euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

И на пролетния Европейски съвет, както и при други срещи на върха на ЕС, на лидерите не им достигна смелост за отправяне на силен и ясен сигнал към Русия, че поведението й не се толерира. За тази среща председателят на Европейския съвет Доналд Туск имаше амбицията да предложи обвързване на продължителността на вече въведените санкции срещу Русия, заради анексирането на Крим и конфликта в Източна Украйна, с прилагането на двете мирни споразумения от Минск, постигнати с посредничеството на френския президент Франсоа Оланд и германския канцлер Ангела Меркел. Очакваше се бившият полски премиер да предложи първо именно на г-жа Меркел и г-н Оланд идеята за това обвързване, така че ако те я одобрят, това да стимулира и останалите лидери да подкрепят идеята. Уви, на лидерите им стигна волята единствено да се съгласят принципно с нея. Конкретни решения обаче ще бъдат взети "през идните месеци", е записано в заключенията от срещата.

Колко по-късно обаче е от съществено значение, тъй като санкциите изтичат на 31 юли. Освен че не им достигна воля да приемат предложението сега, лидерите поставиха и краен срок на действие на евентуалното бъдещо решение. Продължителността на санкциите се обвързва със срока на прилагане на Минските споразумения, а именно 31 декември 2015-а година. Това означава, че и удължаването на санкциите ще е дотогава. Преди началото срещата в Брюксел беше и украинският премиер Арсений Яценюк. Той отправи силен призив към страните-членки да не се отказват от санкциите. "Искам да съм съвсем ясен - единствено може да се обсъжда удължаване и увеличаване на санкциите срещу Русия". Той добави, че руската формула за стабилност е нестабилността на ЕС. "Ако Путин унищожи единството между страните-членки и между лидерите, това ще е най-големият успех на президента Путин, но ще е бедствие за Европейския съюз", заяви украинският министър-председател.

На кратката пресконференция след първия ден от срещата, когато темата е била обсъждана интензивно, Доналд Туск изглеждаше разочарован. Той почти не спомена темата за санкциите, а заради бързането за мини срещата на върха за Гърция, той и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер отговориха на само два въпроса на журналисти. За сметка на това двамата отнесоха остри критики в Европарламента, където отчетоха резултатите от Европейския съвет. Лидерът на групата на Европейските консерватори и реформисти Syed Kamall (Великобритания) заяви, че срещата на върха е трябвало да демонстрира силата и решимостта на ЕС, но вместо това е демонстрирала слаба воля. "Забравихме ли Крим? Какво послание дава Съветът на Русия? Изглежда, че ЕС казва на Русия: първо нападайте, а после преговаряйте", каза евродепутатът и призова Доналд Туск да покаже, че Съветът може да се изправи срещу Русия. 

Силно критичен беше и лидерът на групата на либералите Guy Verhofstadt (Белгия). "Какво е решението за Русия?", попита той. "Задълбочени ли са санкциите в случай, че Русия и Путин продължат нататък?", добави той. Бившият белгийски премиер попита също и дали е взето решение за така наречения "позитивен пакет", който да включва визови облекчения за млади хора, студенти, изследователи. Съпредседателката на групата на Зелените и Европейския свободен алианс Rebecca Harms (Германия) също обяви решението на ЕС да отложи решението си за Русия за следващата среща за слабо. 

Борба с пропагандата

Въпреки слабия резултат от срещата за санкциите, все пак беше отбелязан и напредък по друга важна тема, която влезе в полезрението на Съвета преди няколко месеца. Лидерите дадоха мандат на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността да изготви план за противодействие на руската пропаганда. Идеята се върти в европейското публично пространство вече няколко месеца, като беше формулирано и конкретно предложение от страна на няколко страни-членки - Дания, Естония, Литва и Великобритания - за създаване на европейска телевизия на руски език, която да се бори с дезинформацията. В заключенията на лидерите е записано, че до юни трябва да бъде изготвен план за действие за стратегическа комуникация, но не става ясно какво точно се има предвид под това. И макар да се очакваше тази тема да е една от водещите, тя не беше.

