euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

През декември, когато новият председател на Европейския съвет Доналд Туск реши да свика неформална среща на върха през февруари, която да се занимае с бъдещето на еврозоната, не бяха минали още изборите в Гърция, не беше се случил атентатът срещу редакцията на Charlie Hebdo и не се беше влошила допълнително ситуацията в Украйна. И макар че няма да доминира, темата за бъдещето на икономическия и паричен съюз все пак ще остане в дневния ред на еднодневната среща. "Менюто" на Европейския съвет обаче съвсем няма да е толкова диетично, колкото планираше г-н Туск през декември. В него са включени три силно холестеролни теми - какви действия да предприеме ЕС спрямо Русия; борбата с тероризма; засилване на координацията в еврозоната; Гърция. Последните две теми - икономическото управление на ЕС и Гърция може да се разглеждат до голяма степен в пакет. 

По план срещата трябваше да продължи само няколко часа - от 13 часа централноевропейско време докъм 19 ч., съвсем в духа на желанието за стегнатост и бързина на страните-членки и Доналд Туск. Според високопоставен източник от ЕС обаче, заради трудносмилаемото меню, много е възможно срещата да се проточи по-дълго, но не заради икономическото управление per se, а заради проблемите с Гърция, която на практика отхвърля всичко договорено досега на европейско ниво. Това никак не създава подходяща среда за обсъждане на недостатъците на икономическото управление, реформирано значително през 2011 и 2013-а година, а още по-малко за споделяне на възгледи за развитие на еврозоната. 

Какво не му е наред на икономическото управление?

Както вече euinside писа, в ЕС има усещане, че нещо не е съвсем наред с икономическото управление на Съюза, променено заради кризата, чийто старт беше обявен именно в Гърция преди пет години. Засега обаче, макар обсъжданията да продължават доста интензивно, няма голямо желание да се дискутират нови промени. Причината е не само Гърция, но и Франция, както и всички останали, които не прилагат договореното на европейско ниво. Преди две седмици министрите на финансите на Германия и Италия се явиха заедно пред икономическата комисия на Европарламента, за да представят идеите си за промени. Според италианския финансов министър Пиер Карло Падоан, все още е рано за конкретни предложения, но е добре да се изготви оценка на настоящата рамка, която да покаже дали сегашното законодателство е допринесло за постигането на по-голяма интеграция, балансиран растеж, повече работни места, по-голямо икономическо сближаване. На този етап отговорите на тези въпроси не са удовлетворителни, каза той.

За да бъде ефикасно, икономическото управление трябва да се основава на последователен политически микс от фискална, структурна и парична политика. Освен това, трябва да се мисли наднационално. Кризата на еврото показа, че в един валутен съюз може да се развиват дисбаланси, непредвидени от архитектите. За да се избегне това, е нужна повече координация. Много трябва да се внимава с ефектите на преливането и да се направи ясна оценка на ефекта на доминото, добави италианският министър на финансите. Най-важното обаче е да се постигне синхрон между европейското и националното ниво. Теза, която Пиер Карло Падоан не изказва за първи път. Според него е изключително важно всяка страна-членка да засили националната си отговорност. 

Ако искаме да подобрим радикално нещата, трябва да променим правната рамка, за което обаче са нужни промени в договорите, така че да се върви към политически съюз. Пред еврозоната стоят някои много тежки институционални въпроси, на които се търсят отговори в сегашната правна рамка, каза от своя страна германският министър на финансите Волфганг Шойбле. Неговото виждане обаче е, че няма смисъл да се правят каквито и да е промени, ако не се спазват правилата. Разбира се че всяка страна-членка има суверенни права, но има норми и правила, които сме приели всички заедно, но много партньори просто забравят това, напомни той като призна, че Германия е била сред първите, нарушили правилата. Това е важен урок, който научихме, добави той. 

