euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Най-мащабната и смела реформа на ЕС от Лисабонския договор насам - икономическото управление на ЕС - е пред пълен провал. За това най-силно говорят задълбочените анализи [на английски език] на Европейската комисия, представени тази година по-рано от обичайното - на 25 февруари. Тези доклади показват нещо, което се знае твърде добре вече повече от година - страните-членки не изпълняват конкретните национални препоръки. Въпреки това обаче, Комисията вместо да разкритикува остро Съвета за бламирането на договорените с голяма институционална мъка нови правила, тя направи точно обратното - хвърли правилата в жертва на инвестиционния си план като отпусна хватката за страната, която от години отказва да се съобразява с тях - Франция, основно защото реши да участва с допълнителни средства в инвестиционния фонд. Темата за Европейския семестър и инвестиционния план беше основна във втория ден от пролетния Европейски съвет на 19-20 март, но от заключенията [на английски език] на лидерите става ясно, че засега нямат никакво намерение да променят статуквото. 

Те единствено "приканват" страните-членки, тоест себе си, да отразят приоритетите в Годишния обзор на растежа (инвестиции, структурни реформи и фискална консолидация, която е приятелски ориентирана към растежа) в своите национални програми за реформи, които предстои да бъдат подготвени тази пролет. Отношението на страните-членки предизвика истинска почуда у шефа на Европейския парламент Мартин Шулц, който заяви, че е изненадан, че темата за Европейския семестър е поставена толкова "ниско" в програмата на срещата на върха. "В случая с Гърция осъзнахте, че това, което става в една страна, може да засегне и вашата страна. Затова ние не можем да разглеждаме нашите национални икономики като отделни черни кутии, защото те са по-скоро тясно взаимосвързани", е казал г-н Шулц на лидерите и ги е призовал за подобряване на Европейския семестър с акцент върху по-активното участие на националните парламенти.

В момента се обсъжда ремонт на икономическото управление, както euinside писа, но засега преобладава мнението, че е твърде рано за това. Според Мартин Шулц обаче, целта на Европейския семестър е да се "помири" с взаимозависимостта чрез по-тясна координация и затова изисква пълен ангажимент от страните-членки. "А само 9% от националните конкретни препоръки се изпълняват от страните-членки - само девет процента!", е добавил шефът на Европарламента. Според него, само ако националните парламенти са истински съпричастни и имат думата, те ще се ангажират повече с успеха на Европейския семестър. Националните парламенти и в момента са ангажирани със семестъра като участват всяка година в съвместни обсъждания в Европарламента. Засега не е ясно как точно се очаква да се засили ролята им, но сериозен проблемът е, че правителствата нямат воля за прилагане на договореното на европейско ниво. 

През ноември Комисията идентифицира макроикономически дисбаланси в 16 от 28-те страни-членки. За три от тях тя повиши нивото на процедурата - Франция и България на ниво пет, а Германия е на трето ниво. Две нови страни влязоха в процедурата - Португалия (директно в пета степен) и Румъния, а Словения слезе на по-ниско ниво по процедурата. За останалите 10 държави няма промяна в статуса им. От всички доклади обаче, най-трагичен е докладът [на английски език] за България, тъй като разкрива мрачна картина в много ключови за икономически успехи сектори - правосъдие, образование, функциониране на администрацията. 

Тъмни облаци на българския икономически хоризонт

Икономическото представяне на страната се очаква да си остане потиснато, каквото е от 2009-а година насам, смята ЕК. Сред причините са политическата нестабилност и проблемите в банковия сектор. Правителствените финанси също са се влошили значително през 2014-а година. България изостава по отношение на качеството по няколко "отключвателя" на растежа. Нещо повече, Комисията смята, че потенциалът за растеж на България е нисък, защото производството е затруднено от многобройни и взаимносвързани слабости, вариращи от сложна регулация и слаб административен капацитет до твърде високи разходи за бизнеса, висока енергийна интензивност в комплект с ниска енергийна ефективност, лошо качество на железопътната и пътната инфраструктура.

В допълнение към това Комисията посочва, че структурните пречки за растежа се умножават от неефективната съдебна система. ЕК се позовава на последния доклад по Механизма за сътрудничество и проверка, основният извод в който е, че през последните години България почти не е отбелязала напредък в борбата с корупцията. По отношение на конкретните препоръки, реформи няма в пенсионната и образователната система, в борбата със социалното изключване, особено по отношение на ромското население. Международният валутен фонд допълва картината като в своя анализ [на английски език] от мисията си в България, публикуван на 13 март, посочва, че рисковете пред икономиката на България са се увеличили. Във вътрешен план МВФ смята, че коалиционното правителство е изправено пред тежки предизвикателства, сред които са макрофинансовите рискове.

Дефлацията може да има силен ефект върху фискалните сметки. Високият корпоративен дълг и нивото на необслужваните кредити може да окажат допълнително възпиращо влияние върху инвестициите, ако не бъдат взети мерки. Във външен план МВФ вижда най-големите рискове в Гърция. Подновеното напрежение в еврозоната, свързано с Гърция, се очаква да увеличи рисковете. Проблемите с Русия и Украйна също може да генерират допълнително негативно преливане върху търговията и инвестициите. 

