euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На проведената през септември 2011 г. във Варшава среща на върха на ЕС със страните от инициативата "Източно партньорство" председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой заяви: „Ние сме напреднали значително към сключването на нови и по-добри договорни отношения с повечето от нашите партньори“. През май 2012 г. екип експерти от фондацията "Международно възраждане" и "Отворено общество" изчисли колко точно напреднали са правителствата на източните държави като маркира прогреса им в три направления чрез три показателя: свързаност или подобряване на политическите и икономически връзки на всяка от шестте държави с ЕС; доближаване – структури и институции в държавите, доближаващи ги към европейските стандарти или работещи в съответствие с изискванията на ЕС; и третият критерий управление – обособяване на управленски структури и политики в страните-партньори, насочени към напредък по европейската им интеграция.

Най-общо казано седем месеца след срещата във Варшава докладът, изследващ процеса на „европеизация” на Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна, потвърждава констатацията на европейския президент в двете й важни послания, че значителен напредък във взаимоотношенията има и че той засяга повечето от партньорите по инициативата.

Докъде стигна ЕС на източния фронт?

Тази пролет излезе програмата за работа по редица направления, чието изпълнение ще бъде разгледано на следващата редовна среща по инициативата, насрочено за есента на 2013 г. Ще бъде оценен напредъкът на правителствата на шестте държави по политическата и икономическата им интеграция като доста от поставените им задачи са по отношение на мобилността и постигането на визова либерализация, участието в европейски програми и агенции, провеждането на реформи, засилването на сътрудничеството в областта на енергетиката, сигурността, транспорта, селското стопанство, регионалното развитие, подобряването на политиките по човешките свободи, демократичността и други.

Преговорите с Украйна по споразумението за асоцииране, част от което е и първата по рода си зона за свободна търговия, приключиха в края на миналата година, а на 30 март 2012 г. то беше подписано, въпреки силното напрежение и нарастващи съмнения в истинските намерения на правителството на президента Виктор Янукович, заради процеса срещу бившия премиер Юлия Тимошенко, за който ЕС смята, че е политически мотивиран. Разговори по подобни споразумения започнаха тази година и напредват относително добре с Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан. Предвид възприетия от ЕС принцип „колкото повече (от вас), толкова повече (и от нас)”, за отношенията ЕС-Беларус не може да се каже много или поне не много добро. В момента те се основават предимно на Европейския диалог за модернизация – инициативата на комисаря по разширяването Щефан Фюле от март 2012 г. в подкрепа на политическите сили и гражданското общество в страната в борбата за защита на човешките права и демократичността.

Оценката на експертите

Индексът на неправителствените организации представя шестте партньора на ЕС в две категории: страни с ясни амбиции по отношение на Европейския съюз - Молдова, Грузия и Украйна - и страни с не толкова силен интерес към ЕС - Армения, Азербайджан и Беларус. Като най-мотивиран партньор е оценена Молдова, особено по отношение на демократичността. Страната води групата и в трите показателя. Успешното избиране на президент през март 2012 г. след близо 3-годишна политическа криза е предпоставка за засилване на реформите и постигане на по-стабилна вътрешна среда. Отчетен е напредъкът в преговорите по споразумението за асоцииране, постигнатите реформи в някои сектори и особено в процеса за визова либерализация.

Независимо от доброто представяне на правителството и усърдието на кабинета да ползва проевропейска реторика, подкрепата на гражданите към идеята за присъединяване и хармонизиране на политиката на Молдова към Общността е спаднала със значителните 23% от 2007 г. насам. Това експертите обясняват с няколко причини: кризата в еврозоната, липсата на ясно осезаеми ползи за обикновения молдовец от членството му в ЕС (каквито би донесла безвизовия режим), нарастващата подкрепа за митнически съюз с Русия и изразяваното негативно отношение на опозиционната партия към Европейския съюз в публичното пространство.

Следващата държава от по-успешната група е Грузия - втора в критериите доближаване и управление и трета в работата си по последния показател - подобряване на политическите и икономически връзки с ЕС. Страната като цяло демонстрира силна отдаденост към институционалните си ангажименти, свързани с интеграцията й в Съюза. Икономическият й напредък е безспорен сред останалите пет държави, макар че подобряване на бизнес климата е отчетен и за Молдова и Беларус. „Слабото място” на Грузия е в политическата сфера. Предстоящите там парламентарни избори през октомври ще дадат отговор дали страната ще направи крачка напред към сближаване с ЕС. Те ще се разглеждат като важен тест за способността на Грузия да постигне по-голяма отвореност и плурализъм в политическата си система. Това би подобрило нивото на демократичността – ценност, която ЕС започна да преследва особено силно заради Арабската пролет и тенденциите, които тя извади на повърхността.

