Дейтън трябва да бъде предоговорен

Аделина Марини, April 10, 2015

Рядко се случва информационните бюра на Европарламента в страните-членки да организират събития, които да допринасят за намирането на решение на проблеми и то регионални. Един от тези редки случаи беше конференцията [хърватски + английски език] "Хърватия - мост към Югоизточна Европа", която организира на 27 март офисът в Загреб, ръководен от Виолета Симеонова-Станичич. В първия панел конференцията събра на едно място и буквално сблъска главните преговарящи на Сърбия и Черна гора с едни от най-влиятелните хърватски евродепутати. Нямаше неудобни въпроси, нямаше табута. Въпреки наличието и на други теми, и в двата панела бъдещето на Босна и Херцеговина доминираше дискусията.

Босна и Херцеговина е приоритет номер едно

Ако Босна и Херцеговина остане последния влак на евроинтеграцията, това ще бъде голяма историческа несправедливост, каза най-влиятелният хърватски евродепутат Андрей Пленкович (ЕНП, HDZ), който е заместник-председател на външната комисия на Европарламента и шеф на делегацията за отношенията с Украйна. В момента положението на хърватския народ е неравностойно спрямо останалите два конституционни народа - на сърбите и на бошняците (босненските мюсюлмани). Около това мнение се обединиха всички участници в дискусията. Затова е необходимо правата на хърватите да се подсилят, като концепцията за федерация е най-добрата, смята г-н Пленкович. И трите народа трябва да имат легитимно представителство, трябва да се гарантира децентрализация и федерализация, добави той.

Това са трите елемента, на базата на които стабилна Босна и Херцеговина може да стане член на ЕС. Дейтънското споразумение е просто едно разширено примирие, което вече е остаряло и трябва да се преосмисли конструкцията му, продължи Андрей Пленкович и предложи този въпрос да се разглежда паралелно с британско-германската инициатива, одобрена преди месец от външните министри на ЕС и станала възможна в резултат от дипломатическите усилия на Хърватия. Това мнение сподели и Божо Любич, заместник-председател на представителството на парламента на Босна и Херцеговина. Той е донякъде съпартиец на Андрей Пленкович, но не съвсем. Член е на коалицията HDZ 1990-HSP BiH. Според него БиХ е непоследователна, нееднаква и несиметрично организирана система, която не дава възможност за провеждането на реформи.

Невъзможно е и постигането на вътрешно съгласие. И днес 20 години по-късно присъстват политическите и национални парадигми, които съпътстваха процеса на разпадане на бивша Югославия, каза той. Спасението е федерализъм, защото в противен случай БиХ ще стане черна дупка на Балканите и в Югоизточна Европа. И докато тази дупка я има, няма как другите около нея да просперират, беше посланието на г-н Любич. По думите му трябва да се види как функционират Белгия и Швейцария, които са също мултиетнически държави.

Макар и да са съгласни принципно, че е нужно да се гарантират еднакви права за трите конституционни народа в Босна и Херцеговина, другите двама много влиятелни евродепутати Ружа Томашич и Тонино Пицула имаха различни възгледи как точно да се реши този проблем. Г-жа Томашич влезе в Европарламента в коалиция с HDZ, но е член не на групата на Европейската народна партия, а на Европейските консерватори и реформисти. Освен това, наскоро тя напусна и собствената си Партия за права д-р Анте Старчевич (HSP Dr Ante Starcevic) и се включи в нова консервативна формация. Според нея, не бива да се налагат никакви решения на Босна и Херцеговина, а трите народа трябва да решат сами какво да правят с държавата си. По-късно пред euinside тя поясни, че в момента всички се месят в работите на страната. Всеки казва какво трябва да се направи.

