Санкциите срещу Русия да останат до пълното прилагане на Минските споразумения

Аделина Марини, March 19, 2015

Шефът на Европейския съвет Доналд Туск подготвя ново предложение за утрешната среща на върха на ЕС, което предвижда санкциите срещу Русия да останат в сила до пълното прилагане на Минските мирни споразумения. Това съобщи високопоставен източник от ЕС. В момента бившият полски премиер провежда консултации с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд, за да подкрепят това предложение като участници в договарянето на двете споразумения за примирие, сключени в беларуската столица. Доналд Туск е на мнение, че ако Ангела Меркел и Франсоа Оланд застанат зад идеята, това ще осигури подкрепата и на останалите страни-членки. Не всяка подробност от предложението е договорена или има съгласие по нея, но е възможно да се постигне споразумение в следващите няколко часа, уверен е Туск, според източника.

До момента страните-членки не успяват да постигнат споразумение по удължаване на санкциите срещу Русия, въведени миналата година в резултат на анексирането на украинския полуостров Крим. Нещо повече, удължаването или увеличаването на санкциите е въпрос на дебати, както обясни българският външен министър Даниел Митов в понеделник (16 март) след срещата на външните министри на ЕС в Брюксел. От неговото, а и от изказвания на други външни министри, стана ясно и това, че няма съгласие спазват ли се Минските споразумения или не. Литовският първи дипломат Линас Линкевичус каза преди началото на срещата в понеделник, че споразуменията изобщо не се спазват. Според г-н Митов обаче, броят на нарушенията намалява и това е тенденция. Минските споразумения са единствения инструмент, който ЕС има в момента за поддържане на диалог с Русия, каза той.

Ако се стигне до ескалация на конфликта, ЕС е готов да реагира, увери българският външен министър. В рамките на Съвета има различни мнения, като някои виждат нещата в по-оптимистични цветове, докато други са по-невярващи. България е сред умерените, които се опират на фактите, подчерта Даниел Митов. Никой в момента не иска да обсъжда варианта, при който трябва да започне обсъждането на увеличаване или удължаване на санкциите. Не бива никакво друго послание да бъде отправяно към Русия освен готовността за политическо и дипломатическо решение на конфликта, добави г-н Митов. Той цитира и най-новото социологическо проучване на агенция "Алфа рисърч", според което 76% от българите подкрепят умерената външна политика на правителството. Покрай конфликта в Украйна около 30% са променили отношението си към Русия в негативна посока, запазвайки обаче симпатиите си към руския народ, каза Даниел Митов и подчерта, че българинът в тази ситуация се е показал като "изключително умен", правейки разлика между симпатиите си към руския народ, "каквито всички имаме", и към определена политика.

В такава атмосфера Доналд Туск ще направи предложението си за запазване на санкциите срещу Русия до пълното прилагане на споразуменията от Минск, ако то бъде недвусмислено подкрепено от Франция и Германия. Според българския външен министър няма да има разногласия относно разбирането какво точно означава пълно прилагане на примирието, тъй като има определени числа, които се следят.

Що се отнася до военните учения, които Русия провежда по границите на ЕС, това е възможно да се повдигне като тема от един или двама лидери, съобщи високопоставен източник от ЕС. Това обаче е среща на ЕС, а не на НАТО, така че темата няма да е водеща, добави източникът. По този въпрос българският първи дипломат заяви, че НАТО няма никакви намерения да се намесва в украинския конфликт или който и да било друг, но когато има конфликти близо до натовските граници, се провеждат учения и се предприемат действия, които увеличават капацитета на националните армии. В момента заплахи идват и от терористичната организация "Ислямска държава", която вече се разпростира и в Либия, която също ще бъде една от основните точки в дневния ред на пролетната среща на върха.

Много голяма част от разговорите ще бъде посветена на "Източното партньорство", което включва шест страни от постсъветското пространство - Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Армения и Азербайджан. Разговорите ще протекат като подготовка за срещата на върха на ЕС с тези страни в Рига в края на май. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск се очаква да предложи на 28-те лидери да се запази сегашния курс към партньорството. Сега не е подходящият момент за по-амбициозни инициативи, но не е и момент да се прави крачка назад, е логиката на Туск. Той ще предложи обаче диференциране на страните в партньорството, тъй като три от тях имат аспирации за задълбочаване на партньорството си с ЕС чрез сключването на всеобхватни търговски споразумения, докато другите нямат такива амбиции. В първата група попадат Украйна, Грузия и Молдова. Поуката от работата по "Източното партньорство" до момента е, че трябва да се работи повече за подсилване на държавните структури и това трябва да е мотото на декларацията от Рига, смята Туск.

Това означава да се използва същият подход, който ЕС в сътрудничество с Международния валутен фонд прилага спрямо Украйна - Русия да бъде изолирана чрез демократични средства. Важно е да се отбележи в този контекст, че Съветът на ЕС прие миналата седмица преговорната си позиция [на английски език] за Европейския парламент по отношение на инвестиционния план на Юнкер, която настоява този план да се разпростре и към страните от политиката на съседство, от разширяването и към онези, с които ЕС има сключени договори за свободна търговия.

Пролетният Европейски съвет - начало за енергийния съюз?