euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Макар да нямаше представител на срещата на върха между Европейския съюз и страните от Източното партньорство, Беларус се оказа в центъра на срещата, която завърши с Варшавска декларация за всички и отделна за Беларус. От думите на полския премиер Доналд Туск, който беше домакин на срещата във Варшава на 29 и 30 септември, както и от изказването на шефа на Еврокомисията става ясно, че е имало доста разногласия по окончателния вид на документа.

Пакет за модернизация на Беларус, но ....

По думите на г-н Туск на пресконференцията след края на събитието в петък, полското председателство на ЕС е имало амбицията на тази среща да бъде обсъдена идея за пакет за модернизация за демократичен Беларус. Планът е разработен от експерти на съюза с представители на гражданското общество на страната. Пакетът трябва да съдържа разнообразие от инструменти, насочени към поощряване на Беларус, включително и властите в страната, за демократизация и извършване на реформи, обясни полският премиер. Той добави, че не е невъзможно да се предоставят грантове и заеми от международните финансови институции, сред които Международният валутен фонд и Европейската инвестиционна банка в размер до 9 млрд. долара.

Икономиката на Беларус е в тежко състояние, беларуската рубла се е сринала спрямо долара и макар Минск да поиска финансова помощ именно от МВФ, заради условията, които фондът поставя беларуските власти приеха протегнатата ръка от Евроазиатската икономическа общност (ЕврАзИО) и взеха заем от 3 млрд. евро. Доналд Туск продължи като обясни, че идеята на пакета е още предоставяне на стимули и инвестиционни механизми, чиято цел е стабилизирането на беларуската валута. Пакетът с подаръците на Европейския съюз включва и механизъм за облекчаване на визовия режим.

Но ако си мислите, че дядо Коледа е приготвил чувал с подаръци за Беларус, има и условия. Както обясни Туск, този пакет се поставя на масата в замяна на пълна амнистия и реабилитация на затворниците, арестувани след изборите през декември миналата година; започване на преговори с опозицията и провеждане на парламентарни избори по стандартите на ОССЕ. На президентските избори през декември 2010 наблюдателите на ОССЕ бяха изгонени. Беларуската опозиция, която беше във Варшава и проведе срещи с представителите на европейските институции и полското председателство, също е подробно информирана за бартера. Не е ясно обаче каква ще бъде реакцията на властите в Минск, които разиграха типичен театър на абсурда и не изпратиха представител на срещата.

В заключителната си декларация от Варшава, обаче, лидерите на 27-те страни-членки изразяват дълбока загриженост от влошаващото се състояние на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона в Беларус, осъждат продължаващото влошаване на медийната свобода в страната и призовават за незабавното освобождаване и реабилитация на всички политически затворници. Освен това в кратката придружителна декларация, посветена само на Беларус страните-членки на Европейския съюз изразяват дълбока загриженост и от съобщенията, че на затворниците е отказван достъп до семействата и адвокатите им, както и до медицински грижи, докато в същото време са подлагани на психологически и физически натиск.

"Европейският съюз непрекъснато предлагаше задълбочаване на отношенията с Беларус и като препотвърждава своята политика на критично участие, повтаря, че такова задълбочаване е условно и базирано на напредък към спазване от страна на беларуските власти на демокрацията, върховенството на закона и правата на човека", се посочва в декларацията.