Хърватия трябва да помага със съвети, предложения, да повдига въпроса на европейско ниво, но не и да се меси. Въпреки това, тя се съгласи, че Дейтън трябва да се ревизира и то сега, и това да се направи въз основа на равноправието и на трите народа. Тя смята също, че Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина трябва да се придвижват към ЕС в пакет, защото не може "да имате тук малко ЕС или Шенген, а другаде да нямате". Това е скъпо и неефективно, каза тя, особено от гледна точка на Шенген. Въпреки това обаче тя настоя, че хората в БиХ са тези, които трябва да решат какво да правят. Бившият хърватски външен министър, а сега евродепутат Тонино Пицула (Социалисти и демократи, SDP) каза, че Босна и Херцеговина е много повече процес, отколкото функционираща държава. Въпреки това обаче, той смята, че трябва да се даде шанс на германско-британската инициатива, както и време на политиците в страната да заработят заедно.

Много от държавите в Западните Балкани имат проблеми с функционирането на институциите, не е само Босна и Херцеговина. Според него обаче е много лошо, че Съединените щати са извън процеса. В Държавния департамент все още е в сила така наречената "Дейтънска ортодоксия", каза той, но въпреки това Съединените щати не бива да стоят изолирани от бъдещето на Босна и Херцеговина. Той спомена, че според "злите езици" САЩ са се почувствали пренебрегнати, защото не са били консултирани за германско-британската инициатива. В момента няма особено силен апетит за предоговаряне на Дейтънското мирно споразумение, но за Хърватия това е топ-приоритет. Въпросът със сигурност ще се превърне в централен за външната политика на страната, ако парламентарните избори по-късно тази година бъдат спечелени от Хърватския демократичен съюз (HDZ) на Томислав Карамарко.

Зряло решаване на двустранните проблеми

И двата панела бяха модерирани от най-известните хърватски журналисти, което беше причина да няма неудобни въпроси. Затова и началото на първия панел беше поставено с един от най-наболелите двустранни проблеми между Сърбия и Хърватия, казусът "Велько Марич". Става дума за така наречената регионална юрисдикция, която Сърбия прилага при процесуирането на военни престъпления. Темата се превърна в централна по време на дебатите и гласуването на резолюцията на Европейския парламент за напредъка на Сърбия към еврочленство. Причината е, че на базата на тази юрисдикция Сърбия разширява правомощията си да процесуира военни престъпления и на територията на съседни държави, какъвто е случаят на г-н Марич, който излежава присъда в сръбски затвор. Както euinside писа, проблемът беше повдигнат на най-високо държавно ниво след победата на Колинда Грабар-Китарович на президентските избори. Сръбският премиер Александър Вучич обеща по време на инаугурацията на г-жа Грабар-Китарович лично да се заеме с намирането на решение на този казус.

Главната преговаряща на Сърбия с ЕС Таня Мишчевич не беше толкова конкретна, колкото премиерът Вучич или заместникът му Ивица Дачич, но притисната по време на конференцията заяви, че Сърбия чете много внимателно резолюциите на Европарламента и особено критиките и препоръките. "Приехме всяка похвала, но много по-сериозно четохме всяко притеснение в резолюцията, защото става дума за въпроси, които трябва да бъдат предмет на нашите разговори с Хърватия и други държави", каза тя. Според нея регионалното сътрудничество не е клише. "Трябва всички да започнем да разсъждаваме в една и съща координатна система". Евродепутатката Ружа Томашич заяви обаче, след като припомни, че е бивша полицайка и не е дипломат, че е добре да се знае какво е ставало в този регион и то не може да бъде забравено. "Ако имаме нерешени проблеми със Сърбия, трябва да ги решаваме двустранно и публично. Истината води към правдата, а правдата води към мир. Искам политика на чистите сметки и чистите ръце", добави г-жа Томашич.

Може ли с Русия в ЕС?

