euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

От представянето на проекта за създаване на енергиен съюз досега за него се говори с апломб и грандиозни думи. Двете най-често употребявани фрази са, че това е най-амбициозният проект на ЕС от създаването на общността на въглищата и стоманата и че свободният поток на енергия из ЕС е петата свобода на Съюза в добавка към останалите четири: свобода на движение на хора, на стоки, услуги и капитал, а сега вече и на енергия. Уви, както се и очакваше, лидерите на страните-членки не успяха да предложат достатъчно плътно съдържание за голямата и лъскава опаковка. Темата за енергийния съюз беше първата в дневния ред на пролетната среща на върха на ЕС в Брюксел, но се оказа и най-трудната. Толкова трудна, че мнозина от лидерите нямаха желание след това да обсъждат договореното с журналисти.

А проблемите с Гърция дойдоха дюшеш и на председателите на Европейския съвет и на Европейската комисия - Доналд Туск и Жан-Клод Юнкер - които отделиха само два въпроса на жадните за повече подробности журналисти в претъпканата пресзала в Съвета, тъй като бързаха за мини срещата на върха с гръцкия премиер Алексис Ципрас, проточила се до ранните часове на следващия ден (днес, 20 март). 

Изцяло в духа на пълната липса на амбиция в стратегията на Комисията, лидерите на 28-те затвърдиха убеждението, че създаването на наистина дълбоко интегриран енергиен пазар в ЕС е мисия невъзможна. Поне не на този етап. В няколко точки [на английски език] министър-председателите и президентите на страните-членки призовават за ускоряване на инфраструктурните проекти, включително и интерконекторните връзки, за периферните региони, за пълно прилагане на съществуващото енергийно законодателство и за прилагане на законодателната рамка за сигурност на доставките на електричество и газ. По точката, която обещаваше все пак някакво начало на интеграция и в тази сфера обаче лидерите не проявиха достатъчно смелост, въпреки изключителната историческа възможност.  Става дума за предложението ЕК да проверява предварително всички договори, включително и с частни компании, дали са съобразени с европейското енергийно законодателство и с разпоредбите за енергийна сигурност.

Амбицията на председателя на Европейския съвет Доналд Туск преди началото на двудневната среща на върха беше от енергийните договори да отпаднат всички клаузи, които възпрепятстват създаването на единен енергиен пазар, като например клаузите за реекспорт. Както се и очакваше, темата е предизвикала и най-острите спорове. Повечето двустранни договори с "доминиращия ни доставчик, Русия" са сключени дългосрочно, понякога за повече от 20 години, каза бившият полски премиер след края на дискусиите по темата. Това, според него, е нездравословно. "Газовите договори трябва да бъдат за икономиката, за бизнеса. Те не бива да се използват за политическо оръжие", каза той. По думите му, подробностите за това как точно ще бъдат проверявани договорите ще бъдат изложени "много бързо" от Комисията в проект на законодателство. 

Българският министър-председател Бойко Борисов каза обаче, че тези проверки ще засягат само междудържавните договори, не и частните. Нещо повече, проверките ще бъдат доброволни. "Много тънък баланс беше постигнат и всъщност тук беше спорът", призна той в отговор на въпроса на euinside. Има държави, които категорично са били против да се запише, че именно Комисията ще проверява договорите. Когато има някакъв проблем, ще се гледа държава по държава, добави г-н Борисов. Частните също ще бъдат обявявани, но до нивото на търговската тайна, което беше изискване на много от страните-членки. 

Подобна формулировка е твърде далече от амбицията за "пета свобода" на ЕС, тъй като най-уязвимите страни ще продължат да са "несвободни", бидейки изнудвани от Русия, както се случи с България по отношение на "Южен поток". Тезата на българското правителство е, че то е направило всичко възможно, за да играе по европейските правила, за което е платило висока цена - отказа от "Южен поток". Проблемът е обаче, че преди ЕК да започне процедура за нарушение срещу България, София се опитваше всячески да заобиколи европейските правила. Много често става дума за натиск, но в други случаи става дума и за проруски лобита и правителства. Това означава, че проверката на договорите и съответно участието на ЕК в преговори по енергийни сделки ще се води на доброволен принцип и няма да се отнася до най-големите и влиятелни страни-членки, което силно олекотява преговорната позиция и на самата ЕК, тъй като на практика тя ще влиза в ролята на по-големия батко, който обаче няма какво друго да каже, освен че даден договор е в нарушение. 

Това създава несигурност и за самата страна-членка по отношение на инвестиции в енергийни проекти, тъй като ако сега има проевропейско правителство в България, например, след това може да дойде проруско. Силата на енергийния съюз ще зависи основно от това дали страните-членки ще прилагат безусловно европейското енергийно законодателство, само че именно опитът с Европейския семестър показва, че правилата може не само да се заобикалят, но и да се пренебрегват. Така че, енергийният съюз си остава амбициозен проект само на думи. На дела всичко ще бъде постарому.