euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

По време на кризата, която избухна през 2009-а година и чието начало даде Гърция, основна тема беше запазването на целостта на ЕС и равнопоставеността между страните-членки на еврозоната и тези, които все още не са приели общата валута. Огромна заслуга за това имаше тогавашният полски премиер Доналд Туск, който сега е председател на Европейския съвет. По време на полското председателство на ЕС Полша положи изключителни усилия да се избегне създаването на Европа на две скорости - една по-забързана интеграционна скорост на еврозоната и една доста по-бавна и, може би не еднопосочна, скорост на останалите. Сега обаче след подновената криза с Гърция, провокирана от изборната победа на силно популистка партия в страната, политическата цялост на еврозоната и на ЕС отново е поставена изпитание.

Новите признаци за разцепление настъпиха по време на пролетната среща на върха на 19 и 20 март, след като беше обявено провеждането на мини среща на върха за Гърция, на която присъстваха само германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд и премиерът на Гърция Алексис Ципрас. В срещата участваха още шефовете на ЕК, на Европейския съвет и на Еврогрупата - Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Йерун Дайселблум. Това предизвика недоволството на няколко страни-членки, сред които и България, въпреки че не е част от еврозоната, и постави отново на изпитание доколко наистина единен е ЕС, когато става дума за взимането на изключително важни решения. Пръв се възмути белгийският премиер Шарл Мишел, който написа в Туитър, че белгийското правителство не е упълномощавало лидерите на Германия и Франция да преговарят от негово име с Гърция. 

Според г-н Мишел, проблемите на Гърция не са само гръцки, а засягат цялата еврозона. Българският премиер Бойко Борисов заяви в отговор на въпрос на euinside, че е бил сред премиерите, изразили недоволство от срещата, продължила до ранните часове на петък (20 март). България е пряко заинтересувана да знае какво става с Гърция и иска да участва в процеса на взимане на решения за гръцкия проблем. Над 30% от банковия сектор в България се държи от гръцки банки, каза той. "На практика са се събрали, решили са нещо. Да речем сега е добре, но това го чуваме от новините", добави г-н Борисов. Срещата предизвика остри реакции и в Европарламента по време на мини пленарната сесия в Брюксел тази седмица. На 25 март Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск отчетоха пред евродепутатите резултатите от пролетната среща на върха, но бяха силно критикувани от няколко влиятелни евродепутати. 

Още във встъпителните си думи Доналд Туск обясни, че неформалната среща е била по искане на Ципрас, а форматът се е наложил, тъй като лидерите не са искали изобщо провеждането на отделна среща на върха за страните от еврозоната. Шефът на Еврокомисията също потвърди, че лидерите не са искали темата "Гърция" да се поставя в дневния ред на срещата. Според лидера на групата на Европейските консерватори и реформисти Syed Kamall (Великобритания), Съветът очевидно избягва да обсъжда най-горещите теми от обществения дневен ред и попита какъв е тогава смисълът от такива срещи. Той призова Доналд Туск да направи необходимото тежките решения за еврото да не се избягват по време на срещите на върха. Guy Verhofstadt, лидер на групата на либералите (Белгия), заяви, че е абсолютно неприемливо провеждането на такава среща. "Изобщо не одобрявам организирането на среща за Гърция в ограничен формат. Какъв съюз е това?", попита той и добави, че подобни срещи са против интересите на Съюза и еврозоната, за което беше аплодиран в залата.

Не на това мнение беше Rebecca Harms (Германия) от групата на Зелените и Европейския свободен алианс, според която подобни срещи намаляват напрежението и възможността от напускане на Гърция, така наречения гръцки изход. Доналд Туск защити решението си като посочи, че неформалните срещи не са негово изобретение, а са доста често срещана практика. Нещо повече, каза той, лидерите на страните от еврозоната не само са настоявали, а направо са умолявали да няма специална среща на върха на еврозоната, за да се избегне риска от конфронтация на най-високо политическо ниво. 

Гърция и ЕС - изгубени в споразуменията

Срещата започна в четвъртък късно вечерта, след като завърши официалната програма за деня на пролетната среща на върха на ЕС, от която основна тема беше енергийният съюз и приключи близо три часа след полунощ (централноевропейско време). Тя е била поискана от гръцкия министър-председател, чиято цел беше да се опита да издейства отпускане на част от остатъка от заема по втората спасителна програма, тъй като правителството свършва парите (по някои изчисления още в края на този месец). След три часа преговори стана ясно, че отстъпки няма да има. Гърция трябва да представи ясен план за реформи с ясни срокове на изпълнение и едва тогава може да се обсъжда отпускането на оставащите траншове. След края на срещата беше разпространено изявление [на английски език] на цялата Еврогрупа, в което се посочва, че споразумението, постигнато на 20 февруари си остава в сила и че гръцките власти ще имат пълната власт над реформите, подробен списък от който трябва да бъде предоставен в следващите дни.