Двуполюсно ориентираната външна политика на Сърбия - между ЕС и Русия - също не беше спестена по време на двучасовия първи панел. Таня Мишчевич увери, че Сърбия добре разбира задълженията си, едно от които е постепенно хармонизиране на външната политика с тази на ЕС, което на практика означава въвеждане на санкции срещу Русия. Нещо, което Черна гора направи, припомни главният преговарящ на страната с ЕС Александър Андрия Пейович. Г-жа Мишчевич каза обаче, че ако Сърбия въведе санкции сега, това означава да спре газът, енергоресурсите и да няма с кого Сърбия да търгува. Според нея енергийният съюз на ЕС трябва да включва и страните-кандидатки, тъй като това е мощно оръжие и на външната политика, и на политиката на сигурност, и на икономическата политика. Без енергийния съюз кандидатките трудно ще напредват в процеса на синхронизиране, добави тя.

На въпроса на euinside дали Сърбия ще приеме стратегията на ЕС за борба с руската пропаганда и дезинформация, която върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността се очаква да представи през юни, сръбската главна преговаряща каза, че първо трябва да се изчака да се види какво е предложението и тогава ще се реши. Тя каза обаче, че в момента няма нито една телевизия, която да е собственост на Русия или на някой чужденец, който идва или е спонсориран от Русия. Не се усеща силна пропаганда, каза тя. Макар че Украйна е една от темите, с които сръбската общественост се занимава, много повече се разсъждава върху това, че хора от региона се присъединяват към чужди конфликти.

От своя страна Александър Пейович заяви, че Черна гора подкрепя напълно всички европейски политики. "Ние 100% подкрепихме санкциите на ЕС". Ако ЕС вземе решение и за борбата с пропагандата и Черна гора бъде поканена да се присъедини, тогава Подгорица ще вземе решение, добави главният преговарящ на страната.

Има ли обща външна политика на ЕС?

Това беше друга засегната на конференцията тема, по която имаше разногласия. Според едни, няма обща външна политика, но според други през последните години тя все повече се изгражда. Ружа Томашич беше от тези, които са на мнение, че не само няма обща външна политика, но липсва и обща икономическа политика. "Онези държави, които схванаха, че ЕС е средство, а не цел, те са спечелили. Всички онези държави, включително и Хърватия, които мислят, че ЕС е касичка и като влезем те ще се грижат за нас и че няма да имаме повече проблеми, имат проблеми", каза хърватската консервативна евродепутатка. Андрей Пленкович обаче не беше съгласен с това, като каза, че все повече европейската външна политика става обща. Той не се съгласи и с твърдението на хърватския външнополитически анализатор Влатко Цвъртила, декан на частния дипломатически университет VERN в Загреб, че в европейската администрация чиновниците не познават добре Югоизточна Европа и нейните специфичности.

Има много специалисти, които познават много добре европейското законодателство и знаят колко добре са подготвени кандидатките, каза г-н Пленкович. Влатко Цвъртила обаче беше на мнение, че ЕС няма и няма да има обща външна политика. Тя е в ръцете на страните-членки и на това ниво ще става най-бавната интеграция, добави анализаторът.

Бис за подобни дискусии

През годините, докато евроскептицизмът бавно се трупаше в обществените настроения из цяла Европа, именно тези институции, които бяха призвани да комуникират Европейския съюз като нещо, от което имаме нужда, се провалиха. Често организираните от тях събития бяха напълно неинтересни за широката публика. Промотираха се европейски приоритети, които са твърде далече от битовизма на хората и от техните собствени национални дискусии. Има редки случаи обаче, когато се вижда, че ЕС може и трябва да бъде трибуна за важните (си) теми. Той може чрез своите представителства в страните-членки да търси начин да възстанови вече силно разкъсаната тъкан на общия ни интерес. Инвестиционният план, върховенството на закона, емиграцията, Европейският семестър, външната политика, енергийният съюз са все теми, които засягат всички страни-членки заедно, но по различен начин. Важно е националният дебат да се изнесе на европейско ниво и обратното - европейското ниво да слезе до националното. Когато в подобни дискусии участват тези, от които зависи, тогава си струва всяко евро, инвестирано в тях. Иначе въпросът нужни ли са ни тези представителства остава валиден с пълна сила до следващите преговори по многогодишния бюджет на ЕС.

Западни Балкани