euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Какво мотивира човек да тренира за пилот, за да може с риск за живота си да прелети незаконно над "вражеска" територия, да разпространи позиви и да се върне обратно? От коя страна-членка на ЕС би трябвало да са тези хора, рискували мирното си ежедневие в подкрепа на борещите се за свобода на словото в тоталитарна Беларус? Противно на много очаквания, включително и моите лични, това не са хора от бившия соцлагер, за които смятах, че биха били сред първите да се втурнат да отстояват правото на демокрация и човешки права в Беларус. С изключение на Полша, която е издигнала "спасяването" на Беларус високо в дневния си ред. Това са хора, които идват от една истински свободна и демократична страна - Швеция - и които, криейки лицата си под маски с форма на мечка, обясняват простичко: "Няма демокрация без свободно слово. Всичко, за което си струва да се бориш, е трудно. Има си цена. Ако можехме да направим нещо на по питие в Швеция, щеше да е чудесно, но нямаше да има същия ефект", казва един от пилотите, пожелал да запази анонимност от съображения за сигурност.

На 4 юли над Беларус валяха мечки

Шведска PR фирма организира в продължение на близо година изключително смела акция, чиято цел е да даде знак на подкрепа за беларуската опозиция, че не е забравена. За целта малък лек самолет е натоварен с плюшени мечета, за които са закачени надписи на руски и английски език, изразяващи подкрепа за свободата на словото в Беларус и на беларуската опозиция. Самолетът излита на 4 юли призори от литовско село близо до границата с Беларус, лети на ниска височина с цел да избегне беларуските радари и с идеята да изсипе мечетата над президентския дворец в Минск. В последния момент обаче пилотите решават да се откажат от плана да летят до президентския дворец, тъй като са получили "тревожно радиосъобщение". Вместо това решават да изсипят ценния товар където и да е из градската част на Минск.

Операцията е продължила повече от час и завършва успешно по разказите на шведските пилоти, които са се обучавали да летят със самолет в продължение на близо година, за да може да изпълнят мисията. Въпреки пълното съзнание за огромния риск, на който са били изложени - самолетът им да бъде свален и всички на борда да загинат или пък да бъдат арестувани и да гният по беларуските затвори без да се възползват от това, в което са възпитавани и израснали - права - организаторите и пилотите са изненадани от тежките последици, които тази кампания предизвиква.

Първоначално Беларус мълчи и отрича да е имало навлизане във въздушното й пространство. След това следват серия вътрешни и външни остри реакции - от уволнения по върховете на беларуската отбрана до изгонване на шведския посланик, последвано от затваряне на посолството на Швеция в Минск, спешни срещи в ЕС и заплахи за нови санкции срещу режима на Александър Лукашенко. Самата история около това какво точно е станало и защо самолетът е преминал безпрепятствено не е маловажна и вече се обсъжда от експерти. По-важно е обаче посланието, което попадна право в целта, правейки операцията изключително успешна.

Позивите са достигнали минимална част от беларуските граждани, но за сметка на това са били мултиплицирани в беларуските медии. Не по нашия демократичен начин с представяне на всички възможни гледни точки, но в опит да се изрисува лош имидж на Швеция като страна, рушаща Беларус отвътре, до беларуските граждани достигна важната информация, че някой е готов да пожертва живота си за тях. А точно това беше целта на операцията. Нещо повече, беларуските власти допуснаха това в желанието си да демонстрират мускули. В опит да прикрие пропуските си да предотврати случката, както и да заглуши всякакво възможно отразяване на летящите мечки, беларуското КГБ арестува Антон Суряпин - студент, дръзнал да публикува в интернет снимки от падащите мечета. В резултат на това шефът на шведската PR фирма Пер Кромуел пише писмо до беларуския президент Александър Лукашенко, в което казва:

"Студио Тотал никога не е казвало на Антон Суряпин или на който и да било беларуски гражданин предварително за плановете си. Ние ги обичаме (уважаваме) и им се възхищаваме прекалено много, за да ги излагаме на такива рискове. Беше лесно да открием всичко, което трябваше да знаем за беларуската въздушна отбрана в интернет (Уикипедия), тъй като описанието е навсякъде едно и също: брутален, но неработещ механизъм, подходящ за паради и за сплашване на мирни граждани". По-нататък в писмото, написано с пренебрежителен и надменен тон, г-н Кромуел призовава: "Ето и нашият съвет към теб - стегни се, преди да е станало твърде късно. Използвай част от финансовите ресурси, които харчиш за КГБ и военни паради, за да помогнеш на страната си да излезе от финансовата криза. Нещо повече - бъди по-малко политически активен. Защо не пробваш да поиграеш хокей? Казват, че си много добър в това! Няма ли да се почувстваш по-добре, ако се опиташ да спечелиш без измама за разнообразие? Ти си лидер на фантастичен народ. Той заслужава промяна".

В края на писмото си шефът на Студио Тотал призовава да не бъдат тормозени беларуски граждани, а реалните извършители на операцията да бъдат призовани. Нещо, за което беларуското държавно ухо не остава глухо. КГБ изпраща призовка, в която дава срок от 10 дена на организаторите да се явят в офисите на бюрото в Минск да дадат показания, защото в противен случай ги чакат санкции. Това провокира Пер Кромуел да напише второ писмо на 14 август, в което казва: "Драги Александър Лукашенко, измина месец откакто прелетяхме над твоята столица, за да пуснем плюшени мечета и седмици от последното ни писмо до теб, затова решихме, че е време да се свържем отново. Много неща се случиха оттогава. Ти уволни двама от най-високопоставените си генерали, говори много за нас по беларуската телевизия и дори ни покани да посетим твоето КГБ в Минск. Колкото и да е ласкателно за малка рекламна агенция като нас да получи такова внимание от истински жив диктатор (особено предвид факта, че не останаха много диктатори като теб), има някои неща, които трябва да обсъдим".