И двамата министри се въздържаха да дадат конкретни идеи, което донякъде разочарова евродепутатите, които също все още не са сигурни в каква посока да тръгнат. В момента те подготвят доклад за евентуални промени в икономическото управление на ЕС, което въведе процедурата по макроикономическите дисбаланси и по-засилената координация на бюджетните планове (за еврозоната). Усилено се говори за засилване и на социалния ефект от структурните реформи. Докладчикът на икономическата комисия на Европарламента по темата Перванш Берес (Франция, Социалисти и Демократи) поставя няколко конкретни въпроса, на които ще се търсят отговори в следващите месеци. Става дума за по-ясни дефиниции на ключови разпоредби в Пакта за стабилност и растеж като "изключителни обстоятелства", "тежък икономически спад", "неочаквано неблагоприятно икономическо събитие". В работния документ [на английски език] на г-жа Берес се поставя още въпроса доколко предложената от ЕК гъвкавост може да доведе до подобряване на перспективите за растеж в еврозоната в комбинация със структурни реформи и експанзионистична парична политика.

Друг важен въпрос, който тя поставя в работния документ е дали правилата за икономическото управление по отношение на намаляването на дълга съдържат достатъчно гъвкавост в контекста на много ниска инфлация. През последните месеци основен фокус в разговорите по темата се поставя върху националните мерки. Това се очертава да бъде и акцента по време на срещата на върха на 12 февруари. Възможно е да се обсъждат краткосрочни и дългосрочни мерки, като реформа на икономическото управление например, но е по-вероятно лидерите да се концентрират върху това, което може да се направи на национално ниво. Никой няма илюзии, че икономическите теми са въпрос на национален суверенитет. Всичко, което може да се направи, зависи от политическата воля на страните-членки. Никой в Брюксел не е в позиция да промени това, каза добре осведомен източник от ЕС. И ситуацията в Гърция показва това изключително добре. 

Преговорите с новото гръцко правителство, което иска революционни изключения от общите правила, ще се водят в Еврогрупата (министрите на финансите на страните от еврозоната), както винаги досега. Все още няма представено официално предложение от страна на Гърция, на базата на което да се обсъжда каквото и да било. 

По-малките страни-членки са пас по темата за икономическото управление на ЕС

Независимо, че седят на масата на преговорите в различните формати на ЕС като равни, по-новите и по-малки страни-членки (и като правило тези извън еврозоната) са пасивни и незаинтересувани от обсъждането на нещо толкова фундаментално за ЕС като икономическото му управление. В Хърватия и България двете теми напълно отсъстват от общественото обсъждане, въпреки че Хърватия би трябвало да има огромен интерес от това, тъй като е пряко засегната от новите правила. Тя е шеста година по ред в рецесия, публичният й дълг нарасна главоломно през последните години, безработицата е много висока, особено сред младите, ЕК откри срещу Хърватия процедура по свръхдефицит и установи наличието на макроикономически дисбаланси. Конкретните национални препоръки на ЕК спрямо Хърватия са безпрецедентно конкретни. 

С други думи от Хърватия би следвало да се очаква, че ще бъде сред първите, които биха дали своя принос в дебата за реформата на икономическото управление. Засега обаче страната е пасивна. Шефът на комисията по финанси и бюджет в хърватския Сабор Сърджан Гюркович е на мнение, че всякакви промени биха били добре дошли, но той не можа да бъде конкретен. В момента няма конкретни решения, твърде нашироко се разъждава, трудно ми е да кажа какво би било добре да се промени, каза той за euinside. Това, което е добре за Хърватия е да има облекчения и при усвояването на еврофондовете, подобни на тези, които се дават по инвестиционния план на ЕК. Хърватия би могла много добре да се възползва от гъвкавостта на фискалните правила, защото това ще даде възможност за инвестиции и потребление в допълнение към рязането на разходи, добави той, но отново не беше никак конкретен.

