euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Какво става с Украйна е въпрос, който мъчи все повече Европа. А още по-тревожният въпрос е какво може Европа да направи. По повод настоящата патова ситуация между ЕС и Украйна Константи Геберт, шеф на варшавския офис на Европейския съвет за външни отношения, каза за euinside по телефона, че украинският президент Виктор Янукович не е очаквал нещата да се развият толкова лошо и че случаят "Тимошенко" може да има такива последици. Може би ще бъде съвсем вярно да кажем и че ЕС не е очаквал, че Янукович ще прояви такова упорство и ще продължи хем да се опълчва на ЕС и страните-членки, хем да заявява за пореден път евроатлантическата ориентация на страната си. За разлика от Янукович обаче, ЕС има лост и втвърди тона.

Когато ножът опре до футбола

Всъщност патовата ситуация предизвика голямо внимание заради наближаващото европейско първенство по футбол, Евро 2012, на което съорганизатори са Полша и Украйна. И двете страни инвестираха значителни суми в строителството на нови стадиони, спортни съоръжения и инфраструктура в очакване на големи икономически и политически ползи. Полша е двигателят на Украйна да бъде обърнато достатъчно внимание като стратегически важен и голям съсед. Както Константи Геберт посочи, "няма сива зона между ЕС и Русия, в която Украйна да се движи - тя е твърде голяма и твърде важна. Така че, ако настоящата криза бъде решена, аз се надявам, че Брюксел ще прояви достатъчно решимост да продължи да дърпа Украйна към Европа".

Никой от двете страни на границата не очакваше, че ситуацията ще се развие по този начин. Още в края на миналата година ЕС заплашваше, че ще провали приключването на петгодишните преговори по рамково споразумение, уникално по рода си с външен партньор на ЕС, което включва партньорство за задълбочени реформи и добри търговски условия. Причината за тези заплахи беше воденото дело срещу бившия украински премиер и лидер на опозицията, известната като "газовата принцеса" Юлия Тимошенко. Тя беше обвинена от прокуратурата в злоупотреба с власт заради сключеното от нея под натиска на тежки обстоятелства (януарската газова криза от 2009 г.) ново газово споразумение с Русия на по-висока цена. Г-жа Тимошенко беше осъдена на 7 години затвор, които в момента излежава, но обвиненията срещу нея продължават и не е изключено присъдата й да бъде удължена.

ЕС вярва, че съдебният процес срещу нея е политически мотивиран с цел да се елиминира всякаква силна конкуренция на президента Виктор Янукович за парламентарните избори през октомври тази година. Обвинение, което Киев отрича и се оправдава с остарялото законодателство от 1962-ра година. Наскоро евроукраинските отношения се нажежиха още повече, след като щабът на Тимошенко разпространи снимки, от които става ясно, че бившият министър-председател е била бита в затвора. Натискът върху Янукович да вземе правилното решение се увеличи до степен, че няколко европейски страни обявиха, че ще бойкотират първенството в знак на протест срещу Янукович.

Брюксел втвърди тона

До всеобщ бойкот обаче не се стигна. Темата за отношенията с Украйна беше обсъдена по време на обяда на министрите на външните работи на 14 май в Брюксел, но дискусията е била хаотична. Според източници на euinside, имало е страни, които са обявили, че ще бойкотират украинската част на първенството, докато други са се застъпвали това да не се прави. Лидери на страните, които не желаят диалогът с Киев да бъде прекъсван са Полша и някои балтийски държави. Върховният представител за външните отношения баронеса Аштън пък е настоявала да няма обща европейска позиция. След срещата на министрите тя обяви, че засега не се предвиждат общи действия на бойкот и че ситуацията ще се следи отблизо. Тя припомни обаче, че от Украйна се очаква да прекрати практиките на избирателно правосъдие и да гарантира свободни и честни избори през есента.

Условията, които ЕС поставя бяха обяснени изключително подробно от датския външен министър Вили Совиндал след 15-тия Съвет за сътрудничество с Украйна с участието на украинския премиер Микола Азаров в Брюксел на 15 и 16 май. "Няма да крия, че нашите отношения с Украйна преминават през трудна фаза, но ние все още си говорим и разговаряме по същество", каза той като добави, че диалогът с Киев е откровен. Думи, които бяха потвърдени и от г-н Азаров. Три са мерките, които Киев трябва да предприеме: да обърне внимание на проблема с избирателното правосъдие, което включва няколко опозиционни лидери, сред които и бившия премиер; да проведе свободни и честни избори през октомври; да гарантира реално ускорение на договорените реформи.

