euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма никакво съмнение, че кризата в еврозоната вече е в миналото, след като ЕК и Съветът одобриха без възражения да започне отново нарушението на фискалните правила. Това стана в края на февруари, когато Европейската комисия потвърди нещото, което очаквахме още от есента, а именно, че Франция и този път ще се измъкне, а министрите на финансите на ЕС приеха това решение тази седмица по време на редовната си мартенска среща. Всичко това в контекста на нововъзпалените отношения с Гърция, което създаде странен парадокс - ЕК се държи меко с Франция, а Еврогрупата - твърдо с Гърция. Вярно е, разбира се, че проблемите с Гърция са по-скоро идеологически, но като цяло същността е именно в придържането към правилата. Това решение на практика зачертава тригодишните усилия на институциите, страните-членки и Европарламента да обновят, надградят и подсилят икономическото управление на Евросъюза и еврозоната и може да изпрати много лош сигнал на инвеститорите, особено в момент, когато Комисията е вложила цялата си енергия в рекламирането на най-важния си продукт - инвестиционния план. 

Франция - високо над правилата с нисък ръст

Първият сигнал, че е възможно на Франция отново да й се размине, беше даден в края на годината, когато старата Европейска комисия отказа да се произнесе по тупака - законодателството за тясна координация на бюджетните планове в еврозоната - и прехвърли топката на новата комисия на Жан-Клод Юнкер, в която на ключовия пост еврокомисар на икономическите и финансовите въпроси застана бившият френски министър на финансите Пиер Московиси. Въпреки уверенията, че нито една страна-членка няма да получи специално отношение, ЕК опроверга сама себе си още миналата година, когато даде два месеца отсрочка на Франция, Италия и Белгия да "довършат" бюджетните си планове, тъй като, според Комисията, те не били достатъчно ясни, за да се приложи цялата строгост на закона. 

Два месеца по-късно ЕК реши да не открива процедура по свръхдефицит срещу Белгия, Италия и Финландия, тъй като се взимат предвид специфичните условия, при които тези страни се намират. А Франция получава още две години отсрочка - до 2017 г. - да коригира свръхдефицита си. С какво Франция е заслужила повече от останалите? С обещания. "Франция обеща през април да излезе с допълнителни 4 милиарда евро бюджетни съкращения. През май ще представи по-подробни планове за реформа на икономиката", обясни шефът на Еврогрупата Йерун Дайселблум, който подкрепи по-мекия подход към Франция. "Комисията ще бъде изключително прилежна, тъй като става въпрос за доверието в Пакта за стабилност и растеж. Става дума за доверие", добави Пиер Московиси. 

Според предшественика му на поста Оли Рен обаче, това решение ерозира доверието в правилата на еврозоната и означава, че Комисията няма "топките и усета" да каже на Франция, че не предприема ефективни действия, въпреки че е очевидно "дори за слабо информиран наблюдател". Само че именно Оли Рен беше този, който пръв "омекна" пред Франция преди две години, когато Париж получи първата си отсрочка. Това стана заради назрелия конфликт между ЕС и Международния валутен фонд относно методите за изчисление на ефекта от бюджетните икономии. Освен това, преди две години все още не беше сигурно, че краят на кризата наближава. 

Макар че отпуска хватката около врата на Франция, ЕК и Съветът все пак не оставят това без условности. Комисията повиши степента на процедурата по макроикономическите баланси за Франция на ниво 5. На същото ниво ЕК вдигна процедурата и за България. При процедура по макроикономически дисбаланси страната-членка трябва да представи план за корекции, а Комисията засилва наблюдението си чрез редовни доклади. В случай на неизпълнение на мерките за първи път страната-членка може да се наложи да внесе депозит, на който се трупат лихви, а за втори провал депозитът може да се превърне в глоба до 0.1% от БВП на виновната страна. 

От задълбочения преглед [на английски език] на ЕК на френската икономика се разкриват за пореден път едни и същи проблеми - растежът е твърде бавен, безработицата не се очаква да спадне и стои на високо ниво от 10.2%, независимо от компромисите, направени с Париж досега, бюджетният дефицит си стои висок и това по никакъв начин не е допринесло за ръста на брутния вътрешен продукт. Дефицитът беше 4.3% през миналата година, а публичният дълг достигна 95.2% от БВП. Очакванията на ЕК са да продължи да расте. Въпреки частично подобрение, Франция е загубила 13% от дела си на експортните пазари в последните пет години. И, отново, даването на отсрочки не е помогнало това да се промени. Спънките на пазара на услуги все още не са премахнати, административното бреме е високо, данъчната тежест е огромна, въпреки че беше леко намалена. Държавата през 2014-а година е била с размер 57% от БВП.

Няма почти никакъв напредък и в реформата на пазара на труда, който е доста затворен, не е реформирана системата за обезщетения за безработица, нито са подобрени възможностите за работа на възрастни работници. Най-голямото притеснение на ЕК е, че лошото развитие на френската икономика може да има значителни последици върху други страни от еврозоната. Притеснение, изразявано многократно досега от съседна Германия. "Френската икономика има силни търговски, финансови и банкови връзки с други страни-членки. Евентуален провал ефективно да се решат структурните предизвикателства може да има вреден ефект върху останалите партньори в еврозоната. И обратно - възстановяване на потребителското доверие във Франция може да се отрази добре на цялата еврозона", пише в доклада за Франция.