Писмото съдържа четири точки, в които Кромуел обяснява защо той и екипът му няма да се явят в Минск, но за сметка на това канят "диктатора Александър Лукашенко" да посети офиса на фирмата в Швеция. Нещо, което надали ще бъде възможно предвид забраната, която ЕС му наложи още преди две години.

Реакциите

Освен кореспонденцията между малката частна шведска компания и беларуските власти, напрежението се покачи и на високо дипломатическо ниво. Малко след инцидента с мечетата беларуските власти отказват да продължат акредитацията на шведския посланик Щефан Ериксон. В официално изявление Министерството на външните работи на Беларус обяснява това си решение така: "Г-н Щефан Ериксон работи в Минск около 7 години. Това е дълъг мандат. През цялото това време неговите дейности бяха насочени не към засилване отношенията между Беларус и Швеция, а към тяхното ерозиране. Решението е изцяло в сферата на двустранните отношения. Ние сме готови да положим усилия да запазим конструктивния характер на нашите отношения. Същевременно, ако шведската страна реши да утежни положението, ще бъдем принудени да реагираме адекватно". Изявлението е от 3 август.

Швеция решава да отговори на това като изгонва двама високопоставени беларуски дипломати от Швеция. На 8 август беларуското външно министерство заявява: "Причините зад решението на беларуската страна да не поднови акредитацията на бившия посланик на Швеция в Беларус г-н Щефан Ериксон са ясни и не изискват допълнителен коментар. Предвид последвалото отзоваване в Минск на посланика на Беларус в Швеция г-н Андрей Гринкевич, беларуската страна сметна конфликтът за решен и беше готова за взаимни усилия да промени конструктивните елементи на общите отношения.

Още едно доказателство, че има предишни усилия на беларуската страна да предотврати превръщането на ситуацията в конфликт. За съжаление Министерството на външните работи на Швеция предпочете да утежни положението и взе допълнително решение да изгони от страната двама високопоставени беларуски дипломати, включително е шарже дафер. В резултат дипломатическият екип на беларуското посолство в Стокхолм беше намалено до двама младши дипломати, които нямат достатъчно власт или квалификация да управляват мисията", се казва в изявлението на Беларус.

Шведският външен министър Карл Билд припомни на 4 август в Twitter "наистина мизерното състояние на човешките права в Беларус", за които е "важно да се говори", а на 8 август написа: "Оставаме силно ангажирани със свободата на Беларус и всички нейни граждани. Те заслужават свободите и правата на всички останали в Европа".

Няколко страни-членки незабавно застанаха зад Швеция, основно скандинавските и балтийски страни. Още на 3 август върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Катрин Аштън изрази загриженост от създалата се ситуация и добави: "ЕС и Швеция са ангажирани с модернизацията на Беларус и с разпространението на европейските ценности, особено Демокрацията, Човешките права и Върховенството на закона [така са написани и в изявлението - с главни букви]". Миналата седмица пък се състоя извънредна среща на политическите директори на ЕС, от която също произтече изявление, в което в общи линии се заявява, че страните-членки застават зад позицията на Катрин Аштън от 3 август и същевременно изразяват "недоумението си", че нито един от останалите политически затворници не е бил освободен, както беше предвидено в наскоро обявена затворническа амнистия.

През есента ще бъдат обсъдени допълнителни санкции срещу режима на Лукашенко, става ясно още от иначе твърде беззъбото изявление. Факт е обаче, че не са много нещата, които ЕС може да направи извън засилването на помощта за беларуската опозиция, което вече е факт. През февруари 2011 г. във Варшава се състоя донорска конференция, на която беше поет ангажимент за увеличаване на помощта четири пъти. В момента тя е 19.3 млн. евро за периода 2011-2013 г. Действията на шведската рекламна къща обаче може да поставят нови сериозни изпитания пред европейската дипломация. Сега е моментът ЕС да действа като един, защото "черната работа" вече е свършена от Студио Тотал - на глас беше изказано мнението, което всички имат за Александър Лукашенко - това е един от малкото оцелели в света диктатори, който прибягва и до рискове, за да задържи себе си и кликата си на власт.

И не само заради това, но също и заради факта, че ако тръгне на открита битка срещу Лукашенко, ЕС рискува да срещне челно опозицията на Русия - опит, който международната общност с горчив вкус предъвква и в момента заради Сирия. За това можем да съдим от начина, по който ситуацията между Швеция и Беларус е описана в руския ежедневник "Правда", където се казва, че очевидно нарушението на закона не предизвиква скандал, както би трябвало да бъде, след като става дума за разпространение на антиправителствени лозунги и то по време на незаконно пресичане на беларуската граница. Русия има защо да бъде засегната косвено, тъй като изданието припомня случая с Матиас Руст, който кацна пак с малък самолет насред Червения площад през 1987 г. "Швеция се позиционира като яростен защитник на човешките права в Беларус. Отстояването на правата обаче не означава да се преминава отвъд дипломатичния етикет и правилата за водене на външна политика, а още по-малко нарушаване на международното законодателство".

В момента ЕС е изправен пред тежко предизвикателство - да се справи със собствените си проблеми, без обаче да загърби не по-малко важните проблеми около себе си. Предизвикателство, с което ако не се справи, ще струва прекалено скъпо на съюза и на неговите граждани. Беларус ще бъде лакмусовият тест за това как ЕС отстоява ценностите си, особено онези, изброени с главни букви по-горе, като не само говори за тях.