Все още няма официална реакция от страна на Беларус на декларацията, а също и на идеята за пакет за модернизация, но от страницата на беларуското президенство става ясно, че на 1 октомври Александър Лукашенко е разписал указ за помилването на още един от участниците в протестите на опозицията на 19 декември. Сред поздравителните адреси за рождени дни и предстоящи срещи се посочва следното: "Воден от принципите на хуманността, Александър Лукашенко помилва още едно лице, осъдено за участие в уличните бунтове на 19 декември 2010 в Минск. Съответният указ беше подписан от Държавния глава на 1 октомври". В съобщението не се посочва името на помилвания опозиционер.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу беше максимално откровен като заяви на съвместната пресконференция в края на срещата, че се е надявал Беларус да бъде включена в общата декларация, но "по някакви причини това не беше възможно". От думите му става ясно, че е имало разгорещени разговори в залата по въпроса. "Бих искал да подчертая обаче", продължи г-н Барозу, "че от различните изразени мнения мисля, че можем да кажем, че вероятно има различия по отношение на подхода, но всички ние споделяме една и съща цел - тази на демократична и свободна Беларус, тясно обвързана с останалите партньори от региона и, разбира се, с всички членове на Европейския съюз".

От пакета, предложен от полското председателство става ясно, че Европейският съюз на практика признава своето безсилие да влияе върху диктаторския режим на Александър Лукашенко, но играе икономическата карта. Опитът с подобни режими обаче показва, че благосъстоянието на управляваните от тях народи, макар и заявявано като приоритет, по никакъв начин не е основна цел. Основната цел е оставането на власт, а това е нещо, върху което Европейския съюз не може да влияе, извън това да заяви подкрепа за опозицията и да я предоставя, когато има възможност за това. Важно е да се отбележи обаче, че както в декларацията, така и в медийните изяви представителите на ЕС подчертават, че и тази подкрепа няма да е безусловна. Както призна президентът Ван Ромпой: "Ние не можем да се ангажираме отново изцяло с Беларус без ясен напредък към демократизация и спазване на човешките права". Доналд Туск от своя страна заяви, че Европейския съюз вече не храни илюзии за никого.

Разширяване на изток

Надали има по-неподходящ момент от споменаването на думата "разширяване" в Европейския съюз от сегашния, независимо за какво разширяване става дума. Въпреки кризата в еврозоната и провала на разширяването на Шенген, унгарският премиер Виктор Орбан, който сам е обвиняван в собствената си страна, че управлява с прекалено твърда ръка, направи изключително утопично изказване, в което заяви, че Полша има мисия и тя е разширяването на Европейския съюз на изток. "Знам, че това изявление е твърде смело, тъй като разширяването на изток е твърде далечна тема. Знаем, че това не може да стане за една нощ, но нека ви припомня, че присъединяването към Европейския съюз ни отне 14 години след падането на комунизма. Разширяването вероятно е дългосрочен проект и няма да стане наведнъж. Някой трябва да работи за него. И кой ще работи за него? Полша", каза още унгарският министър-председател, който е съорганизатор на срещата.

Първоначално редовната среща на върха с Източното партньорство (беше решено срещите да се провеждат на две години) трябваше да бъде по време на унгарското председателство на Европейския съюз в първата половина на 2011. Поради много и различни причини провеждането й беше отложено.

По-нататък Виктор Орбан обясни и защо именно в сегашната изключително тежка за ЕС икономическа и политическа ситуация темата за разширяването не трябва да е табу. Според него, кризата в еврозоната замъглява реалността, но когато тази криза бъде преодоляна, ще трябва да се намери решение и на икономическата криза в ЕС. Защото, каза още той, развитие не може да има, ако съюзът не се разширява. "Ако продължим да се мотаем, ако не се разширяваме, европейската икономика ще изгуби мястото си в световната икономика. Следователно, мисля аз, един от най-важните икономически проекти на ЕС е Източното партньорство, който вероятно ще трябва да се слее с Балканския проект", обясни амбициозната си визия унгарският министър-председател, докато търсеше погледа на полския си колега за подкрепа. От изказването му обаче не стана ясно дали той вижда присъединяването на страните от Западните Балкани към Европейския съюз заедно с някои от Източното партньорство или нещо друго.

