Процесът срещу Тимошенко - между чука и наковалнята
Аделина Марини, October 11, 2011
Една държава е успяла да се реформира или устойчиво да стъпи на пътя на реформите тогава, когато няма никакви съмнения в нейните действия. Уви, процесът срещу бившия украински премиер и лидер на опозицията Юлия Тимошенко от самото си начало подхранва съмнението, че това е политически мотивиран процес, чийто краен резултат обаче остава неясен. Нещо повече, този процес се гледа под лупа по целия свят, но най-вече в двата основни източника за натиск върху Украйна - Европейският съюз от запад и Русия от изток.
Кой печели от делото срещу г-жа Тимошенко?
Бившият украински премиер, известна още като символ на Оранжевата революция в Украйна от 2004-та година, но също и като газовата принцеса, беше осъдена на първа инстанция в киевски съд на седем години затвор. Толкова колкото беше поискала прокуратурата заради злоупотреба със служебно положение при сключването на договор за доставка на газ с Русия през 2009-та година. Според прокуратурата, Тимошенко е заповядала на държавната енергийна компания Нефтогаз да попише договор с Газпром през 2009-та година, с което е ощетила държавата. Съдията Родион Киреев все още не е оповестил официално присъдата, както и мотивите към нея, но международните реакции не закъсняха, както и реакцията на самата Тимошенко.
От видеозаписите ясно личи, че досегашната й увереност е отстъпила място на изненадата, отчаянието и недоумението. След произнасянето на присъдата тя заяви, че не съдия Киреев е обявил тази присъда, а президентът Янукович.
В изявление Върховният представител на ЕС за външната политика Катрин Ащън изрази разочарование от присъдата като уточнява, че "тази присъда е резултат от процес, който не беше съобразен с международните стандарти по отношение на честния, прозрачен и независим процес, за което аз многократно призовавах в предишни изядления. Това потвърждава, че за съжаление правосъдието сe прилага избирателно с политически мотивирано преследване на лидери на опозицията и членове на бившето правителство".
Баронеса Ащън призова още правото на обжалване на г-жа Тимошенко да не й бъде отнемано чрез налагането на ограничения върху способността й за участие в бъдещите избори на Украйна, включително и парламентарните, които предстоят догодина. Нещо повече, върховният комисар заяви, че ЕС ще помисли върху политиката си спрямо Украйна. Председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу също изрази разочарование и призова чрез обжалването Украйна да спази върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната система. "Както дадохме ясно да се разбере пред президента Янукович наскоро във Варшава, нивото на икономическа интеграция с Европейския съюз, както и колко ще се сближим политически ще зависи от спазването на човешките права в Украйна", каза Барозу в специално изявление.
Той има предвид срещата, която лидерите на ЕС имаха с Украйна в рамките на срещата на върха между ЕС и страните от Източното партньорство в края на септември. Украйна очаква визова либерализация и изгодни търговски условия с Евросъюза, но те бяха поставени под условие от общността в замяна на честен и справедлив процес срещу Тимошенко, както и изпълнение на критериите за върховенство на закона, човешки права и независима съдебна система.
Днешното развитие на ситуацията около Тимошенко не попречи на украинския външен министър Константин Гришченко да заяви по време на специално изслушване в Европейския парламент в Брюксел, че интеграцията с Европейския съюз си остава основен приоритет на Украйна, който страната не приема за даденост. "Амбицията на Украйна е да стане пълноправен член на ЕС. Това е записано в законите на Украйна за външната и вътрешната политика и е подкрепено от мнозинството политически сили в Украйна, както и от цялото общество". Г-н Гришченко призова споразумението за асоцииране да бъде подписано до края на годината, тъй като то е инструмент и пътна карта за повече демокрация и повече спазване на човешките права.
Гришченко беше остро атакуван от членовете на комисията по външни отношения в Европарламента, които заявиха, че делото срещу Тишоменко е неприемлива политическа намеса и че чрез него Украйна тръгва по пътя към вече несъществуващия Съветски съюз, обръщайки гръб на Европа. Гришченко на свой ред заяви, че не може да коментира решението на независимия съд и добави: "Няма причина в една демокрация някой да вярва, че може някой да получи специално преимуществено право да получи специално отношение в случай, когато има основания да се вярва, че е извършено престъпление".
Руската реакция също не закъсня и беше твърде остра както към самата Украйна, така и към международните реакции. В изявление министерството на външните работи посочва, че Русия уважава суверенитета на Украйна и независимостта на украинската съдебна система. "И все пак не можем да не отчетем факта, че лидери на много държави и общественото внимание разглеждат целия този процес като подбуден от изцяло политически причини". Според руското министерство, самото основание за обвинение на Юлия Тимошенко е несъстоятелно, тъй като съдът е пренебрегнал убедителни доказателства, че газовите сделки са изцяло съобразени със законите на Русия и Украйна, както и с международните закони.
"Няма как да не споменем в този контекст очевидния анти-руски подтекст в тази история. Всъщност Тимошенко е съдена за правнообвързващи споразумения, които са в сила между Газпром и Нафтогаз Украйна, които никой никога не е анулирал". По-нататък в изявлението си Русия потвърждава ангажимента си към задълбочаване на партньорството с Украйна, включително и в търсенето на взаимноприемливи решения в газовия сектор. Накрая изявлението завършва с изречението: "Договорите трябва да се изпълняват". Тази риторика вероятно е дълбоко позната на българската публика, която е почти изцяло зависима от руските газови доставки и отношенията между Русия и Украйна.
Това, което Европейският съюз със сигурност трябва да направи е да не бърза с подписването на споразумението с Украйна, независимо, че то е изключително изгодно за самия съюз и разкриването на нови пазари за него. Изборите догодина в Украйна са изключително важни, не само защото това ще демонстрира готовността на Украйна да изпълни думите си със съдържание, но и от гледна точка на това, че в Русия ще се състоят президентски избори, основният кандидат за които отново е Владимир Путин. А от казуса "Тимошенко" печелят единствено регресивните сили - онези, които се стремят да запазят статуквото. А, ако съдим по реакциите както от Брюксел, така и от Москва повече от ясно, че този процес не е независим. Или, ако не друго, последиците от него ще отекнат твърде силно.