Малко преди пролетната среща на върха българският вицепремиер Меглена Кунева, която отговаря за европейските и междуинституционални въпроси, призна, че положението с икономиката е тежко. "Това е една от най-слабо развитите теми в България за мое голямо съжаление", каза тя след участието си в Съвета по общи въпроси, който подготви заключенията за Европейския съвет. "Много трудно пробива темата за това какво представлява българската икономика в сравнение с останалите икономики и как можем заради членството си в ЕС да направим повече. Поправете ме ако греша, но според мен, ако сравним доклада, който е по правосъдие и вътрешен ред, с доклада, който е за европейския семестър, ще видите, че броят на публикациите и интереса е абсолютно несравним". 

България не привлича и не задържа инвеститори и затова трябва да разработи планове, каквито са правили други страни за отстраняване на административните пречки. Тя сподели, че Ирландия за времето на кризата е отстранила 6000 (шест хиляди) акта, които са пречили на инвестициите. България има търговски камари с почти всички големи инвеститори, има бизнес-организации, които много пъти са давали предложения какво да се промени в законодателството. "Според мен е абсолютно време да се съберат тези предложения, да се види кое от тях става, защото това е все пак свършена работа и да се направи необходимото, за да можем поне да изчистим правните пречки. Ако го комбинираме с колкото се може повече електронни услуги и електронно правосъдие, което е високо в дневния ред на правителството, надявам се, бихме могли да имаме сериозно подобряване на средата". Кодексът за социално осигуряване е сменян 60 пъти, припомни тя и заяви, че това не е нормално. България трябва спешно да адресира и проблемите в банковата система, беше призивът й. 

На банковата система е отделено специално внимание в доклада по макроикономическите дисбаланси на ЕК. "Появиха се притеснения относно достоверността на отчетните данни във финансовия сектор", се посочва в анализа. Гарантираните депозити са изплатени със значително закъснение. Има данни за системно пренебрегване на проблемите около КТБ. И макар да признава, че КТБ е краен случай, Комисията предупреждава, че е възможно да се появят подобни недостатъци и в други банки. 

Масово неизпълнение на препоръките

Освен България, Комисията постави и Франция на предпоследното ниво в процедурата по дисбалансите. Това е нивото преди глобите. Само че, проблемите във Франция, както euinside писа подробно, са по-скоро резултат от липсата на политическа воля, отколкото на липсата на държавност, какъвто е българският случай. Германия е третата страна, за която ЕК увеличи нивото на тревога на трета степен - дисбаланси, които изискват наблюдение и решителни действия. Причините са, че Германия също не е изпълнявала препоръките на ЕК от 2014-а година по отношение на подобряване на ефективността на данъчната система, намаляване на данъците и осигуровките. Хърватия от миналата година е на тази степен на тревога (пета) в Европейския семестър и също е критикувана за това, че не изпълнява препоръките си. Но дори и най-младата членка на ЕС не показва проблемите, които има България.

Хърватия е основно критикувана заради ниската конкуренция на производствените пазари, че слабо върви изравняването на производителността на труда със заплащането, за бавното преструктуриране на задлъжнели, но жизнени компании, и за липсата на решителни действия на пазара на труда. Словения до тази година също беше в тази много рискова икономическа група, но отпадна от нея. На нейно място обаче влезе Португалия, заради твърде високото ниво на публичния си дълг (129% от БВП). Португалия има сходни проблеми с хърватските - слаба конкуренция на производствения пазар и бавно приспособяване на заплатите към производителността на труда. Португалия също има проблеми с функционирането на пазара на труда. 

Най-близо до положението в България е Италия, която също е в петата степен на процедурата по макроикономическите дисбаланси. Основните критики срещу Италия са слабости на публичната администрация и съдебната система, които влошават качеството на бизнес-средата и намаляват капацитета за ефективно прилагане на реформите. Както и в България, италианската образователна система продължава да страда от дълго нерешавани проблеми. Нивото на рано отпадащите от училище деца е доста над средното за ЕС. За сметка на това обаче Италия наскоро значително намали данъчната тежест, но събираемостта е ниска. И друга разлика от България е, че Италия през 2014 е сред страните, които са отбелязали напредък в изпълнението на конкретните препоръки на ЕК. 

И макар че Мартин Шулц силно се възмути от слабото внимание, което лидерите на страните-членки отделиха по време на пролетната си среща, темата не беше засегната по време на дебата в Европарламента за резултатите от Европейския съвет миналата седмица. Водеща причина за това е, че в дневния ред на пролетния съвет тази година бяха включени твърде много значителни теми: енергийния съюз, санкциите срещу Русия, подготовката за срещата на върха със страните от Източното партньорство (през май). Въпреки че не беше планирана, темата за Гърция отново превзе вниманието, независимо че много от страните-члеки искаха да избегнат това. Именно Гърция обаче, както и енергийният съюз, бяха темите, които най-много вълнуваха евродепутатите. Така, Европейският семестър остана на заден план, затвърждавайки тенденцията да му се обръща все по-малко внимание. А някога беше диамантът в короната на общите европейски усилия за борба с кризата.