ЕК слага розови очила на Европейския семестър

Аделина Марини, August 25, 2017

Европейския семестър за 2017-та завърши официално в края на юни, когато лидерите на страните-членки приеха индивидуалните препоръки [на английски език] на Комисията. Какви са поуките от тазгодишното упражнение? Семестърът беше създаден в пика на финансовата и икономическата криза с цел да следи в кои страни-членки назряват икономически проблеми, така че да може да се реагира преди да е станало твърде късно. Още в самото начало беше заложено реакцията да е слаба - Европейската комисия прави задълбочени анализи на страните, чиито икономики предизвикват тревога и след това отправя конкретни препоръки. През годините се отчита слабо и половинчато изпълнение на препоръките. Затова ЕК направи някои корекции, но ситуацията само изглежда различно.

ЕК рисува розова картина, лидерите се радват, а избирателите са все по-проевропейски настроени

Европейската икономика се представя много добре и през миналата година икономиките в ЕС и еврозоната нараснаха с близо 2%. Заетостта достигна най-високото си ниво досега - 232.9 млн. души. Бюджетните дефицити спадат, правителствените дългове - също. Въпреки това обаче, все още има сериозни проблеми, които спъват икономическото развитие. Някои от тях са наследство от кризата като например социалното неравенство и различното ниво на икономическо развитие между страните-члеки, а други са резултат от ниска производителност. В тази посока са и повечето индивидуални препоръки към страните-членки.

Основното заключение на ЕК за цялостното функциониране на Европейския семестър е, че изпълнението на препоръките отнема време. Напредъкът по изпълнението на препоръките от предишни години е значително по-голямо, отколкото на най-новите. Това, според ЕК, означава, че е важно оценката да се прави и в средносрочен аспект, а не само да се гледа изпълнението година за година. Така например, две трети от препоръките от 2016-та година са със статут "известен напредък", което е евфемизъм на почти никакво изпълнение. От началото на Европейския семестър през 2011-та година темпото на напредъка, оценяван година за година, постоянно спада. ЕК си обяснява това с политическата чувствителност на реформите. По-лесните се изпълняват първи. Тази тенденция обаче е започнала да се обръща миналата година, смята Комисията.

Най-голям напредък има в сферата на фискалната политика и управление, и във финансовите услуги. Сериозни мерки са предприети в много страни и за подобряване на устойчивостта на пенсионните системи. Най-бавен е напредъкът по реформите на здравеопазването, разширяването на данъчната основа, подобряването на бизнес-средата, достъпа до финансиране и конкуренцията в сферата на услугите. Според ЕК, макар тези реформи да са с дългосрочен хоризонт, те ще стават все по-неотложни, заради нарастващите демографски предизвикателства.

През тази година ЕК диагностицира 12 държави с макроикономически дисбаланси, а за 13 бяха направени цялостни прегледи на състоянието. В момента шест държави са с най-меката форма на макроикономическо неравновесие - Германия, Ирландия, Испания, Холандия, Словения и Швеция. Също шест са с по-тежката диагноза - прекомерни дисбаланси. Това са България, Франция, Хърватия, Италия, Кипър и Португалия. Кипър, Италия и Португалия преминаха допълнителни прегледи, но за тях Комисията заключи, че няма нужда от увеличаване на степента на дисбалансите за тях.

В много страни са проведени реформи на пазара на труда и някои от тях вече показват резултати. Все още обаче младежката и дългосрочната безработица остават приоритети за Белгия, България, Ирландия, Италия, Литва, Унгария, Португалия и Румъния, от които се очаква да работят за премахване на сегментирането на пазара на труда. От България, Литва и Испания се очаква още да работят по-усърдно и върху социалната си политика. В някои страни проблемите с пазара на труда са свързани с участието на определени групи от населението. Половите разлики в заетостта и заплащането все още остават значителни. В определени страни е нужно да се подобри интеграцията на мигранти на пазара на труда - Белгия, Франция, Холандия, Австрия и Финландия.

Ограничен е напредъкът в Германия, Хърватия, Люксембург, Австрия, Полша и Словения по отношение на подкрепата за по-възрастното население да участва на пазара на труда, което изисква комбинация от реформи на пенсионните системи, пазара на труда, учене през целия живот и здравеопазването. Последното е идентифицирано като сериозен проблем в Латвия, Австрия и Румъния, които страдат от постоянно недофинансиране на здравните си системи, прекомерно разчитане на болнична помощ, огромни допълнителни плащания и недостиг на персонал.

Тази година ЕК отправи препоръки за реформи на образованието, особено в посока повишаване на квалификацията към Австрия, Белгия, България, Испания, Франция, Литва, Кипър, Хърватия, Унгария, Австрия, Румъния, Словакия и Обединеното кралство. Друг голям проблем, подчертаван многократно от председателя на Европейската централна банка Марио Драги, е голямото натрупване на необслужвани кредити. Това в момента е един от приоритетите на министрите на финансите на ЕС. Препоръки в тази насока получиха тази година България, Ирландия, Италия, Кипър, Португалия и Словения.

