има някакви граници. В противен случай по-слабите общини, примерно тези от Северозападна България, те имат с пъти по-малко договорени и изплатени средства и гражданите им страдат от това. По-добре подготвените общини, с по-бързи, дори бих казал агресивни, администрации, успяват да привлекат много повече финансиране. Това е добре за тях, но не винаги е добре за балансираното регионално развитие на страната. Така че един пакет с предефинирани проекти, който до голяма степен дава една сигурност и яснота на местната власт какво ще се реализира, дава й сигурен сигнал, че тя може да започне техническа подготовка на проектите на ниво работен проект, това със сигурност би било добър баланс в регионалното развитие и би било гаранция за много по-бърз старт.

euinside: Добре, за да завършим, това, което казвате звучи много добре, говорите за уроците, но това, което не е ясно на този етап е до каква степен има готовност това да се случи, особено на регионално, на местно ниво. И вторият ми въпрос е, Вие и онзи ден на дискусията казахте, че ще се работи с предефинирани проекти, до каква степен всички са готови да мислят по начина, който обянихте - за интегрирани проекти, да мислят концептуално, да мислят седем години напред и дали няма да се окаже, че България ще влезе в новия период с недостиг на проекти?

Томислав Дончев: Ние не коментираме неща, които са обект на желание. Ние коментираме неща, които се случват. Всяко от нещата, които коментирах, е в процес – и подготовката на съответните оперативни програми, и подготовката на договора, включително и това упражнение, което е по-скоро на техническо ниво, подготовката на интегрираните планове за градско възстановяване и развитие. Повечето общини са ги възложили тези планове и те се правят в момента. Не говорим за желание, говорим за процес. Доколкото са готови местните власти, примерно, а и не само местните, регионалните власти, да формулират най-добрите политики? Както казваше комисарят Хан [Йоханес Хан, еврокомисар по регионалната политика], този брилиянтен "policy mix" или комбинацията от различни видове политики, което е формулата на растежа. Не мога да бъда сигурен, че навсякъде ще имаме брилянтни резултати. Това, в което съм сигурен е, че ще бъдем много по-добри, отколкото първия програмен период. Със сигурност ще бъдем много по-добри.

Минаха години, както казах, много уроци бяха научени - и уроците, свързани с постиженията, и уроците, свързани с грешки. Вярвам, че в българската администрация и политика не работят глупави хора, те могат да се учат от целия опит през изминалите пет години и убеден съм - новият програмен период ще тръгне не само по-успешно, но и по-бързо. Аз искам още през 2014 г. да започнем да използваме средствата, а не както в този програмен период - близо две години след началото му. Това би означавало, че между този и следващия програмен период ще се образува един прозорец на по-малко инвестиции, а ние не може да го допускаме това нещо. По никакъв начин! Обречени сме, задължени сме, дължим го на всички - на европейските си партньори и на българските граждани - да имаме бърз старт. И правим всичко необходимо за това.

euinside: Благодаря Ви, г-н министър!

Томислав Дончев: И аз благодаря!