euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

ЕС е изправен пред три огромни външнополитически кризи с възможно трагични последствия за сигурността. Уви, тези кризи за пореден път разкриват неспособността на Съюза да действа като Общност. Доскоро основните говорители по източната криза бяха Балтийските държави, Полша и Швеция. По кризата в Ирак и Сирия основно говорят Франция, Италия и Великобритания. А кризата в Газа е възприета като нещо, което винаги го е имало и винаги ще го има, затова е някак в периферията на европейското внимание. За сметка на това с голям ангажимент към ставащото в Близкия изток е пак Обединеното кралство. Сега обаче Германия взе източната криза в свои ръце.

Миналата седмица външните министри на страните-членки от ЕС прекъснаха годишните си отпуски, за да се съберат на извънредна среща в Брюксел, по време на която да обсъдят тези три кризи, плюс ситуацията с епидемията от ебола в Африка и обстановката в Либия. Изразява се изключителна загриженост, тревога, призовава се за незабавни действия по всички тези проблеми, но те си остават раздробени, индивидуални и пожелателни. На общностно ниво се свеждат до осигуряването и координацията на международната помощ за конфликтните зони, но като цяло съществената част се иззема от някои страни-членки. Независимо от телефонните разговори, които председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу провежда по няколко пъти в седмицата с президента на Русия Владимир Путин и на Украйна Петро Порошенко, посредническата роля по тази криза пое германският канцлер Ангела Меркел, а на върховния представител на ЕС за външните работи Катрин Ащън е оставена протоколната роля. 

Хронология на превземането

Европейската комисия и върховният представител в частност са превърнали почти в автоматизъм публикуването на изявления, декларации и прессъобщения, в които се изразяват общите виждания на Европейския съюз по някоя от всички кризи, които бушуват по външните граници на Общността. Това донякъде беше и целта на реформата на ЕС, въведена с Лисабонския договор от 1 декември 2009-а година, когато беще създаден постът с основна цел ЕС да говори "с един глас". За да има максимална легитимност, върховният представител е едновременно член на Комисията и председателства Съвета на външните министри. До момента Катрин Ащън успя да превърне този пост в нещо повече от чисто протоколна позиция с огромния пробив, който постигна с диалога Белград-Прищина и преговорите по иранската ядрена програма. Неразделна част от външнополитическия портфейл е и дейността по оказването на хуманитарна помощ, както и политиката на разширяване и съседство. 

Дотук ЕС действа като един. На 12 август Комисията обяви, че увеличава хуманитарната помощ за Ирак с допълнителни 5 милиона евро. Еврокомисарят по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и отговорът на кризи Кристалина Георгиева каза, че е отвратена от тежката хуманитарна ситуация, влошаваща се с всеки изминал ден. Около 200 хиляди души бягат от района Синджар в Северен Ирак само през месец август и се нуждаят от спешна помощ. Г-жа Георгиева посети Багдад и Кюрдския район в Ирак още през март и обяви отварянето на офис за хуманитарната помощ в Ербил. Тази седмица тя отново отиде в Ирак, но този път в компанията на шведския външен министър Карл Билд. 

Също на 12 август ЕК обяви увеличение на хуманитарната помощ и за Украйна - 2.5 милиона евро. И в този случай г-жа Георгиева беше "гласът" на ЕС. Председателят Жозе Мануел Барозу от своя страна е в постоянен контакт с президентите на Украйна и Русия, по време на които той подчертаваше готовността на ЕС да увеличи подкрепата си за хуманитарните усилия на правителството в Киев, както и в подкрепа на международните хуманитарни организации. Г-н Барозу изрази също и притеснението си от струпването на руски части по украинската граница, както и продължаващият приток на оръжие, оборудване и бойци от руска територия. Той призова Русия да използва влиянието си, за да гарантира, че гражданското население ще може безопасно да напусне зоните на конфликта. 

Барозу подчерта многократно "твърдата позиция" на ЕС, че суверенитетът, териториалната цялост и независимостта на Украйна трябва да бъдат запазени. Шефът на ЕК предложи на руския президент Путин да работят заедно за стабилизирането на Украйна. Дотук добре, но е видимо, че кризите стават все по-сериозни и са необходими много по-мащабни действия. От последвалото развитие на европейския отговор обаче става ясно, че възможностите за общностните усилия са изчерпани. Затова и се очакваше с огромен интерес извънредната среща на външните министри на Съюза. 

Те се събраха на 15 август в Брюксел, за да координират позициите си по трите кризи и евентуално да излязат с обща. Още преди началото на срещата обаче, шведският външен министър Карл Билд заяви, че не може да се очаква твърдо решение, а по-скоро министрите ще обсъдят дали споделят една и съща оценка за ситуациите. За него беше абсолютно неоспоримо, че Русия е навлязла в украинска територия и нарече това "огромно нарушение на международното право". Тази оценка не се споделя от всички в ЕС, включително и от Европейската комисия. Говорител на Комисията съобщи, че все още се проучват данните и на този етап не може да се заключи, че наистина е имало навлизане на руски военни части в Украйна, които са били обстрелвани от украинската армия, каквито съобщения имаше в петък. Други министри също бяха предпазливи в реакциите си по тези съобщения. Това е обяснимо, защото ако се докаже, че е имало такова навлизане, това означава на практика обявяване на война, а ЕС видимо не е готов за подобен сценарий. 