Натискът над Украйна вече не се състои само в това да не започне процеса на подпис и ратификация на споразумението за свободна търговия, но и опасността Евро 2012 да се превърне в политически и спортен провал. Тук залогът е изключително голям, както коментира и анализаторът Константи Геберт. "Европейски бойкот не е възможен, защото Полша е съорганизатор на Евро 2012 и едва ли може да се бойкотира събитие, което съорганизираме. Следователно, надали ще има единодушна декларация на ЕС за бойкот, но не малко политици ще откажат да се появят в Украйна".

Според еврокомисаря на разширяването Щефан Фюле няма план "Б", тъй като "вярваме, че изоставянето на процеса на асоциация ще бъде предателство спрямо гражданите и предателство на принципите на Източното партньорство". Украйна продължава да настоява, че делото срещу Тимошенко не е политически мотивирано. Премиерът Азаров обясни пред журналисти, че има ясно нарушение на закона в случая с Юлия Тимошенко. Става дума за фалшификация на документи във връзка с подписването на договора за доставка на газ, който е донесъл огромни загуби на страната и гражданите. Според Азаров, Украйна в момента надплаща на Русия всяка година по 8 милиарда долара. "Това е сума, заради която нашият народ не получава пенсии, лекарства в болниците и т.н.".

Как да се излезе от ситуацията?

На този етап положението изглежда наистина пълен пат, но изход има. Един от вариантите беше предложен от самия Азаров, който съобщи, че е предложил на европейските партньори да бъдат поканени на процеса по обжалването на присъдата на Тимошенко пред касационния съд представители на съдебните системи на страните-членки на ЕС, за да прегледат цялата документация, да научат повече за процедурата, да изслушат всички аргументи. "Всички са равни пред закона, включително и бившият премиер. Никой в нашата страна не е преследван на базата на политически причини. Ние сме готови да отидем достатъчно далеч, за да избегнем проблеми с европейците, но това трябва да е двупосочно. Трябва да имаме доверие", каза Азаров.

Друг вариант, който се обсъжда неофициално и от анализатори е да бъде намерена правна вратичка, при която Тимошенко да бъде освободена в замяна на подписването на споразумението за асоцииране, с което ще започне и ратификационният процес.

Някои страни-членки обаче започнаха да губят търпение и да си изпускат нервите. Такъв е случаят с германския канцлер Ангела Меркел, която сравни Украйна с Беларус - думи, които на практика обричат Украйна на пълна изолация и в крайна сметка на наистина превръщането й в авторитарен анклав по средата между Путинова Русия и финансово обременена Европа. В момента Украйна е на кантар. Нужно е малко, за да бъде издърпана на правилния път и също толкова малко, за да започне да потъва още надолу. Константи Геберт окачестви Меркеловата реторика като абсурдна и изрази почуда от това, тъй като, по думите му, "тя е добре информирана жена и може повече".

"Морално, да, Янукович не е по-добър от Лукашенко. В действителност обаче, предвид неговата лична история на осъден бандит и изнасилвач, той е по-лош, но политически Украйна не може да бъде сравнявана с Беларус. Там все още имате изключително жизнена и свободна преса, имате активно гражданско общество и активна опозиция, която дори има шансовете да спечели парламентарните избори през октомври. Основният проблем на Украйна е, че тя е слаба и неорганизирана държава, която дава възможност на силен мъж да я възкачи и да я завземе, за да я използва за своя полза", каза още шефът на полското бюро на Европейския съвет за външни отношения.

Именно заради този аргумент ЕС не бива да изпуска тази възможност и трябва да продължи натиска върху Украйна. Наскоро един друг анализатор каза, че голямата разлика между Украйна и Русия например е, че в Украйна от независимостта насам се редуват различни политици на президентския пост. Очевидно е, че 20-те години независимост не са достатъчни за страната да стъпи здраво на демократичните си крака и затова е необходимо ЕС да предотврати опитите Украйна да бъде превърната в Русия.