При Украйна проблемите на политическо ниво са идентични. Страната не успя да предприеме необходимите реформи в сферата на правосъдието и енергетиката. 2011 г. беше белязана от засилващата се тенденция за монополизация на властта от президента и управляващата партия. В икономически план резултатите също не са добри предвид отчетеното влошаване на бизнес климата в страната. Положителни са резултатите по отношение на бюджетното планиране и визовата либерализация, където Украйна успя да въведе система за защита на личните данни и развива миграционна политика. Пенсионната реформа, по примера на добрите практики на ЕС и изискванията на МВФ, е една от причините за причисляването на страната към групата на добре представящите се източни партньори.

Армения е първа в лагера на по-малко амбициозните страни за сътрудничество и подкрепа от ЕС. При нея обаче е отчетена политическа воля за реформи и по индикатора, отчитащ структурите и институциите, доближаващи се до европейските стандарти или работещи в съответствие с изискванията на ЕС, страната отбелязва добри резултати. През май тази година Армения получи статут на наблюдател в енергийната общност на ЕС, по-рано (през февруари) започна преговори за визова либерализация и споразумение за реадмисия, а миналата есен беше учредено и Партньорство за мобилност с ЕС. Всичко това свидетелства за задълбочаване на взаимоотношенията между Ереван и Брюксел в последната една година, още повече че често пъти инициативите и програмите за работа са идвали именно от Армения.

След като ЕС ревизира Политиката си на съседство през май 2011 г., основен и водещ принцип в отношенията му със страните извън неговите рамки стана принципът на „устойчивата демократичност”. Зад приоритизирането на този принцип стои изискването към партньорите за по-голяма строгост в съблюдаването, а някъде дори и в осигуряването на възловите за демокрацията елементи като свободни и честни избори, зачитане на човешките права, независимост на правната система и т.н. Именно тук са проблемите на последните две държави, представляващи интерес за Европейския съюз на изток – Беларус и Азербайджан.

За последната изминалата година предложи редица възможности във външната политика, от които Баку успя да се възползва. Страната получи място в Съвета за сигурност към ООН, подписа ключови споразумения за транспортиране на газ от Каспийско море към европейските пазари, засили отношенията си с НАТО (главно в действията му в Афганистан) и участва в срещата на Г20 през 2011 г. Връзките с ЕС също претърпяха развитие като преговорите по визова либерализация бяха възстановени. Азербайджан започна разговори по евентуално споразумение за асоцииране. Всичко това обаче и дори икономическият растеж, който възлиза на 4%, не успяват да компенсират слабата социална политика и невъзможността за упражняване на демократични и фундаментални права от азербайджанските граждани.

Медийната среда е силно компрометирана, неправителствени организации са затворени под правителствен натиск, броят на политическите затворници се увеличава, а в началото на 2012 г. има свидетелства за редица случаи на тормоз и побой над журналисти. Ето защо очакванията, че политическите елити на Азербайджан ще засилят партньорството си с ЕС отвъд възможността, която имат и сега - да се възползват от търговските си връзки и обмен на практики - е малко вероятна.

Разочароващи са резултатите и на Беларус по отношение на демократичността. Страната остава на последно място сред шестте държави в инициативата „Източно партньорство”. Началото на 2012 г. беше белязано с най-сериозната дипломатическа криза между Брюксел и Минск. Репресиите, изцяло зависимата от президента съдебна власт, ограниченията в правата и свободите на гражданите, сдруженията, високите нива на корупцията, натискът върху медиите са причина страната да изостава значително в прилагането на демократичните ценности. И макар в последно време Беларус да търпи остра критика по отношение на политическите си практики, икономическите отношения на страната с ЕС са изненадващо силни. За такава тенденция свидетелстват редица търговски разговори и консултации за инвестиционни възможности, проведени с представители на европейските страни.

Макар финансирането към страната да е ограничено и да са налагани вече санкции от ЕС към Беларус по политически причини, не е ясно какво е цялостното стратегическо виждане на Европа към източния й партньор. В доклада обаче експертите изказват валидното си предположение за интереса на Минск към Брюксел. То почива на очакването, че докато източната страна развива близки икономически и политически връзки с Русия, тя ще бъде интересен и необходим партньор за ЕС. Не може да се прогнозира обаче колко дълго Беларус ще запази равновесието в това акробатично изпълнение.