Ситуацията около Франция затвърди и очакваното напрежение между заместник-председателя на ЕК от Латвия Валдис Домбровскис, който е привърженик на строга фискална дисциплина и бързи, но дълбоки структурни реформи, и Пиер Московиси. Различията между тях се набиха на очи за първи път по отношение на Гърция, но когато бяха представени докладите на ЕК по Европейския семестър, противоречията помежду се затвърдиха окончателно. Бившият латвийски премиер Домбровскис открито заяви, че решенията, свързани с прилагането на Пакта за стабилност и растеж и макроикономическите дисбаланси, по принцип трябва да се взимат от двамата. "Въпреки това обаче, поради значението на темата, сметнахме за важно да обсъдим това и в Колежа". "Що се отнася до ситуацията във Франция, очевидно това е най-сложният случай, който обсъдихме днес", добави той. В крайна сметка всички 28 комисари са гласували решението за Франция, което разкрива, че е имало сериозни разногласия в Комисията, но в крайна сметка е надделяло отслабването на правилата. 

Московиси защити решението на ЕК като посочи, че Франция е обявила няколко реформи през последните дни. Логично е да се попита защо последните дни, след като уж последен шанс й беше дасен преди два месеца? И макар че Съветът не е склонен да проявява снизхождение спрямо Гърция, към Франция отношението е различно. В гласуваната от 28-те министри на финансите препоръка [на английски език] се обяснява, че отпускането на само една допълнителна година на Франция би било твърде много на фона на настоящата слаба икономическа среда и би изисквало годишна корекция на структурния баланс от над 1.0% от БВП, което е над средното. Предвид обещаните от Франция планове за структурни реформи и националната програма за реформи Съветът смята за адекватно на Франция да бъдат отпуснати две допълнителни години за корекция на бюджетния дефицит. Това означава, че Франция трябва да намали дефицита си до 4% тази година, до 3.4% през 2016 г. и през 2017 да го свали до 2.8%. Това означава, че годишното структурно усилие ще бъде 0.5% от БВП през тази година, 0.8% догодина и 0.9% през 2017 г. 

Съветът поставя и крайни срокове за изпълнение на конкретните задачи от Франция. До 10 юни 2015 г. втората най-голяма икономика в еврозоната трябва да предприеме ефективни действия и да докладва подробно по стратегията си за бюджетна консолидация. Това включва и допълнителното структурно усилие през тази година от 0.2% от БВП, тоест обещаните от френското правителство и президента Франсоа Оланд 4 милиарда евро допълнителни икономикии. Тези 0.2% бяха в основата на споровете между ЕК и Париж миналата година. Освен това Франция трябва да докладва пред Комисията и пред икономическата комисия на Европарламента. Докладът й за тази година трябва да бъде представен за първи път на 10 декември 2015 г., а след това да се прави на всеки шест месеца. Отчитането пред Европарламента е доста силно "наказание" за Франция, тъй като по време на изслушването на Пиер Московиси в икономическата комисия мнозина евродепутати го критикуваха, че като министър на финансите нито веднъж не се е явил за редовния икономически диалог, който също е част от промените в икономическото управление. 

Правилата са мъртви, да живеят правилата!

Факт е, че и ЕК, и Съветът са променили подхода и компромисът е съпроводен с условност, каквато не е искана досега. Въпреки това обаче, липсва достатъчно убедителна икономическа аргументация на това решение като се има предвид, че при предишните отсрочки Франция не се е възползвала от времето нито за структурни реформи, нито за да повиши конкурентоспособността си. Две години по-късно, икономическият й растеж се дължи по-скоро на инерция, отколкото на реални икономически двигатели. През миналата година френският брутен вътрешен продукт нарасна със само 0.4%. Остава неясно и защо ЕК се отказа да приложи спрямо Франция новите насоки за гъвкавостта на фискалните правила. Възможно е да е заради това, че Франция обяви, че ще участва с 8 милиарда евро в бъдещия инвестиционен фонд.

Това участие е едно от условията за прилагане на повече гъвкавост към фискалните правила. В интерпретацията на Пакта за стабилност и растеж на ЕК се посочва, че няма да бъдат повдигани процедури по свръхдефицит за страните, които участват с допълнителни пари в инвестиционния фонд, ако това се отрази негативно на дефицита им. Франция обаче вече е в процедура. Това означава, че ЕК е преценила в замяна на 8-те милиарда евро да не налага санкции за неспазване на сроковете. 

Не на последно място решението да се даде поредната отсрочка обезмисля дебатите, които текат в момента в ЕС за това има ли нужда от промени в икономическото управление на ЕС и еврозоната в частност и какви да бъдат те. Поставя под въпрос и доколко има смисъл изобщо четиримата президенти да пишат нов доклад за бъдещето на еврозоната, след като отсега е ясно, че винаги за едни страни ще има специално отношение, докато за други няма да има. За това ясно предупреди президентката на Литва Далия Грибаускайте миналата година когато припомни, че няколко пъти Франция и Германия са нарушавали Пакта за стабилност и растеж и че под натиска на тези две държави правилата са били отслабвани. Според нея това е допринесло за кризата.

Основният извод от всичко това е, че ЕС е единен и строг към себе си единствено, когато е под натиск (на криза). През останалото време всичко върви постарому. Тогава кога да очакваме повторение на кризата? Скоро. Много по-скоро, отколкото ни се иска, защото Европа продължава да е непривлекателно място за инвестиции, намира се в тежка геополитическа ситуация, а и евроскептицизмът чука на вратата. Уви, този път ще се повтори само кризата, но не и икономическият бум, за който няма условия.