Според хърватската евродепутатка Ивана Малетич (ЕНП), която е член на икономическата комисия на ЕП, новите насоки за прилагане на фискалните правила дават възможност на Хърватия да удължи срока за корекция и съответно за по-бавна фискална консолидация, така че да се остави достатъчно пространство за нови инвестиции и разходи за финансиране на реформи. Но, това е възможно, само ако се провеждат качествени структурни реформи, което сегашното правителство не прави. Г-жа Малетич смята обаче, че Хърватия не може да се възползва от временното отклонение от средносрочната бюджетна цел, защото се намира в процедура по свръхдефицит. Тя също постави въпроса за това ЕК да изключи от изчислението на бюджетния дефицит националното съфинансиране по проекти, финансирани от еврофондовете. На този етап ЕК предвижда изключение само за участие в инвестиционния фонд, но според Ивана Малетич подобна гъвкавост и за еврофондовете ще помогне значително на Хърватия и ще отвори по-голям простор за нужните инвестиции.

България доскоро беше една от най-фискално дисциплинираните членки на ЕС, но от миналата година бюджетният дефицит започна отново да расте. Очакванията са, че тенденцията ще се запази. България, също както и Хърватия, е предпочела да стои ниско в тревата и да не бъде сред проактивните членки по отношение на гъвкавостта и реформата на икономическото управление. Що се отнася до новите насоки за гъвкавостта, те биха се отразили добре на България, която има доста по-строг закон за публичните финанси, особено в ситуация на растящ дефицит. На този етап е много рано да се направи задълбочена оценка на работата на обновеното законодателство. Българското министерство на финансите смята, че е необходимо да се подобрят стимулите на страните-членки да прилагат отправените към тях специфични препоръки, както и да се разгледат и оценят възможните варианти за опростяване на правилата и процедурите, само че без това да налага промяна на съществуващото законодателство. 

Всъщност изпълнението на конкретните препоръки на ЕК беше очертано от самата Комисия като един от най-големите дефекти на икономическото управление на ЕС в прегледа на изпълнението му. Хърватският икономически анализатор Зоран Аралица от Института за икономика в Загреб обяснява това специално за Хърватия, но и за югоизточните членки на ЕС като цяло, с това, че има твърде малко разбиране в тези държави на сложните механизми на икономическото управление. Публичните политики са преобладаващо реактивни, липсва задълбочен анализ, приетото законодателство се прилага автоматично. В момента твърде малко оценки и анализи се правят предварително за това какъв ефект дадени мерки или решения ще имат не само на национално ниво, но и на локално. Необходимо е междуинституционално сътрудничество с много високо ниво на професионализъм, което, за съжаление, казва той, не е факт. 

Причините са в честите смени на ръководството в публичния сектор и проблема да се задържат компетентните служители. ЕК би могла доста да помогне, ако организира обяснителни събития и ако предоставя техническа помощ за прилагането на икономическото управление на базата на опита в други страни-членки. В противен случай, това се превръща в игра на големите членки, в която по-малките са неутрални и са принудени или да прилагат автоматично, или да не прилагат нищо. А докато малките се борят с липсата на административен капацитет да изпълняват договореното на срещите на върха на ЕС, големите се очаква да решат в каква посока да се движи развитието на еврозоната. Нещо, което никак не вълнува страните извън нея, нищо че почти всички са длъжни по договор да се присъединят един ден. Обсъждането ще протече в контекста на инвестиционния план, насоките за гъвкавост, решението на ЕЦБ да разшири още паричната си политика и на Гърция.

Единственият елемент, който липсва, са структурните реформи и по-конкретно как страните-членки да бъдат принудени или стимулирани да ги правят не само с национална мисъл, но и с общоевропейска, каза източникът от ЕС. Как обаче ще се реши този проблем без поправки в икономическото управление или направо промени в устройствените договори, за каквито няма никакво желание в Европейския съвет? Това е големият въпрос, на който лидерите може и да не отговорят на 12 февруари, но на който четиримата президенти ще предложат отговор в доклада им през юни. Вариантът с междуправителствено споразумение се оказа неефективен, както показа опитът с фискалния пакт. Трябва да се намери начин, при който договореното на европейско ниво да се прилага на национално. След изборите в Гърция обаче, това изглежда все по-неизпълнимо. Може би затова лидерите ще са доволни, че темата беше изместена от дневния ред от други, не толкова тлъсти теми.