За да смекчи шока от смелата си идея, г-н Орбан подчерта, че е необходимо да се избегне повторение на грешките от времето на предишното разширяване на Европейския съюз, когато гражданите на старите-членки са били в ужас от наводняване на градовете им с милиони източноевропейци. "Сега трябва да кажем много ясно, че разширяването е неизбежно, че е нещо добро за ЕС и за икономическите интереси на всеки европейски гражданин".

Уви, независимо, че можем да определим срещата във Варшава като успешна, от нея не лъхаше такава амбиция. Нещо повече, домакинът се наложи да се извини на Грузия, Молдова и Украйна за непосрещнатите им очаквания. "Знаем, че Грузия, Молдова и Украйна имаха от тази среща по-големи надежди, отколкото имахме възможност да постигнем днес - надежди, свързни с ясна перспектива за членство. Разбирам, че днес нямаме достатъчно условия за предоставяне на такава перспектива както от страна на ЕС, така и от страна на тези държави. Но бих искал тези условия да бъдат изпълнени възможно най-скоро", каза полският премиер съвсем откровено.

Кой какво получава?

Трите страни се очертават като отличници от общо шестте в групата на Източното партньорство. Затова и полският домакин обясни, че е постигнато съгласие във Варшава преговорите по първото по рода си задълбочено и цялостно споразумение за свободна търговия с Украйна да бъде подписано в края на годината, както и да започнат преговори по такива споразумения с Грузия и Молдова. Проблемът обаче е, че въпреки амбицията на тази среща не беше постигнат конкретен ангажимент. Нещо повече, формулировката е в условно наклонение: "Признахме, че 2011 година е възможна дата за завършването на споразумението за асоцииране с Украйна и започването на преговори по задълбочено и цялостно споразумение за свободна търговия с Грузия и Молдова".

Условността е свързана съвсем пряко и официално с процеса срещу бившия украински премиер Юлия Тимошенко. "Мога да кажа, че европейското приключение на Украйна и украинският път към Европа започна по времето на премиера Тимошенко, когато тя беше на власт", каза Туск и добави, че ЕС е в постоянен контакт с президента Янукович, като се полагат опити за връзка и с представителите на г-жа Тимошенко. "Ние представихме пред Украйна много ясна визия, че лошото отношение към опозицията нанася сериозни вреди на европейските аспирации на страната и може също така да има негативни последици за изхода от преговорите", добави Туск в отговор на въпрос на журналисти.

Във Варшавската декларация е записано, че ходът на реформите е този, който ще определя сътрудничеството между ЕС и страните от Източното партньорство, както и индивидуалният подход. Ако се съди от тона на декларацията, ЕС е готов да сложи картите си на масата, но ако същото направят и източните партньори. Специално внимание в документа се обръща на икономическото сътрудничество и на визовите облекчения. Макар и да не се поемат конкретни ангажименти или да се предлагат срокове, се посочва, че Молдова и Украйна са страните, чието изпълнение на плановете за действие по отношение на визовата либерализация може да служи за пример за останалите страни в партньорството.

Заключението от срещата е, че независимо от липсата на нещо конкретно, тя беше успешна - Европейският съюз за пореден път потвърди, че приема насериозно източните си съседи, но от тях зависи колко задълбочено може да бъде партньорството. За това говори и изключително високото ниво. От страна на Европейския съюз срещата уважиха 23-ма държавни или правителствени ръководители от 27-те страни-членки на Европейския съюз. Единствено Кипър, Дания и Италия изпратиха ниско ниво представители, а Великобритания уважи събитието с вицепремиера си Ник Клег. Както стана ясно, Беларус не взе участие в срещата, но останалите пет страни от партньорството участваха на най-високо ниво - с президентите си или премиерите.

Това, което шестте страни трябва да разберат сами за себе си е какъв път искат да поемат - лесния път на статуквото или трудния на реформите и усилията. Важно е обаче да се знае, че имат ценен съюзник на своя страна - Полша, за която президентът Ван Ромпой каза кратко и ясно: "Полша е ярък пример за това какво е възможно, когато страните вземат реформите насериозно".