В доста страни-членки има проблеми с ефективността на съдебната система и с корупцията. Тези проблеми пречат на инвестициите и икономическото развитие като цяло. Комисията е установила следните проблеми: фрагментирани рамки за предотвратяване на корупция и неадекватни механизми за контрол; разминавания в антикорупционната правна рамка и правоприлагането; недостатъчно преследване на корупцията по високите етажи на властта; неформални плащания в здравеопазването; липса на конкуренция и прозрачност на обществените поръчки.

ЕЦБ е недоволна от развитието на Европейския семестър

Европейската централна банка призова да се свалят розовите очила, с които се гледа на Европейски семестър 2017. В своя анализ [на английски език] банката посочва, че въпреки специалното наблюдение, изпълнението на препоръките от страните, които имат прекомерни неравновесия, не се увеличава. Слабото изпълнение е тревожно за ЕЦБ, тъй като това означава, че уязвимостта на някои страни-членки в еврозоната и проблемите им си остават. Освен това уязвимост продължава да се наблюдава в страните с прекомерни дисбаланси - България, Франция, Хърватия, Италия, Кипър и Португалия.

По-големият проблем за банката е, че не само че изпълнението на препоръките остава ниско, но и Комисията постоянно ги намалява. В някои случаи ЕК дори премахва препоръки, по които е слабо изпълнението от предишни години. Освен това вече дори не се поставя краен срок за изпълнение. ЕЦБ с разочарование отбелязва, че все по-малко или никакви препоръки не се правят за подобряване на продуктовите пазари и на рамковите условия. "Това е изненадващо, тъй като липсата на конкуренция на продуктовите пазари и подоптималните условия за бизнес-дейност си остават проблем в много сектори из страните-членки. Предвид продължаващия акцент върху засилването на частните инвестиции и производителността, важно е да се възстанови по-голямото внимание в конкретните препоръки върху реформите на продуктовите пазари", пише в анализа на ЕЦБ.

Банката предлага, за да се преодолеят трудностите с изпълнението на реформите, всички страни с прекомерни неравновесия, които са в превантивното крило на процедурата по макроикономическите неравновесия да бъдат прехвърлени в коригиращото, където има възможност за налагане на санкции за неизпълнение. За това обаче едва ли ще се намери подкрепа сред страните-членки.

По време на юнския Европейски съвет държавните лидери бяха видимо доволни от тазгодишния Европейски семестър. Без да обсъждат по същество конкретните препоръки те споделиха задоволството си от добрите икономически показатели, представени им лично от председателя на ЕЦБ Марио Драги. Председателят на Европейския съвет Доналд Туск (ЕНП, Полша) дори заяви, че благодарение на това вече има нова надежда за бъдещето на европейския проект. "Исках да споделя с вас оптимистичната оценка на председателя Драги, тъй като за първи път от много години насам чуваме толкова добри новини", каза бившият полски премиер.

А председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) чак се обиди, че никой не обръща внимание на този невероятен икономически успех. "Имаме добри новини, идващи от всички краища на ЕС - безработицата спада, заетостта се подобрява, 232 милиона европейци имат работа. Това е най-високото ниво на заетост, което някога сме имали в ЕС. Растежът се подобрява, макар и разпределен неравномерно, но все пак показва нови неща. Фискалният дефицит спада. Никой не говори за това. През 2011-та година имахме 24 държави в процедура по прекомерен дефицит. В момента имаме само 4 и това е огромно постижение, а никой не го споменава", смъмри Юнкер журналистите в края на лятната среща на върха на ЕС.

По-добрата икономическа ситуация, но и проблемите с Бризхода доведоха и до значително увеличаване на подкрепата на европейските граждани за ЕС. Според пролетното проучване [на английски език] на общественото мнение на Евробарометър, публикувано в началото на август, доверието в ЕС е нараснало с 10 пункта от есента на 2015-та година досега. В момента 42% имат доверие на ЕС, 37% вярват на националните си правителства, а 36% на националните парламенти.

И все пак има надежда разговорът за подобряване на изпълнението на препоръките по Европейския семестър да се проведе тази есен, когато предстоят сериозни дискусии на поредицата от документи за размисъл на Европейската комисия за бъдещето на Съюза. В много от предлаганите сценарии за бъдещето ЕК предвижда подсилване на Европейския семестър и по-силното му обвързване с получаването на еврофондове. ЕЦБ също вероятно ще зададе нов тон през септември, за когато има очаквания за сериозна промяна в паричната политика на банката. За това председателят й Марио Драги може да намекне още по време на изказването си на годишния икономически семинар на Федералния резерв в Джаксън хоул този уикенд.

Дълговата криза в еврозоната