След поредно разминаване в тълкуването на резултатите от срещата г-н Ципрас обеща, че до понеделник ще бъде изпратен списък с реформи. Като част от коренно различното медийно и държавническо поведение, което постоянно извиква асоциации с филма "Изгубени в превода", напрежението между гърци и германци силно се повиши и в резултат на споровете дали наистина гръцкият финансов министър Янис Варуфакис е показал среден пръст на германците по време на лекция на форум в Загреб през 2013-а година. Сякаш, за да вкара допълнително драма, г-н Варуфакис публикува (също на 20 март) кратък блогпост [на английски език], озаглавен символично "За гърците и германците" по аналогия с романа на Джон Стайнбек "За мишките и хората". В него той призовава да спре соченето с пръст и търсенето на вина, провокирано и от искането на правителството на Алексис Ципрас Германия да изплати военни репарации на Гърция за стореното от нея по време на Втората световна война.

И макар да призовава за спиране на взаимните обвинения, публикацията на Янис Варуфакис започва с обяснение защо той е бил против отпускането на спасителни заеми за Гърция през 2010-а година. Още тогава е било ясно, пише той, че това не е спасителен план за Гърция, а "цинично прехвърляне на загубите от книжата на частните банки към слабите рамене на най-слабите гръцки граждани". "Колко от европейските данъкоплатци, които плащат тези заеми, знаят, че повече от 90% от тези 240 милиарда евро, взети насаем от Гърция, отиват във финансови институции, а не в гръцката държава или нейните граждани?", пита Варуфакис. Той предлага всички страни да се концентрират върху общия си интерес, а той е да намерят начин за бърз растеж и реформа на Гърция. Той потвърди, че споразумението от 20-ти февруари е отлична възможност за това. "Нека го приложим незабавно", призова той. Не е ясно обаче защо той отправя този призив чак на 20 март, след като споразумението е договорено месец по-рано. 

Един опасен формат

Гръцката криза очевидно ще продължи да държи вниманието на ЕС, но това не бива да засенчва нововъзникващия проблем с взимането на решения по важни въпроси на европейско ниво. Двустранното сътрудничество на Франция и Германия не е ново и дори на него винаги се е гледало позитивно и вътре в ЕС, и извън него. Нещо повече, когато Франсоа Оланд стана президент, мнозина анализатори се тревожеха за здравината и единството на френско-германския двигател на ЕС. С времето обаче става все по-тънък балансът между символичното и приемливото. Франция и Германия участваха като двойка и в преговорите по мирното споразумение между Украйна и Русия от Минск, за което също не е даден официален мандат от останалите страни-членки. Макар никой да не се е оплакал публично, това много сериозно подрива амбицията за обща външна политика на Съюза и самия Съюз като такъв, тъй като поставя под въпрос равнопоставеността между страните-членки, които обсъждат заедно позициите си за източния конфликт и отношенията с Русия на всяка своя среща през последната година. 

Пролетната среща на върха не направи изключение. ЕС е изправен пред тежки предизвикателства за своята устойчивост. От една страна Русия действа подривно като инвестира всякакви средства в разбиването на единството във външната и енергийната политика. От друга - засилването на влиянието на евроскептични партии, за някои от които излязоха данни, че са финансирани от Кремъл, също е силна заплаха за европейското единство. А ситуацията в Гърция вече наежи източноевропейските държави, които са против даването на нови отстъпки на Гърция, тъй като за тях никой не се е застъпвал, когато са правили трудния преход от комунистическа система към либералнодемократична. Много от тях платиха тежка икономическа и социална цена за този преход. Затова не са никак склонни да се правят повече отстъпки. Някои, като балгийските държави, направиха наистина свръхусилия не само да завършат този преход, но и да се присъединят към еврозоната и то в период на криза. Тяхното недоволство от това, че мнението им не се взима предвид, не бива да се подценява. 

Вярно е, че на мини срещата с Ципрас са присъствали и всички институционални шефове, но противно на масово разпространеното клише не Европейската комисия, а Европейският съвет е правителството на ЕС. Именно то взима и прилага важните решения за бъдещето на Съюза. Затова е много важно да се избягва създаването на двустепенна система за взимане на решения.