В заключенията на външните министри се посочва, че всякакви едностранни военни действия от страна на Русия в Украйна, под какъвто и да е претекст, включително хуманитарен, ще се възприемат като "грубо нарушение на международното законодателство". Това е много сериозна промяна в тона, но продължава да не е адекватна на размера на заплахата. По-късно италианският външен министър Федерика Могерини, която е един от официалните кандидати за наследник на Катрин Ащън на поста върховен представител на ЕС за външните работи, заяви, че новините за евентуално навлизане на руски военен конвой в Украйна и неговото обстрелване от украинските сили са се появили след приемането на заключенията [на английски] от срещата. Според нея обаче, текстът за едностранните действия може да се приложи и в този случай. Само че тя се интересуваше много повече от ставащото в Ирак, отколкото от събитията в Украйна. 

Виж кой говори

Външните министри посочват също така, че Европейският съюз ще подкрепя активно "всякакъв формат на срещи", които може да доведат до създаването на нова политическа ситуация. На 17 август германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се срещна с колегите си от Украйна, Русия и Франция, а германският канцлер Ангела Меркел посети Латвия и планира визита в Киев. Междувременно стана ясно, че руският президент Владимир Путин организира среща на Митническия съюз (основата на Евразийския) в Минск, на която покани и ЕС. ЕК потвърди, че приема поканата. На срещата няма да присъства Жозе Мануел Барозу, а Катрин Ащън, енергийният комисар Гюнтер Йотингер и еврокомисарят, който отговаря за международната търговия Карел Де Хухт. Целта на срещата е да се обсъди прилагането на Споразумението за асоцииране с Украйна и какви последици ще има то за региона, възможността от възобновяване на енергийните преговори и други политически въпроси. 

Много от големите вестници из ЕС приветстват решението на германския канцлер да се включи активно в търсенето на решение на конфликта между Русия и Украйна. Германският Berliner Zeitung посочва, че в последните седмици германското правителство показва, че наистина е твърдо решено да поеме голяма международна отговорност: дипломатическо водачество и управление на кризи. Португалският Diário Económico също пише, че с позицията си по Украйна Меркел е доказала, че е готова да плати за стабилност. Само че, тя щеше да поеме наистина голяма международна отговорност, ако оставеше ЕС да говори от името на всички, вместо да изземва функциите на върховния представител. Сега постижението на Катрин Ащън с посредничеството й в диалога Белград-Прищина изглежда омаловажено, а то е единственото голямо постижение на общата европейска външна политика. 

Френският президент, от своя страна, вече има опит с действията извън ЕС с решението му да участва в свалянето на Муамар Кадафи в Либия. По ситуацията в Ирак той отново е изключително активен. В интервю за Le Monde той призова за свикването на международна конференция, за да се договори ефективно противодействие на мащабното и нехуманно напредване на Ислямската държава в Ирак. А външните министри на ЕС се съгласиха някои страни-членки да участват в снабдяването с оръжие на кюрдската автономна власт в Ирак с надеждата тя да успее да спре похода на ислямистите. 

Изземването на функциите на върховния представител има и други последици, формулирани от полското издание Super Express, според което за Меркел Путин е много по-важен от ЕС. "Ясно е, че ние отново сме продадени, този път в името на икономическите и политически интереси на Германия и Русия", пише изданието, цитирано от европейския портал за преглед на европейския печат eurotopics. Възможно е реакцията на изданието да е пресилена, но е факт, че Меркел е взела ситуацията в свои ръце. От заключенията на външните министри не става ясно дали те дават мандат на Германия да говори от тяхно име и да посредничи в решаването на източната криза, въпреки че вратата е отворена с формулировката "всякакъв формат срещи". 

Седмица преди ключовата среща на върха на ЕС, по време на която трябва да бъде решено кой да поеме ключовите постове върховен представител за външната политика и президент на Европейския съвет вече е ясно, че можем спокойно да махнем "ключови" от уравнението. С решението си да изземе за решаване на източната криза тези две функции едновременно Ангела Меркел напълно заличи едно от големите постижения на Лисабонския договор, а именно да направи първата крачка към създаването на наистина обща външна политика. Точно в този момент е поразително мълчанието на Европейския парламент, който използва максимума от формулировките, които го засягат в Лисабонския договор, включително и по отношение на избора на шеф на ЕК и излезе в продължителна ваканция.

Вместо да поведе усилията чрез свикването на извънредна пленарна сесия или поне заседание на външната комисия, Европарламентът се задоволява със спорадични реакции от страна на председателя Мартин Шулц. Това поставя под въпрос дали парламентът е в състояние да се справи с огромната власт, която поиска и получи. Явно - не. Една Меркел е достатъчна на ЕС за всичко. Въпросът обаче е дали тя изземва тези функции, защото държащите постовете не могат или защото не им се позволява. Ако е първото, тогава възниква въпросът защо бяха избрани точно тези хора. Точно тук Европарламентът можеше да изиграе ключова роля и да покаже последователност в осъждането на междуправителствения подход, защото вече и външната политика се определя на базата на междуправителствения, вместо на общностния подход.