За сметка на това обаче тя е засегната в годишния доклад за състоянието на отбраната на България, гласуван от правителството на 25 март. В него се посочва, че кризата в Украйна има дестабилизиращ ефект по отношение на регионалната сигурност. Динамиката в развитието на "хибридната война" поставя нови предизвикателства пред системата за национална сигурност. Според българската преса, в предишни стратегически документи, е използван терминът "информационна война", но той е отпаднал. В доклада на Министерството на отбраната се дава следната дефиниция за хибридната война: "Тя съчетава конвенционални и неконвенционални методи, военни и невоенни средства, с особен акцент върху воденето на информационна война и осъществяването на кибератаки". 

Незаконното анексиране на Крим и систематичните дестабилизиращи действия на Русия в източна Украйна, както и провеждането на информационни и кибератаки, са илюстрация на тази война, се казва в документа. Изразява се и безпокойство от "опитите за манипулиране на общественото мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за дезинформация, опити на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.". Това е първото официално признание за влиянието на руската пропаганда в България. В доклада се посочва, че е сериозен проблем липсата на национален орган по киберсигурност и национални регламентиращи документи в тази сфера, което затруднява прилагането на политиките на НАТО и ЕС. 

Темата за руската пропаганда и дезинформация почти не беше засегната по време на дебатите в Европейския парламент на 25 март. Единствен Syed Kamall я повдигна като заяви: "По Русия приветстваме решението да се даде шанс на Минск, но сме прекалено бавни в отговора си спрямо руската пропаганда". Засега не е ясно каква точно форма ще приеме стратегията за борба с руската дезинформация. По време на едно от обсъжданията на темата в Съвета на външните министри Федерика Могерини намекна, че може и да не е телевизия. Какво друго може да бъде, така че да влезе в европейските стандарти за журналистическа обективност и да не се възприеме като контрадезинформационна кампания, каквито тези вече се появиха в българското медийно пространство, а имаше и директни обвинения от страна на руското външно министерство през януари? 

В писмото си четирите държави призовават за специален мониторинг на нарушенията на правилата за излъчване и публично осведомяване на базата на критериите за обективност, прозрачност на интересите (собствеността), слово на омразата, подстрекателство към война и др. На фона на санкциите и примирията медийната война се очертава да бъде доста по-тежка и продължителна, защото Русия отдавна я води, а ЕС чак сега осъзнава мащаба на бедствието. За да бъде успешен на медийния фронт, ЕС трябва да се бори с решимост и воля. euinside също излезе със своя идея миналата година как ЕС може да се включи на равна нога в медийната война като предложи създаването на регионални телевизии на местни езици по модела на катарската Al Jazeera Balkans и американската N1.

ЕС си няма собствена телевизия, въпреки че финансира част от бюджета на euronews, по подобие на BBC World News или Voice of America, Radio Free Europe, руската RT или китайската международна телевизия. Това е още един симптом за силната фрагментираност на европейската външна политика. Сега повече от всякога е важно да се осигури обективна информация за ставащото както в самия ЕС, така и извън него, защото тепърва предстои изграждането на енергиен съюз. Стратегията, която ЕК представи може да се възприеме по два начина. Или като много силна, или като много слаба. Тя би могла да бъде първото, ако има единство в ЕС за прилагането на наличното законодателство и за общата енергийна сигурност. На фона на силната дезинформация обаче, много по-вероятно е енергийният съюз да бъде слаб, както показват и резултатите от първото й обсъждане в Европейския съвет. ЕС добре осъзнава важността на медиите за провеждането на всякакви цивилизационни реформи, тъй като отделя все по-силно внимание на това в докладите за напредъка на страните от процеса на раширяване. Само че трябва да признае, че в самия ЕС също има много какво да се направи по този въпрос.