Силата на труда или трудовата сила
Аделина Марини, August 31, 2010
"Данните за безработицата за второто тримесечие на 2010 показват ...", "Работниците от предприятие Х вече шести месец не са получавали заплати ....", "Прогнозата на правителството за икономическия растеж през следващата година ....", "Свиването на пазара на имоти и на строителството оставиха стотици строителни работници на улицата ....". Така започват голяма част от новините, които гледаме всяка вечер. Понякога зад тези новини стои лична история, понякога просто сухи факти за състоянието на икономиката, пазара на труда, мерките на правителството.
Липсва ли нещо?
На мен лично ми липсва решението на тези задачи. Често обаче, за да се вземе смислено решение, то трябва да се базира на добър анализ, защото в крайна сметка основният проблем е в икономиката. Той се състои не просто в това, че икономиката е в рецесия, тоест не се развива като по този начин създава нови работни места, води до увеличаване на заплатите, до създаването на нови продукти, които да искаме да си купим, до плащането на повече данъци и осигуровки, като така се гарантира по-качествено образование, здравеопазване, а също и повече сигурност за нас самите и нашата собственост. Проблемът се състои още и в неяснотата за бъдещето. И именно тук става сложното.
От една страна са работниците, които или са били съкратени, или са с 
намалено работно време, или с намалени заплати, в неплатен отпуск или просто без промяна (което също може да е проблем). Често в групата на работниците има и още един проблем - неудовлетворението от работното място (дали от заплатата, дали защото не отговаря на квалификацията, лошите условия на труд или нещо друго).
От другата страна са работодателите, които трябва да комбинират няколко трудни, особено в криза, задачи: да задържат работниците си, да могат да им плащат заплатите и осигуровките, да инвестират за развитие на бизнеса си, да търсят нови пазари/клиенти. Те също имат проблем с неудовлетворението - когато си наел работници каквито пазарът е предложил, но не и точно каквито ти трябват, няма как да си доволен от тяхната работа. Неудовлетвореният работник създава незадоволителен труд, откъдето нещата се влошават по цялата верига.
Третата страна е държавата - тя е тази, която се грижи за сигурността на работниците, за условията за развитие на бизнеса, за образованието, за намирането на работа на безработните, за плащането на социалните им помощи и, най-вече, за намирането на максимално точна информация къде има проблеми, дисбаланси и, ако има нещо, което може тя да направи да го стори.
Има и четвърта страна и тя е ЕС. Намесваме и нея в уравнението не само, за да стане по-интересно, а защото ЕС все още е в процес на изграждане на единния пазар, но има затруднения със създаването на общ трудов пазар. Но, в крайна сметка липсва цялостна и пълна картина за състоянието на общоевропейския пазар на труда.
Как да решим уравнението?
Обикновено уравнение се решава като първо си подредим какво ни е дадено. Имаме национални политики по заетостта, имаме социални партньори, имаме статистически данни. Сега остава да ги навържем, така че да се получи една доста пълна и цялостна картина, но при едно условие - тази картина ще бъде най-достоверна и пълна, ако бъде общоевропейска. В противен случай ще стигнем рано или късно до сегашното положение, при което имаме добре развити икономики (като германската), силно конкурентоспособна и други, които са неконкурентни, задлъжнели, с нерефомиран пазар на труда, образователна и здравна система (като голяма част от южните икономики в съюза).
С други думи, нужен ни е анализ. С такъв тип анализи се занимава Европейският център за развитие на професионалното обучение. Намира се в Солун. Първата мисъл обикновено е - а, още една институция, която харчи европейски пари без от нея да има особено голям смисъл. Факт е, че Cedefop не може да бъде пълното решение на нашата задача, именно защото политиките по заетостта са прерогатив на правителствата на страните-членки. За сметка на това обаче, центърът прави точно това, което ни е нужно, за да решим уравнението - анализира и прави прогнози. И не просто анализира състоянието на пазара на труда в отделните страни-членки, а също и общия европейски пазар, но и се опитва да представи по-добре търсените умения.
Центърът разполага със завидна база данни за страните-членки, от която може да се види в коя страна как се справят с проблема със заетостта и по-специално с търсените от работодателите умения. Според доклада на центъра от тази година, проблемът вече не опира просто до това да имаш диплома, а, за да си намериш работа, да имаш съответната квалификация. Динамиката на съвремието, на глобализацията, на новите технологии вече не може да чака завършването на висше образование, магистратури и така нататък, а и експертите от центъра вече са установили, че не може всички да бъдат висшисти (или не искат). Затова е необходимо държавите да концентрират повече усилия и ресурси в професионалното обучение, квалификацията и преквалификацията.
Анализът на Cedefop показва също, че в средносрочен план (до 2020 г.) ще 
спадне значително търсенето на нискоквалифицирана работна ръка, докато, макар и с намалени темпове, търсенето на средно- и висококвалифицирани работници ще расте. Проблемът обаче е знанието за това каква точно квалификация ще се търси. И още -привлекателността на професионалното обучение все още е предизвикателство в повечето страни от ЕС, разказват експертите от центъра. Затова и основна задача на Cedefop е да докаже, че има смисъл да се инвестира в обучение. Като цяло обаче, инвестициите в квалификация в целия съюз са малко.
Как се набира информацията?
Експертите в Центъра за развитие на професионалното обучение изпращат въпросници до страните-членки, на базата на които се изготвят докладите. Като отскоро са включени за първи път и социалните партньори. Българката Мария Тодорова, която е един от експертите, работещи в центъра, където има представители на 23 страни-членки, като цяло похвали работата на центъра с българските власти, но посочи, че България няма специализирано звено за анализи. Това може да се види ясно и в библиотеката на Cedefop, където в раздела "България" има не повече от 3-4 издания, предимно на чужди автори.
Липсата на сериозен анализ се вижда и на сайта на Министерството на труда и социалната политика, на интернет страницата на Агенцията по заетостта и на специализираната Национална агенция за професионално образование и обучение. Може да се видят единствено приоритети и списъци на професиите, по които се предоставя професионална квалификация, но не и анализ за това какви професионални умения се търсят, има ли ги налични, кои са най-подходящите възрастови групи за тези квалификации и други важни въпроси.
Предоставянето на добро професионално обучение обаче изисква и наличието на добри преподаватели. Точно затова г-жа Тодорова започна своята презентация пред групата български журналисти, които посетихме центъра в Солун, с цитат от шведския министър на образованието миналата година: "Качеството на училището никога не може да надмине качеството на преподавателския му състав".
Проблемът, специално за България, се усложнява допълнително и от факта, че са отчетени опити да се дават повече възможности за професионално обучение, но тези опити са изключително централизирани. От Cedefop смятат, че на регионално ниво подобна политика би била доста по-успешна, тъй като така може да се обърне повече внимание и на професионалното развитие на преподавателите.
Добрата новина
В момента всички 31 страни, обхващани от Cedefop (това е ЕС27 + страните от общото европейско икономическо пространство като Исландия, Норвегия, Швейцария) са в процес на разработка на национални рамки за професионалните квалификации. До момента с най-добре развити рамки са англоезичните страни. У нас разработката е започнала през 2008 г. С вече готови рамки са Белгия, Естония, Малта, Португалия, Литва. Германия пък в момента тества националната си квалификационна рамка в четири сектора, сред които информационни и комуникационни технологии, здравеопазване.
Другата хубава новина е, че подобна рамка се разработва и на европейско ниво, с която трябва да се свържат националните. Междувременно, вече е приет и единен стандарт за автобиографии, което улеснява максимално търсенето на работа в общия пазар. Не само това, този общ стандарт може да послужи и за огледало да се види къде какво се предлага и под каква форма.
Силата на труда
Разбира се, отношението към труда в различните културни, религиозни и 
политически области на Европа е разнообразно. Голямата криза от 2008 г., чиито последици ще усещаме още доста време, доказа обаче, че силата е в труда - онзи труд, който има висока производителност и който не се плаши да се преквалифицира. Защото в крайна сметка какъв е смисълът да седиш и да се вайкаш, че си останал 6 месеца без заплата в дадено предприятие, след като можеш да се възползваш пълноценно от предлаганите програми за преквалификация и да предложиш труда си другаде.
Отдавна отмина времето, когато можехме да мечтаем след училище или университет да си намерим работа, с която да се пенсионираме. Сега е времето на по-взискателното търсене на подходящия човек за подходящата работа. На онзи, който няма да казва "аз на тия за 200 лева няма да им работя", а ще е склонен да научи допълнителен чужд език, да придобие нови умения и така да си заработи по-висока заплата.